ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

15 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Закхея

ГРЕХОВНО ПАДЕНИЕ И ДУХОВЕН ВЪЗХОД

Ставроф. ик. Димитър ЙОРДАНОВ

Zakhej.jpgЙерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за  изцеряването на слепия просяк Вартимей разтърси целия град. Христос Пророкът, Праведникът, Благодетелят - приятел на отрудените и презрените - на път за Йерусалим щеше да мине през техния богат с цветя и плодове град - резиденция на властници и царедворци.

Пъстра върволица, море от народ задръсти улиците. Сърцата се вълнуват. Всички искат да видят Иисус. Сред навалицата задъхан един дребен на ръст човек прави неимоверни усилия да се промъкне напред, за да види и той Иисус. Това е известният на всички и мразен от всички грабител и лихвар, началникът на митарите Закхей. Той бе слушал за Христос, за Неговото възвишено учение, за любовта Му към грешниците и митарите, за Неговите чудни дела. Не празно любопитство, а съдбовна тревога на сърцето го бе довела сред тълпата народ. С измама и грабеж той бе натрупал голямо богатство. В него бяха изчезнали завинаги основните тонове за честит човешки живот: правда, мир и радост. Правдата бе потъпкана с безправие и жестокост. Закхей нямаше мир. Сълзите на несправедливо ограбените от него бедни люде, воплите на вдовици и сираци тревожеха съвестта му. Той нямаше радост. Това противоречие между богатството и външния блясък, от една страна, и вътрешната духовна нищета - от друга, създаде тази съдбовна тревога в сърцето на митаря. С такава душевна нагласа и вълнение Закхей желае да види Иисус. Сред буйно придошлия човешки поток той съобразително взема едно странно решение. Изтичва напред, покачва се на една смоковница край пътя, за да види от там Иисус. Закхей, бирникът-сребролюбец, е оставил грижата за своето богатство и земната суета. Той не се смущава от враждебните погледи и от презрителната човешка оценка. От смоковницата - дървото символ на разкаяние, той копнее да види Иисус.

От височината на дървото, след вглъбен размисъл Закхей вижда в Христос въплътената Божия любов и святост. Но и Христос, величествен и кротък, вижда Закхей. „Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти" (Лука. 19:5). Иисус видя искреното разкаяние и решителния преврат в душата на Закхей. Благословена спасителна среща! Христос отново върна мира и радостта в сърцето на Закхей. По думите на св. евангелист „той бързо слезе и Го прие с радост" (Лука. 19:6).

Гост в сърцето, Христос стана скъп гост и в дома на Закхей. Св. евангелист Лука не ни съобщава нищо за това, как е минало гостуването на Христос в дома на Закхей. То не е и потребно. Дълбоко развълнуван от високата чест, благодарен за великата Божия милост, Закхей тържествено обявява своето свято решение. „А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно" (Лука. 19:8). Каква достойна, смела заява!

Неговото натрупано с грабеж и измама богатство трябва да отиде там, където има човешка несрета, сух залък, разплакани очи! Той иска да излее обич, защото Христовата любов изпълва сърцето му. Закхей е нов, преобразен, слънчев човек! Той и домът му са „чеда на Авраама" (Лука. 19:9), чеда Божии. Облъхан от възраждащата сила на Божията любов, неговият дом става светъл дом на радост и мир. И ние слушаме сладкия ободрителен глас на Спасителя: „Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже син Човечески дойде да подири и спаси погиналото" (Лука 19:9-10). „Днес" - това е най-великото благодатно време за всеки човешки живот и за всяка земна човешка съдба.

Вечната божествена мисия на Христос в света бе „да призове грешниците към покаяние" (Мат. 9:13), „да подири и спаси погиналото" (Лука. 19:10). Христос отхвърли формалните ревнители на закона - книжниците и фарисеите, отрече тяхната външна законническа праведност и прие презрените грешници от низините на живота. От митарите и бедните рибари Христос направи вдъхновени апостоли; от разбойниците и блудниците - светци!

Великият тайновидец и апостол на любовта св. Йоан Богослов в своята книга Откровение е записал думите на Агнеца - Господ Иисус Христос: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" (Откр. 3:20).

През низа на изминалите 20 века и днес Христос чука на дверите на човешките сърца. Той желае да посети нашите домове. Подобно на евангелския Закхей да Го приемем като най-скъп Гост, за да стане Неговото божествено посещение наша радост и наше спасение. Амин.

„Църковен вестник", 4/1994 г.

 

† Доростолски и Червенски митрополит СОФРОНИЙ

В ДОМА НА ЗАКХЕЙ

Веднъж Иисус Христос минавал през град Йерихон. По онова време Йерихон бил втори по големина град в Юдея.

Мълвата за минаването на великия Учител и Чудотворец бързо се разпространила.

Мъже и жени напуснали къщите и бързали за улицата, откъдето щял да мине Иисус Христос. Тълпата ставала все по-голяма и по-голяма. Ето, там се появил и Закхей, началник на митарите и богат човек Закхей бил наел доходните митници по границата на Йерихон и ги поддържал чрез назначени от него чиновници. За наемането трябвало да се заплати голяма сума, която само един богат човек могъл да има.

И Закхей искал да види Иисус. Несъмнено той е чул нещо за Него: може би за възкресяването на Наинския момък или за изцеряването на слепи, или за други чудеса, и понеже вътрешно бил неудовлетворен, имал искреното и сериозно желание непременно да види Приятеля на митарите и грешниците Христос и, ако е възможно, да се срещне и запознае с Него. Ала Закхей не можел да Го види поради голямата навалица народ - а той пък бил малък на ръст. Затова, се затекъл напред и се покачил на една смоковница,  та оттам да гледа. Облагородената смоковница израства голяма като орех и има гъсти листа. Закхей се е надявал да може от дървото незабелязано да гледа и да наблюдава Иисуса.

Никой не поглеждал нагоре към дървото, обаче Господ Иисус като дошъл на това място, погледнал, видял Закхей и му рекъл: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти!" Господ знаел не само сърцето, но и името на скрития в клоните между листата на смоковницата наблюдател. Аз „трябва - казва Господ Иисус, - да бъда у дома ти", защото любовта Му Го движи да спаси Закхей и неговия дом.

Закхей бързо слязъл и приел Господа с радост. Той се почувствал щастлив, честит и високо зачетен. А всички, които видели това, зароптали и казвали за Иисус Христос: „Отби се при грешен човек!" Те зле изтълкували тоя факт, че Спасителят се отбил при началника на митарите, защото мразели и презирали всеки митар и особено юдеите митари, а най-вече - началниците им. Считали ги за предатели на народа и им отричали всяко участие в Господните обещания на Авраама, тоест, в царството на Месия.

Закхей чува ропота, но не се защитава против обвинението на тълпата, че е грешник. Той застава пред Господа Иисуса и високо и всесърдечно заявява: „Ето, половина от имота си, Господи, давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно!" - Закхей се признава за грешник и изповядва, че може някого да е онеправдал, обаче е готов да заплати щетата четворно и освен това е решен половината от своето значително имане да даде на бедните. С това Закхей открива своята коренна промяна на досегашното си настроение и своето дълбоко разкаяние, което го е обзело. А туй го прави достоен за светлината на вярата и за опрощаване на греховете. Затова Господ обявил: „Днес стана спасението на тоя дом, защото и този е син на Авраама", тоест: чрез Моето отбиване Закхей и неговите домашни се удостояват със спасение, понеже и той е син Авраамов. И вие не бива да роптаете поради това, че във вашите очи Закхей е голям грешник, защото „Син Човечески дойде да подири и да спаси погиналото" (Лука. 19:10).

Защо е дошъл Иисус Христос? - Чувате: да подири и спаси погиналото! Какво е било погинало? - Целият човешки род се е бил заблудил и отивал към вечна гибел. Тогава дойде Синът Божи на Земята и стана и Син Човечески, за да потърси човечеството и да го спаси. Иисус Христос е Спасителят на света (Йоан. 4:32).

 

Из „Сборник проповеди", т. 2, СИ, 1988 г.

 

 

Свещ. Христо Д. ДИМИТРОВ

ЗА ПЛОДА НА ПОКАЯНИЕТО

В днешното литургийно свето Евангелие (Лука. 19:1-10) св. ап. и ев. Лука ни разказва как станало спасението на Закхей  и неговия дом.

Веднъж на път за Йерусалим Господ Иисус Христос минал през оживения търговски град Йерихон, разположен сред пищна зеленина и цветя, прочут със своите рози и балсамови растения, известен курорт на състоятелни римляни, бележит още и с царска резиденция.

В Йерихон живеел и Закхей, богат човек, началник на митарите.

Всеки истински юдеин изпитвал омраза към митарите и особено към техните началници. Служебните им отношения с имперската римска администрация, волнодумното им поведение спрямо праотеческата вяра и подкупите при събирането на митата ги правели достойни за презрение от евреите. Ето защо митар било равнозначно на грешник и езичник. Макар и вече много богат човек, Закхей продължавал да има за висша цел в живота парите. Името Закхей значи „праведен", а в действителност той бил голям грешник. Затова и нямал истинска радост. Наистина златото блести и радва очите на своя притежател; пред богатия човек мнозина свалят шапка и трапезата му е пищна, споделена с приятели. Но на съвестта на Закхей тежали грехове и той нямал сърдечна радост.

Това го заставило да копнее да види Спасителя. Дали Този Иисус, за Когото е чул толкова необикновени неща, не би могъл и нему да помогне  - да влее желаната истинска радост в изпълненото му с безпокойство и тъга сърце?

Ала поради голямото множество народ около Иисус и ниския си ръст, Закхей, началникът на митарите, не можел да види Господа. Затова се затичал напред, покачил се на една смоковница, разгърнал клоните на дървото и зачакал приближаването на Учителя.

Господ Иисус Христос, изпълнен с любов и желание да не отмине нито една грешна, но жадуваща за спасение душа, стигнал на онова място, погледнал нагоре, видял Закхей и му казал: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти!" Последвалото посещение на Иисус в Закхеевия дом и Неговата богомъдра, неизмерима по сладост за душата реч - довела до прелом в живота на Закхей. Станало истинско чудо - големият скъперник Закхей сам предложил да раздаде половината от имота си на бедните, а взетото несправедливо - да заплати четворно.

Покаяние изпълнило душата на Закхей. Покаянието предполага осъзнаване на греховете. За да настъпи то, трябва да се признае неумолимата действителност на греха. Покаянието е пътят за обновата на живота и затова истинското покаяние не се състои в красиви думи и  пищни  словоизлияния. То се проявява в плодове - по тях се познава; те винаги са налице, не може нито да се скрият, нито пък да се отрекат. Без видими осезателни плодове покаянието не е истинско. Евангелският пример с митаря Закхей е потвърждение на тази истина.

Грешният Закхей се срещна с Христос и тази среща бе съдбоносна за него. Той видя ужасяващото лице на греха, в който живееше. Това го порази, накара го да се отвърне от живота си и пламъци на дълбоко разкаяние обгърнаха душата му и разтопиха неговото ледено сърце. Огънят на покаянието изгори грабителя и беззаконника. От пепелта израсна праведник, носител на чистота и справедливост.

Всяко истинско покаяние в Христа преражда,  пресъздава човека - прави го ново творение. У него се проявява кроткият дух на любовта, на благородството и човещината.

Покаянието е неотменимо условие по пътя към спасение. Затова спасението на грешния Закхей нека винаги да стои пред очите ни.

Нека като него и ние да отидем при Христа,  да Му позволим да влезе в дома на нашия живот.

Нека принесем пред нозете Му плодове на истинско покаяние, за да се насладим на спасителните Божии слова - „днес стана спасение на тоя дом", защото и тези са чеда на Бога. Амин.

„Църковен вестник", бр. 4/1996 г.

 

Последна промяна: 28.01.2016 г.