ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

16 Неделя след Петдесетница - за Талантите

ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ

+ Крупнишки епископ НАТАНАИЛ (по-късно Неврокопски митрополит)

Притчата за талантите (Мат. 25:14-30), както и всички останали, крие в себе си много послания. Тя привлича вниманието ни със своята актуалност. Грешката на ленивия раб е грешка, която почти всички допускаме. Той имал всички предпоставки и възможности да направи нещо с повереното му имущество, но не направил нищо. Отишъл и скрил в земята таланта на господаря си (Мат. 25:25). С една дума, оставил го неоползотворен. Заровил го в земята. Предпочел една мнима сигурност. Уплашил се да не го загуби. И когато дошъл часът, в който му потърсили сметка за повереното имущество, изровил го от земята и го дал на господаря си с думите: „Ето ти твоето" (Мат. 25:25).

Искате ли да чуете това оправдание с езика на нашето съвремие? Мнозина се оправдават по същия начин, като казват: не съм разпилял имота си в безчестие, не съм откраднал, не съм убил никого... И в църква от време на време отивам, а и свещ запалвам. Не помня да съм наскърбил някого умишлено, на обществото не съм причинил никакво зло.

Да, лениви рабе, но самият Иисус Христос ще те попита: „Толкова бързо ли забрави колко добрини си могъл да сториш и не си ги сторил? Забрави ли колко човеци си могъл да успокоиш и утешиш, ако беше използвал разумно таланта си?" Ти обаче го остави неизползван. Зарови го в земята на забравата, в мястото на безразличието.

Де да беше неизползван само един талант! Мнозина заравят и двата, и петте. Човеци, надарени с много качества - големи възможности, образование, обществено положение, авторитет и влияние, - ги държат неизползвани и се успокояват, че не ги употребяват за зло никому. Тук обаче е и тяхното престъпление. Защото оставят другите да рушат всичко свято и свещено, а те стоят със скръстени ръце. Ако онзи, който скрил в земята един талант, бил осъден, то колко повече ще бъдат осъдени тези, които оставят неизползвани многото дадени им таланти!

Не само ленивостта е осъдителна. Оправданието, което преследвал ленивият раб, за да покрие греха и грешката си, е още по-разгневяващо. „Господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята" (Мат. 25:24-25). „Така, че не аз съм виновен, а ти с твоята строгост. Аз предпочетох сигурността и без да ме види някой скрих таланта, който ми даде, в земята" - се оправдава той. Никакво чувство на отговорност, никакво чувство на разкаяние. Напротив, предизвикателство и стремеж да прехвърли отговорността и вината на другите лъхат от думите му.

„Значи за това си бил безразличен? Защото съм взискателен?" - ще ни попита Бог. „Затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех щях да си прибера своето с лихва" (Мат. 25:27).

Оправданията са тези, които съдят и осъждат лукавия и ленив раб.

Ах, тези оправдания. Колко лесно те стават за нас примки, в които се оплитаме. Колкото повече време минава, толкова повече се умножават оправданията. Мнозина тежко въздишат, защото за постигането на справедливостта и любовта се изисква тичане, труд...

 „Откъде да намеря време! С големи трудности едва успявам да преживея. А освен това, Бог не ме е надарил с нещо повече от другите, нито ми е дал някой по-специален дар - талант, та да ми държи сметка". За обикновените човеци това е най-голямото изкушение. При мисълта, че не могат да направят много, те не полагат усилия да направят и малкото. Може да не ти е даден някой голям талант. Но употреби и използва ли малкия, който притежаваш? Нямаш силите и възможността да преобразиш града, страната и заобикалящата те среда. Потруди ли се обаче да подпомогнеш един, двама или трима и да ги запознаеш с Христовите истини? Нямаш финансови възможности и власт, за да действаш с големи мащаби, да построиш и организираш социални и благотворителни заведения. Имаш обаче здраве, работа, време и можеш да помогнеш на сирачето, стареца, болния си съсед... Направил ли си това?

На всеки един от нас Бог е поверил поне по един свещен талант. И на всеки ще му се потърси един ден сметка как го е използвал. От голямо значение е не кой колко таланта, колко дарби е получил, а как ги е използвал, какво е спечелил с тях. Бог никога няма да иска от човека повече от това, което е могъл да направи. Но в същото време никой няма да бъде оправдан, ако извърши по-малко от това, което е могъл.

С тази притча Господ Иисус Христос освещава основния закон за вечния живот: за да може човек да задържи един или повече таланти, трябва да може да ги оползотвори. „Защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има" (Мат. 25:29). Който оползотворява даровете, получени от Бога, по начин съзидателен, смел и решителен, засвидетелства любовта си към Бога и ближния и ги преумножава. Оставилият ги неоползотворени, по едно или друго оправдание или разни предлози - ще ги загуби. Ще загуби всичко, дори и собствената си същност.

Да се трудим постоянно! Да преумножаваме Божиите дарове, за да се удостоим и ние заедно с верните раби да чуем спасителните Господни думи: „Влез в радостта на господаря си" (Мат. 25:1). Амин.

„Църковен вестник", бр. 5/1994 г.

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.