ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Подвижни празници и Недели (седмици) » Неделите според Въздвижение (Кръстовден) » 16 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на Митаря и Фарисея

16 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на Митаря и Фарисея

ЗА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

Свещ. Николай НИКОЛОВ

farisaios- telonis.jpgБог, истинският Сърцеведец, съзира всяка мисъл, която се таи в човешката душа.

В притчата за митаря и фарисея (Лука. 18:10-14) Господ Иисус Христос говори за двете крайности на човешкото сърце - едното, закостеняло от лицемерие, показност и горделивост, а другото - ронещо духовни сълзи от смирение и покаяние.

„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар" (ст. 10). Фарисеинът се моли с маската на външно благочестие. Застанал напред, той благодари на Бога, че не е като другите човеци - грабител, неправедник, прелюбодеец. Подчертава като лични привилегии своя пост и десятък. Заслепен от гордост, благодари, че не е като „тоя митар". От лицемерното му сърце отдавна се е изпарила истинската добродетел - смирението. Мракът на гордостта е покрил искрата от Божия образ в човека. Но „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Иак. 4:6).

Митарят пък не смее да повдигне дори очи към небето. Съкрушен от осъзнатата своя греховност, той удря с ръце гърдите си и ридае: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" (ст. 13), без следа от лицемерие. Митарят невидимо принася своята жертва пред Бога. Св. пророк и цар Давид казва: „Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш" (Пс. 50:19).

За резултата от двете молитви Иисус Христос казва: „тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (ст. 14).

Св. Църква с богослужебните си последования промислително ни подготвя за великопостния период. Чуваме умилителното песнопение: „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю".

Нека отправим зов за помощ към небесния ни Отец с химна на покаянието: „Помилвай ме, Боже, по голямата си милост" (Пс. 50:1).

Да вземем поука от евангелския митар. Смирен от небогоугодния си живот той търси милостта на Господа. „А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят" (Пс. 102:17). Никога да не осъждаме брата си. „Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1) - казва Спасителят. Можем обаче и сме длъжни да осъждаме личното си поведение. Това ще ни помогне да бъдем по-внимателни в постъпките си. „Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени" (1 Кор. 11:31).

Нека отхвърлим всяка неправда и грях, да осъзнаем и осмислим мястото си на християни, смирено пред Бога и с цялата си душа да извикаме към Него: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" Амин.

„Църковен вестник", бр. 6/1995 г.

 

МИТАР И ФАРИСЕЙ НА МОЛИТВА

(Проповед за Неделя на Митаря и Фарисея)

 

Ставрофорен иконом ИВАН ЛАЛОВ КОНДАКОВ

 

Двама човека влязоха в храма да се помолят; единият фарисеин, а другият митар" (Лука. 18:10)

Братя и сестри,

В храма Божи хората влизат с различни настроения. Едни го посещават с най-голямо благоговение и страхопочитание, а други привикват със светинята и не се сещат, че стоят пред лицето на Бога. Трети пък мислят, че са праведни и презират останалите. За да ни научи как и за какво трябва да се молим и как да стоим в храма, да ни предпази от гордост и лекомислено отношение към Всевишния и светинята, Иисус Христос ни е оставил притчата за митаря и фарисея.

В св. Евангелие се съобщава, че притчата е казана „за ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни и презираха другите" ( Лука. 18:9).

„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият - фарисеин, а другият - митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника". Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лука. 18:10-14).

Какво фалшиво има всъщност у фарисея, който се сочи и до днес като образец на лицемерие и скрита греховност?

Забележете! Фарисеят отделя скъпи часове от своето всекидневие и отива на молитва в храма. Той действа и живее според заповедите на Бога. Сега е застанал на най-личното място в храма, насочил е очи към небето, вдига молитвено ръце и се моли. Благодари на Бога, но за какво? - Че не е като другите хора, изтъква, че е по-добър от тях. Безспорно, той не е крадец, лъжец, прелюбодеец... Нима не ще допадне такъв човек на Бога? Но той бил отхвърлен от Него, докато митарят спечелил Божието благоволение.

В какво всъщност греши фарисеят, от какво страда неговата молитва? Защо Бог не приема такъв богомолец? - Който от нас вникне в молитвата на фарисея, ще разбере отговора на поставения въпрос. Иначе той ще остане в загадка.

Обхваща ни недоумение, като слушаме този пример, даден ни от Господа Иисуса. Та фарисеят е много по-добър от нас. Кой пости така строго или кой дава толкова много за бедните, за храма, за общи нужди, като фарисея? Забележете обаче настроението му - тази самовлюбеност, самохвалство и самодоволство, съединено с рязко осъждане на другите. - Който се смята за по-горен от другите и няма какво повече да постига, не получава одобрението на Господа, той стои на равнището на фарисея.

Бог гледа не само на онова, с което можем да се похвалим, а на цялостния човек. Който превъзнася себе си, като този фарисей, ще бъде унизен. „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас" (1 Йоан. 1:8). Нека да се научим да гледаме на греховете си, а не на достойнствата си!

Но тогава, как да постъпваме? Пример ни е даден в лицето на митаря, който бил грешен човек и не смеел да се приобщи към другите богомолци. Той бил събирач на данъци за римската власт. И той влиза в храма, но се страхува от Бога и се срамува от околните. Със затрогващо отчаяние казва: „Боже, бъди милостив към мене грешния!" - Заслужавам стократно Твоето осъждане. Не мога да Ти принеса нищо друго, освен моите грехове.

Нека вникнем в смирения образ на митаря и ще получим отговор на въпроса, как да стоим в храма и как да се молим в своята греховност. Който се моли съкрушено, бива приет от Всевишния и става Негово истинско чедо. Бог вижда всичко, пресява и награждава според духовната ни нагласа.

Братя и сестри,

Има една опасност за нас богомолците: влизаме в храма с мисълта: Боже, погледни ме! Аз не съм така високомерен като фарисея. Напротив! Аз съм като митаря. Все по нещо съгрешавам.

Да се пазим от фарисейска гордост и лъжливо смирение. Да съгряваме вярата в сърцата си, за да не оскудее земята от истински молитвен живот, та дано Всевишният ни оправдае. Амин!

 

 

 

 

 

 

Последна промяна: 16.02.2014 г.