ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

17 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на Блудния син

† КИРИЛ, патриарх Български

БЛУДНИЯТ СИН

 

bludniat_sin.jpgНа всички е позната Иисусовата притча за Блудния син: по-малкият син на един богат баща поискал да вземе дела от наследството, който му се полага; взел го и отишъл в далечна страна, където го разпилял в разпътен живот. След като изпаднал в голяма нужда и глад, главил се да пасе свинете на един от жителите на онази страна. Най-подир синът се сепнал; разбрал, че е сторил голям грях и се разкаял. А след разкаянието решил да се завърне и да моли баща си за прошка. Така и сторил. Бащата го приел с любов и в бащиния дом настанало веселие, защото умрелият син възкръснал, изгубеният син бил намерен.

Чий образ има Иисус Христос предвид, когато разказва тая тъй изразителна по художественост и психологизъм притча - дали на някой млад и неопитен човек, дали на някои само хора, или има предвид изобщо човека в неговите богоотстъпления? Да, Иисус Христос рисува образа на тия, които отстъпват от волята Божия, за да живеят своеволно, разпилявайки добрите богатства на душата си, наследени от Небесния Отец. Иисус Христос има предвид и нас, които носим Неговото име. Носим ли това име, ние свидетелстваме, че сме при Него, т. е. в Бащиния дом, и сме покорни на Бащината воля. Но и ние се отдалечаваме от Божията воля; богоотстъпваме, колчем не й се подчиняваме.

Кой ли от нас не греши и не се провинява пред Божието величие, пред Неговата бащинска любов и пред неизтощимото Му дълготърпение? Грехът ни препъва и по нашите пътища, защото той простира примките си вредом, дето бихме минали, упътени към доброто. Та нали от доброто иска да ни отбие, още докато сме на здрав път да ни повали? Понякога издън земя злото пропълзява, за да ни скрие в гъстака на своите потаи, сякаш сме се скрили от окото на човеците, на съвестта, на Бога. Да, често биваме виновни пред Бога, често биваме заблудени синове на благия Небесен Отец.

Разгледа ли всеки своя живот, ще види твърде много случаи на богоотстъпване. Макар да призоваваме Божието име и с това да изповядваме желанието си да бъдем в Бащиния дом, все пак твърде често богоотстъпваме. И се оправдават думите на Иисуса: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! Ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен" (Мат. 7:21).

Всеки, който напуска вътрешния храм на своята душа, тръгва по пътя на изпитанията, по опасния път, който води до духовно обедняване. Някогашните светли двори на душата запустяват и не радват вече човека.

Отстъпим ли от закона на доброто, не секва ли полетът на духа, тъй като сърцето е натежало от безпътност и духът от безкрили мисли? Как тогава да се възземаме към висинето, което понякога тъй много ни е притегляло със своята прелест; което ни е вдъхновявало за мъдър живот и ни е давало истинско духовно удовлетворение?

Много изкушения стоят по нашите пътища и може да ни примамят, за да се отклоним от Божията воля. Изкушения като зли примамници дебнат с ласки и обещания, а подире, проникнат ли грехове у нас, горят като накалено желязо. Тогава сърцето се мъчи, защото нерадостен му е вече животът. Но иде ден за сърцето да порони въздишки, защото е видяло тъмния лик на безпътицата, която го е стресла с дълбока тръпка.

Иисус ни вижда и в греха, и в колебанията, и в наченките на разкаянието. Той всякога ни вижда, даже и когато себе си не смогваме да видим, въпреки искреното ни старание да не се крием поне от себе си. Затова Той изписва с внушителна багреност образа на разкаяния син, за да го доближи до нас и до нашата съдба, за да видим себе си. Това е Иисусова ръка, с която ни подхваща, за да ни подкрепи, да разтърси духовната ни слабост, да оживи веролюбието ни и да ни покаже пак думите на богосиновството.

Но трябва да осъзнаваме греховете си, да скърбим поради тях, да се разкайваме и силно да желаем вече да не ги повтаряме.

Всякога трябва да сме послушни на Божията воля, тъй като Иисус, нашият Спасител, е бил богопослушник до смърт. Той ни остави най-съвършения пример на богопослушание. Във върховния момент, когато трябваше да изпие чашата на страданието и да приеме смъртта, Иисус каза: „Отче Мой,... нека бъде Твоята воля" (Мат. 26:42). Целият живот на Иисус е бил подчинение на волята на Небесния Отец.

Така и св. апостоли са следвали Божията воля и са били богопослушници. С усърдие са стояли в дома на Небесния Отец и не са го напускали. Ако се е случвало някой да препъне ногата си поради човешка слабост, съзнавал е своя грях и горчиво е плакал (Мат. 26:75).

Като християни ние не трябва да отпадаме от волята Божия, но да се стремим да я осъществяваме в нашия живот. Св. ап. Павел казва: „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии" (1 Кор. 6:19-20).

Ние сме храм Божи, понеже сме изкупени от Господа Иисуса. Чрез изкуплението не само се очиства вътрешният ни живот, но и се превръща в храм Божи.

Отстъплението от Божия закон е бягство от собствените ни души, бягство от тоя вътрешен храм Божи, в който живее Дух Свети. Който побегне от храма на своята душа, той ще живее не с богоукрасена душа, в която Бог е вложил Своя образ.

Затова да не бягаме от храма на душата си, а да пребъдваме в него, там всякога да се вслушваме в гласа на Небесния Отец и да следваме Неговата воля за добро. Трябва да прославяме Бога и с телата, и с душите си, и с чист живот, и с добролюбие, и с благородни стремежи.

Които пребъдват в Бащиния дом, пребъдват в собствените си души като в храм Божи и така прославят Бога. А който Бога прославя, ще бъде и сам прославен; който Бога благославя, ще бъде от Него благословен.

Нека да пребъдваме в Божиите пътища, за да имаме радостта на Божиите синове. Амин!

„Църковен вестник", бр. 6, 1996 г.

 

БЛУДЕН СИН

(Проповед за Неделя на Блудния син)

 

Ставрофорен иконом ИВАН ЛАЛОВ КОНДАКОВ

Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си" (Лука. 15:18-19)

Братя и сестри,

Св. Йоан Златоуст нарича притчата за блудния син „Евангелие в Евангелието". С тази евангелска притча за падението на един младеж, неговото спомняне и завръщане и приемане от бащата, се разкрива общочовешкото отклонение от Бога и всеобхватната Негова любов към грешниците. Блудни синове са не само онези синове и дъщери, които са изоставили родителите си и пропиляват живота си в блудство и разпътство. Блудният син е наш съвременник, среща ни и върви до нас. Често и ние самите сме такива. Всички сме били по пътя на падението. Мнозина са се отдалечили толкова от чистотата и светостта, че сами чувстват злото в душата си. Какъв ще бъде утрешният ден на хората, загубили образ и подобие Божии? Но да се надяваме на Божията милост.

Да видим от притчата сега дали пътят на блудните синове и дъщери може да се промени. Господ Иисус Христос ни сочи, че има спасение за грешника. Той ни показва и пътя към дома на небесния Отец.

Неподражаем е примерът на милостивия баща. В богато наредения дом всичко е хармонично и красиво. Въздухът е пропит с най-нежни грижи и родителски чувства, всеотдаен труд и денонощна мисъл за щастливото бъдеще на двамата синове. Но ето, че те отрастват. Сами почват да кроят планове за своя живот. Един ден бащата е изненадан и безкрайно огорчен. По-малкият син иска от него своята част от наследството, за да замине далеч от бащиния дом. Дотегнали са му съветите и наставленията. Замислил да заживее нов живот. Закопнял за свобода, искал всичко да види и изпита, да броди по далечни, непознати страни, да се докосне до всичко забранено, да намери приятели, които ще го разбират. Да бъде далеч от всичко, което ограничава неговата свобода!

Бащата разбирал накъде клонят мислите и илюзиите на обичния му син. Сърцето му се късало от мъка пред опасностите, които го дебнели. Но настойчивостта и непримиримостта надделели. Той разделил имота. По-малкият син взел парите и тръгнал по света.

Отишъл в непозната страна. Парите му разтваряли път навсякъде. Приет в най-богати странноприемници, заобиколен от лесно придобити приятели, той се предал на разгулен живот. Прекарвал дните в разпътство, нощите - в пиянство, там където грях и мъка делят власт над хората. Но скоро кесията му се опразнила. Той се почувствал безсилен и изоставен. Истинската дружба не расте и не се крепи по пътя на греха. Тя цъфти върху праведността и честността и може да съществува само между високоблагородни сърца. Общото участие в удоволствията, пороците, престъпленията не съединява, а разделя хората. И предалият се на грях ще получи като награда само мъка и терзания. Като добавка на неволята на блудния син в онази далечна страна настанал глад: далеч от небесния Баща винаги е глад. Бедният блуден син решил да търси работа. Измъчен, изгладнял и изгубил всякакво уважение към себе си, нещастникът бил готов да върши каквото и да е. Пазарил се за свинар при един местен стопанин. Знаел, че е непочтена за онова време работа. Но какво го очаквало? Облечен в дрипи, той вървял край безсловесните животни и само на тях можел да говори. Нямал право да се върне вечер и да спи вкъщи, като другите работници. Край свинете, на голата земя било неговото легло. Храната му била оскъдна. „Той бе петимен да напълни корема си с рожковете, що свините ядяха" (Лука. 15:16). Останали единствено спомените му за бащиния дом и за щастливото детство. И решил да се върне у дома си. „Ще ида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си!"

Знаем какво станало по-нататък. Връхната точка в притчата е завръщането. Бавни и несигурни с последните стъпки на блудния син към дома. Потискащо съмнение измъчва душата му. Сърцето бие тревожно. Мислите се преплитат. Как ще погледне баща си в очите? Как ще се изправи пред него в тоя окаян вид? Но... Както вижда? В поведението на бащата има нещо затрогващо. Синът се колебае, не знае дали изобщо ще бъде приет, а ето че баща му се затичва към него. Прегръща го, целува го, плаче от радост... Едвам блудният син изрича първите думи към баща си: „Татко съгреших..." (Лука. 15:21) и в отговор чува заповедта на баща си към слугите: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери" (Лука. 15:22-24).

Братя и сестри,

Всеки разбира, че в тази притча е описано поведението на цялото човечество, неговото отдалечаване от Бога и безкрайната милост и прошка на небесния Баща. В нея сме обрисувани и всички ние: бащата, двамата синове, свинарят, слугите и приятелите. Спасителят определя мястото и ролята на всички. Какво правим ние за блудния син? Дали не му помагаме да затъне още повече и се опропасти? В лицето на блудния син някои виждат голяма част от младите хора, които блуждаят без съветите на своите родители. Другарите на блудника и стопанинът със свините също са ни добре познати. Първите - със съдействието и безумния си пример, а вторият - със скъперничеството си.

Но какво може да се стори в този объркан свят? Можем ли да спрем злото? Онова, което за човеците е почти невъзможно, за Бога е възможно. Дошъл на земята Спасителят и заявил, че всички хора заслужават внимание. Всеки грешник може да се поправи. С това ни се поставя един въпрос: кой приема днес грешниците? Всеки град, всяко най-отдалечено селце има своите блудни синове. Ние ги познаваме по име и като правило сме възприели практиката да нямаме работа с тях. Онзи там руши семейството си; прахосва се без мярка имущество, събрано с честен труд от родители; друг пие до смърт и погубва себе си и околните; други прави тъмни сделки или се гаври с честта на чуждата челяд. Наистина, страшна напаст! Но дали не сме и като втория син от притчата, който се разсърдил за посрещането на своя брат? Ние често си казваме, че еди кой си „е вече погребан", или „Той за мене е като мъртъв!" Ако похлопа на вратата ни блудният син, дали не ще се заключим, за да не чуем гласа му и да видим образа му? Бащи и майки, как гледате вие на съгрешилите ваши синове и дъщери? Прегърнете ги в греха!

Братя и сестри,

Ако цял свят изостави грешниците, Бог няма да ги отблъсне. Псалмопевецът Давид казва: „Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме" (Пс. 26:10). Бог е всеопрощаващ Баща и чака човечеството да се върне към Него. Той оставя грешника сам да дойде до съзнание, че не може да продължава повече така. Той благославя и приема с радост всяка стъпка на грешника към Него. Само ако някой остане докрай в своята закоравялост, Бог ще го съди. Но Той чака и ще ни приеме и облече с хубава премяна, както блудният син бе приет и облечен от своя баща. Бог протяга бащинска ръка за прошка и обич към всички, които се връщат при Него. Амин!

 

 

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.