ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

17 Неделя след Петдесетница – на Хананейката

ВЯРАТА НА ХАНАНЕЙКАТА

Свещ. Иван Ил. НАЙДЕНОВ

xananaia.jpg„О, жено, голяма е твоята вяра; Нека ти бъде по желанието ти!" (Мат. 15:28)

Неизмеримото величие на християнската вяра се състои не само в нейното божествено съдържание, но и в нейната необикновена сила. За тая чудна сила на вярата и на молитвата, произлизаща от нея, Господ Иисус Христос потвърдил пред учениците Си: „Казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено" (Марк 11:24).

Характерен пример за силна вяра ни дава евангелският разказ за жената хананейка и изцеряването на болната й дъщеря.

Веднъж Спасителят пътувал с учениците Си из Финикийската земя. Някога Тир и Сидон били главни градове на Финикия, разположени близо един до друг на брега на Средиземно море, северозападно от Иудея. И двата града били стари, богати и се славели предимно с оживената си търговия по море.

Вестта за идването на Небесния Пратеник се разнесла бързо из тези земи. Тя стигнала и до една жена, наречена в светото евангелие хананейка, защото произхождала из средата на хананеите - народ, владял земята на Палестина, който след завладяването й от евреите се пръснал из Сирия и Финикия и се смесил с местното население. Св. евангелист Марк казва за нея, че била „езичница, родом сирофиникианка" (Марк 7:26).

Тази жена била нещастна по две причини: първо, не познавала истинския Бог; и второ, дъщеря й била болна - зле се мъчела от бяс. Познато и на нас страдание, когато наблюдаваме хора „не на себе си", без ум да вършат безсрамни неща. Зли сили и духове действат в иначе здравите им тела. Такива прояви виждаме и днес в най-различни форми и образи: пиянство или наркомания, разврат и безделие, отричане на всичко духовно, непризнаване на никакви норми и неподчинение на никаква власт.

Жителите на пределите Тирски и Сидонски знаели много за чудесата на Спасителя: пред очите им хроми прохождали, слепи проглеждали, неми проговаряли, бесновати се укротявали. Зрителка на тия чудеса може би била и тая хананейка (Лука 6:17). Затова, когато чула, че Иисус Христос дошъл в страната й, тя тръгнало бързо към Него. Вярвала, че единствен Той може да изгони злия бяс от дъщеря й.

Като настигнала Спасителя и Неговите ученици, тя почнала да вика след Него: „Помилвай ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!" (Мат. 15:22). Господ продължавал да върви, без да обръща внимание на думите й. Смутени и силно развълнувани от тази гледка, учениците се приближили до Господ и Му казали: „Отпрати я, защото вика подире ни." Той ги погледнал, спрял се и им отговорил: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев" (Мат. 15:23-24), тоест: Моята дейност се отнася преди всичко за еврейския народ. Едва след евреите и езичниците ще вземат участие в изкупителното дело.

Хананейката чула тия думи на Спасителя, но не се разколебала във вярата си. Не прекъснала молитвата си, а Го настигнала отново, паднала на колене и казала: „Господи, помогни ми" (Мат. 15:25). Обърнете внимание, тя не казва: „Господи, помогни на дъщеря ми!", а се моли: „Господи, помогни ми!" - „На мене помогни! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!" - Майката не знаела защо страда детето й, но се измъчвала от мисълта: „Дали момичето ми не боледува заради мои прегрешения?!" Нека и днешните майки се замислят, как отглеждат и възпитават своите деца, защото „каквото посее човек, това и ще пожъне; който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот" (Гал. 6:7-8).

Велико е дръзновението на ония, в които неугасимо гори божествен пламък. Колкото по-дълго Бог мълчи, толкова по-силна и по-дръзновена става молитвата. При евангелския случай с хананейката Спасителят не само мълчал и продължавал да върви по Своя път, но и открито заявил: „Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Нека първом да се наситят чедата!" (Мат. 15:26; Марк 7:17). Страшни думи! Но Господ Иисус Христос не говорел със Свои слова, а използвал езика на съвременните иудеи. Това изречение било пословица със свое тълкувание. Чедата на Царството - това били иудеите, принадлежащи към избрания народ. Кучетата са езичниците. Те били наричани така поради тяхното идолослужение. Отговорът на Спасителя звучал отблъскващо. Това било ново изпитание за хананейката, ала тя го издържала. Смирена, но убедена във вярата си, тя се опитала да накара Иисус Христос да обърне внимание на молитвата й. - „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им" (Мат. 15:27). Господи, Ти си така богат с милости, че няма да ощетиш чедата Израилеви, ако ми подхвърлиш някоя „троха" от Твоята трапеза и изпълниш молбата ми!

Този разумен отговор, вярата и смирението, които показала жената хананейка, трогнали Иисус Христос и тя получила не само изцерение на дъщеря си, но и похвала. Св. евангелист Матей съобщава, че Спасителят казал на хананейката: "О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!" И в оня час дъщеря й оздравяла (Мат. 15:28).

Неизказани са милостта и добротата на Бога, затова трябва с благодарност да се предадем на Неговата света воля и с вяра да приемем Неговата мъдрост и сила. Който не се доверява на Господа, не може да се моли. Който не се моли, не може нищо да изживее чрез Него. Който не очаква нищо от Него, не може да получи желаното.

Примерът на жената хананейка е поучителен за нас. Защото и ние често изпадаме в нейното окаяно положение. Колко беди ни сполетяват в живота! Болести, лишения, смърт, несполуки, душевни тревоги. В такива случаи и ние, подобно на нея, имаме нужда от Божията помощ. Нека като нея с твърда вяра в Божието милосърдие и всемогъщество да прибягваме до помощта на Спасителя. И ако Той понякога забавя да ни чуе, нека не се отчайваме. С още по-голяма настойчивост и смирение да подновим молитвата си с твърда надежда, че Бог не ще забрави избраниците Си, които викат към Него денем и нощем. И Той, макар понякога да забавя, непременно ще ги чуе и защити (Лука 18:7).

Жената хананейка ни учи как да се молим на Бога, как настойчиво, изпълнени с дълбока и твърда вяра, да търсим Неговата помощ. Тя постъпила по съвета на Спасителя: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори" (Лука 11:9). Затова при всяка нужда и неволя, когато сме безпомощни да се справим с трудностите, нека се молим и ще чуем гласа Божи: „Вашата вяра ви спаси!" Амин!

 

ВЯРАТА НА ХАНАНЕЙКАТА

(Проповед за Неделя на Хананейката)

 

Ставрофорен иконом ИВАН ЛАЛОВ КОНДАКОВ

 

О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя" (Мат. 15:28)

Братя и сестри,

Днес от св. Евангелие се чува настойчивият глас на една майка, изплашена за своята боледуваща дъщеря. Тя вървяла след Иисуса Христа и викала за помощ. Тъжно е да чуеш, когато някой плаче и ридае. Но кой ли от нас е далеч от такова състояние? Ако днес всичко е в ред, утре? Само който няма ухо и чувствителна съвест не чува въздишките на другите.

Св. Евангелие разказва за тази жена-хананейка, която се доближила до Господа Иисуса и завикала: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов!" (Мат. 15:22) Тя имала дъщеря, обхваната от бесове. Обиколила всички известни лекари, но никой не можал да й помогне. Тя чула, че в техния край, между известните за нас градове Тир и Сидон, е дошъл от Давидовия род чуден Лечител и се насочила към Него с цялата си душа.

Велика утеха е да знаеш, че може да се намери изход при критично положение. Ние също изпадаме в изпитания и болести и всички като хананейката сме чули за Иисуса Христа от Назарет. Може би някои от нас, като знаят само името Му и в момент на тревога са готови на всичко - да се обърнат към Онзи, Който им е непознат. Господ казва: „Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя!" (Пс. 49:15). Никога да не казваме: Не е необходимо да търсим свръхестествена помощ. Има особени мигове, когато не можем да минем без този последен вик: „Помилуй ме, Господи!" - Така викала и жената, - „дъщеря ми зле се мъчи от бяс" (Мат. 15:22). Можем да си представим такъв случай: младо момиче се гърчи в спазми или говори безсмислици, крещи и се смее неистово. Болест, но каква?! - Познато страдание на лекарите, известно и на нас, когато наблюдаваме хора не на себе си, без ум, вършат безсрамни неща. Зли духове, тъмни сили действат в иначе здравите им тела. Такива прояви се виждат в най-различни форми и образи: пиянство или наркомания, разврат или безделие, непризнаване на никакви норми и неподчинение на никаква власт, отричане на всичко духовно, неприлично отношение към родители и близки... Страданието е лично, но се отразява на цялото общество. Рушат се нервите на околните, заплашва се спокойствието на всички. Има ли изход от тази беда? - Трябва да се доближим до Господа Иисуса като тая жена и да викаме: „Господи, помогни!" (Мат. 15:25).

Една обикновена, проста, но изстрадала жена е схванала силата и възможностите на дошлия на земята Давидов Син. Той не сложил само пластир на раната да се облекчи за една нощ. Не я успокоил само за момента. Настъпил денят на пълното оздравяване на нейната дъщеря. Нека всеки, който е в положението на майката, сме си постави въпроса: мога ли да се доверя на Господа Иисуса? Да вярвам ли, да се надявам ли на свръхестествена помощ? Може ли Бог да отстрани демоните от човеците? И ако намерим малко вяра в душата си, защо да не пристъпим и молим като тази жена: „Господи, помогни!"

Наистина, често помощта иде отгоре по особен начин. В Евангелския случай забелязваме нещо изключително у жената. Обърнете внимание, че тя не казва: „Господи, помогни на дъщеря ми!", а се молела: „Господи, помогни ми" (Мат. 15:25) - „На мене помогни! - Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!" - Майката не знаела причините за страданието на своето дете, но се измъчвала повече от него. Дали момичето не боледува за нейни прегрешения?!... Нека и днешните майки си дадат сметка, как отглеждат и възпитават своите деца. Как с цигара в уста кърмят бебетата си, как по-сетне ги съблазняват с порочния си живот. „Каквото посее човек, това и ще пожъне, който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот" (Гал. 6:7-8). За пропадането на младите хора сме виновни ние, възрастните. Но какво да сторим, когато понякога е късно?

Жената хананейка намерила и в безнадеждното си положение опора. Тя продължавала да вика, но ето, че Господ мълчал: не й отговорил ни дума. Има ли по-страшно нещо от мълчанието на небето? Ние знаем това от опит. Друг път Господ Иисус не е имал обичай да не отговаря на запитвания или да отминава молбата на страдащите. Защо не отговарял на майката? Премъдростта му с мълчание отваря очите на онези, които не виждат какво цели Той. Юдеите, които се хвалели със своята праотеческа вяра, трябвало да разберат, че и между отхвърлените от тях езичници може да има по-силна и по-настойчива вяра. Ние бихме могли да сравним хананейката със Самия Господ Иисус, Който викал от кръста: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?" (Мат. 27:46). И там Бог Отец мълчал. Небето било затворено, но цялата земя се разтресла. Какво щеше да бъде, ако Бог Отец сваляше  Своя Син от Кръста и Той тръгнеше насила да побеждава враговете Си? Бог не сне трънения венец от главата на Сина Си, та той да стане корона на Неговото величие. От вика за помощ от Кръста и от мълчанието на Бога Отца дойде възкресението и небесната прослава. Разпнатият сочи и на нас днес, че там, където е Божието мълчание, върви пътят на помощта, която ще ни дойде от Него.

Хананейката не спряла пред мълчанието и още по-силно завикала. Това отегчило учениците и те помолили своя Учител да я отпрати. Сега Спасителят заговорил със забележителните думи: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев" (Мат. 15:24) - Странно! Той бил на този ден в Юдея, - не в Йерусалимския храм, а обикалял и езическите предели на Палестина, а ето че заявил, че се грижи само за Израиля. Нима другите народи са далеч от Неговото сърце? Не ще ли помогне Господ на една нещастна майка, макар и езичница? - „Господи, помогни ми!" - повтаряла тя. Тогава Спасителят казал: „Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата!" (Мат. 15:26). Страшни думи! Но Господ Иисус не говорел със Своя реч, а използвал езика на съвременните юдеи, които смятали себе си за деца на Бога, а всички останали народи - за кучета. Нека всеки, който се смята над другите по своята вяра и възможности, си помисли, може ли Бог да дели хората по такъв начин. Точно тук се проявила мъдростта и находчивостта на жената-хананейка. Тя хванала като че ли Господа в дума и Го заставила да обърне внимание на молитвата й. - „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им!" (Мат. 15:27) Сияйна е мисълта на нещастната майка: та нали и кучетата могат да се наситят само, ако има хляб за децата? Хананейката е смирена и убедена във вярата си. Сега вече Господ Иисус й отговорил: „О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти. И в оня час дъщеря й оздравя".

Който не се доверява на Господа, не може да се моли. Който не се моли, не може нищо да изживее чрез Него. Който не очаква нищо от Него, не може да получи желаното.

Братя и сестри,

Божията любов няма граници. Тя не разделя хората. Примерът с жената-хананейка е насърчителен: скръбни ли сме, тревожни ли сме, болести лиса ни сполетели, децата ни в опасност ли са, грехове ли разяждат душите ни, безпомощни ли сме да се справим с трудностите, нека се молим и ще чуем гласа Божи: „Вашата вяра ви спаси!" Амин!

 

 

Последна промяна: 16.02.2014 г.