ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

3 Неделя след Пасха - на св. Мироносици

Равноапостолните жени-мироносици

† Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ

mironosici1.jpg

В Христа Иисуса жените са равни на мъжете.

През Първата световна война, когато мъжете бяха на война, жените се бяха нагърбили с тежката полска работа; те оряха нивите, те жънеха и вършееха, те хранеха България и на фронта, и във вътрешността. Не е вярно, че жената е по-слаба; когато жената се вдъхнови, тя става герой; така я виждаме и в историята на християнството.

Ето, празнуваме паметта на светите мироносици - жени, които се показали по-безстрашни от мъжете.

След Голготската саможертва на Господа Иисуса Христа, Който бил поруган, разпнат на кръст, убит, погребан, запечатан в гроба, учениците стояли заключени „страха ради иудейскаго". А жените, ученици на Господа, са били безстрашни да отидат сутринта рано на Христовия гроб не за да видят Учителя жив, а да го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение. За тях нямало страх от иудеите, нито са се бояли от стражата, която била поставена на Христовия гроб. Взели необходимите материали, с които да помажат покойника си, и безстрашни отишли на гроба Му. Така те станали първи свидетели на Христовото безсмъртие след смъртта и Възкресението. И ония небесни жители, които ги посрещнали на Христовия гроб, ги изпратили да известят на апостолите, че страхът им е неуместен, че Христос е безсмъртен и че никой от Неговите ученици не бива да се бои от злото на враговете, понеже Той е възкръснал, жив и всемогъщ.

Но какво значи „изпратени"? На гръцки език то означава „апостоли". Какво излиза, - че жените, ученици на Господа Иисуса Христа, са били удостоени с високото звание да станат апостоли на апостолите! Понеже мъжете апостоли били уплашени и стояли заключени в град Йерусалим, жените станали апостоли на апостолите, изпратени да събудят в тях вярата м. Учениците, най-напред отчаяни, били ободрени от проповедта на жените-мироносици. След това срещнали възкръсналия Христос и получили вдъхновение да станат апостоли - такива, каквито ги познава историята, вдъхновени, умъдрени, неустрашими, всички завършили живота си с мъченическа смърт.

Църквата отдава висока почит на жените-мироносици. Вижте колко е прав св. ап. Павел, който казва: „Няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса" (Гал. 3:28). Когато жената се вдъхнови, за да поеме известната мисия, тя става така силна, както и мъжът и дори понякога по-силна от него. И ето, паметта им е останала да се празнува в Христовата църква, паметта на мироносиците, които носили миро, за да помажат тялото на мъртвия Иисус, а били удостоени да видят живия Христос и да станат апостоли на апостолите.

Всяко време има нужда от апостоли и най-вече нашето време. Празнувайки паметта нас ветите мироносици, ние си пожелаваме да ги има и днес сред нашата общественост. Равноапостоли, които могат да бъдат по-умни и по-безстрашни от страхливите мъже и могат да преподават на своите деца и внуци катехизиса на християнството. Децата все още не могат да чуят неговите спасителни истини. Необходими са ревностни възпитатели в Христа. Тук ще се прояви мироносничеството на съвременната жена. Колко е грозна картината на живота без Христа и колко е благородна с Христа! Ако в практиката на живота се постига това, което поръчва Христос - да обичаме ближните си както себе си, може ли да се говори за война, възможна ли е тогава войната? Когато хората в света се обичат един другиго, войната е невъзможна, а хората ще се надпреварват кой кому по-голямо добро да направи, и обратното. Когато се обяви съвестта за буржоазен предразсъдък и че не трябва човек да се вслушва в Божия глас, да изучава и следва повелите на Христовото Евангелие, тогава човек за човека е вълк. Какво може да се очаква - това което виждаме: където синът и дъщерята не искат да знаят за своите родители; няма уважение, което е дълг на децата към родителите, няма чувството за дълг. Да не говорим за чуждите. Ако родителите стават чужди за своите деца, какво ще бъде тяхното отношение към по-далечните и чуждите. Тогава и да говорим за обич и мир, то ще бъде както св. ап. Павел казва: „мед що звънти" (1 Кор. 13:1), метал, който звънти, но не топли. Студени слова - да говориш за мир, когато не си подготвил почвата, която ще роди без особен твой труд богатата жетва на любовта и мира.

Нека си пожелаем да имаме мироносици и в нашата съвременна общественост, които да действат благотворно върху младите поколения и така да изпълнят голям патриотичен и християнски дълг. Амин!

Бележка: Проповедта е произнесена в храм „Преображение Господне", София 1974 г.

„Църковен вестник", бр. 17, 1993 г.

МИРОТО НА ДОБРОДЕТЕЛТА

Свещ. Кирил КИРАДЖИЕВ

svMironosici_m.jpgГоспод Иисус Христос в петък вече бе разпнат на кръстното дърво, разтворил ръце, сякаш за да прегърне и благослови целия свят. Тези пречисти ръце бяха прободени от богоубийците, прободен бе и Владетелят на живота, а изтеклите от Него капки кръв и вода оросиха живоносно земята. Извърши се делото на изкуплението и ни се даде възможността да се спасим в Господа.

Тялото на Прободения бе положено в нов гроб и голям камък бе превален на отвора му. Дори стража бе поставена от първосвещениците, да не би учениците Му да откраднат тялото и да кажат, че е възкръснал - „последната измама ще бъде по-лоша от първата".

Но съботата мина, законът бе спазен и Неговите последователи и покорни Божии раби тръгнаха с миро към гроба, за да помажат за последен път тялото на Учителя с благовония. Тръгнаха жените вместо апостолите поради това, че женската вярност и кураж винаги надвишават мъжките, но и защото както жена се удостои с раждането на Изкупителя, за да заличи падението на Ева, така и жените трябваше първи да се поклонят на великото чудо и да докоснат нозете на възкръсналия Христос.

„Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?" - питаха се помежду си Мария Яковова, Саломия и Йоана, а Мария Магдалина ситнеше напред, бързаше първа да достигне до мястото на погребението. Но какво се случи? Ангели Господни ли слязоха от небето да отвалят грамадния камък? И защо са тъй „като мъртви" пазачите на гроба? Или Този, Който ни отвори вратата на спасението, сега изпрати Своя вестител, светъл като светкавица, да отвори други едни двери, за да влезе Възкръсналият?

Наистина, ето - той съобщи на жените мироносици, че Разпнатият Го няма. Той възкръсна! Не между мъртвите те трябва да търсят Живия. Жените мироносици по указанието на ангела с трепет и страх, но и с радост голяма се връщат при единадесетте с вестта „ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА".

Тридневният е възкръснал, дарявайки живот на тънещите в грях, за който отплатата е смърт. Небесата тържествуват, адът е победен, възкръсналите при смъртта на Иисуса праведници се явяват с благата вест на своите близки, всички твари пеят химна на обновата. Изкуплението вече е факт и никой повече не може да го оспори, защото Христос наистина възкръсна.

А на нас, празнуващите всяка неделя в годината Твоето Възкресение, дай Господи, както миналата неделя възкликнахме с думите на св. ап. Тома „Господ мой и Бог мой", изповядвайки в едно и Теб, и Твоето истинно Възкресение, тъй и в този неделен ден да застанем заедно със св. мироносици в хладното утро пред отворения гроб, принесли като многоценно миро плодове на любов, милосърдие, състрадание, братство и сърдечен плам пред Теб. Удостой ни да видим Твоето празно ложе и да се върнем с радост и без страх в делничния живот, както онези благословени жени се върнаха от гроба в град Йерусалим, и да кажем: „Няма Го в гроба, жив е Христос и ние с Него сме живи".

И тъй, да благовествуваме на всички, с които ни среща този живот, вечната истина за Божието Възкресение и да показваме на дело на какво ни е научил Господ в Своята св. Църква, та и те да прославят нашия небесен Отец, Комуто в Христа чрез Светия Дух да въздадем всяка слава, чест и поклонение. Амин.


"Църковен вестник",  бр. 18/ 1995 г.

Последна промяна: 12.11.2013 г.