ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

5 Неделя след Пасха – на Самарянката

ЖИВАТА ВОДА

Ставрофорен иконом Стефан ЕНЕВ

XristosPouchavaSamariankata_m.JPGМного от прекрасните беседи на Иисус Христос са казани пред отделни лица. С Никодим Господ говори за новорождението. С апостол Петър - за вярата като основа на Църквата. А със Самарянката - за Живата вода, т. е. за словото Божие, за Своето учение.

Иисус бе седнал да почива пред Якововия кладенец. Учениците бяха отишли до града, за да набавят храна. Якововият кладенец съществува и днес в Палестина. Набира се на 3,5 км от днешното село Наблус, което е древният град Сихем. На няколкостотин метра е селото Аскар - древното село Сихар, намиращо се в Самария на около 30 км северно от Йерусалим. Кладенецът е в подножието на планината Гаризим.

Самарянката дошла за вода. Иисус започнал разговор с нея, като й поискал вода, за да пие. Тя недоумявала как тъй иудеин я заговаря и даже иска от нея вода. Всеизвестна била омразата, която иудеите изпитвали към самаряните.

Иисус разговарял с жената за Своето учение, което оприличил на жива вода. Постепенно довел разговора до личния живот на самарянката и най-после й открил, че Той е очакваният Месия.

Какви изводи можем да направим от беседата на нашия Спасител със самарянката.

1. Иисус Христос иска да се спасят всички хора. За Него няма разлика между иудеи и самаряни. Благата вест е за всички народи. Тази жена била самарянка, омразна за евреите. Освен това те била обременена с много грехове. Животът й бил пълен с трагедии и душевни мъки.

Христос не отхвърлил тази жена. Дори и учениците Му, които се били завърнали, се почудили, как така Той разговаря с тази жена. Но точно тази презряна и потънала в грехове жена избрал Христос, за да й открие велики истини.

2. Иисус поставя Своето спасително дело на първо място. Когато учениците Му го поканили да се нахрани, Той отговорил: „Имам храна да ям, за която вие не знаете" (Иоан. 4:12).

Всички телесни нужди отстъпили пред възможността да изтръгне една грешна душа от лапите на греховете, от мъките и скърбите й, и да я върне към чистота и радост, към истина и величие.

А колко често ние, които сме вярващи, позволяваме на дребни неща да ни пречат да вършим онова, което има вечна стойност!

Иисус Христос, независимо от време и място, от умора и глад, се възползваше от всеки случай, да помогне на нуждаещите се: слепи проглеждат, прокажени се очистваха, хроми прохождаха, отчаяни биваха насърчени... и във всички тези случаи Той действаше със сериозност и достойнство.

3. Иисус Христос слага Своя пръст точно на болката, на раната. Той лекува.

На разслабения казал: „Прощават ти се греховете" (Марк 2:58).

На богатия младеж: „Иди, продай имота си и раздай..." (Мат. 19:21).

А на самарянката: „Иди, повикай мъжа си и дойди тука" (Иоан. 4:16).

А когато тя започнала да хитрува и казва: „Нямам мъж", Той съкрушил нейната женска хитрина с думите: „Първо каза, че нямаш мъж, защото петима си имала, и този, който сега имаш, не ти е мъж" (16:17).

Това било бремето на тази жена. Това била тайната рана на душата й. Великият Лекар се докоснал до тази рана и я изцерил.

Колко много обременени души и днес се нуждаят от подобно докосване до душата, до раната на сърцето им? А колко често ние, вярващите, занемаряваме този небесен дълг да помогнем на някоя страдаща душа, да се освободи от бремето си и намери мир! Понякога това е неблагодарна работа. Но беден би бил светът, ако нямаше смели и мъдри хора, които с готовност да служат на ближния.

Ако пророк Натан не бе изобличил цар Давид, последният би погинал в греховете си и никога светът не би чул думите на прекрасния 50-ти псалом: „Помилуй ме, Боже, по великата си милост...", тези прекрасни думи, извиращи от дълбината на страдащото и разкаяно човешко сърце.

4. Иисус Христос проповядва възвишени истини.

Със самарянката Той говорил за живата вода - източник на вечен живот. Открил й, че Бог е навсякъде, където човешкото сърце се издига към Него с искреност. Не скрил, че Сам Той е обещаният Месия.

И така, с тази беседа Иисус Христос ни даде пример как да се стигне до човешката душа, как да се отнасяме с личността, та от обикновен разговор да преминем към висините на духовното естество на Бога, към Небесната храна за душата.

Бог да ни помага да намираме сили в себе си, за да търсим, мислим и говорим за душеспасителните истини, които ни откри нашият Спасител Иисус Христос. Амин.

~***~

Житието на св. мчца Фотиния - Самарянката (13 февруари) прочети тук>...

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.