ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Подвижни празници и Недели (седмици) » Неделите според Петдесетница » 5 Неделя след Петдесетница - на св. Отци от 6-те Вселенски събори

5 Неделя след Петдесетница - на св. Отци от 6-те Вселенски събори

СРЕЩА С БЕСОВЕТЕ  (Проповед за 5-та Неделя след Петдесетница)

CHRIST_HEALING_m.jpg

„И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинскa, срещнаха Го двама, хванати от бяс" (Мат. 8:28)

 

Братя и сестри,

Преклонението пред Бога не е резултат на страх от природните явления. Човекът е имал страх от природните стихии, но зад тях той винаги е виждал друга Сила, от Която те зависят. Обратно! Това преклонение е довеждало и довежда до радост и възторг. Опитът ни подсказва, че Бог откликва на нашите копнежи. Затова винаги след истинска връзка с Него, човек се чувства облекчен, разтоварен, въодушевен, готов да започне славословие. Премъдрият Иисус син Сирахов казва: „Страхът Господен е слава и чест, веселие и венец на радостта. Страхът Господен ще услади сърцето и ще даде веселие, радост и дългоденствие... Страхът Господен е дар от Господа и поставя в пътеките на любовта" (Сир. 1:11-13).

Страх от Бога имат не само вярващите хора. И бесовете вярват и треперят (Як. 2:19).

Към такива размисли ни подтиква и днешният евангелски разказ за гадаринските бесновати. Ние сме слушали за такива бесновати, за хора, обхванати от зъл дух, които имат страшна сила. Такива никой не може да укроти. В древност в някои големи църкви имало определено място, където те били връзвани. В гр. Несебър, отляво на храма „Св. Богородица" има специално подготвен подиум за тях. В църквата „Св. Климент Охридски" в Охрид има стаичка за бесновати. Преданието разказва, че които преспивали в храма, на другия ден оздравявали. Силни са действащите бесове чрез хората. Само пред Всевишния те треперят и не могат да устоят.

Св. Евангелие ни разказва за една среща на Господа Иисуса с двама души, обладани от бесове. Нещастниците били известни из цялата Гадаринска област. За да не пакостят, завързвали ги с вериги, но нищо не могло да ги укроти. Те притежавали такава страшна сила, че разкъсвали оковите. Не могли да живеят в обществото и сами бягали по гробищата и пущинаците. В нервни припадъци те се пенели, вцепенявали се и лудували. Заедно се движели и заедно нападали минувачите. Единият бил с много по-страшна сила от другия, затова св. евангелист Марк и св. евангелист Лука споменават само за него. След опити да бъдат усмирени, съгражданите им се примирили със злото, и за да се предпазят, заобикаляли далеч гробищата, където бесноватите обитавали.

Забележителна е днешната среща на Господа Иисуса с нещастниците. За разлика от други страдащи, които обикновено викали за помощ, бесноватите се обърнали към Спасителя по друг начин. Те не молели, а крещели: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тук да ни мъчиш преди време?" (Мат. 8:29) - Явно, в душите им се криела демонична сила, която се стъписала в страх пред Бога.

За неопитните в духовните неща, които не се задълбочават във фактите, тук се чува само човешки глас. Други виждат странното и схващат, че тези, които били откъснати от обществото и никога не били видели, нито чули за Господа Иисуса, изведнъж от пръв поглед заговорили и Го зовели по име. За вярващите това е един страх пред Всевишния и пред мъките, които очакват злите хора. Господ допуска в света злата сатанинска сила и разкрива пред нас скритото й действие.

Ние сме изпитали неведнъж злото, което се проявява не само чрез бесновати, а напада и най-кротките. То прониква в мислите, в чувствата ни, във волята ни. Понякога сами се учудваме на прояви, които вършим като че не в трезво състояние. Става едно съпроникване на злия дух с човешкия - едно демонично повлияване на човешката личност, при което могат да се очакват изненадващи зли постъпки.

Често може да се срещнат хора, повлияни демонично. Те не бягат като евангелските бесновати от човешкото общество. Те остават в него. Но носят една груба душа, едно оплътнено сърце, една зла съвест. Те са зли, самотници, които съзнателно или несъзнателно вършат зло. Тук могат да бъдат отнесени онези, които се предават на своите страсти: пиянство, разврат, разгулен живот... Понякога те са така затъпени, че нямат страх и срам от нищо. Само като ехо в душите им може да се чуе гласът на съвестта. Бог е оставил в душата на всеки човек един светлик, който се прояснява понякога и у злите. Ето, затова бесноватите от Гадара викали: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий?" Те прозрели в лицето на Иисуса Самия Господ.

Същността на злите сили у гадаринските бесновати се вижда в по-нататъшното развитие на случая. За да не останат бездейни, понеже Спасителят бил насреща им, те го помолили като излязат от бесноватите, да влязат в близко пасещото там стадо свини. Господ им разрешил. „И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата" (Мат. 8:32). Из душите на бесноватите злите сили преминали в свините, а предишните страшилища за околността останали кротко край нозете на Господа Иисуса. Това е едно чудо, което ще напомня през вековете, че обхванатите от зло човешки души също ще погинат. Злото не остава ненакзано. Онова, което се прикрие или забави, ще получи своя завършек във външната тъмница, където ще бъде и началникът на всички бесовски сили.

Изцерените двама бесновати молели Спасителя да тръгнат след Него (Марк. 5:18). Той обаче не им позволил. Изпратил ги да идат по домовете си и да разказват как са били помилвани. Те отишли в гадаринското Десетоградие - област на най-голямо морално падение, да разказват, какво им сторил Христос Господ.

Можем да си представим тяхното състояние след освобождаването им от бесовските сили. Преди те бягали от обществото, сега сами се насочили да разказват на другите. По-рано вършели само зло, сега търсели случаи да се проявят в обич и добро. Те се променили, защото душите им били под влияние на Божия Дух. Само техните съграждани останали в злото, пълни с грехове. „И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса, и като Го видяха, молеха Го да си отиде от пределите им" (Мат. 8:34). Грубите им души не се възрадвали, че Господ е дошъл при тях и че съгражданите им бесновати са вече здрави и нормални хора. Страхували се, че след свините, може да изгубят и други неща. Господ на силите стоял пред тях, а те Го гонели. Груби, неподатливи и недружелюбни егоистични души!

Ние не знаем, дали гадаринците все пак не са се замислили за станалото чудо и Божието посещение. Но освобождението на нещастните бесновати, което и днес вълнува, ще да е дало отражение и у тях. Господ Иисус затова дойде на земята - да подири и спаси погиналото. Има ли случай, при който Спасителят на човечеството да се е докоснал до човешко страдание, особено до душата, и да не е помогнал?

Братя и сестри,

Необходимо е малко повече вдълбочаване и изживяване на евангелските събития и всеки ще види злото, но ще проумее и силата Божия, която го сразява. Ние сами не можем да се справим със злото, но Бог е с нас. Примерът от евангелското четиво ни насърчава. Затова, да идем по домовете си и всред познатите си да изповядваме колко силен е Господ, какво може да направи. Да Му се поклоним! Амин!

Ставр.ик. Иван Л. КОНДАКОВ

Последна промяна: 25.10.2014 г.