ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

АКТУАЛНИ ТЕМИ

ЗА НОВОТО И АКТУАЛНО В САЙТА ВИЖ "ПРАВОСЛАВНА МИСЛЪЛ" ТУК:

http://bg-patriarshia.bg/reflections.php

Mandzaridis_1.JPG

ПРИСЛОН НА ИСТИНАТА

За посещението на проф. Георгиос Мандзаридис в София

 

Проф. Георгиос И. Мандзаридис е световноизвестен автор на учебници и книги в областта на православната етика, социология и биоетика. Роден през 1935 г. в гр. Солун, той завършва средното си образование в колеж по физика, след което ­ теология.

Изучаването на практически и точни науки несъмнено му дава подходящата основа за бъдещата му дейност като преподавател в трудната катедра "Систематическо богословие" на Солунския богословски факултет, където първоначално е преподавател по "Патрология", а по-късно, когато катедрата се разширява, по "Социология на християнството" и "Християнска етика". Непосредственото съседство на Света Гора и общението с множество посветили се изцяло на Бога хора изгражда в негово лице вярно духовно чедо на светата Православна църква.  Цялото творчество и дейността на професора са пропити от автентичен светоотечески дух на църковност и ясна православна мисъл.

Mandzaridis_11.jpgДосточтим професор на Богословския факултет при Солунския университет "Аристотел", той е почетен професор на Богословския факултет при Букурещкия университет. От 1998 г. до сега той е официален член на Комисията по биоетика при Св. Синод на Гръцката православна църква.

Някои от неговите по-известни трудове, преведени на английски, немски, френски, руски и на сръбски език, са: "Преподавателското дело на Ориген", "Св. Григорий Палама, практически напътствия (1341-1343)", "Християнското общество и светът", "Причастие с Бога", "Време и човек", "Емпирическото богословие за екологията и политиката", "Православен духовен живот", " Личност и институции", "Паламика", "Глобализация и глобалност, химера и истина", " Социология на християнството", "Християнска етика", т. 1 и 2; "Светоотеческа етика ­ - текстове", "Пътеводител из православната антропология".

От 20 до 23 октомври проф. Мандзаридис, придружаван от своята съпруга г-жа Кети Мандзаридиу, бе на посещение в България по покана на Православния богословския факултет на Великотърновския университет и с финансовата подкрепа на фондация "Покров".  Това е първата среща на българската православна аудитория със съвременното гръцко нравствено богословие. На 20 и 21 той изнесе лекции в Софийската св. Митрополия (вечерта на 20) и в Богословския факултет на Софийския университет (сутринта и вечерта на 21). Лекциите бяха последвани от дискусии върху посочената лекционна тема. Преводач по време на посещението му в София бе редакторът на Синодално издателство и на официалния сайт на БПЦ г-жа Анула Христова, която е специализирала под неговото научно ръководство.

Mandzaridis_3.JPGВ Софийската св. Митрополия проф. Мандзаридис и неговата съпруга бяха топло посрещнати от Негово Преосвещенство Йоан, викарий на Софийския митрополит, и от Негово Високопреподобие архим. Григорий, протосингел на Софийската митрополия.  След това в салона на митрополията професорът говори на тема "Спомени за стареца Софроний". В последвалата дискусия той уточни, че в личен план нито старецът Софроний, нито някой от неговия манастир е бил някога негов изповедник, но това, което винаги ги е свързвало е било общото виждане за нещата в света и радостта от общуването помежду им.

В спомените му от срещите им той разкри личното обаяние на стареца и неговата способност да се "отдръпва" пред присъствието на другия, за да се изяви свободата на събеседника му.

Mandzaridis_2.JPGВ Богословския факултет професор Мандзаридис бе посрещнат от зам.- декана доц. д-р Л. Тенекеджиев и други преподаватели. На събралата се аудитория от преподаватели и студенти той бе официално представен от гл. ас. Костадин Нушев, преподавател по нравствено богословие в Богословския факултет на СУ.

При един от поставените към проф. Мандзаридис въпроси относно това как да се отнасяме към изповядващите други религии, той изясни, че задължението на православния вярващ за любов към ближния включва всички хора по света, но това ни най-малко не означава отричане или каквото и да е отстъпление от православната вяра. И още, че всякакъв опит за насилствено налагане на вярата не е по никакъв начин съвместим с истинния православен живот. Защото човек трябва първом себе си да претвори в обиталище на доброто и на любовта и тогава той ще стане проповедник за мнозина, които сами, притеглени от светлостта му, ще намерят у него прислона на истината.

На последващ въпрос: как да разбираме каква е Божията воля в нашия личен живот, професорът отговори, че Божията воля е въплътена в Божиите заповеди и изразена чрез тях и личния пример на Христос. А заповедите са обобщени в двойната заповед за любов към Бога и към ближния.

Съгласуването на човешката воля с Божията се реализира чрез спазването на Божията воля. Когато някой си мисли, че изпълнява Божията воля, а изпълнява своята индивидуална воля, е много опасно. Монашеството, което за Православието представлява разума на Църквата, учи именно че послушанието към Божията воля се постига чрез послушанието към духовния брат или отец, който просвещава вярващия относно неговия личен, индивидуален път на спасение.

На въпроса: има ли конфликт между индивидуализма и църковното съзнание, отговори по следния начин: Нашата епоха повече от всяка друга се характеризира като епоха на индивидоцентричността. Цялата наша култура и цивилизация утвърждава индивида като индивид, а не като член на една по-голяма общност, т.е. на личност, която е в лично общение с другите. Индивидуализмът е възприемането на нещата посредством индивидуалната логика, а не посредством сърцето. Утвърждава телесните сетива, какво виждаш, какво усещаш, а не вътрешния мир на сърцето, любовта.

Човешкият живот обаче тогава става наистина човешки, когато неговият разум се завърне отново в сърцето, което е мястото на срещата на човека с Бога.  Ето тук на помощ идват духовните отци, които ни предпазват от индивидуалистичното ни желание, от нашата, собствена съблазън. Но Църквата ни и по-специално богослужението и светата Литургия, усъвършенства човека и отхранва сърцето.

Запитан какво мисли относно честотата на причастяването, проф. Мандзаридис поясни, че единственият критерий за приемане на светите Дарове е чистата съвест. А дали съвестта е чиста, или само си мислим, че е такава, това може да прецени само духовният ни изповедник. И все пак светата Литургия се извършва, за да се причастяват хората, и затова не бива прекомерно да се отбягва от св. Причастие, нито да се прекалява с приемането му. В това няма някакъв канон, но пък затова са клириците ­ духовните отци в Църквата, които най-добре могат да преценят кога и колко често е най-подходящо за определен вярващ да се причасти. 

Църковен вестник, СИ, бр. 19/2009 г.

 

 

Последна промяна: 04.01.2011 г.