ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » ВСЕПРАВОСЛАВНИ ДОКУМЕНТИ » Послание на предстоятелите на Поместните православни църкви, Фенер 12.10.2008 г.

Послание на предстоятелите на Поместните православни църкви, Фенер 12.10.2008 г.

На 12 октомври с тържествена служба в патриаршеския храм "Св. Георги" в Истанбул завърши срещата на предстоятелите на Поместните православни църкви. Накрая беше огласено послание, подписано от всички присъстващи предстоятели и представители на автокефални църкви:

"В името на Отца и Сина и Светия Дух.

1. По Божията благодат предстоятелите и представителите на поместните православни църкви се събрахме от 10 до 12 октомври 2008 г. във Фенер по покана и под председателството на първия между нас, Вселенския патриарх Вартоломей, във връзка с обявяването на настоящата година за Година на апостола на народите св. Павел. С братска любов обсъдихме въпроси, занимаващи Православната църква, и след като участвахме в празничните прояви, заедно отслужихме св. Евхаристия във всечестния патриаршески храм на Вселенския престол днес, 12 октомври 2008 г. - Неделя на св. отци на Седмия вселенски събор в Никея.

В тези дни се подкрепихме чрез истината за даровете на Божия промисъл към апостола на народите, чрез които дарове той се е показал прекрасен "избран съд" (Деян. 9:15) на Бога и блестящ образец за апостолско служение на Тялото на Църквата. Цялата Православна църква, почитайки през настоящата спасителна година този апостол, го изтъква като пример за вярващия народ за съвременното свидетелство на вярата ни към "близки и далечни" (Ефес. 2:17).

2. Православната църква има съзнанието за автентичното тълкувание на учението на апостола на народите в мирни и в трудни времена на своя двехилядолетен исторически път и затова може и е длъжна да представя на съвременния свят не само учението за възстановяването в Христос на единството на целия човешки род, но и за всемирното измерение на Неговото спасително дело, чрез което се преодоляват всички разделения в света и се потвърждава общата природа на всички човеци.

Все пак достоверното представяне на това послание за изкуплението предполага преодоляване и на вътрешните противопоставяния в Православната църква чрез уталожването на националистически, етнофилетистки и идеологически дрязги, защото само така словото на Православието ще намери подобаващ отклик в съвременния свят.

3. Вдъхновени от учението и делото на св. апостол Павел, отбелязваме преди всичко важността, която има за живота на Църквата и за служението на всички ни задължението за мисия, съгласно последната заръка на Господ: "И ще ми бъдете свидетели в Иерусалим и цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя" (Деян. 1:8). Това благовестене на народа Божи, но и на невярващите в Христос е върховен дълг на Църквата. Този дълг не трябва да се изпълнява агресивно или чрез различни форми на прозелитизъм, но с любов, смирение и почит към личността на всеки човек и към културното своеобразие на всеки народ. В тези мисионерски усилия трябва да участват всички Православни църкви, уважавайки каноничния ред.

4. Христовата Църква днес изпълнява служението си в един твърде бързо развиващ се свят, който става все по-взаимосвързан благодарение на средствата за масово осведомяване и на развитието на комуникациите и технологиите. Същевременно обаче се засилват отчуждението, разделенията и сблъсъците. Християните отбелязват, че причина за това състояние е отдалечаването на човека от Бога. Никаква промяна на социалните структури и правилата за поведение не може да излекува това състояние. Църквата непрекъснато изтъква, че грехът може да бъде преборен само при единодействието между Бога и човека.

5. При тези обстоятелства съвременното свидетелство на Православието е особено наложително заради непрекъснато нарастващите проблеми на човека и на света ­ не само за да се установят предизвикващите ги причини, но и за непосредственото противопоставяне на техните трагични последици. Различните етнически, филетически, идеологически и религиозни противопоставяния непрекъснато подхранват опасни смутове не само относно неоспоримото онтологично единство на човешкия род, но и относно връзката на човека с Божието творение. Свещеният характер на човешката личност се ограничава до отделните претенции на "индивида", а отношението му към останалото Божие творение се подчинява на неговия потребителски или дори злоупотребителски произвол.

Тези разделения в света водят до несправедливо неравенство на хората и народите в ползването от благата на творението: лишават милиони хора от основни блага и водят до унижение на човешката личност. Предизвикват масови преселвания на населението, подбуждат етнически, религиозни и социални дискриминации и сблъсъци и заплашват традиционната вътрешна приемственост на обществата. Тези последици са твърде ужасни, защото са неразривно свързани с разрушаването на природната среда и на цялата екосистема.

6. Православните християни споделят заедно с другите хора на планетата ­ религиозни и нерелигиозни, отговорността за съвременната криза, защото се отнесоха безкритично или допуснаха крайни решения по силата само на чисто човешките си разсъждения без стойностно съотнасяне към словото на вярата. Така че и те имат голямото задължение да допринасят за преодоляването на разделенията в света.

Християнското учение за онтологичното единство на човешкия род и Божието творение, както то е изразено в цялата тайна на изкупителното дело в Христос, е най-добрата основа за разбирането на отношението на човека към Бога и към света.

7. Опитите да се изолира религията от обществения живот е общо тежнение на много съвременни държави. Принципът на светската държава може да се запази, но е недопустимо той да се тълкува като коренно маргинализиране на религията от всички области на живота на народа.

8. Пропастта между бедните и богатите се разширява драматично поради икономическата криза, която обикновено е резултат от маниакалното гонене на печалба от страна на икономическите фактори и объркана стопанска дейност, която, лишена от антропологически измерения и чувствителност, не обслужва в крайна сметка действителните нужди на човечеството. Устойчиво стопанство е онова, което съчетава резултатността със справедливостта и социалната взаимопомощ.

9. По въпроса за отношенията между християнската вяра и позитивните науки Православната църква не се стреми към настойничество върху развитието на научните търсения и избягва да взема отношение по всеки научен въпрос. За православното разбиране свободата на изследването е дар от Бога към човека. Същевременно обаче Православието отбелязва опасностите, които се крият в определени научни достижения, отбелязва границите на научното знание и съществуването и на друго "знание", което не се вписва в полето на науката. Много често именно това знание се оказва необходимо за правилната употреба на свободата и за оползотворяването на плодовете на науката чрез ограничаването на егоцентризма и чрез уважението към ценността на човешката личност.

10. Православната църква счита, че е недопустимо технологическият и икономическият напредък да водят до унищожаване на околната среда и до изчерпване на природните ресурси. Ненаситността за задоволяване на материалните желания води до обедняване на човешката душа и на околната среда. Не трябва да се забравя, че природното богатство на земята не принадлежи само на човека, но преди всичко е Божие творение. "Господня е земята и онова, що я изпълня..." (Пс. 23:1). Трябва да припомним, че не само днешните, но и утрешните поколения имат право върху природните блага, които ни е дал Творецът.

11. Подкрепяйки твърдо всеки мирен опит за справедливо решение на възникващите сблъсъци, поздравяваме позицията на Руската и на Грузинската църква по време на скорошния военен конфликт и тяхното братско сътрудничество. По този начин двете Църкви изпълниха задължението да служат на помирението. Надяваме се, че начинанията и на двете Църкви ще допринесат за преодоляване на трагичните последици от военните операции и за по-бързото сприятеляване на народите.

12. В нашето все по-смутно съвремие институтът на семейството и брака е в криза. Църквата в дух на разбиране на новите обществени условия е длъжна да търси начини да подкрепи духовно и въобще да даде сили на младите и многодетните семейства.

Насочваме мисълта си особено към младите, за да ги призовем да участват активно както в богослужебния и освещаващ живот, така и в мисионерското и социално дело на Църквата, споделяйки с нея своите проблеми и очаквания, тъй като те са не само бъдещето, но и настоящето на Църквата.

13. Предстоятелите и представителите на светите Православни църкви, напълно съзнавайки сериозността на гореизложените проблеми и  стремейки се към тяхното разрешаване като "служители на Христос и разпоредители на Божиите тайни" (1 Кор. 4:1), от тази катедра заявяваме и потвърждаваме:

а) Нашето непоколeбимо задължение да съхраняваме единството на Православната църква във вярата на нашите отци, веднъж предадена ни от светиите (Иуда. гл. 3), в едната Божествена евхаристия и във вярното следване на каноничната система в управлението на Църквата, стремейки се да уреждаме възникващите проблеми между нас в духа на любовта и мира;

б) Нашата воля към по-бързо решаване на каноничните смущения, които се случват поради историческите обстоятелства и пастирските нужди в т. нар. православна диаспора, желаейки да преодоляваме всички влияния, чужди на православната еклесиология. В тази връзка приветстваме предложението на Вселенската патриаршия да се свикат през следващата 2009 г. общоправославни съвещания по този въпрос, а също и за продължаване на подготовката на Светия и Велик събор, на които ще бъдат поканени всички автокефални църкви, съгласно реда и практиката, съществувала до всеправославните съвещания в Родос;

в) Нашето желание въпреки съществуващите трудности да продължим богословския диалог с останалите християни, а също междурелигиозния диалог особено с юдаизма и исляма, имайки предвид, че диалогът е единственият начин да се намира решение на разногласията между хората, особено във време като нашето, когато всяко разделение, включително и в името на религията, се превръща в заплаха за мира и единството на хората;

г) Нашата подкрепа на инициативата на Вселенската патриаршия и другите Православни църкви в защита на природната среда. Екологичната криза в наши дни, която има също духовни и нравствени корени, изисква Църквата, като имаща духовните средства, без всяко отлагане да съдейства за защитата на Божието творение от последиците на човешката алчност. Във връзка с това отново потвърждаваме установения по-рано като Ден за особени молитви в защита на Божието творение ­ 1 септември, в началото на църковната година. Подкрепяме въвеждането на темата за защита на природната среда в катехизацията, проповедта и пастирската работа на нашите Църкви, както това се случи вече в редица от тях;

д) Нашето решение да правим всичко необходимо, за да създадем междуправославна комисия за изучаване на въпросите за биоетиката, по които светът очаква да чуе гласа на Православната църква.

С тези думи се обръщаме към всички православни народи и към целия свят и желаем отново и отново ­ мирът, справедливостта и Божията любов да възтържествуват в човешкия живот. А на Този, Който може чрез действащата в нас сила да направи несравнимо повече от това, което просим или за което мислим, Нему слава в Църквата в Христа Иисуса (вж. Eф. 3:20-21).

Фенер,

12 октомври 2008 г.

 

Последна промяна: 11.02.2016 г.