ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » ОБРЪЩЕНИЯ » ОБРЪЩЕНИЕ от името на православните български родители

ОБРЪЩЕНИЕ от името на православните български родители

Ето ги нашите деца! Моите, вашите, нашите деца, ето го бъдещето и надеждата на България! Какво ще бъде това бъдеще, зависи от нас, от нашата грижа за възпитанието и образованието им. Аз като майка искам нашите деца да станат добри хора, да живеят в радост и пълнота и уверено да приемат предизвикателствата на живота.

Но какво се случва с децата ни днес? Усещаме ли? Виждаме ли? Чуваме ли? Забързани и улисани в работа, забелязваме ли как растат те? Как общуват, как мислят, от какво се вълнуват? Нима сме слепи за неверието, разложението и падението, което трови техните души? Нима не виждаме ожесточението, неприязънта и озлоблениeто, които така бързо се загнездват в невинните им сърца и мрачно белязват живота им?

Долавяме ли как насилието и агресията стават начин на общуване помежду им? Виждаме ли как затъват в духовна празнота, докато усвояват технологии и безкритично попиват информация, която обаче не е мъдрост, не е благост, не е чистота? Усещаме ли зараждащата се в душите им безпътица, която ги води до отчаяние, алчно за щастие, но неспособно да го изгради? А това на свой ред ги тласка към наркотиците, към нетрайните и съмнителни приятелства, към опасните зависимости, към случайните и развратни връзки, към безрадостния допинг на изкуствения виртуален живот.

Кой ще се погрижи за децата ни, ако не самите ние?! Кой ще понесе отговорността пред идните поколения? Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и в себе си. Това и днес може да бъде постигнато от народа и Църквата ни, но заедно! Отново заедно, защото обратното води до катастрофи и запустение на живота и духа, от което децата ни инстинктивно бягат. Бягат и ни напускат, търсят щастието си извън скъпата ни родина, защото не сме им дали това, от което се нуждаят и за което жадуват.

Днес ние, православните български родители, сме твърдо решени да се борим за извличането на децата си от пагубната инерция на духовната нищета и покварата. И тъй като с надежда сме поверили своите деца на детската градина и училището, настояваме възпитанието и образованието в тях да бъдат трайно одухотворени чрез задължителното обучение по Религия-Православие, чрез задълбоченото опознаване на православната нравственост и култура. Убедени сме, че децата ни са пресечната точка между семейството, училището и Църквата, защото тези три институции не поотделно, а заедно могат най-добре да ги възпитат в почит към родителите, в уважение към законите и авторитетите, в любов към ближните и към Този, Който е самата Любов.

Ние трябва да възстановим, да отстоим и да продължим тази благословена традиция, въведена от нашите предци. И тъй като Православието никога не е пречило на просветата, а я е развивало, просветата също не трябва да страни от него, а напротив: отново заедно, държавата, Църквата и училището - с нашата пълна подкрепа - да изграждаме децата на България като силни личности с красиви и чисти души.

Това е наша обща отговорност и наш общ дълг - пред моите, вашите, нашите деца, пред бъдещето на България!

ДА БЪДЕ!!!

 

***

 

Произнесено на 24 септември 2010 г. от г-жа Весела Игнатова по време на тържествения концерт, организиран от Св. Синод на БПЦ във връзка с Националното литийно шествие "Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца".

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.