ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » СТАНОВИЩА » СТАНОВИЩЕ НА СВ. СИНОД НА БПЦ-БП относно ХЛЕБНОТО ДВИЖЕНИЕ и МРЕЖАТА ХЛЕБНИ КЪЩИ на д-р Надежда Савова

СТАНОВИЩЕ НА СВ. СИНОД НА БПЦ-БП относно ХЛЕБНОТО ДВИЖЕНИЕ и МРЕЖАТА ХЛЕБНИ КЪЩИ на д-р Надежда Савова

Св. Синод на Българската Православна Църква, след като се запозна с изложената информация на интернет сайтовете на Хлебното Движение, касаещи историята на Хлебните Къщи, тяхната методика, мисия и цели, както и с интервюта, дадени за различни медии от основателката на движeниeто д-р Надежда Савова , заявява:
   В основата на Хлебното Движение е залегнало едно дълбоко погрешно богословие, което е нехристиянско, още по-малко православно. То представлява своеобразно учение за хляба със свой външен, практично нагледен израз, наподобяващ и преминаващ в култова обредност. Същността на това ново верую е разбирането, че хлябът е нещо повече от храна, като към него се прилагат и следните определения:
-    велика тайна
-    храна за ума и сърцето
-    терапия
-    живот и единство
-    средоточие на любовта между хората
-    рецепта за разбирателство и щастие
-    това, което може да ни направи единни

-    и пр.
   Тези думи са твърде силни и категорични в своята денотативна яснота, за да бъдат разбирани в метафоричен смисъл. Но и логиката, която философията на Хлебното Движение следва във виждането си за Православното богослужение и Св. Писание потвърждава, че за организаторите му и участниците в него хлябът е не просто метафора на обществото, в което живеем, а елемент, натоварен със спасителна мисия:
   "Хлябът е така централен в християнството, тъй като само въплътеният Бог Иисус Христос казва "Аз съм Хлябът на Живота" и на Тайната Вечеря оставя като нов завет хората да се обичат един друг и да живеят тази любов между тях и заедно с Бога като физически всички станат едно цяло, част от Божието Тяло, приемайки Свето Причастие.
   ...в центъра на православните християнски ценности и православното богослужение стоят хлябът и виното, претворени в Тяло и Кръв Христови."

   Православната Църква, обаче, учи, че центърът на нейния литургичен живот са Тялото и Кръвта Христови, присъстващи в претворените хляб и вино. Разликата в изказа е тънка, в смисъла - съществена. Теорията на Хлебното Движение поставя акцента върху средството, а Църквата - върху същността, която е Христос. За първото на преден план е изведен хлябът, чрез който Бог преподава своето Тяло и Кръв на верните, а за Църквата на първо място стоят Тялото и Кръвта на Господа, на които служи обикновеното творение - хлябът и виното. Още по-ясно тази чужда на Православието идея бива изразена от основателката на Хлебните Къщи, която твърди:
   "[хлябът] има централна душеспасителна мисия като елемента, чрез който Божиeто Тяло не спира физически и духовно да бъде с хората..."
   В духа и смисъла на същото богословие биват разглеждани и думите на Господ Иисус Христос „Аз съм Хлябът на Живота". В трактовката, цитирана по-горе, се получава странно смесване между Тялото Христово, присъстващо в евхаристийния хляб,  и обикновения хляб извън Тайнството на Светата Евхаристия. Животворящите свойства на Христовото Тяло биват проектирани върху обикновения хляб до степен, в която последният започва да се отъждествява в една или друга степен със Св. Дарове. Отново е налице същата подмяна на същността със средството,  на истинския Хляб на Живота - Христос, с обикновената храна.
   В подкрепа на това одухотворяване на хляба,  превратно се тълкуват и думите на Спасителя, и Евангелските събития:
   "За нас хлябът е индикатор за състоянието и промяната на човека и обществото. За нас максимата „не само с хляб ще живее човек" разкрива как именно хлябът като най-основната храна трябва да ни припомня постоянно за всичко друго отвъд него, най-вече нематериалното и духовното, което е и най-потребното за да сме живи, а не просто да преживяваме."
   Подобно тълкувание на цитираните Евангелски думи никъде не се среща у светите отци на Православната Църква, според които казаното от Господа съвсем ясно привлича акцента върху истината, че „който не се храни с Божието Слово, той не е жив" (бл. Иероним). Що се касае до евангелските събития, в религиозните представи на Хлебното Движение 40-дневният пост на Спасителя е специален акт на Божественото домостроителство, чрез който Синът Божий бил „освободил човека от покорността пред хляба и храната и така поставил начало на нашето духовно просвещаване и свобода". Православната Църква в никакъв случай не придава такава важност на 40-дневния пост на Господа, но вижда в него един пример, който Спасителят ни е оставил как да се борим с врага на нашето спасение. Със своя пост в пустинята Господ ни е дал пример за добродетелта на поста и по никакъв начин не ни е освободил от противоположната на нея зависимост и страст. Освобождението и спасението на човека от този грях, както и от всички други грехове, се извършва на Кръста, където Христос извършва „съд над съда" (св. Максим Изповедник) и „с няколко капки кръв възстановява цялата вселена" (св. Григорий Богослов). Началото на това възстановяване - на обновлението на човешкото естество, се полага с Боговъплъщението  и намира своя завършек в славното Христово Възкресение. Това са централните моменти, основните актове на Божественото домостроителство и сред тях няма никакво място за 40-дневния пост на Христа.  С други думи, в разбирането на Хлебното Движение за православната сотириология отново прави впечатление изместването на акцента от истината към незначителните детайли, свързани с хляба.
   Подобна подмяна се наблюдава и в интерпретативния маршрут, който Хлебното Движение следва и по отношение на Стария Завет. В Стария Завет хлябът бива разглеждан като „изконно избран за елемента, който да символизира Бога от Стария Завет", като „символ и средство за връзка между човека и Бога". В действителност, не само хлябът, но и много други външни атрибути и изражения на старозаветното богослужение са служили за символи и предобрази на благодатта и средство за общение с Бога. Сред тях централното място съвсем не се пада на хляба, но най-вече на жертвените приношения - символ и предобраз на Великата Голготска Жертва.
   Но и по отношение на светите отци на Православната Църква се наблюдава последователност в своеобразната богословска система на Хлебното Движение, защото на хлебните сбирки се търсят предимно цитати от Св. Писание и светите отци, свързани с хляба или някоя от неговите съставки.
    Значението, което се придава на хляба в средите на Хлебното Движение и което преминава в повече или по-малко открит култ към него, е толкова голямо, че се стига до там да се говори за „великата тайна на хляба" и за „православно познание за хляба, извлечено от учението на Църквата и пазено като наследство от Древната Христова Църква". Що за учение е това новооткрито древно познание...
   На енориашите на Българската Православна Църква от основателката и сподвижниците на Хлебното Движение се заявява, че дейността на хлебните къщи цели приобщаването на хората към Православните ценности и вяра. Ако е така, буди недоумение фактът, че на интернет сайта на Международния Съвет на Самодейните Средища няма нищо споменато за Православното учение и за православния път на спасение? Бихме запитали още: в хлебните къщи, намиращи се в чужбина и извън православни енории, какви са темите на четенията и дискусиите по време на сбирките и кои са духовните писания, от които се черпи материал? Нима това са Библията и светите отци и то в контекста на спасителната Православна вяра? Едва ли. Напротив, от всичко личи, че основната задача на Международния Съвет на Самодейните Средища  и неговите сателитни подразделения е именно това, което заявяват в своя представителен клип: изнамирането на идея, която да ни обединява и на която да принадлежим - обединение независимо от религиозната принадлежност, обединение на основата на една нова религия, лесна, неангажираща, атрактивна в своята простота и достъпност - религията на хляба. Поради външните прилики с православното богослужение в дейността на хлебните къщи се получава тънка подмяна на Св. Евхаристия с месенето на хляб, на Православната литургия с „хлебно" събрание, на преломяването на Христовото Тяло с разчупването на обикновените хлебни изделия. Тази подмяна е незабележима и неусетна и в същото време твърде привлекателна, защото хлебните сбирки не ангажират участващите в тях с напрежение на ума, сърцето и тялото, не изискват смирението на поста и светото тайнство на Покаянието и Изповедта. За участието в тях няма нужда от особена духовна подготовка, докато за участието в Св. Евхаристия е необходим пост, изповед, трезвение, значителна степен на самопринуда, сърдечна и телесна чистота, потъпкване на егоизма и гордостта, лишения и пр. На това малцина са способни, още повече представителите на другите религии, за повечето от които православният духовен живот е нещо непонятно.
   В заключение, Светият Синод на Българската Православна Църква категорично заявява, че между Православното богопознание и „хлебопознанието",  което развива Хлебното Движение и чийто външен израз е дейността на Мрежата Хлебни Къщи, няма нищо общо. Въпреки някои привидни външни допирни точки, принципно двете са напълно отлични едно от друго. В дейността на последното става дума не за грешки, а за сбъркана, гнила основа, върху която се строят хлебните къщи. Хлябът не е нещо повече от храна, за да бъде изваждан от този му контекст и предназначение. Когато Православната Църква говори за Тялото Христово, тя има предвид неизменно именно това: Тялото на Господа, с което е свързано Неговото Божество - т.е. визира Самия Богочовек Христос, а на хляба не отдава никакво особено значение. Ако Хлебното Движение беше докрай последователно в своята богословска логика, то би трябвало да създава и винени къщи, защото виното е елементът, който се претворява в Кръв Христова. Но хлябът бива отделен от виното. И не случайно. Причините за това, едва ли са само от практическо естество, но по-скоро и преди всичко от богословско. Защото тогава, няма как мимоходом да бъде подминато без особен акцент учението на Църквата за Кръстната Христова Жертва, а за представителите на другите религии тя е нещо неприемливо и единството, което Международният Съвет на Самодейните Средища цели да постигне, ще бъде обречено.
   Призоваваме чедата на Българската Православна Църква да не се оставят да бъдат объркани в своята вяра, предадена веднъж завинаги на светиите (Иуд. 1:3), но да помнят, че всичко е Христос, с Когото нищо и никой не могат да се сравнят, още по-малко бездушното творение. Не хлябът е „велика тайна", но Христос, в Когото са скрити съкровищата на премъдростта и знанието (Кол. 2:3); не хлябът е този, който ни прави равни, но Иисус Христос, за Когото няма иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник...(Гал. 3:28); не хлябът ни лекува, но Христос - истинският Лекар на телата и душите ни; не хлябът е средоточие на любовта между хората, но Христос, Който е любов; не хлябът е храна за ума и сърцето, но Тялото и Кръвта на Христа, които „обожествяват духа, а ума чудно хранят" (Последование преди Св. Причастие); не хлябът е рецепта за щастие и разбирателство, но Христовото Евангелие, което ако хората го изпълняваха, щяха да превърнат земята в рай.
  Обръщаме се с призив и към д-р Надежда Савова и нейните сътрудници: или вземете от Православието всичко, или не взимайте нищо от него. Приобщете се към Православната вяра и духовен живот истински, цялостно и не я „замесвайте" в чужди на нейния дух и учение религиозни представи и обреди. Не издигайте творението на незаслужена висота, но, както казва приснопаметният йеромонах Серафим Роуз, „дръжте първите неща на първо място". В противен случай, плодовете от вашата дейност ще бъдат твърде горчиви, защото ще рушат енорийския живот на Православната Църква, ще късат от нейните членове и от поклонение на Христа ще ги водите към поклонение на хляба, съпътствано от съответния външен обреден израз, който и в момента присъства на вашите събирания. Защото такъв е духовният закон: грешките в богопознанието неизменно водят до грешки в богопочитанието - водят до липса на правилен духовен живот, която лишава човека от възможността да се приближи до онази чистота и святост, без която по думите на св. апостол Павел „никой не ще види Бога" (Евр. 12:14).

Последна промяна: 12.01.2017 г.