ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » СТАНОВИЩА » СТАНОВИЩЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА относно Проект на Семеен кодекс

СТАНОВИЩЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
относно Проект на Семеен кодекс,
№ 802-01-37, внесен в Народното събрание от
Министерския съвет на 01.04.2008 г.

Българската православна църква, като се съобразява с реалностите и развитието на обществените отношения, свързани със семейството, както и с необходимостта те да бъдат уредени по нов начин, изказва своето несъгласие по отношение на правната уредба на някои нови институти в проекта за нов Семеен кодекс и най-вече с фактическото съпружеско съжителство.
Независимо от обстоятелството, че в проекта за нов Семеен кодекс са уредени последиците от съпружеското съжителство относно децата, Българската православна църква, водена от православното учение за християнския брак, въплътено в хилядолетната традиция на българския народ в брачната институция, не може да приеме това обстоятелство за нормално.
Бракът като институт е не само предмет на правна защита от страна на държавата и обществото и се основава на принципите, изброени в
чл. 2 от проекта за нов СК, но той е основа на семейството като "домашна Църква" (Рим. 16:5; Филим. 1:2), като градивен елемент на обществото и като фактор за възпитанието на децата и поради това е предмет на особена духовна грижа и закрила от страна на Българската православна църква. Ето защо бракът не може да бъде третиран само като юридическа конструкция, която се основава на съвкупността от имуществени отношения, нито е обикновено съжителство между мъжа и жената, проявено от временното им настроение и интерес, каквото може да се окаже именно фактическото съжителство.
За нас бракът е един от институтите, върху които се изграждат моралните устои на обществото и е гаранция за неговата стабилност и благополучие.
Бракът освен юридическа страна има и морална страна, която е не по-малко важна от първата, а за Църквата благословено е тайнството венчание, което след отмяната на юридическата стойност на църковния брак, ние, според сегадействащия закон, извършваме само и единствено след представяне на удостоверение за граждански брак.
Ние добре съзнаваме, че държавата е тази, която със своите право-творчески функции следва да внася ред в обществените отношения и добре знаем, че много млади българи живеят във фактическо съжителство, без брак във форма, предвидена в чл. 46 от Конституцията и чл. 4 от проекта на СК, но също така съзнаваме, че правната уредба на фактическото съжителство не само няма да даде желания от законодателя резултат, но дори ще допринесе за задълбочаването на проблема, който се опитва да разреши.
Изказваме съмнение, че при предложената регламентация и пренасяне на презумпцията за бащинство по време на брака при регистрирано фактическо съжителство, ще се постигне целения ефект, тъй като едва ли ще са много случаите, в които партньорите ще изявят желание да регистрират своето съвместно живеене, а само в този случай ще важи законова презумпция за бащинство. В повечето случаи ще е налице такова съжителство, но то няма да се регистрира. Отделен е въпросът, че самата възможност някой да регистрира своето съвместно съжителство без брак е един деликатен въпрос от строго интимната сфера. По тази причина повечето двойки няма да пожелаят да вписват строго личните си отношения в някакви регистри, още повече че се запазват всички правни способи за оспорване на произхода и се гарантират интересите на децата. Така че според нас, най-афишираната като съществена от фактическото съжителство социална и морална последица спрямо интересите на децата, няма да бъде изпълнена в повечето случаи.
Св. Синод намира за необходимо да заяви, че според нас на фактическото съпружеско съжителство му липсва един от основните елементи на брака ­ твърдата и ясно изразена готовност на двамата да се посветят един на друг в неразторжим съюз, чиято цел, изразена в светото венчание, е единение в Господа. Това съзнателно взето решение човек се стреми да изпълни според силите си, а когато е извършено и венчание в Църквата, към всичко това се прибавя и упованието в Божията благодатна подкрепа. Във фактическото съжителство, каквато и регистрация да се извърши, такава отговорност липсва. Всеки от партньорите се чувства свободен да си тръгне веднага, без основателна причина, щом му стане трудно, тежко или просто скучно.
Немалко авторитетни изследвания по този въпрос доказват, че фактическите съжителства са кратковременни и домашното насилие се проявява в много по-голяма степен от това при брачните двойки.
Държавата е призвана да се грижи за обществения интерес, да гарантира правата на своите граждани, но и да бъде заедно с Църквата радетел за морала и стожер на добрите нрави сред българския народ. Ето защо ние не можем да приемем свеждането на семейните отношения, гарантирани от брака, до обикновена регистрация при фактическото съжителство, от която само една от страните по собствено желание и чрез едностранно волеизявление може да се оттегли.
Не можем да се съгласим също така с въвеждането на брачния договор, който, уреждайки само имуществените отношения между съпрузите, допълнително облекчава мотивацията им за разтрогване на брака, като по този начин лишава от ценности и води до девалвация на този свещен институт. За нас е неприемливо чрез брачния договор съюзът на любовта да се превръща в сделка.
Не можем да се съгласим, че с тези нови институти, чужди на нашето правосъзнание, се гарантира защитата и равноправието на родените в брака и извън брака деца, защото тази защита и в момента съществува в СК и защото няма по-подходяща среда за децата за нормален и пълноценен живот, от средата в здравото и сплотявано от връзките на любовта семейство.
Основавайки се на всичко изложено, Светият Синод на БПЦ намира за необходимо да заяви, че според Светата Православна Църква фактическото съжителство е неприемливо, то противоречи на вековната църковна и гражданска традиция и е в конфликт с нравствените устои на християнското общество.
Светият Синод на БПЦ с архипастирска загриженост призовава отговорния за приемането на кодекса законодателен орган да прояви мъдрост и да отхвърли неприемливите за морала на българското общество нови институти в семейното законодателство.
В случай, че Народното събрание не се вслуша в тревожно издигнатия глас на Светата Православна Църква, ние ще бъдем неудовлетворени и принудени да предприемем необходимите църковно-канонически мерки.
Предлагаме църковният брак да бъде законен за тези, които са пожелали да сключат такъв.

Председател и членове на
Св. Синод на БПЦ

img/top.jpg

Последна промяна: 11.12.2009 г.