ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА » СТРУКТУРА » Институти » Национален църковен историко-археологически музей (НЦИАМ)

Национален църковен историко-археологически музей (НЦИАМ)

Адрес: София, пл. "Св. Неделя" № 19 (сградата на Богословския факултет при СУ "Св. Климент Охридски")

      Тел.: 02 / 988 13 43

Е-мейл: nciam@bg-patriarshia.bg

Д и р е к т о р: Никола Стоянов Хаджиев

Контакти: София 1000, пл. „Св. Неделя" № 19

Тел./факс 02 / 988 13 43

Сл.тел. 02 / 988 39 50, вътр. 14

            02 / 988 01 15, вътр. 14

Е-мейл: nciam@bg-patriarshia.bg

Никола Стоянов Хаджиев работи в Национален църковен историко-археологически музей от 1986 г. като уредник. От 1992 г. е директор на НЦИАМ. Поради избирането му за зам.-кмет на София по въпросите на науката, културата, образованието, вероизповеданията и спорта от 1993 г. до края на 1995 г. не упражнява длъжността директор на музея. След края на мандата си като зам.-кмет на София, от 1996 г. насам той отново ръководи НЦИАМ.

У р е д н и к

Георги Миков

Контакти: София 1000, пл. „Св. Неделя" № 19

Тел./факс 02 / 988 13 43

Сл.тел. 02 / 988 01 15, вътр. 32

У р е д н и к

Емануил Тошев

Контакти: София 1000, пл. „Св. Неделя" № 19

Тел./факс 02 / 988 13 43

Сл.тел. 02 / 988 01 15, вътр. 32

Р е с т а в р а т о р

Наталия Неделчева

Контакти: София 1000, пл. „Св. Неделя" № 19

Тел./факс 02 / 988 13 43

Сл.тел. 02 / 988 01 15, вътр. 32

e-mail: nataliyanedelcheva@gmail. com

 

Централният църковен историко-археологически музей

Със своята експозиция и със своя фонд Централният църковен историко-археологически музей в София е един от най-значителните музеи в столицата и страната. Той е една богата съкровищница на българската култура и изкуство. Музеят е същевременно научен и просветен институт. Помещава се в зданието на Духовната академия (дн. Богословски факултет на СУ, бел. ред), съградено в 1906 г. като паметник в чест на провъзгласяване Българската църковна независимост през 1870 г. Сградата, намираща се в центъра на града - на пл. Ленин (дн. пл. „Св. Неделя", бел. ред.), е построена на времето по проект на арх. Грунангер, който, ако и чужденец, е потърсил значителна връзка с националното ни наследство - живописния ни архитектурен стил от епохата на Втората българска държава с главни паметници - църквите в Несебър; по фасадата живописно, по проекти на проф. Харалампи Тачев и изпълнение на проф. Никола Ганушев, са дадени портрети на български просветители и духовници-възрожденци. (Разрушеният през последната война купол на сградата със живописната композиция под него „Четене на фермана от Иларион Макариополски за обявяване на българската екзархия в 1870 г." чакат своето възстановяване.)

До 1921-1922 г. музеят е само присинодална сбирка с материали-паметници, събирани още непосредствено след Освобождението на България и по-късно. С ред синодални разпореждания от 90-те години на XIX в. започва още по-системно набиране на ръкописи и старо-печатни книги, на старинни и ценни икони, утвари, исторически и архивни материали и др. Издават се и наставления за събиране на паметниците. През 1900 г. Евтим Спространов публикува първите събрани в синодалната библиотека 157 ръкописа. Сбирката впоследствие се увеличава още повече и в 1922 г. тя, официално регламентирана и от държавата, прераства в сегашния Централен църковен историко-археологически музей. Първият директор е акад. проф. прот. Ив. Гошев, който и продължава наченатата обработка на музейните материали.

Впоследствие музеят постоянно се обогатява с новопостъпили материали. Днес броят на основния му фонд надхвърля десет хиляди. Пребогат е и помощният му фонд от копия, макети, снимков материал, албуми и др.

Още отначало - със създаването и откриването на музея през 1922 г. - се обособяват четири отдела при него: Ръкописи и старопечатни книги, Иконографски, Художествено-индустриален и Историко-архивен.

Редовно започват да се публикуват материали от всички отдели не само от проф. Иван Гошев, директор на музея до 1959 г., и от неговия: приемник - директор проф. д-р В. Ив. Пандурски, но и от много други: български и чуждестранни научни работници. Публикации правят професорите академици Й. Иванов, Иван Снегаров, д-р Кръстю Миятев, професорите Ив. Дуйчев, К. Куев, Е. Томов, В. Захариев, М. Цончева, Ас. Василиев, Ат. Божков, Б. Ст. Ангелов, Т. Герасимов, Т. Събев, доцентите Д. Петканова и Л. Прашков, ст. н. сътрудници Ив. Венедиков, Д. Друмев, д-р М. Стоянов, Хр. Кодов, н. с. Р. Василев и др. Публикувани материали и паметници от чужди учени и изкуствоведи има и от прсф. Иржи Русек (Полша), Е. Львова, Н. Дьомина и Л. П. Жуковска (СССР), проф. Х. Д. Дьопман (ГДР), К. Никулеско (Румъния), 3. Яна (Югославия) и др.

Разширяван и преустрояван, след 1944 г. Църковният музей става, още по-значителен научен и културен център. Той съдействува почти на всички културни мероприятия в страната. Взима участие със своите експонати във всички наши представителни изложби на старото българско изобразително изкуство в чужбина - Париж (1963 и 1976 г.), Есен (1964 г.), Москва и Ленинград (1969 и 1976 г.), Варшава, Прага и Братислава (1969 г.), Будапеща и Осака (1970 г.). Берлин (1976 г.), Виена (1977 г.) и др., а също и у нас - София (1968-1969, 1973 и 1976 г.). С икони от Църковния музей се положи началото и на отделна експозиция в Националната художествена галерия, която (експозиция) сетне прерастна във филиал - Криптата на храма-паметник „Св. Ал. Невски".

Един от най-значителните отдели с голям брой паметници е Иконографският. Подредбата е в хронологичен и в известна степен тематичен ред. Общо колекцията от иконографския отдел включва икони от Средновековието, от епохата на османското владичество и Възраждането. Най-стара е барелефната икона от Созопол „св. Георги и св. Димитър" на коне от X - XI в. Доста икони има от епохата на Втората българска държава. Те произхождат от Софийско, Търново и Търновско, от Причерномориео - Несебър, Созопол, Българово (Уруменикьой) - Бургаско и др. Всички тези икони са реди образци на старото ни изобразително изкуство. Отличават се с някои нови иконографски приноси и високохудожествени решения.

Епохата на османското владичество е представена най-пълно. Почти от цялата страна има събрани икони. Те разкриват връзката с традицията на изкуството през българското Средновековие. През тази епоха започват да се появяват и подписани икони. Това говори за високото самочувствие и увереността в творческите сили на българския зограф от това време. Такива са иконите „Св. Троица Ветхозаветна" на Неделчо Зограф от Ловеч (1598 г.), „Преображение Господне" на Панайот Зограф (1715 г. ) и др. Откъм XVI - XVII в. нататък има икони, в които се чувствува по-ярко изразен полъхът на новите реалистични народностни тенденции. Иконите се оживяват от битови елементи, отразявщи реалната среда на българския народ, от един по-свеж, ярък и звучен колорит.

Сравнително добре се представя сбирката на музея  и с икони от епохата на Българското възраждане - от Тревненската и Самоковската живописни школи. От тъй наречената Школа на триптисите, предхождаща Тревненската школа, също има доста икони в музея. Подписани икони от тревненци има от Йоаникий Папа Витанов (1819 г.), от Папа Витан Млади (1837 г.), от Кръстьо Захариев (XIX в.). Има и много неподписани от тая школа. От Самоковската школа, отличаваща се със значителен академизъм, са иконите „Св. Йоан Предтеча" (1797 г.) и „Св. Богородица Елеуса" - Умиление (XVIII-XIX в.). Макар и неподписани стилно, те са творби на Христо Димитров, основоположник на школата. Неподписани творби на Захари Зограф са иконите „Св. Трифон" и „Христос Велик Архиерей" (в резбена рамка) - от Пловдив. Иконата „Благовещение" носи подписа на Захари Христович (1864 г.). Има икони и от южнобългарски възрожденски майстори - от големия школуван майстор Никола Одринчанин н др. В Иконографския отдел има и редица възрожденски щампи и оригинални матрици на щампи, а също и доста руски, импортирани у нас, икони. Щампите-матрици са повечето от Самоковската школа.

Тук са и два портрета от същата епоха - този на епископ Софроний Врачански (от 1812 г.) и на Пловдивския митрополит Паисий (от 1872 г.) - йерарх, преминал при църковно-народните борби на българска страна.

Портретът на св. Софроний Врачански е рисуван в Букурещ от тревненски майстор. Това е вторият запазен до нас голям исторически образ на св. Софроний Врачански. Портретът на митрополит Паисий Пловдивски е рисуван от Станислав Доспевски. Той е втори, по-малък, портрет от него.

Към паметниците на живописното изкуство спадат и миниатюрите - книжната украса на ръкописите. Отделът Ръкописи и старопечатни книги е сега с повече от хиляда и петстотин паметници - над шестстотин ръкописи и над седемстотин старопечатни книги. Голяма част от ръкописите са на пергамент - предимно тези от X-XIV в., след което се редят такива на хартия. От ръкописите забележителни със своите фигурални миниатюри са Слепченското Евангелие от XV в., трите писани и украсени от поп Иван Кратовски Евангелия от 1563, 1567 и 1579 г., както и ред други Евангелия от XVI и XVII в. от Враца, Етрополе, Горна баня. Бобошево, Стрелча. Миниатюри има и от XVI - XVII в. и в някои дамаскини - Костенечкия, в триоди - Боянския, в минеи - Етрополския и др. Сред ръкописната сбирка е и сборникът-панегерик от 1435 г. на Дяк Андрей - ученик на св. патр. Евтимий Търновски. Намират се и други сборници с жития на по-ранни български светии, а и на мъченици от епохата на османското владичество. Голям е броят и на дамаскините и др. Част от ръкописите влизат в експозицията на музея. Тук са изложени и два преписа на Паисиевата история - Самоковският от 1771 г. (втори по старина след Котленския от 1765 г. от поп Стойко Владиславов - епископ Софроний Врачански), един пети Търновски или втори Ахтаров препис-преправка на Историята от 1844 г. Изложени са също и автографи от отец Неофит Рилски, също поемата-ръкопис на поп Грую Бански за Априлското въстание и др.

Изложени са и някои старопечатни книги. Сред тях има и доста инкунабули (книги, печатани преди XVII в.), такива, печатани във Венеция (от Божидар Вукович и неговия син Внкентий или Виченцо), в Русия и др. Някои от тях са с редки гравюри.

Художествено-индустриалният или Приложен отдел на музея е един от най-големите по богатство на колекцията. Има много съсъди, утвари, антиминси, някои стари одежди, плащаници, набедреници, металически и седефени икони, пафти, енголпия, мощехранителници, кадилници, кръстове с емайл и филигран, такива с миниатюрна - атонска дърворезба, както и диптиси и триптиси. Към металопластиката спадат и някои редки обковки на Евангелия. Забележителни са обковките на Софийското (№23), Драгалевското (№1524), Кремиковското (№374) и Врачанското (№28) Евангелия, както и някои обковки с филигран и емайл на Евангелия от Търново и Южна България. Сребърно-позлатената обковка на Софийското Евангелие (№23) е творба на софианеца майстор Матей Златар - 1589 г. От него е обковката и на Крупнишкото Евангелие в Рилския манастир. На лицевата страна на обковките в релеф е изобразена композицията Разпятие Христово. Това са високо артистични творби. В музея се съхраняват творби и от други софийски златари: на майстор Андрея - чаша-тас за пиене (1597 г.), на Велю Златар - обковката на Драгалевското Евангелие (1648 г.), на Христо Димитров - обковките на Библия (1774 г.) и на три Евангелия (1803, 1804 и 1807 г.) и направата на един дискос (1806 г.).

Особено забележителни със своята емайлна и филигранна изработка и украса от разноцветни камъни са двата бачковски артофории - дарохранителници, един потир и една каничка-теплота от XVII-XVIII в. Кръстовете са най-вече напрестолни и са с изящна миниатюрна дърворезба, чиито резбени композиции представляват обикновено големите годишни празници.

Между резбените паметници на изкуството са и няколко олтарни двери - от с. Дрен (Софийско), от Ловеч, Арбанаси и с. Гумощник. Първите две са от XV-XVI в. При тях е очевидна връзката с по-старото българско изкуство - с Хрельовите врати в Рилския манастир и др. Останалите две са от епохата на Възраждането - в резбата им преобладават пищни растителни мотиви, оцветени със злато и други багри.

Сред тъканите и везбите на Приложния отдел забележителна е Бачковската плащаница от XIV-XV в. От XVIII-XIX в. са доста изящно везани набедреници, епитрахили, произведения от рог, седеф и др.

Голяма част от всичките тези материали от Художествено-индустриалния отдел също са показани в експозицията.

В Историко-архивния отдел на музея се пазят почти всички оцелели автографи-ръкописи на отец Неофит Бозвели, заедно с много негови писма. Тези документи възлизат общо над 140. Автографи, предимно писма и документи, има и от епископ Иларион Макариополски, от екзарсите Антим I и Йосиф I, от митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) и др. Някои от тези документи също влизат в експозицията на музея. Това богатство, използувано сега предимно от Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия, ни дава възможност за близко и полезно сътрудничество.

Към помощния фонд на музея се числят правените преди тридесет години редица копия на стенописи от Бачково (от Костницата и двата манастирски храма), от В. Търново (от църквата „Св. Четиридесет мъченици"), от Бояна, Земен, Калотино, Драгалевци, Курило, Сеславци, Троянския манастир и др. Има и една поредица копия с ктиторски портрети на български дарители по атонските манастири. Тук се пазят макети на стари и известни църкви в Ссфия, Несебър, Търново, Бояна и др. Във фототеката има и отделни албуми със заснимания на всички по-важни и забележителни църковни паметници, храмове, стенописи, утвари и др.

Централният църковен историко-археологически музей в София, по богатство на съхраняваните в него с голяма значимост паметници на българската култура и изкуство, заема достойно място сред националните ни музеи, за какъвто той е и обявен.

Васил ПАНДУРСКИ, Известия, том I, СИ, 1978 г.

Последна промяна: 10.05.2012 г.