ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ВЯРА И КУЛТУРА » ЦЪРКОВНА МУЗИКА » † Русенски митрополит Неофит, Православната богослужебно-певческа традиция

† Русенски митрополит Неофит, Православната богослужебно-певческа традиция

Православната богослужебно-певческа традиция - богатство и красота*


Отбелязваме бележити годишнини ­ 130 години свобода след петвековно робство, 120 години от основаването на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и 85 години от учредяването на Богословския факултет при Университета. Тези празнични чествания ни изпълват с високи родолюбиви чувства, с благодарност към небесния ни Отец и към достойните наши предшественици, вложили талант и себежертвени усилия за постигането на свещени и благородни цели.

Във връзка с тези юбилейни дати и по предложение на Факултетния съвет на Богословския факултет Академичният съвет на Университета реши да ми бъде присъдено почетното звание "доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изненадата ми е съпроводена от чувство на притеснение и недостойнство за оказаната ми висока част и подчертаването на скромните ми старания при служението ми в Духовната академия, а по-късно и във възстановения през 1991 г. Богословски факултет. Смирено приемам това почетно звание и го споделям с благодарност и признателност към всички, които са допринесли да достигна до този важен момент. Най-сърдечно благодаря на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, наш духовен отец и мъдър наставник, за отправеното ми отеческо поздравление от негово име и от името на Св. Синод.

Когато обмислях на каква тема да бъде предвиденото в такива случаи слово, реших да го посветя на материята, към която особено съм бил привързан в моя живот ­ православната църковна музика, богослужебното песнопение ­ едногласно и многогласно, което е истинско богатство и красота.

Музиката и пеенето са тъй сродни и близки на нашия дух, че служат като най-добро средство за изразяване на нашите благородни и свети чувства, свързани с дълбоки душевни състояния. Песента влива в душата на изпълнителя и слушателя благороден пламък на високи стремежи, преодолява малодушието и страха от опасности, въодушевява към добри и полезни начинания. От гледна точка на религиозното чувство словото, заедно с песнопението, се явява най-добро средство за изразяване на свещен израз на богопочитание, какъвто притежават разумните същества. В беседата си върху 41-я псалом св. Йоан Златоуст подчертава: "Нищо не е в състояние така да възбуди духа, да го отдели от оковите на земното и телесното, нищо не може така да изпълни човека с любов към мъдростта и с равнодушие към житейската суета, както стройното пеене, както свещената песен, построена според правилата на ритъма".

В новозаветни времена псалмопението е осветено от самия Господ Иисус Христос, въведено било от светите апостоли, обогатено и систематизирано от светите отци. Така в живота на християнската Църква пеенето става неотделна част от всяко обществено богослужение, а вдъхновените певци, възпявайки Бога, стават подражатели на ангелите и тяхното служение.

В началото на IV век, с обявяването на християнството за позволена религия от благоверния император Константин Велики, подземните катакомби и гробниците на мъчениците били заменени с просторни базилики, стенописи и мозайки допринасяли за храмовото благолепие, на което съответствало и тържественото богослужение, украсявано от песнопенията на изкусни певци. Особено известен и прочут в това отношение бил храмът "Св. София" в Константинопол. Красотата и велелепието на богослужбите му възхитили пратениците на киевския княз Владимир и това се оказало една от причините Киевска Рус да приеме кръщение от Византия. Йоакимовската летопис съобщава: "Гръцките цар и патриарх изпратиха митрополит Михаил, мъж високообразован, българин и с него четирима епископи и много йереи, дякони и певци от славяните". Християнството поставило ново начало, нови идеи в староезическия живот. То се оказало живителна сила за младото славянско племе, току-що встъпило на историческата сцена. Религията носела със себе си култура, образованост и осигурявала държавното единство. Църквата със своето административно устройство, величествено богослужение, многообразна по съдържание писменост, високо архитектурно-строително, изобразително и богослужебно-певческо изкуство се явила могъща културна сила, чрез която успешно се разгръщала широка християнска просвета.

Истинско нетленно богатство и неземна красота се явява песнотворчеството на ангелогласния сревновековен певец, педагог, теоретик, реформатор и композитор, наричан "втори Йоан Дамаскин", "учител на учителите", "майстор" св. Йоан Кукузел (ХIII-ХIV в.). Вероятно майка му е била българка. В житието му на гръцки език се споменава, че след като Йоан заминал за Константинопол да учи в "императорското училище", майка му плачела и нареждала: "Мое дете мило, Иоанний, где ми се, охо"; и този текст на славянски бил написан с гръцки букви. Надарен от Бога с изключителна певческа дарба, св. Йоан Кукузел бил назначен за протопсалт във Великата църква "Св. София". Реформираната от него невмена нотация се нарича "Кукузелева". Красивата мелодика на неговите произведения е съчетана с въвеждането на сложни музикални средства, поради което са наречени "бич за певците". По-късно преподобни Йоан се установява във Великата лавра на Атон, където живее и работи до блажената си кончина.

Известен е българският вокален ансамбъл за старинна музика "Св. Йоан Кукузел ­ Ангелогласния", основан през 1967 г., с диригент доц. Димитър Димитров. С ентусиазъм млади богослови се заеха да изнесат на концертния подиум най-красивото от огромния църковно-певчески репертоар. Тогава бяха трудни години за популяризирането на църковната музика. Но започнахме, насърчени от успеха. Явиха се и противници. Предложи се да бъде свикан специален консултативен съвет от видни композитори, музиколози и музиковеди, за да се реши въпросът с дейността на ансамбъла. Надделя вдъхновено изказаното мнение на видния български композитор проф. Панчо Владигеров, който подчерта: "Това е музика с високи достойнства, тя трябва да се познава и да се предлага на широката публика. Не мога да си представя моите опери без използването на красивата мелодика на църковните песнопения". Така ансамбълът съществува и днес с богатството и красотата на своя църковнопевчески репертоар.

Твърде интересно е и явлението "Болгарский роспев", станало известно у нас едва след Освобождението ни, в началото на ХХ век. Привърженик и защитник на "Болгарский роспев" бил бележитият български композитор Добри Христов (1875-1941), който написал и статия под заглавие "Кое е истинското българско черковно пеене". Разгоряла се дискусия в широк обществен план ­ "Болгарский роспев" или източното едногласно псалтикийно пеене, което и досега се изучава и практикува в Българската православна църква. Добри Христов поддържал становището си, че истинското българско черковно пеене е тъй нареченият старобългарски черковен напев, запазен в Югозападна Русия и записан през ХVII и ХVIII век. Появили се и български издания на мелодии от този разпев, както и обработки за четиригласен хор. Напълно обясним е стремежът към нещо родно, българско, създадено през ХII век и пренесено от България в Русия по устни предания. При все това българските изследователи заключават, че "до този момент паметници на български разпев не са намерени в България" (Е. Тончева) и "ние не знаем най-ранните форми на "Болгарский роспев", за да ги сравним с редакциите от по-късно време" (В. Кръстев). В сегашния му вид разпевът е осмогласен и е представен в твърде определен завършен вид, което свидетелства, че е обработван систематически "в среда, където е бил близък, предпочитан, доминиращ, ако не и единствен" (Ст. Кожухаров). Руските учени отбелязват, че "певците бързо усвоявали мелодията на "Болгарский роспев" и лесно го отличавали от всеки друг напев" (Д. Разумовски), той е "чисто славянски, във висша степен мелодичен и се отличава със своеобразен строй и движение на своите мелодии" (В. Металов).

Българската православна църква мъдро е решила да приеме и въведе в своята богослужебна практика и традиция както източното едногласно църковно пеене на Византия и православния Изток, така и хоровото многогласно пеене, което се разпространява на българска земя с руско влияние от втората половина на ХIХ век, след Освобождението ни от петвековно робство.

Днес често се подчертава наличието на взаимно благотворно влияние между България и Русия в областта на духовността и църковното изкуство. И българи, и руси са свикнали с това и го приемат като полезно и необходимо обогатяване на традицията. Руският музиколог Н. М. Потулов отбелязва, че "ако тропарът "Благообразный Йосиф" през Страстната седмица бъде изпят (в руските храмове - б. м.) не по български разпев, а по знаменен или какъвто и да било друг, то такова действие би смутило болшинството богомолци и би възбудило в тях негодувание". В известни руски храмове днес могат да се чуят "Достойно есть" от П. Динев или "Святый Боже" от народната Литургия, или "Тебе поем" от Добри Христов. Покойният Московски и на цяла Русия патриарх Пимен през 1981 г. на св. Литургия в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", след като изслуша "Херувимска № 2" от Добри Христов, пожела да има тази партитура за своя патриаршески хор в Москва.

В България пък не може да си представим службата на Рождество Христово без концерта "Слава в'вишних Богу" от Д. С. Бортнянски, любими са и неговите незабравими "Дева днес" на български разпев, "Херувимска песен № 7", "Достойно есть", "Под твою милост" и всеизвестното "Многолетие малое". В българския военен ритуал е включена мелодията на химна "Коль славен" от Бортнянски, текст Херасков. На Пасха задължително слушаме "Ангел вопиаше" от Макаров, "Сей нареченный и святый день" от С. Дегтярев, на Петдесетница ­ "Преславная днес" също от Дегтярев, популярното "Свете тихий" на киевски напев и пр.

Световноизвестният руски бас Ф. Шаляпин нарича българския музиковед, композитор, педагог и диригент Петър Динев (1889-­1980) "човек-богатство". Възпитани във вяра, благочестие, трудолюбие и църковност, нашите музикоучители и творци със своите богати дарования са обогатили православната ни музикална съкровищница с драгоценни трудове, плод на особено възвишено вдъхновение. Така в смирение и благодарност към Бога, от Който е всеки съвършен дар, Добри Христов, слушайки своето произведение "Велико славословие", споделил: "Добри, не си ти неговият автор. Ти си бил само послушно перо на Светия Дух ­ записал си онова, което в своите духовни съзерцания си доловил от небесната музика на ангелите".

Посветили живота си на свещената песен, която има небесен произход и небесна цел, творците на тези духовни хармонии желаели да ги съпровождат по пътя им от земния свят към небесните простори. В едно руско списание от 1900 г. се разказва за композитора Бортнянски, че като почувствал приближаването на смъртта, повикал вкъщи хористите от Петербургската придворна певческа капела, на която бил директор, и от леглото си ги помолил да запеят неговия концерт № 33 "Вскую прискорбна еси душе моя и вскую смущаеши мя". Диригентът искал да застане пред хористите, но Бортнянски го спрял: "Нека пеят сами", казал той. Певците запели. "По-тихо, по-тихо, идете в другата стая", отново ги спрял Бортнянски. Пеенето на концерта продължило в съседната стая, а в същото време умирал неговият автор. Когато замлъкнали и последните тонове, Бортнянски вече не бил между живите.

В тези дни, когато се навършват 150 години от монашеското пострижение на всебългарския Апостол на свободата, Васил Левски  (7.12.1858), в Сопотския мъжки манастир, необходимо е да споменем за неговото църковнопевческо дарование, което действително е богатство и красота. Отзивите за неговото изкуство са блестящи: "необикновено хубав глас", "песнопоец като славей", "сладкият му глас привличал много богомолци". Английската писателка Мерсия Макдермот в своята книга "Апостолът на свободата" пише: "Пеенето не било само удоволствие в живота на Васил, а една непринудена форма на самоизразяване. Обикновено мълчалив и сдържан, той изживявал нещата дълбоко, но рядко давал израз на своите чувства. В пеенето обаче момчето се преобразявало ­ стеснението му изчезвало и било в състояние да изрази най-силни чувства с непринудената искреност на пойна птица". Зрелият революционер, Апостола, неуловимият и легендарен "баш комита" неведнъж се е укривал в манастири и черкви, за да изпее с лирическия си баритон "Херувикото" или "Достойно есть", да пренощува в тайно скривалище или да разговаря с комитетски приятели, или да обсъди бъдещи планове, или да прекара в молитвено уединение и да приеме св. Причастие. Това подхранвало неговия оптимизъм, увеличавало духовния му заряд и пак в тъмен час или в ранно утро тръгвал сред опасности, несгоди и лишения.

Почитаемо събрание,

Като неделима част от православното богослужение, църковното пеене е драгоценно богатство, осветено от Спасителя, и духовна красота, в които са отразени свещени трепети и стремления на човешката душа по пътя от земното към сферата на небесното. В света на църковната песен живее безсмъртната вяра в Твореца и докато имаме тая вяра, ще има и духовност, и сърдечно умиление, и дълбоко благотворно въздействие в нашия вътрешен душевен мир, и преживявания, които не биха могли да изразят нито стиховете на поета, нито четката на художника, нито длетото на скулптора. Затова нека се вслушаме в съвета на апостола: "Изпълняйте се с Дух, като се назидавате сами с псалми и славословия, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа, като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа" (Еф. 5:18-20).

* Лекцията е произнесена на 2 декември 2008 г. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски"  на тържествена церемония, когато Негово Виокопреосвещенство Русенският митрополит Неофит беше удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на най-старото висше училище у нас.

Последна промяна: 12.01.2017 г.