ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

ВИДОВЕ БОГОСЛУЖЕБНИ ЧИНОДЕЙСТВИЯ


Богослужебните чинодействия по важност се делят на св. Тайнства и треби.

Св. Тайнства са установени от Господа Иисуса Христа свещенодействия, при които при произнасяне на определена молитвена формула се изпросва Божията благодат, която невидимо се проявява, като ни очиства, възражда, подкрепя, освещава и спасява.

Требите са установени от Църквата чинодействия, чрез които се измолва Божията помощ при една или друга духовна и телесна потреба.

В по-широк смисъл и св. тайнства могат да бъдат смятани за треби, особено тия, които задоволяват частни духовни нужди, като напр. св. тайнства Брак, Елеосвещение и др.

Под думата „обред" се разбира външната страна на богослужебните чинодействия.

 

Тайнството на водата

Кой дар ни е толкова необходим, колкото водата?
 Всичко (земно) от водата пие и се измива,
 и се очиства, и се оросява"

свещеномъченик Иполит Римски

 

Без водата животът е немислим. Тя е един от елементите на мирозданието.

Bogoiavlenie_m.jpgЗа това се говори още в първата глава на Свещеното Писание, в книга Битие. Там водата символизира самото битие, целия космос, който радва Твореца, отразява и възхвалява славата Му. В цялото св. Писание водата пряко се свързва с човешкото спасение.  Нека си припомним Вселенския потоп, където водата е израз на гняв и осъждане; и още преминаването на евреите през Червено море, където тя е символ на спасението; да си припомним и за водата, която потича от скалата в Синайската пустиня, както и за къпалните Витезда и Силоам...

В повествуванието за св. Йоан Кръстител, когато Предтечата призовава за кръщение, откриваме водата като средство за пречистване, покаяние и опрощение. И Сам Христос чрез своето потапяне в река Йордан освещава водата и заповядва на апостолите да я ползват за приемането на хората в Църквата.

В Новозаветните времена водата е символ на духовното възраждане на човека, на нов благодатен, очистен от грях живот. Христос посочва водата като потребност, за да поведе последователите Си по тайнствения път на Царството Божие. В разговора Си с Никодим Спасителят казва: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Иоан. 3:5).

В Православната църква водата се ползва от най-ранни времена - в тайнствата  св. Кръщение, св. Евхаристия и в определени молитвени последования, които имат очистителен и осветителен характер. Последните са т. нар. Водоосвещения. Светената вода в Църквата няма просто духовна значимост - тя е нова реалност, взаимносвързаност между небето и земята, между благодатта и материята (веществото на водата).

Запитани обаче защо носим по къщите си светена вода, рядко някой ще успее да даде ясен и точен отговор. Обикновено хората отговарят: за късмет, за да е всичко наред, за здраве... А и кой ли не иска всичко в дома му да е наред и всички да са здрави?! Малцина са онези, които ще кажат, че са дошли в храма, за да се приобщят с благодатта на Светия Дух, да си вземат светиня и така да отнесат частица от тази благодат в домашната си църква. Затова е нужно да си припомним, че водата е само едно от средствата, с които нашият Спасител освещава живота ни, а основният източник на нашето благоденствие е Христос.

Ние сме свикнали да приемаме светената вода като даденост и не знаем почти нищо за нея.

Водосветът не е св. църковно Тайнство (за участието, в което е задължително да си православно кръстен, бел. ред.), а е молитвено последование, в което чрез определени молитви се призовава Светият Дух, и с кръстообразното благославяне с потапяне на кръста във водата тя се освещава.

В съвременния богослужебен требник на Православната църква има пет чинопоследования, при които се освещава вода: кръщение, обновление на храм, велик водосвет, малък водосвет и т. нар. „бабина вода".

ПРИ СВ. КРЪЩЕНИЕ

Към края на ІІ в. Църквата започва да освещава водата, в която се кръщават оглашените, т.е. хората, минали предварителна подготовка за приемане на св. кръщение.  На Богоявление след Литургията духовникът влизал във водите на р. Йордан и ги освещавал. След това оглашените били кръщавани. Блажени Августин посочва, че по негово време хората кръщавали децата си, подтиквани от вярата в лечебните свойства на осветената вода. Така например Григорий Тусонски описва водоем в Севиля, който по чудодеен начин се напълвал с вода в навечерието на деня на масовите кръщения. След нейното освещаване духовниците, преди да кръстят оглашените, поръсвали с нея хората, а те взимали от нея за освещаване на домовете и нивите си. И днес преди извършването на тайнството св. кръщение водата в купела се освещава така, както и в древни времена.

Но трябва да се знае, че възраждането на човека при св. Кръщение не е от самата вода, от нейното вещество, а от Дух Светий. Защото водата е само видимият израз на кръщението, а за истинско кръщение на човека са нужни още вяра и покаяние и не само вода.

ВЕЛИК ВОДОСВЕТ

Св. Йоан Златоуст казва, че на Богоявление чрез Своето кръщение в река Йордан Господ Иисус Христос осветил речните води и затова вярващите черпели от нея и я пазели цяла година. Той свидетелства, че тази вода не се разваляла две и повече години. Първоначално водата, която се освещавала за кръщението на християните,  се използвала  и за Богоявленска светена вода. По-късно тези два акта били разделени и Църквата започнала да освещава Богоявленската вода отделно.

Водосветът, който се извършва на празника Богоявление, се нарича Велик заради особената тържественост на чинопоследованието, проникнато от спомена за Кръщението Господне. В този водосвет Църквата вижда действителното освещение на естеството на водата чрез потапянето в нея на въплътилия се Бог.

Велик водосвет се извършва два пъти в годината. Веднъж в навечерието на празника Богоявление в самия храм. Втори път на самия празник вън на двора или при някой водоизточник, като така се освещава и водата в природата.

Макар че Великият водосвет не е св. Тайнство, осветената тогава Богоявленска вода е равночестна на водата при св. Тайнство Кръщение, защото това чинопоследование произхожда от освещаването на кръщелна вода и в него се споменава Господното Кръщение. Както в св. Литургия се продължава тайнството на въплъщението Господне, така и Богоявленската вода символизира одухотворението и преображението на природните стихии.

МАЛЪК ВОДОСВЕТ

Най-древното свидетелство за извършване на малък водосвет е дошло до нас от Цариградския патриарх Никифор (806-815), който казва, че е прието да се извършва водосвет в началото на всеки месец. Тъй като това не се споменава в Барбериновия евхологий, най-вероятно означава, че тази практика през IX в. все още не е повсеместна.

Документ от XI в. разкрива, че водоосвещението се извършвало по време на св. Литургия след началните антифони и преди малкия вход, през неделни или празнични дни в началото на всеки месец. По-късно по практични съображения водосветът е отделен от св. Литургия.

Днес всеки човек може да поиска в храма да се направи водосвет или да си вземе от освещаваната в началото на месеца вода. Човекът може да пие от нея например всяка сутрин на гладно. С нея може да поръси дома си и хората, които живеят в него.

Малък водосвет може да се направи и в дома, като няма правило, кога и колко пъти годишно да става това. Редно е всеки един нов дом да се освети, като се направи водоосвещение в него.  Освещаването на домовете и работните места чрез поръсването с осветената вода няма магично действие. То е благодатта Божия, слизаща над осветения дом и чакаща отклика на нашето сърце.

ОБНОВЛЕНИЕ НА ХРАМ

Обичаят да се освещава храм е предхристиянски. Такава практика има и при езичниците, и при евреите. В Стария Завет се описва как иудеите освещават „скинията на събранието", как извършват обновлението на Соломоновия храм при Соломон, Зоровавел и Иуда Макавей. (Изх. 40 гл., 3 Царст. 8 гл., 2 Ездра 6-7 гл., 1 Мак. 4 гл.)

В съвременния чин, който е от XVIII в., няма разлика за обновление и освещаване на храм. Знае се, че първите християнски храмове са освещавани само чрез извършването на св. Литургия. Първото ясно свидетелство за освещаване на храм ни дава Евсевий Кесарийски, което е  именно чрез извършване на св. Евхаристия. По-късно е развит обособен чин, при който се изисква престолът на храма да се помаже със свето миро, да се измие с „кръщелна вода" и да се положи там частица на свети мощи, след което се помазва и се поръсва целият храм. Водата, която се освещава за храма, се освещава така, както за св. кръщение.

БАБИНА ВОДА

Това е освещаване на вода за родилка и новородено. Този обред, който се извършва в деня на раждането, е особено важен, защото с него Църквата благославя и подкрепя майката в деня, когато е родила, и поема новородения човек под своя покров.

Тази вода през ранните векове се освещавала обикновено извън дома, където е родено детето, и едва след това свещеникът влизал и поръсвал бебето, майката и дома. По-късно, както и досега, някой роднина донася вода в храма, където тя се освещава, и я занася на родилката. Тази вода се ползва от родилката, докато й се прочете разрешителна молитва (40 дена след раждането), и от детето, докато то не бъде кръстено.

Мария СТОЙКОВА

 

ЗАЩО ЦЪРКВАТА ОСВЕЩАВА ВОДАТА,

след като тя веднъж вече е осветена от Кръщението на Сина Божий?

Своята проповед Господ Иисус Христос започва със Своето Кръщение. Само че Той се кръщава не като нас, на които кръщението е нужно за очистване от първородния грях и за раждане в нов живот. Христос, който носи светостта в Себе Си, чрез потапянето Си във водата обновява и освещава Йорданските води. Така Той връща първоначалната чистота на водата, прави я такава, каквато е била преди грехопадението, защото ние, макар и да се обновяваме с Божията благодат, чрез непокорството на Адам и Ева носим в себе си последствията на първородния грях и така отново и отново внасяме в обкръжаващия свят нечистота и тление.

Господ Иисус Христос подарил на нас, вярващите, възможност със силата на молитвата си да изпросваме от Небесния Отец благословение за земята. Като използва тази възможност, Църквата чрез св. Тайнства и молитви освещава не само хората, но и целия свят. Така тя прекъсва разпространението на греховната нечистота и умножението на гибелните последствия от човешките грехове.

Като освещава водата, Църквата възвръща на водната стихия първообразната й чистота и святост. По време на освещаването на водата се  променят не химическите й свойства, а нейното съдържание. От осветената вода изчезва признакът на тлението, а тя неизбежно попада в домовете ни.

Чудесата и изцеленията със светена вода продължават и в наши дни. Само че за това са нужни вяра и надежда в Бога, и лично усърдие за промяна на живота към по-добро чрез покаяние и молитви. А там, където се търсят чудеса от просто любопитство и без желание за промяна, там няма чудеса, а измамни видения.

 

презвитера Мария СТОЙКОВА,

Варненска и Великопреславска митрополия

 

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.