ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ВЯРА И КУЛТУРА » ЦЪРКОВНА МУЗИКА » БЛАГОДАТНИ ЦЪРКОВНОПЕВЧЕСКИ ТРУДОВЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ, прот. д-р Кирил Попов

БЛАГОДАТНИ ЦЪРКОВНОПЕВЧЕСКИ ТРУДОВЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ, прот. д-р Кирил Попов

sbornik-Neofit.jpg

 

(Предговор към книгата „Живот и песнопение" - Сборник православни песнопения с музикална адаптация и нотация на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит)

През настоящата 2015 г. отбелязваме знаменателни годишнини: 1150 години от покръстването на България, 1145 години  от основаването на Българската православна църква, 1130 години от успението на св. Методий Славянобългарски, 500 години от приемането на мъченически венец от св. Георги Нови Софийски, 175 години от рождението и 100 години от кончината на бележития български първойерарх с възрожденски дух Негово Блаженство екзарх Йосиф и много други. Празнувайки тези годишнини, ние изпълняваме поръката на св. ап. Павел: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им!" (Евр. 13:7)

По достойнство честваме и благословената 70-годишнина от рождението, 40-годишнината от монашеското пострижение и 30 години архиерейско служение на Негово Светейшество нинездрастващия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит. По Божи промисъл роден в семейството на благочестивите родители Никола и Стефана, заедно със своя по-голям брат Димитър, Симеон (бъдещият Български патриарх Неофит) расте и крепне телом и духом, като получава спасителното религиозно-нравствено възпитание. От ранно детство той проявява и развива голямото си музикално дарование. Неговата майка въцърковява своите чеда, като редовно ги води в Божия храм и учи на православни молитви, църковни песнопения и духовни песни.

Бог насочва стъпките и на двамата братя към Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски" (по това време в гара Черепиш). През 1959 г. с впечатляващ успех Симеон е приет тук за ученик. Още през първата година той е постриган за четец и певец на Българската православна църква от тогавашния ректор на семинарията Смоленски епископ Тихон (1901-1978). Поради изключителните си музикални способности, когато е  в ІV клас на духовното училище, е определен от учителя по музика Аврам Вачев (1907-1984) за помощник-диригент на семинарския хор. През 1965 г. завършва с пълно отличие курса на Софийската духовна семинария и след като отбива военната си служба, продължава своето богословско и музикално обучение в Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София. През есента на 1967 г. е един от основателите на прославения камерен вокален ансамбъл „Св. Йоан Кукузел Ангелогласния" заедно със своя брат (доцент) Димитър Димитров, който остава и досега диригент на този хор, (професор) Иван Желев, Христо Иванов (сега Тивериополски епископ Тихон) и (ст. иконом) Борис Беров, който малко по-късно е сменен от (ст. иконом) Тоско Казакин, като се включват и още хористи. По време на следването си ръководи квартета при ПКСХП „Св. Александър Невски". Двамата братя имат църковнопевческа практика и в катедралния храм „Св. Неделя". Като студент Симеон Димитров участва активно и в светски столични хорови състави. Редовен хорист е в мъжкия хор „Гусла" с диригент Васил Стефанов (1913-1991), а по-късно пее и в мъжкия камерен хор „София" с диригенти проф. Димитър Русков (1925-2010) и проф. Стоян Кралев (р. 1929 г.). С този състав през 1971 г. прославя Родината  в тримесечно турне в Япония. След завършването на Духовната академия през същата година е назначен за помощник-диригент на смесения хор при ПКСХП „Св. Александър Невски" с диригент Ангел Попконстантинов (1905-1981).

            „Не може се укри град, който стои навръх планина" (Мат. 5:14). Така  в църковните среди отдавна са забелязани големите заложби на богонадарения младеж. С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим (1914-2012) и по решение на Св. Синод на БПЦ през 1971 г. той е изпратен като аспирант в Московската духовна академия, където две години специализира хорово дирижиране и защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Московско-синодалното направление в руското църковно пеене и неговото значение" с научен ръководител Николай Матвеев (1909-1992). Завършва с пълно отличие и диригентския клас при академията, като на изпита-концерт на 12 юни 1973 г. дирижира смесения хор при Троицко-Сергиевата Лавра, който тогава се ръководи от архимандрит Матфей Мормил (1938-2009) - един от най-големите руски църковни хорови диригенти. След концерта лично Негово Светейшество Московският и на цяла Русия патриарх Пимен (1910-1990) му връчва дипломата, значката за получената научна степен и първия „Златен камертон"  („до") на класа.

            След завръщането си в България, от 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски". На почти  тридесетгодишна възраст, както подобава на Божия служител да прибавя към ревността си нова ревност и към усърдието си ново усърдие, за да възрасне „до пълната възраст на Христовото съвършенство" (Еф. 4:13), Симеон Димитров, по Божи промисъл, приема ангелско житие, като на 3 август 1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит. Пострижението му извършва Българският патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен - архимандрит (по-късно митрополит) Геласий (1933-2004). Младият монах, който според името си е новопосаден (неофитос) в духовната градина на родната ни Православна църква, приема различни послушания от нея, бързо израства и минава степените на свещенството.

От 30 септември 1975 г. до 17 март 1986 г. той е диригент на Софийския свещенически хор, като приема този пост от дългогодишния диригент, педагог и ревностен пастир ставрофорен иконом Димитър Попконстантинов (1903-1983). Под ръководството на отец Неофит съставът на хора се обновява, репертоарът му значително се обогатява, като с много голям успех преминават всички негови изяви по време на богослужения и църковни тържества. По случай тридесетгодишнината от основаването му на 31 май и      2 юни 1977 г. в салона на Софийската света митрополия хорът изнася забележителни юбилейни концерти. На първия присъства лично Негово Светейшество Българският патриарх Максим. В началото специално слово по този повод прочита архимандрит Йосиф, тогава протосингел на Софийската  св. митрополия и председател на хора юбиляр, а сега митрополит на САЩ, Канада и Австралия. След като дава исторически сведения за състава и неговите диригенти, той представя накратко благословените църковнопевчески трудове на диригента йеромонах Неофит, както и неговата всеотдайна и високопрофесионална работа като ръководител на хора. Той казва още: „...Ето, в такава атмосфера на творчески подем, разбира се, и дейността на хора ни е ползотворна. Той е школа за свещениците-хористи. Работата в него облагородява душевността им. Те стават по-близки един към друг. Запознават се с по-нови църковнохорови творби и автори, усвояват добри хорово-певчески навици, усъвършенстват духовната си и естетическа култура, израстват като нравствено богати и хармонично развити личности. Мнозина от тях са ценени от специалисти и се приемат с желание в прославени светски хорове...".

След богатата концертна програма представеното  изкуство на диригента, хора и солистите е възторжено аплодирано от благодарната публика. За проявеното си усърдие всеки участник получава специална грамота с изписани думи на пророка: „Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте во веки" (Дан. 3:84).

От името на Софийската св. митрополия поздравително писмо до диригента и хористите, подписано от Негово Светейшество Максим, митрополит Софийски и патриарх Български, прочита неговият викарий Левкийски епископ Партений, в което се казва: „Ако Псалмопевецът говори на всички: „Пойте Богу нашему, пойте", то колко повече това се отнася до свещениците на св. Православна църква, в която половината от богослужението е песен... Св. ап. Павел ни учи да се изпълваме с Дух, като се назидаваме сами с псалми и славословия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа (Еф. 5:19). Така щото нещо твърде естествено е православният свещеник да пее на Бога и за народа, и особено да пее в хорова хармония като небесните ангели (Лук. 2:13)."

Връхна точка на юбилейното честване е моментът, когато Българският патриарх Максим връчва на хора високата награда - ордена на БПЦ „Св. св. Кирил и Методий", ІІ степен, и огласява поздравителен адрес от името на Св. Синод на БПЦ:

„Всепреподобни отец диригент, Всеблагоговейни и Благоговейни отци-хористи на Софийския свещенически хор,

Вече три десетилетия вашият хоров колектив живее и диша с възторжените слова на Псалмопевеца: „Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа" (Пс. 103:33-34). Юбилейното честване на това благословено тридесетилетие е празник на благородния успешен труд на диригентите и хористите, похвала за честното ни столично свещенство, задоволство за благочестивото паство, радост и за нас, вашия духовен отец като митрополит Софийски и патриарх Български. „Но всеки ще си получи наградата според труда си" (1 Кор. 3:8) - казва св. ап. Павел. Затова и вашите усилия не останаха без внимание.

С особено задоволство и радост изпълняваме сега решението на Св. Синод на светата ни Църква да ви връчим заслужената награда - орден „Св. св. Кирил и Методий", ІІ степен, по случай тридесетгодишния ви юбилей за заслуги към родната ни св. Православна църква. Отечески ви желаем нови творчески успехи за благото на Църквата и в служба на Родината.

„Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог" (Пс. 146:1), „като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа" (Еф. 5:20)."

 От името на своя колектив йеромонах Неофит се обръща към Светейшия патриарх с благодарствени слова:

„Ваше Светейшество,

В този тържествен и вълнуващ момент, когато Софийският свещенически хор отчита пред Вас и пред църковната общественост резултатите от своята 30-годишна дейност, когато на гърдите му заблестя първото му отличие - орденът на БПЦ „Св. св. Кирил и Методий", ІІ степен, и всеки един от нас бе удостоен с благодарствена грамота, ние не скриваме своята радост и даваме простор на своите вълнения.

Щастливи сме да видим в своите редици отците-основатели на хора да присъстват тук, както и неговите бивши диригенти. Наградата е за всички ни, защото трудът ни е общ и всеки според силите си е допринесъл за издигане престижа на нашия любим колектив.

Приемете, Ваше Светейшество, синовната ни благодарност за високото отличие, с което ни удостоихте! Благодарим и на високопреосвещените синодални архиереи! Сърдечно благодарим на Негово Преосвещенство Левкийски епископ Партений за приветствените думи от името на Софийската св. митрополия! Трогнати сме и от поздравленията и чудесните цветя, поднесени от името на Ваше Светейшество, от хора при ПКСХП „Св. Александър Невски", от дамския хор при храма „Св. Николай Чудотворец" и от многото наши почитатели.

Благодарим на всички, които се потрудиха и които почетоха с присъствието си нашия скромен юбилей! Паметна ще остане за нас тази тържествена вечер. Вдъхновени сме за още по-усърден труд.

Благословете ни, Ваше Светейшество, да преуспявяме „от сила в сила" (Пс. 83:8), да крепнем във вяра, родолюбие и миролюбие, да пеем и прославяме Бога во веки (Дан. 3:84)."

Няколко дни по-късно йеромонах Неофит е преназначен за старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г., в столичния катедрален храм „Св. Неделя" е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. От 1 януари 1981 г. архимандрит Неофит е назначен за протосингел на Софийската св. митрополия и председател на Софийския свещенически хор, на който продължава да бъде и диригент. На това служебно положение го намира и решението на Св. Синод да бъде по Божия воля нов епископ на Българската православна църква. На 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит. На приема в Синодната палата след богослужението Негово Светейшество патриарх Максим отново с топли отечески думи приветства новия Левкийски епископ Неофит и подчертава: „...В твоя йерархически растеж от монашеското пострижение до днешното велико тайнство аз съм възлагал ръце върху теб. И до този момент съвестта ми за тебе е спокойна. Изискванията в новия ти висок сан са много повече и по-отговорни. От ред приятни неща трябва да се лишиш, за да преумножиш полезните. А това не е леко. Нужни са лични усилия и Божия помощ. В усилията ти отечески те насърчавам. Божията помощ молитвено ти изпросвам."

Новият архиерей на БПЦ със следващото свое ревностно и всеотдайно архипастирско служение -  като ректор на Духовната академия и пръв декан на Богословския факултет при Софийския университет, като главен секретар на Св. Синод, като Русенски митрополит и в настояще време от 24 февруари 2013 г. като достоен Първосветител -  ни кара да възкликнем с думите на св. ап. Павел: „Такъв първосвещеник ни и трябваше!" (Евр. 7:26).

Настоящият сборник излиза по случай 70-годишния юбилей на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и съдържа основно негови трудове за полза на църковния певец. Това са избрани църковни песнопения, чийто текст е умело положен на ноти (разпят) или преписан с изкусен калиграфски нотопис, заради който те са сканирани, а не са компютърно набрани. Светейшият ни патриарх още по време на своето обучение в Духовната семинария и Духовната академия, както и по-късно до ден днешен, въпреки своята заетост, написва хиляди страници нотен материал. Той намира време да пише статии на музикални и обществени теми в периодичния печат, като участва активно както  в църковния, така и в музикалния живот у нас. Целият този негов ценен труд значително обогатява нашата православна църковнопевческа съкровищница. По достойнство на 2 декември 2008 г. е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза" на Софийския уневерситет „Св. Климент Охридски". В началото на сборника се публикува неговата лекция, произнесена по време на тържествената церемония в аулата на университета.

Негово Светейшество има благодатни трудове и с уникални  звукозаписи на църковни песнопения. През 1979 г. той дирижира (като архимандрит) сборен мъжки църковен хор за запис по поръчка на компанията „Дойче грамофон" (Deutsche Grammophon) със заглавие „Из тържествена служба за празника на св. Иван Рилски" - песнопения от източната църковнопевческа традиция в прослава на преп. Йоан Рилски. След грамофонната плоча през 2004 г. излиза и компактдиск със същото съдържание, но озаглавен „Празник в Рилския манастир", като шест от песнопенията са музикална адаптация на архимандрит Неофит. В края на анотацията към записа той пише: „Създателите на този албум са си поставили за цел да потопят слушателя в благодатната атмосфера на манастирския празник, когато в навечерието, след заник слънце и тихо падащия мрак, проехти гласът на дървеното, сетне на желязното клепало, зазвънят и мелодичните камбани, монасите се събират в храма, изпълва го народ с вяра и сърдечно умиление, с поклон целуват в раклата светите мощи, начева дивна песенна прослава към родния светец, пеят всички с благодарност и хвала към Бога, дарувал ни това велико църковно и народно достояние."

През 1981 г. излиза първата по рода си у нас грамофонна плоча на Софийския свещенически хор с диригент архимандрит Неофит, издадена от „Балкантон", която предизвиква огромен интерес. Представени са както едногласни, така и многогласни църковни песнопения от български и руски автори. Анотацията към плочата, която е написана от архимандрит ( сега митрополит) Йосиф, завършва със следното посвещение: „Настоящата грамофонна плоча, записите на която се извършиха през месец март 1980 г. в патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски", е скромен принос в овладяването на църковната музика, която е част от богатата и всестранна култура на 13 - вековната българска държава."

Освен като диригент богонадареният наш духовен водач има забележителни успехи като солист в много записи със смесения хор при ПКСХП „Св. Александър Невски" и Камерния вокален ансамбъл „Св. Йоан Кукузел Ангелогласния" с диригент доц. Димитър Димитров, Софийския свещенически хор с диригент протойерей Кирил Попов и други състави. Особено трябва да се отбележи неговата вдъхновена солистична изява в двата компактдиска, записани с Божията помощ през месец юни 2004 г. и през месец ноември 2005 г. в битността му на Русенски митрополит. Тези записи в световен план нямат аналог. Исонът на песнопенията тук се изпълнява от доц. Димитър Димитров , протойерей Кирил Попов и Стефан Димитров. Компактдисковете съдържат образци на източното православно църковно пеене, което се изпълнява у нас. Първият албум е озаглавен „Живот и песнопение", а вторият - „Покаяние. Пост. Възкресение". През април 2014 г. излиза нов тираж в общ двоен албум със заглавие „Живот и песнопение", което е дело на издателство „Български бестселър".

По достойнство трябва да се отбележи прецизното и стилно изпълнение на песнопенията от патриарх Неофит, идващо „из глубини сердца" и искрена вяра в Бога. Приятният плътен баритонов тембър в съчетание с ясна дикция и изкусно пеене силно въздействат на духовния мир на слушателя. Записите са направени от Негово Светейшество с ясното съзнание те да бъдат преди всичко за Божия прослава, като доставят духовна радост на вярващите хора. Многолетието, което звучи в края на втория албум, е благослов за здраве и спасение на всички християни.

            Наистина, от написаното по-горе виждаме, че това е един дълбоко осмислен духовен живот-песнопение, изцяло отдаден в служба на Бога и народа!

Сега и ние - духовните чeда на Светейшия ни патриарх със синовна обич и признателност му благопожелаваме от сърце крепко здраве, бодрост, сили, Божия помощ в неговото първосветителско служение и единогласно възклицаваме:

НЕОФИТУ, СВЯТЕЙШЕМУ И БОГОПРОИЗВЕДЕННОМУ ПАТРИАРХУ СВЯТЕЙШИЯ ЦЕРКВЕ БОЛГАРСКИЯ И ДОСТОЧТИМОМУ МИТРОПОЛИТУ СВЯТЕЙШИЯ МИТРОПОЛИИ СОФИЙСКИЯ НАМ ЖЕ ОТЦУ И СВЯТЕЙШЕМУ ВЛАДЬІЦЕ: МНОГАЯ ЛЕТА!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Репортаж от представянето на книгата можете да видите в: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=204516

 

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.