ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Неподвижни празници » Декември 6, Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец

Декември 6, Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец

Nikolaj_m.jpg

Никулден

†На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

Вечен победител е св. Николай като чудотворец и изключителни са заслугите му като служител на Христа. В акатиста му четем, че той поръсва целия свят с безценното миро на милостта и непрестанно е сред хората с безбройните си чудеса.

Ангел Господен предрекъл съдбата му и невижданата красота на душата му, прочистена още в утробата на майка му. Явно е, че той е бил посветен на Бога още от рождението си и сила на душата притежавал още като дете. Още в бащиния си дом той израснал като плодовита лоза на Божия виноград, като благоуханно цвете и чудотворно дърво в рая на Христа.

Затова, когато дошло времето, той с лекота станал просветител на душите и телата и ние с желание го търсим като източник на миропомазанието.

Вечен победител е св. Николай и като изповедник на православната ни вяра. Всички знаем неговото участие с другите 317 свети отци в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., където изповядвал Сина като равен на Отца, отричайки еретическото учение на Арий. На събора той се прочул като стълб на благочестието, като закрила на вярващите, утвърждение на Православието, възхвала на Света Троица.

Надарен от Бога с изобилни дарове, св. Николай станал известен и търсен като хранител на гладни, кормчия в бурно море, лекуващ заразените, бърз помощник на всички, които викат към Бога и протягат към Него ръка.

Като слънце на небесата е възпяван св. Николай на земята. И днес се чудим и удивляваме как е било възможно да се роди такъв човек като него, който да притежава и да раздава толкова доброта и светост.

Не е чудно тогава защо с толкова любов го възпяваме и тачим като пример за пастирите и паството, като съсъд на добродетелта, чист съд на светостта, достоен събеседник на ангелите, водач на човеците, правило на вярата, образец на кротостта.

Св. Николай е възхваляван на всички езици по света. На всяко място ­ по земята и във въздуха, по водата и в дълбините морски ­ навсякъде се измолват чудесата му, които достигат всяко място със специалните криле на благодатта. Да не се чудим тогава защо тези, които получават помощта му, го наричат избавление от скърбите, дар на благодатта, избавител от неочакваното зло, бърз утешител в беда, реализатор на истината.

По молитвите на св. Николай много пъти Бог е спасявал вярващи хора. Вярвам всички знаете за случая, когато светецът забранил на летящите демони, които искали да потопят кораба в бурното море; за паричната помощ, която дал на бащата да спаси трите си дъщери от поквара и срам; за случаите, когато снабдявал нуждаещите се от храна, утеха, надежда, мир и светлина.

В житието на св. Николай четем още, че е бил светлина. Той осветлил пред императора невинността на генералите, осъдени на смърт и ги зарадвал с възможността да гледат светлината. И още, че св. Николай бил новият Ной, държащ здраво кормилото на кораба на спасението.

Богоносният св. Николай се възхвалява най-вече като бърз помощник в беди, като светец, който дава просперитет и чрез когото ние побеждаваме завистта и можем да водим морален живот. Той е силен пред Бога посредник, помага при лекуването, осветлява душата, милва сърцето и откликва на всеки повик.

Св. Николай е голям попечител на душите. Като учител на Божиите заповеди, той ни дава добър пример как да се борим с мислите, с навика и с природата си, както и с дявола, който винаги стои до нас, щом пожелаем да вършим добро. Той може да ни помогне, когато сме бедни на добродетели, във време на изкушение и най-различни несгоди.

Ние, православните християни, виждаме в св. Николай брилянтен лъч в тъмнината на този живот, който просветлява нашите души. Това е и повод да го възпяваме като светило на Божествения пламък, като светъл проповедник на православната вяра, отражение на евангелската светлина, като гръм, който плаши грешниците и като откривател на тъмните замисли.

Като знаем, че от Бога е благодатта на св. Николай, ние честваме неговата памет с радостно сърце и от цялата си душа му благодарим за неговото застъпничество пред Бога. Наистина не можем да изчислим славните му дела, които са безбройни като морския пясък и звездите небесни, но го славим с множеството си песни и химни като свят и велик чудотворец, победител на народи, след Бог и св. Богородица наша надежда, здраве на нашите тела и спасение на душите ни.

Прочие да се помолим на св. Николай: "Човече Божий, не спирай да се молиш на Господ за нас!" Амин.

Честит Никулден!


За това как да благотворим*

Протойерей Николай Цурев
stNikola_m.JPG

„А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната" /Мат.6:3/

Свети Николай е познат на народа ни като велик светител и чудотворец, покровител на мареплавателите и банкерите, но най-вече като благотворител. Почитта, с която се ползва този светия сред вярващите, е твърде голяма и тя се дължи на неговия свят и богоугоден живот, който е поучителен за нас най-вече с примерите на истинска християнска благотворителност.

Роден в края на III век, единствен син на богати и знатни родители, св. Николай още от младини проявявал голяма милост към бедните и нещастните. Още юноша, след ранната смърт на неговите родители, той раздал цялото си имущество. Когато възмъжал, бил ръкоположен за презвитер в родния си град Патара, където чичо му бил епископ. Тук като презвитер св. Николай имал възможността да прояви в пълнота своето добродетелно сърце, поради което и заслужено бил повикан за епископ на град Мир, област Ликия. В своето епископско служение св. Николай се оказал наистина помощ за нуждаещите се и покровител на всички отрудени и обременени.

Ето какво ни разказва неговото житие. Съобщили веднъж на светителя, че един човек от града, който някога бил имотен, а сега изпаднал в голяма бедност, като не намирал средства да омъжи почтено трите си дъщери, решил да използва тяхната младост и хубост, за да се избави от немотията. Св. Николай веднага намислил да попречи на това, като даде на бащата средства да омъжи дъщерите си. Това, обаче, той решил да направи тайно, за да избегне, от една страна, славата, която му било спечелило такова добро дело и, от друга, за да избави от срам нещастния баща. И така събрал една значителна сума и нощно време отишъл в дома на нещастния изпаднал баща. Намерил отворен прозорец, хвърлил през него кесията с парите и бързо си отишъл. Тези пари бащата употребил за настаняване на най-голямата си дъщеря. Неописуемо е било учудването на бащата, който видял и втори път грижата, проявена от Божието провидение към семейството му. Той пожелал да открие своя скрит благодетел. Дълго в бдение го очаквал, и когато при третото му идване го познал, хвърлил се пред нозете му, изповядал през потоци сълзи своето неверие в Божията помощ, престъпните си намерения спрямо своите собствени чада и пожелал да му се наложи църковно наказание -епитимия. Така великият Мирликийски светител спасил бащата и дъщерите от бедност и позор.

Ето как Божият угодник благотворил.

Тук ние трябва да отбележим, че добротворството на св. Николай е било напълно в духа на Иисус Христовото учение. Иисус Христос - нашият Господ Бог, съвършено познаващ човешката природа и нейните греховни наклонности, казва: „Сиромаси всякога (ще) имате при себе си" (Иоан. 12:8), т.е. сиромаси в света ще има всякога, поради греховете на човеците. С това Той подчертава нашия дълг към тях, необходимостта да помагаме на нуждаещите се, с други думи - нуждата от благотворителност. Но как да благотворим?

На това твърде добре ни поучава св. Николай, когото днес празнуваме. Ние чухме как той помогнал на бащата с трите дъщери - помогнал му тайно, не на всеослушание. Благотворителността на св. Николай оставала преди всичко тайна, което само по себе си е голям подвиг. Да запазва в тайна своята милостиня може само този, който е надвил в себе си гордостта - първият и най-тежък грях на човека. Тайно да даряваш означава, че не даваш за своя си слава, а за слава Божия. Защото Сам Бог казва: „Кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците... ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната"(Мат.6:2,3).

Освен да остава в тайна, милостинята ни трябва да бъде и навреме дадена. И по отношение на това, св.Николай е образцов благотворител. Той помогна на нещастния баща в точното време, т.е. преди да съгреши, преди да изпадне в ръцете на лукавия. Ако св. Николай бе подал своята ръка за помощ, след като бащата бе вече опозорил своите деца, кого щеше да ползва тя?

Нашата милостиня трябва да бъде навременна. Само тогава тя придобива смисъл. Да проявиш милосърдие, да извършиш благодеяние навреме, е равносилно на това да спасиш погиващ от явна гибел. То е все едно като да хванеш и подкрепиш надвесилия се над дълбока бездна и да го придърпаш отново към живота преди да е паднал и погинал.
И най-после, благотворителността на св. Николай се характеризира с това, че той е помагал и е давал без да гледа на лице, т. е. на кого дава. Днес обикновено ние търсим да подпомогнем хора „благонадеждни" и „почтени". Такива, които да заслужават нашата помощ. А св. Николай подбираше ли кому да помага? Ако той като нас бе търсил само „благонадеждни", би следвало да не помогне на един баща с греховни намерения. Той обаче подпомогна тъкмо него, защото помнел, че и „Син Човечески дойде да подири и да спаси погиналото"(Лук. 19:10).

Подобно на него и ние трябва да извършваме нашата милостиня без да оценяваме този, на когото даваме. Защото, ако подпомогнем праведен, едва ли ще го направим по-праведен: но ако подпомогнем грешник, ние все може да допринесем нещо за неговото покаяние и обръщане, с което и за неговото спасение. Та нали точно така и св. Николай спаси грешния баща от голямо падение.

Възлюбени, братя и сестри,

Нека и ние, по подобие на обичания ни светец да подпомагаме според силите си нашите нуждаещи се „по-малки" братя в живота. Да им помагаме лично, защото само така ще изпълним дълга си на християни и ще станем подражатели на примера, който ни даде св. Николай. Само чрез дела на милосърдие ще заслужим и чуем отправен към нас Христовия призив: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте... доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили" (Мат. 25:34-36,40). Амин!

*Проповед за празника на свети Николай Мирликийски, произнесена в столичния митрополитски храм "Св. Неделя", 6 дек. 2009г.

Последна промяна: 12.01.2017 г.