ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Литургия на св. ап. Яков

Якововата св. Литургия носи името на св. апостол Яков, наречен „Брат Божий”. Именуван е така, тъй като има податки, че е бил сестрин син на Дева Мария от сестра й Мария Клеопова, или че е син на Йосиф от същинската му съпруга (Миней - 23 октомври, св. Димитрий Ростовски).
     Яков, брат Господен, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на седемдесетте апостоли. След слизането на Светия Дух, Яков заедно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространение на вярата във възкръсналия Спасител. Светият апостол се отличавал с високо благочестие и според новото християнско благовестие, и според Мойсеевия закон, заради което ветхозаветните евреи го наричали „облиам” („духовна крепост”), а новозаветните  го считали за един от стълбовете на християнството и го наричали „праведен”. Той водел най-строг живот. Постел и се молел непрестанно. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата искрено и безгранично уважение към него.
     Св. апостол Яков е първият Йерусалимски епископ, който възглавява след Господа нашего Иисуса Христа светата Църква и като епископ председателства  събора в Йерусалим от 51 година, наречен Апостолски събор.
     На този събор вярващите се събрали под председателството на св. апостол Яков и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднакво се спасяват чрез благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа. Този Апостолски събор послужил за образец на по-нататъшните събори, на които водачите на Църквата в единство обсъждали и решавали за делата на вярата. Св. апостол Яков написва едно важно послание до всички израилеви колена по света, наречено поради това „съборно”. То влиза в канона на Новия Завет като една от неговите 27 книги.
    Книжниците и фарисеите били много притеснени и се страхували да не би  народът да се присъедини към християнската Църква. Те молели св. апостол Яков да отвърне народа от Христа. Заплашвали го, че ако не се съгласи да стори това, ще бъде позорно убит.
На празника Пасха много народ се бил събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите дошли при Яков и му казали:
- Молим те, праведни, дай поучение на хората. Те са заблудени. Признават разпнатия Иисус за Христос. Кажи им, че това не е вярно, и го избави от заблуждение. Застани на покрива на храма, за да могат всички да те видят и чуят!
След това те качили Яков, брат Господен, на покрива на храма и пред множеството народ му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като почита Иисуса за Месия. Яков гръмко заявил:
- Иисус Христос е Син Божи, Който доброволно пострада и умря, и биде погребан, и възкръсна на третия ден. Той сега седи отдясно на Бога. И пак ще дойде на небесните облаци, за да съди живи и мъртви!
Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно:
- Слава на Бога! Осанна на Сина Давидов!
Разгневени до ярост, фарисеи и книжници, които също се намирали в момента на високия храмов покрив, се нахвърлили към апостола и го блъснали в дълбоката пропаст под него и, понеже той от това не загинал, фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Най-разяреният от всички, един тепавичар, се спуснал към апостола и с тежко кросно разбил главата му. Тъй св. апостол Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало в 63 година от Рождество Христово.
      Светата Литургия на св. апостол Яков е класическият литургичен чин на Йерусалимската църква. До нас са достигнали голям брой нейни редакции, в основата на които лежат гръцката и много ранната сирийска редакции.
     Литургията на св. апостол Яков можем да отнесем към Западната подгрупа на Сирийското или Антиохийско литургично семейство. Това последование се оформило в свещения град и дълги години представлява неговата богослужебна традиция. Литургичният текст, който днес е известен като Яковова св. Литургия, се счита от познавачите и изследователите за местна, самостоятелно развила се Литургия на Йерусалимската църква. Многобройните монашески общности около Свещения град и тяхната богослужебна и просветителска дейност допринесли за разпространението на Якововата Литургия в Сирия, Арабия, Синай, Армения, Египет, сред православните братства на Южна Италия и остров Сицилия, а по-късно и сред новопокръстените славянски народи на България, Сърбия и Русия.
     Исторически сведения за този литургичен чин откриваме в един древен трактат „За преданието на Божествената Литургия” на Цариградския патриарх св. Прокъл от V век, в който той говори, че апостол Яков „оставил и предал на Църквата писмено изложение на тайнствената Литургия”.
    Безспорно най-авторитетното свидетелство за Литургията на св. апостол Яков са текстовете и правилата от Пето-Шестия вселенски събор от 692 г. В правило 32 се казва: „Понеже и Яков, братът по плът на нашия Бог Христа, комуто пръв бе поверен престолът на Йерусалимската църква, и Василий, Архиепископ на Кесарийската църква, чиято слава се пренесе по цялата вселена, като ни предадоха писмено тайнственото свещенодействие, установили в Божествената Литургия да съставяме Светата чаша от вино и вода”.
    Най-древният ръкопис на текста, запазен във Ватиканската библиотека под № 2282, датира почти от времето на Шестия вселенски събор, VІІ-VІІІ в.
    За славянския свят тази Литургия става достояние благодарение на  Боговдъхновената работа на последния Български патриарх до падането на страната ни под османско владичество - св. Евтимий Търновски. Най-старият ръкопис, съдържащ славянския превод на Литургията на св.а постол Яков, се съхранява в библиотеката на Хилендарския манастир на св. Гора - Атон под № 332 и е от 1676 г. Писан е със сръбски правопис. Преводи на св. Евтимий са запазени и в някогашната Петроградска академия на науките под № 26 и в библиотеката на Московската духовна академия под № 168. Тези текстове са запазени във вида, в който ги е преписал и преработил йеромонах Йоаникий.
    Както при повечето древни литургични чинове, и ядрото на Литургията на св. апостол Яков несъмнено е апостолско по произход. Древният й произход е видим от молитвите-прошения за облекчаване гоненията срещу Църквата, молитви за затворените и осъдени на прину¬дителен труд християни. Съдържанието й произхожда от епохата непосредствено след гоненията, за което свидетелстват както духът и съдържанието, така и конкретни догматически формулировки от първите два вселенски събора, отразени в молитвите й. Това се потвърждава и от споменатите в нея имена на градове и императори, чина на оглашените и други.
    Първото печатно издание на текста на Литургията на св. апостол Яков в България е направено от Левкийският епископ Партений. Първият превод датира от 1939 г. от немски на църковно-славянски език и това е текстът на цялото последование. Несъответствията между този превод и направеният в Словакия през 1938 г. превод от руския епископ Филип, принуждават епископ Партений да направи нов, като за основа ползва издание на Александрийската патриаршия от 1931 г.. През 1948 г. епископ Партений издава този превод по случай 25-годишния юбилей на Екзарх Стефан като Софийски митрополит.
Литургията на св. Яков, брат Господен, по традиция се служи в България два пъти в годината:
- на 23 октомври - денят, в който се отбелязва паметта на светия апостол;
- в Неделята на светите Праотци по време на Рождественския пост.

Йеромонах Стефан Попов 

В текста са използвани данни от:

Фарар, „Первые дни христианства”, СПб., 1888.
Православная богословская энциклопедия, т. ІV, СПб., 1905.
Правила на св. Православна църква, т.1, С., 1912.
Новая скрижаль, Херсонская епархия, 1998.
Епископ Партений, За Божествената Литургия на св.апостол Иакова, брат Божий, С., 1939.

 

Последна промяна: 25.02.2010 г.