ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Екзарх Антим І (1816-1888)

Екзарх Антим (в света Атанас Михайлов Чалъков) е роден през 1816 г. в Лозенград. Началното си образование получава в родния си град, след което заминава да учи занаят в Цариград. Но не след много време заминава за Света Гора - Атон, където приема монашество в манастира „Каракал” с името Антим.

Впоследствие е причислен към братството на Хилендарския манастир. Именно там той се научава да чете и пише на български език и прочита Паисиевата „История славянобългарска”. След като е ръкоположен за йеродякон, монах Антим отива като таксидиот на Хи­лендарския манастир в Лозенград. През 1839 г. той продължава образованието си в гръцката гимназия в Куручешме, Цариград, а през 1844 г. постъпва в семинарията на Вселенската патриаршия на о. Халки.

След завършва­нето й той става учител в Лозенград и проповедник в гр. Смирна (сега гр. Измир). С препоръки, дадени му от Руския колеж в Смирна, през 1849 г. замина­ва за Русия и постъпва в Одеската духовна семинария, а след завършването й - в Московската духовна академия. Дипломира се през 1856 г.

По време на следването си е ръкоположен за йеромонах от Московския митрополит Филарет. През 1857 г. става учител в семинарията на о. Халки по църковна исто­рия, църковнославянски и руски език. Там е възведен в архимандритско достойнство.

На 25.05.1861 г. архим. Антим е хиротонисан в епископски сан и е назначен за Преславски митрополит. От 1865 г. митрополит Антим е ректор на семинарията на о. Халки, а през 1868 г. е назначен за Видински митрополит. С писмо от 16.12.1868 г. той се отказва от ведомството на Вселенската патриаршия и се присъ­единява към Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски.

На 16.02.1872 г., след учре­дяването на Българската екзархия, Видинският митропо­лит Антим е избран за пръв Български екзарх.

При потушаването на Априлското въстание екзарх Антим старателно събира сведения за турските жестокости и ги разпраща до всички европейски вестници и журнали „с молба да пов­дигнат мощен глас от възмущение срещу турската тирания и безчовечност и да помогнат за по-скорошното освобождение на многострадалния български народ”. Заради тези си действия под натиска на турското правителство на 12.04.1877 г. екзарх Антим е принуден да си подаде остав­ката. На 14.04. с. г. султан Абдул Хамид издава официална заповед за свалянето му от екзархийския престол, а на 17.07. с. г. е изпратен на заточение в Анадола, Мала Азия.

След Освобождението на България той е освободен на 08.04.1878 г. от заточение и през м. май 1878 г. се завръща в гр. Видин, където поема управлението на епархията си.

През 1879 г. е избран за председател на Учредителното народно събрание в гр. Велико Търново, след което - за председател и на Първото Велико народно събрание. Митрополит Антим поставя и основ­ния камък за издигането на храм-паметника костница на връх Шипка.

Представя се в Господа на 1 декември 1888 г. в. гр. Видин и е погребан в митрополитската църква „Св. Николай”. През 1934 г. с обновяването на църквата е построен и специален мавзолей, в който полагат останките на екзарх Антим I.

Последна промяна: 01.09.2009 г.