ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Екзарх Антим І (1816-1888)

Екзарх Антим (в света Атанас Михайлов Чалъков) е роден през 1816 г. в Лозенград. Началното си образование получава в родния си град, след което заминава да учи занаят в Цариград. Но не след много време заминава за Света Гора - Атон, където приема монашество в манастира „Каракал” с името Антим.

Впоследствие е причислен към братството на Хилендарския манастир. Именно там той се научава да чете и пише на български език и прочита Паисиевата „История славянобългарска”. След като е ръкоположен за йеродякон, монах Антим отива като таксидиот на Хи­лендарския манастир в Лозенград. През 1839 г. той продължава образованието си в гръцката гимназия в Куручешме, Цариград, а през 1844 г. постъпва в семинарията на Вселенската патриаршия на о. Халки.

След завършва­нето й той става учител в Лозенград и проповедник в гр. Смирна (сега гр. Измир). С препоръки, дадени му от Руския колеж в Смирна, през 1849 г. замина­ва за Русия и постъпва в Одеската духовна семинария, а след завършването й - в Московската духовна академия. Дипломира се през 1856 г.

По време на следването си е ръкоположен за йеромонах от Московския митрополит Филарет. През 1857 г. става учител в семинарията на о. Халки по църковна исто­рия, църковнославянски и руски език. Там е възведен в архимандритско достойнство.

На 25.05.1861 г. архим. Антим е хиротонисан в епископски сан и е назначен за Преславски митрополит. От 1865 г. митрополит Антим е ректор на семинарията на о. Халки, а през 1868 г. е назначен за Видински митрополит. С писмо от 16.12.1868 г. той се отказва от ведомството на Вселенската патриаршия и се присъ­единява към Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски.

На 16.02.1872 г., след учре­дяването на Българската екзархия, Видинският митропо­лит Антим е избран за пръв Български екзарх.

При потушаването на Априлското въстание екзарх Антим старателно събира сведения за турските жестокости и ги разпраща до всички европейски вестници и журнали „с молба да пов­дигнат мощен глас от възмущение срещу турската тирания и безчовечност и да помогнат за по-скорошното освобождение на многострадалния български народ”. Заради тези си действия под натиска на турското правителство на 12.04.1877 г. екзарх Антим е принуден да си подаде остав­ката. На 14.04. с. г. султан Абдул Хамид издава официална заповед за свалянето му от екзархийския престол, а на 17.07. с. г. е изпратен на заточение в Анадола, Мала Азия.

След Освобождението на България той е освободен на 08.04.1878 г. от заточение и през м. май 1878 г. се завръща в гр. Видин, където поема управлението на епархията си.

През 1879 г. е избран за председател на Учредителното народно събрание в гр. Велико Търново, след което - за председател и на Първото Велико народно събрание. Митрополит Антим поставя и основ­ния камък за издигането на храм-паметника костница на връх Шипка.

Представя се в Господа на 1 декември 1888 г. в. гр. Видин и е погребан в митрополитската църква „Св. Николай”. През 1934 г. с обновяването на църквата е построен и специален мавзолей, в който полагат останките на екзарх Антим I.

Последна промяна: 12.01.2017 г.