ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ВЯРА И КУЛТУРА » ЦЪРКОВНА МУЗИКА » ДУХОВНИ МУЗИКАЛНИ ВИСИНИ. Новото свещено пространство на един фестивал и българските успехи в него

ДУХОВНИ МУЗИКАЛНИ ВИСИНИ. Новото свещено пространство на един фестивал и българските успехи в него

Отмина времето на 80-те години, когато „Всенощното бдение" на Рахманинов се изпълняваше в Русия закодирано под „Опус 37" или когато „Всенощното бдение" и „Литургията" на Чайковски, както и повечето православни църковни песнопения, се разпространяваха неофициално. Но дори и тогава тази музика се оказа убедителен, завладяващ духовно трансформиращ път за мнозина. Силата на въздействието на духовната музика, звучаща не само в църквата, но и  предназначена за концертната сцена, в днешно време създава алтернативно свещено пространство, духовна музикална обител и индивидуален път към храма и Бога.

За шеста поредна година Международният фестивал „Академия за православна музика", провеждан в Русия, следва основната насоченост към всички християни. Този нов просветителски  проект възниква още преди 2008 г., след инициативата на патриарх Алексий ІІ, да възроди духовното наследство и да популяризира православната музика. Впоследствие фестивалът се учредява от Министерството на културата на Руската федерация със съдействието на администрацията на Президентството на Руската федерация и с благословението на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх  Кирил и се провежда от 2009 г. в Санкт Петербург през юни-юли,  знаково в периода на белите нощи. Организаторите, в лицето на генералния директор г-жа Наталия Орлова и нейните съработници, определят събитието преди всичко като светско, но имащо за главна цел да възражда истинските исторически традиции на православната музика и да осъществява  нейното популяризиране. Фестивалът обединява хора от различни страни на света: музиканти и историци, диригенти и певци,  композитори, хорови колективи, които възраждат древните традиции на църковното пеене с неговата мисионерска функция. От 2010 г. в рамките на фестивала „Академия за православна музика" се  провежда  Лятна школа (с международна  младежка аудитория), а от 2011 г. се организира и конкурс за композитори на духовна музика. Конкурсът възниква като продължение на проекта от 2010 г. „Великопостни концерти", които са дореволюционна традиция в Санкт Петербург през Великия пост, основана от Алексей Львов през ХІХ в., с участието на най-добрите църковни хорове. Основната  цел на конкурса е  да се възроди и популяризира академичната православна духовна музика; да се пробуди интересът към нея както сред съвременните композитори, така и сред широкия кръг слушатели; да се представят и подкрепят талантливите автори, като се оказва съдействие за реализация на техните творчески способности; да се разпространява новата академична духовна музика.   За шестте си години на съществуване фестивалът  „Академия за православна музика" дава сцена на близо 2000 участници - композитори, историци, изпълнители от над 40 страни: от почти цяла Европа, в това число скандинавските страни, от Саудитска Арабия, Япония и Южна Корея.

На 8 юли 2014 г. на тържествена церемония в Ермитажния театър в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург се връчиха наградите на Втория международен конкурс за композитори „Св. Роман Сладкопевец". Сред удостоените беше и българският свещеник протойерей Кирил Попов, служащ в столичния катедралния храм „Св. Неделя". Отец Кирил Попов повече от достойно представи българската композиторската школа, Църквата и страната.  В първото издание на този конкурс през 2012 г. песнопението на отец Кирил „Приидите поклонимся - Псалом 103" бе отличено с награда от представени близо 300 партитури, а на втория конкурс тази година от 120 партитури на участници от Русия, Украйна, Беларус, България, Сърбия, Армения, Италия, Англия, той единствен от всички  получава две награди за едно и също произведение - „Химн на преподобни Сергий Радонежки". Удостоен е с трета награда (при първа неприсъдена) в номинация № 4 (за тържествен химн a'cappella в чест на преподобни Сергий Радонежки) и Специалната награда на Св. Троицко-Сергиевата Лавра. За всеки композиторски конкурс номинационните категории са различни. На Втория конкурс те бяха пет, посветени на св. Сергий Радонежки в чест на 700-годишнината от рождението му: за крупна форма (вокално-симфонична) до 40 минути времетраене; за хорова миниатюра a'cappella на химнографски текст в чест на руски светии; за хорова миниатюра по текст от Псалтира или негови поетически варианти; за тържествен химн a'cappella в чест на преп. Сергий Радонежки; за  рождественска песен.

Задачите на композиторския конкурс в рамките на „Академия за православна музика"  са конкретно определени. Преди всичко те са насочени към създаване както на богослужебен, така и на  концертен репертоар на духовна музика за великопостните концерти. Равносметката от фестивалите и конкурсите досега, показва, че това са елитни и авторитетни инициативи. Творбата на о. Кирил, освен признанието - номинацията и наградите, получава още един, много сериозен успех. На първо място, наградените произведения влизат в репертоара на състави от световно равнище, някои от които уникални с практиката си. Например, две седмици преди награждаването - на 19 юни, в деня, в който през 2009 г. се открива „Академия за православна музика" и сега се слага начало на Дните на преп. Сергий Радонежки в Москва, песнопението на отец Кирил Попов получи  голямата привилегия и висока оценка да открие концертите  с определени творби на лауреатите от конкурса в единствения концерт в храма „Христос Спасител" в Москва. В него участваха елитни състави като Държавния симфоничен оркестър „Нова Русия" , чийто художествен ръководител и главен диригент е Юрий Башмет, хорът на Михайловския театър с диригент  Владимир Столповски, хорът към театъра за опера и балет на Санктпетербургската консерватория с диригент  Юрий Ткаченко и хорът  към Филхармоничното общество на Санкт Петербург с диригент  Юлия Хуторецка. Изключителен шанс и рядкост за български автор е да чуе творбата си в концертно изпълнение в репертоара на изпълнители от най-висока музикантска класа. Това за автора о. Кирил е само по себе си допълнително отличие и изключително признание. През месец юли в Св. Троицко-Сергиевата Лавра бе основното честване на 700-годишнината от рождението на преп. Сергий Радонежки  - който е  духовен отец и покровител на руския народ. Творбата на отец Кирил бе включена в тържествата в Лаврата и прозвуча на 18 юли в присъствието и на български митрополити, което също е рядък акт на признание.

Вторият факт, отличаващ форума като високо професионален, е, че като творческо лице на конкурса стоят световно признати композитори. Попечители на конкурса са София Губайдулина, Гия Канчели и Арво Пярт. Експерти и участници в селекцията са творци с различни специалности - диригенти, композитори и музиковеди. За първия конкурс от 2012 г. това са:  Алексей Рибников (Москва), протодякон Александър Кедров (Франция), монахиня Иулиания (Денисова)(Беларус), Андрей Петренко (диригент и главен хормайстор на Мариинския театър в Санкт Петербург), Анатолий Гринденко (художествен ръководител на хора „Древноруски разпев") и Павел Карманов (Москва). В тазгодишното международно жури участваха също забежителни личности: проф. Владислав Чернушенко (Санкт Петербург), композиторите Владимир Мартинов (Москва), Александър Кнайфел (Санкт Петербург), Андрей Микита (Москва), Дивна Любоевич (Сърбия), протойерей Михаил Негеревич (Полша), йеромонах Филип (Неседов)(Троицко-Сергиева Лавра), Андрес Мустонен (Естония) и протопрезвитер Йоан Мууди (Великобритания, Португалия, Финландия).

Според композитора Александър Кнайфел особена ключова дума в руския език е думата празнуване, която значи творене в радост, озарение, в сияние, творене, именно за слава на Бога. Владимир Мартинов, който има забележителен опит в работата с древноруски ръкописи, конкретно със знаменния разпев, в преподаването на дисциплината културна антропология в Московския университет, който инициира културното течение „ново сакрално пространство", има собствена теория за музиката - духовна и концертна. Разликата между двете според Мартинов е в произхода им - духовната музика се корени извън пределите на световната история, извън видимия свят, а концертната гради историята си на земята в конкретен момент и с конкретен факт, свързан с един от потомците на Каин - Иувал, изобретател на китарата и кавала (Битие 4:21). Богослужебното пеене се разглежда от Мартинов не като изкуство, а като аскетична дисциплина. Представата на Мартинов за ново сакрално пространство на практика се оказва вид „архаизиране на съвремеността" или осъвременяване на архаиката заради методите му на съединяването на древни формули и структури със съвременните подходи. По поръчка  на катедрален храм в Майнц Мартинов пише своя „Апокалипсис", изпълнен освен в Майнц и в Кьолн, Страсбург, Париж, Талин, Хелзинки, Москва, Будапеща. Духовността и вярата за него са бягство не от определени граници на битието, а в посока на съзнанието за Бога. Затова при него пространствената емиграция не се случва, заменена е именно от промяната на съзнанието.

Третият фактор, който определя равнището на конкурса, е начинът на оценяване. Както предварителната селекция, така и номинирането на призовите места се прави според регламента на авторитетните музикантски състезания по света. Оценяването от членовете на журито е анонимно и независимо един от друг. Журиращите състави се обновяват за всеки конкурс и не се обявяват до неговото приключване.

На пресбрифинга, който се проведе в Шереметиевския дворец по повод финала на конкурса, въпросът за критериите при оценяването бе поставен от представители на над десет страни. Например, доколко е допустимо при зададен каноничен текст да се осъвремени музикалната стилистика или при ясни критерии за композиторско майсторство как се измерва духовността, или защо във всички номинации с изключение на една няма присъдени първи награди. Отговорите бяха, че номинационните критерии са високи и независими, а резултатите всъщност са доказали единодушието между светски композитори и духовни лица. В действителност въпросът за техниката и съдържанието е вечен и в сериозното творчество остава само на теоретично ниво, тъй като музиката се осъществява, въздейства и може да се оцени единствено в цялост, като синхрон на множество компоненти, напр. талант, професионализъм, възгледи, личностно присъствие, индивуалност, духовна посветеност, а по отношение на този конкурс могат да се добавят и нюанси като молитвеност. Извън композиционното майсторство, което е задължително и което е само средство, творческият резултат е винаги индикация за мащаба на личността и вътрешните й прозрения.

Песнопението на протойерей Кирил Попов, по текст на стихира от службата на преп. Сергий Радонежски от началото на ХV в., е написано в подчертано хвалебен тон, съчетава лекотата на боравенето със средствата, със знанието на църковнопевческия стил. То дори осъществява стилова презентация - от знаменния разпев, през подгласната полифония - многогласие в една мелодична линия или т.нар. „строчное пение", лавърския напев. Музиката му носи духовна посветеност и една особена изисканост, отстраненост, което на езика на вярата се нарича смиреност. А пътят към тях, според о. Кирил, минава през пребиваването му в молитва към Бога и св. Сергий за достойна прослава, през почитта му към преподобния отец и усещане за неговото покровителство.

Това е поредният успех за прот. Кирил Попов: той е носител на награди от четири поредни конкурса за църковни песнопения през 90-те години у нас, две награди на Съюза на българските композитори; той е познавач на църковнопевческите традиции и стилове в Православната църква от източното църковно пеене и знаменния разпев до съвременното многогласно църковно пеене, бил е техен изследовател, бил е преподавател в Софийската духовна семинария, диригент е на Софийския свещенически хор вече почти 30 години, концертира с различни хорови състави. Има издадени партитури, компактдискове и теоретични публикации. Член е на Съюза на българските композитори.

На концерта, последвал церемонията на награждаването, беше анонсиран Третият композиторски конкурс „Св. Роман Сладкопевец", посветен на св. благоверни княз Петър и княгиня Феврония Муромски, руски православни светии, покровители на брака и семейството, чийто брачен съюз е бил образец за хармония, преданост, искреност и благочестие. Срокът на конкурса практически започна да тече от момента на неговото обявяване и премиерата на фрагменти на първата обявена творба - операта „Повест за Петър и Феврония Муромски" на Иля Демуцки и Полина Назайкинска по либрето на Людмила Разумовска, и ще бъде финализиран през 2016 година.

Лятната школа, в рамките на фестивала, включва концертна, образователна и екскурзионно-просветителска програма. Лекциите се водят от историци, медиевисти, духовни лица и учени от различни страни. Сред тях е Егор Данилович Резников - потомък на руски емигранти, професор в Сорбоната, забележителен изследовател на античната култура и изкуства, основател на оригинална концепция за звука като фундамент на човешкото мислене и битие.

Участниците в майсторските класове овладяват различни направления на богослужебната музика - руска, византийска, българска, сръбска, коптска, грузинска певческа традиция. Те се запознават с древни ръкописи, образци на друвноруското певческо изкуство, разговарят с изпълнители по въпроси на автентичното църковно пеене от древноруската и византийска традиция, участват в сборния хор на фестивала и концертират в Санкт Петербург, посещават Велики Новгород и остров Валаам, взимайки участие в Литургията на св. Йоан Златоуст. Поклонническото пътуване на остров Валаам е финалната инициатива след концертите с литургична музика, която звучи в изпълнение на най-добрите състави.

Накрая остава въпросът за смисъла на тематично определен международен фестивал като Академията за православна музика с луксозните си инициативи, елитни изпълнителски състави и зали, многобройни духовни концерти, композиторски конкурс, майсторски класове и школи и прочие инициативи, изискващи финансов ресурс. Това може да се предполага и обяснява с пламенната православна вяра на руския народ,                         с дълбоките духовни и музикални традиции или с все още продължаващото отбелязване на 1000-годишнината от покръстването на Русия през 1988 г. и извършеното през последните 25 г. в тази страна духовно възраждане.

Споделяйки мнението на блажени Августин (354-430), че „музиката е подобна на Църквата - тя е молитва на душата, език, на който човекът беседва с Бога", „Академията за православна музика", с включените в рамките й великопостни концерти, майсторска лятна школа и композиторски конкурс, извършва един мисионерски акт и поклонническо пътуване със средствата на звука, словото, фонетиката и молитвеното пеене. Това е начин християнинът да привлича към себе си Божията благодат, която е спасителното въздействие на Светия Дух. Фестивалът „Академия за православна музика" става все по-важна част от музикалния живот в Санкт Петербург и се превръща в един световен общохристиянски възвишен музикален форум.

Проф. д.изк. Милена Божикова


O.Kiril Popov 2014 Rusia s jurito.JPG

Oтляво надясно: Андрей Петренко (диригент и главен хормайстор на Мариинския театър), монахиня Иулиания Денисова (диригент и църковен композитор), Наталия Орлова (генерален директор на "Академия за православна музика"), протойерей Кирил Попов (на пресконференция в Шереметиевския дворец - 7 юли 2014 г.)

 

O.Kiril Popov 2014 Rusia n.JPG

Церемония на награждаване на лауреатите в Ермитажния театър - 7 юли 2014 г.


 

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.