ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Господнята молитва "Отче наш"

ИЗЯСНЕНИЕ НА ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА

(Мат. 6:9-13 и Лука 11:1-4)

 

Молитвата е въздух за душата. Без молитва няма религиозен живот; без молитва душата умира. Сам Спасителят често е пребъдвал в молитва към Своя небесен Отец. Един ден, след като Христос свършил молитвата Си, един от апостолите Му рекъл:

- Господи, научи ни да се молим!

А Иисус им рекъл:

- Когато се молите, казвайте:

„Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия".

Тая молитва Христос завършил със следното славословие:

„Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!"

Всяко слово Господне е пълно с живот и истина, защото излиза от Извора на истината и живота. Но Господнята молитва цяла е наситена с жизнена правда и всяка дума от нея е пълна със съдържание. Завинаги тя ще остане образец на съвършена молитва. Ето накратко нейното изяснение:

„Отче наш"...! какво чудно обръщение!

Може ли да има за нас нещо по-скъпо, по-сладко и по-мило от това, да можем да наречем Бога наш Отец, наш Баща? Както детето се обръща с дръзновена синовна любов към своя родител с думата „Татко!", тъй и ние се обръщаме към Бога с думата „Отче...". С това ние изразяваме Божията близост до нас и признаваме, че Бог не е някакъв тиранин и жесток властелин, а любвеобилен наш небесен Баща. Затова и ние със синовна любов и детска откровеност Му разкриваме своята душа.

Ние се обръщаме към Бога не с думите „Отче мой!", а „Отче наш!". С това пък ние изразяваме нашата братска обич помежду ни. Бог е Отец на всички ни, а и всички ние сме Негови чеда и помежду си ­ братя.

***

„Да се свети Твоето име!" Нима Божието име не е свято, та молим то да се свети? Името на Бога само по себе си наистина е свято, но то се свети и слави още и чрез нашия живот и нашите уста. Когато ние живеем според Божиите повели и славословим с езика си Бога, ние с това светим Неговото име сред нашите близки; а когато ние престъпваме Неговите заповеди, ние ставаме причина неверните да хулят и безчестят Божието име.

***

„Да дойде Твоето царство...!" С това ние молим Бога да зацари Сам Той в нашите души и сърца и в нашия живот. А там, гдето е Бог, там са радостта, мирът, правдата, доброто, любовта и благоволението между човеците.

***

„Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!" Волята Божия се изпълнява на небето сред небесните ангелски чинове. Ние се молим, щото същата тая свята воля да бъде изпълнена и на земята, както и на небето. Молим се, щото всеки човек напълно да подчини своята воля на Божията, за да постигне в Бога истинско щастие.

***

 „Насъщния хляб дай ни днес!" Под „хляб" тук се разбира не само всяка веществена храна, но и всичко, що е необходимо за нашето съществуване. Ние не молим Бога за излишни неща, а само за „насъщното", т.е. за онова, без което не можем да минем. Молим Го също не да ни осигури храната за много дни и години, а само за днес. Ако ние се надяваме на Бога и твърдо вярваме в Неговата промислителна към нас любов, Той няма да ни остави без храна и утре, и вдруги ден, и за цял живот.

***

 „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници!" За да бъдем истински щастливи, ние трябва да сме в мир и да нямаме никакви провинения спрямо Бога. И ако нещо като човеци сме прегрешили спрямо Него и с това сме Го наскърбили, трябва веднага да Го молим за прошка. Бог няма да ни прости съгрешенията, ако и ние от сърце не простим прегрешенията на нашите ближни (Мат. 6:15). Затова нека първом простим на нашите близки, та тогава да искаме от Бога и Той нам да прости.

***

 „И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия!" Не Бог, а дяволът ни въвежда в изкушения, т.е. кара ни да нарушаваме Божията воля. Бог никого не изкушава (Иак. 1:13). Затова смисълът на думите „не ни въвеждай в изкушение" е ­ „не допускай да бъдем въведени в изкушение". Ние молим Бога да ни избави от лукавия. И Той може да стори това, защото е много по-силен от него. За да се избавим обаче от примките на дявола, трябва винаги да призоваваме Бога на помощ, колчем лукавият се опита да ни оплете в своята мрежа и да ни склони към грях.

***

 „Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!"  Това слово-словие иде като естествен завършек и печат на цялата Господня молитва. С него ние признаваме, че властта, силата и славата принадлежат единствено на Бога и че не се свършват никога, а са вечни. Всяка човешка власт, дори и на най-могъщия земен властелин, както и всяка човешка слава, дори и на най-великия херой, са мимолетни ­ днес блестят, утре угасват; те са пълно безсилие и безславие в сравнение с Божията сила и слава. Да! Нему ­ Единому и Премудрому Богу да бъде чест и слава вовеки веков. Амин! (1 Тим. 1:17)

***

Господнята молитва трябва често да е в нашата мисъл или на нашите уста. С нея трябва да започваме и завършваме всеки ден; с нея трябва да се молим преди всеки обед и нея трябва да мълвим при всички беди и злощастия в живота.

 

Из „Нашата вяра", СИ, 2005 г.

img/top.jpg

 

 

 

 

Последна промяна: 11.12.2009 г.