ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Неподвижни празници » Февруари 2, Сретение Господне

Февруари 2, Сретение Господне

ОЧИТЕ НИ ВИДЯХА СПАСЕНИЕТО

†Левкийски епископ НЕОФИТ /нинездравстващият Български патриарх/

SretenieGdne_s.jpgС явяването Си в плът Синът Божий стана Син Човечески, за да подири и спаси погиващия в греха човешки род. Яви се „светлината на разума", която разкрива Божието битие, води до познание на истината, осветява пътя на отдалечилия се от Бога човек към възвръщане на изгубения рай, към достигане на душевно спасение.

Грехът отдалечава от Бога - безгрешния, чистия, безпределния, безкрайния, вездесъщия Бог. Човекът се лишава от достойнството си да общува с Бога, да изживява блажената радост от непосредствената си близост с Него, да чувства благодатното Му присъствие в тайнствата на светата ни Църква. И пак сетне стига до съзнанието, че „от Господа е спасението" (Пс. 3:8). „Този е камъкът... и в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим" (Деян. 4:11-12).

С голяма радост и благодарност към Бога старецът Симеон Богоприимец посрещнал в Йерусалимския храм Спасителя - 40-дневен Младенец, носен от пречистата Му майка, дошла в смирение послушна на закона Господен (Лев. 12:8), след дните на нейното очистяне, да представи пред Господа божествената си Рожба.

Старецът станал богоприимец. След като столетия очаквал „утехата Израилева" и сбъдването на предсказанието на Светия Дух, че „няма да види смърт, докато не види Христа Господен" (Лука. 2:26), той възпял химн с поглед, устремен към небето, с утеха, поставила знаменателен предел между две епохи, с надежда и вяра че изгрява светлината на света. Прегърнал Младенеца, благословил Бога и рекъл: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля".

Учудени изслушали тези думи Йосиф и Приснодева, изненадала ги тази необикновена среща. И те виждали в очите си спасението от Бога - Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, Спасител не само за юдеите, но за целия свят. Древното отминава, всичко става ново, обновява се по образа на Създателя си. Законът се покрива от благодатта. Един свят си отива, умиращ в греха, друг свят се ражда в светлина и безсмъртие.

Озарен от просвещението на Светия Дух, многолетният старец вижда с пророчески взор изобилните духовни блага, които Месия ще дари на човеците. Те ще бъдат и славата на богоизбрания народ. Името на Христа ще бъде обаче и предмет на противоречия, ще стане причина за падане и ставане на мнозина. Който повярва и се кръсти - ще стане и ще бъде спасен, който не повярва - ще падне и ще бъде осъден. Но в падението си нечестивите ще бъдат озлобени и жестоки, отмъстителни и подли, ще разпнат на кръст Светлината, за да останат завинаги чеда на мрака. А това ще прониже като с меч душата майчина, за да запише сетне Църквата кръсто-богородичната песен: „Оръжие прониза твоята пресвята душа, когато видя невинно разпнат твоя Син и Бог". „Светът се радва, че приема избавление, а моята утроба гори, като виждам разпятието Ти, което за всички търпиш, Сине и Боже мой!"

Благочестивата Анна пророчица била свидетел и участник в сретението - посрещането на Господа. И нея Бог удостоил да стане съпричастна на това храмово и всемирно тържество, а тя се приготвяла за него, като не се отделяла от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. Вдъхновено прославяла Бога и възвестявала името Му на всички, които очаквали избавление в Йерусалим. Младенецът пък растял и крепнел духом, изпълвал се с мъдрост, пребъдвал в благодатта Божия.

И днес тези свещени мигове на сретението вълнуват сърцата ни. Питаме се - често ли срещаме Иисуса, заставаме ли достойно пред Неговото лице? В Христа се кръстихме и облякохме, умихме се и се осветихме, миропомазахме се и се просветихме, приехме „печата на дара на Светия Дух" и станахме поданици на Царството Божие. Растем, учим се, напредваме, избираме път в живота, стремим се да ходим в светлината на евангелската добродетелност. Тя е за всички. Блика и грее от срещите ни с Господа чрез словото Божие в светата Библия, в храма на богослужение, на молитва и изповед, в общението със светата Чаша, във вършенето на добри дела.

„Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и ще се явя пред лицето Божие!" (Пс. 41:3).

„Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!" (Пс. 33:9).

С надежда и упование очакваме и оная велика и решителна среща с Божието лице - след многобройните житейски лутания, след борбите и крушенията, след възхода и паденията - на Страшния съд, когато ще чуем: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми" (Мат. 25:34), или „идете от Мене, проклети, в огън вечний" (Мат. 25:41). В този решаващ финал на земните ни усилия жадуваме „да срещнем Господа във въздуха" (1 Сол. 4:17) и винаги с Него да бъдем. Амин.

„Църковен вестник", бр. 5, 1993г.

 

СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

+ Траянополски епископ ИЛАРИОН (по-късно Доростолски митрополит, + 2009)

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля."

 Сретение - посрещане на Господа, е празник в чест на посрещането на Богомладенеца Иисус Христос в 40-ия ден от рождението Му в  Йерусалимския храм от праведния старец Симеон. Съгласно старозаветния закон всяко първородно от мъжки пол на 40-ия ден се донасяло в храма, за да бъде представено пред Господа Бога като благодарност за появата му и молитвено да се изпроси благодатно да бъде укрепено в растежа му.

По реда светата Дева Мария с праведния Йосиф, на 40-ия ден от рождението на Господа Иисуса Го донесли, за да бъде представен пред Бога и да принесат своята жертва - две гургулици.

Духом просветен, праведният старец Симеон дошъл в храма, за да посрещне Богомладенеца и да Му се поклони, при което възрадван благодарил на Бога, че го удостоил да доживее времето на идването на Избавителя на народите от греха.

Кой е този праведен старец Симеон? - Свещеното Предание ни отвежда в далечно време, повече от 200 години преди Рождество Христово - във времето на египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр. Р. Хр.). Той пожелал да обогати голямата Александрийска библиотека с Библията, която до тогава е била писана само на староеврейски - сирохалдейски език. За целта той поискал от Йерусалимския първосвещеник Елеазер да му прати преводачи, които да преведат Библията от еврейски на старогръцки език. Той изпратил по свещеното число 7-77 преводачи, добри познавачи на гръцкия език, затова и този превод се нарича превод на 70-те [всъщност, преводачите са били 72 - бел. гл. ред.]. Между тях бил и праведният Симеон. На него се паднало да превежда книгата на св. прор. Исаия. Като стигнал до пророческото предсказание: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил" (Ис. 7:14), което значи „с нас е Бог", се усъмнил и поискал да заличи тая фраза, но Ангел Господен му задържал ръката и му внушил, че това ще се сбъдне. Тогава той разбрал, че това ще стане по волята на Бога за спасение на човечеството от греха; повярвал и молитвено пожелал Господ Бог да го удостои да доживее времето, когато ще се роди Богомладенецът Иисус Христос - „утехата Израилева".

И сега, когато Богомладенецът Иисус Христос бил донесен в храма, праведният Симеон дошъл и със свещен трепет Го поел в своите обятия, издигнал Го нагоре като пред Всевишния Господ и произнесъл следните знаменити слова: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи,  - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лука 2:29-32).

Св. Дева Мария и праведният Йосиф се зачудили на тия думи, а той предсказал на Богородица, че след време като с меч ще бъде пронизано сърцето й пред голготската картина на Разпятието Христово, „за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:35). След голготските събития мнозина тъй ще възлюбят Господа Иисуса в сърцата си, че открито ще изповядват вярата си в Него. Там била и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, живееща при храма, която също прославила Богомладенеца.

Колко щастливи са били те, праведните Симеон и Анна, доживели да видят с очите си Спасителя с вяра в Неговата спасителна мисия в света.

Светите отци, съставители на богослужебния ред на вечерната служба, са установили да се припомнят ежедневно пророческите слова на праведния Симеон за усилване на вярата и за да бъдат удостоени присъстващите на богослужбата с онази радост, която са изпитали праведният Симеон и пророчица Анна, удостоили се да видят „Утехата Израилева" и да се поклонят на Спасителя Христа като Богомладенец.

Желаем тая радост да бъде и днес на всички, които посрещат тоя празник с вярата на праведните Симеон и пророчица Анна и с тяхното благочестие да имат и радостта на тяхното честито дълголетие.

„Църковен вестник", бр. 3/2000 г.

ОТ ТОЗИ ДЕН НЕ ЗА СЕБЕ СИ ЖИВЕЯ

и не за себе си умирам...

Даниил ДИДОВ

Sretenie2.JPGТова, което се е извършило на днешния ден с нашия Господ и Спасител в Йерусалимския храм, някога се е извършило и с всеки един от нас. И ние като Него сме били донесени в храма, представени пред Господа, въведени в Църквата и постветени Нему за вечно служение. Всичко това е извършено в такава възраст, когато не сме имали понятие за самите себе си и затова не сме знаели какво става с нас... Това, което било извършено с нас, има важен смисъл. С принасянето ни в храма (въцърковяването) ние сме приели много права и обещания, но също така сме се обвързали с важни и свещени задължения. Ако не изпълним задълженията, не само се лишаваме от правата, но и ще бъдем съдени, затова че напразно сме се явили пред Божието лице и напразно сме приели благодатта на Светия Дух. Затова трябва колкото може по-често да си припомняме това, което е станало на 40-я ден от раждането ни, да вникваме в духа и силата на извършеното, за да станем по нрав и поведение действително такива, каквито сме обещали да бъдем.

И така, братя мои, да се пренесем мислено към нашето детство и да погледнем какво е станало с нас в 40-я ден от рождението ни. До 40-я ден законът на св. Църква забранява на жената, която е родила, да влиза в дома Божий. Защо е тази забрана? За да проумеем, че всички ние сме заченати в грехове и родени в беззакония и затова сме недостойни да се явим пред лицето на Бога, Който поради Своята святост е недостъпен за грешниците.

Но не трябва да се смущаваме от това; благодарение на Божията любов ние всички имаме Застъпник и Всемогъщ Ходатай. Покрити от неговите заслуги, очистени от Неговата благодат, украсени с Неговото име, макар и несъвършени и заразени с първородния грях, ще бъдем приети в Божия дом, представени пред лицето на Царя, дори приобщени към лика на Неговите приятели. Ето, свещеникът идва пред входа на църквата, където стои и чака майката с детето, взима го и с него прави във въздуха кръстен знак с думите: „Воцерковляется раб Божий во имя Отца и Сина и Светаго Духа", след което дверите на храма, сякаш отстъпвайки пред кръстното знамение, се отварят и свещенослужителят влиза с детето, казвайки от негово име думите на св. Давид: „Вниду в дом Твой, поклонюся ко храму святому Твоему" (Ще вляза в Твоя дом, ще се поклоня в светия Твой храм).

В средата на храма отново се повтаря същото, като се добавят думите: „Посреде церкве воспою Тя" (Посред църквата ще те възпея). След това и пред царските двери прави кръстен знак и трети път казва: „Воцерковляется..." По този начин роденото е посветено на Бога и е въдворено в Царския дом, но освен това на него, като сънаследник на Христа, са предоставени по-големи права - той може да влиза зад вътрешната завеса (Евр. 10:19). Затова свещеникът влиза в олтара през южните двери, обикаля с детето светия престол, излиза през северните двери, полага детето на земята пред царските двери, откъдето майката трябва да го вземе като от Божиите ръце. Какво може да бъде по-знаменателно и по-трогателно от това трикратно изобразяване на кръст с детето, внасянето в светилището, полагането на земята, откъдето го взима майката. Колко голяма поука може да извлече от това и принесеният и принасящите го (родителите).

Кръстът! С него видимо се означава, че ако ние сега имаме достъп и в земния храм, и в Небесния Едем, това е чрез страданията на Сина Божий за нас на Кръста, с който е отворен за всички нас Рая, който бил заключен дотогава заради престъплението на прародителите и заради собствените ни грехове. Внасянето на младенеца, не от майката или бащата, а от свещеника, показва, че силите на природата могат да му даруват само естествения живот, но не са достатъчни да го въведат в духовния и благодатен живот. Обхождането около св. престол видимо показва високото предназначение на християнина - да съзерцава Божията слава, да бъде причастник още на земята на тайните на вечния живот, да се приготви за блажено съжителство с Архангелите и Ангелите, окръжаващи Божия Престол - в мястото на селението на самата Божия Слава. Обикалянето на престола напомня на ръкоположението и бракосъчетанието. Младенецът сякаш се ръкополага за Божи свещенослужител, а душата му се венчава за Светия Дух (става невяста).

Накрая полагането на младенеца на земята пред царските двери дава да се разбере, че въпреки големите духовни права, които той има като християнин, трябва цял живот да пребивава в смирение на духа и сърцето и да смята себе си за нищо. Трябва да гледа на себе си като на жертва, която веднъж завинаги е посветена на Господа, защото отсега не за себе си живее и не за себе си умира, а за умрелия и възкръснал за нас Спасител. А майката, като взима детето си от царските двери, трябва да помни, че отсега то й се връчва от Самия Господ, да го възпитава, докато в него се изобрази Христос    което става трудно, както и раждането. А колко е изразително самото название на това свещенодействие!" Воцерковляется раб Божий", т. е. въвежда се в Църквата, присъединява се като част към нейното велико тяло и същевременно сам става църква - одушевен храм на Живия Бог. Майката го е донесла като плод на природата, а го приема като дар на благодатта.

Помни какъв си принесен в храма и какъв си взет! Помни къде си бил, на Кого и за какво си представен! Помни кое знамение ти е отворило вратите на Божия дом! Помни престола, около който са те носили и който е предназначен за тебе, и земята, на която си бил положен и в която ще отидеш! Помни, че ти пак ще бъдеш донесен в църквата (също от чужди ръце) с кръст в ръцете си. О, ако можеше тогава да кажеш за себе си думите на праведния Симеон: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение!" Но тези думи ще бъдат приети като че от тебе и ти ще починеш в мир до всеобщото възкресение, ако през целия си живот не забравяш своето въвеждане в Църквата! Амин!

„Църковен вестник", бр. 5, 1993г.

Последна промяна: 11.02.2016 г.