ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Неподвижни празници » Януари 1, Обрезание Господне и св. Василий Велики

Януари 1, Обрезание Господне и св. Василий Велики

Слово за Обрезание Господне, св. Василий Велики и Новата 2013 година

Архим. ДИОНИСИЙ (Мишев)

ObrezanieGne_m.jpg



„И тъй, братя, радвайте се, съвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, - и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас." (2 Кор. 13:11)

 

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ, ВЪЗЛЮБЕНИ ЧЕДА НА РОДНАТА НИ СВ. ЦЪРКВА,

  Ден дохождаше и отхождаше, ден по ден, утро след утро, и ето ни на прага на 2013 г. Тук ни доведе броеницата на времето, която отрони още една година от вечността. Още една година отиде в миналото. Новолетието е мислен предел между станалото и онова, което предстои, преминавайки го с надежда за честит живот чрез любов, правда и мир.

  Премъдрият Еклесиаст ни учи: „Всичко си има време, време за всяка работа под небето" (Екл.3:1). Днес, благодарение на Господарят на времето и Промислителят на човешките съдбини - Господ Бог, е Нова година - факт, който всички вие знаете. Но колко знаят, че днес е Господския празник - Обрязване по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос, и колко са тези, освен именниците, които знаят, че днес честваме паметта на великия йерарх и вселенски учител на Църквата - св. Василий Велики. За жалост не малко са случаите, когато дори християни идват на богослужение по светски поводи. Днес празнуваме поредното евангелско тържество, свързано с нашето спасение, и нека да разпръснем всяка забрава и неразумие по отношение на Иисуса Христа, като насочим цялата наша мисъл към познание на Сина Божий, станал преди осем дни - Син Човечески, Богочовекът Христос.

  Тържественото възпоменание на Господското обрезание е утвърдено, като Господски празник още през далечния ІV в., като по този начин се е приключвало осмодневното честване на Христовото Рождество. Обрезанието, е старозаветно свещенодействие, установено при праотеца Авраам в началото на второто хилядолетие преди Христа. Този сакраментален акт е бил „знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но се явява и като предобраз на християнското тайнство св. Кръщение. За печат на „знака на завета" служело името, което се давало на младенците при тяхното обрязване. Потомък по плът на Авраам, Господ Иисус Христос, в изпълнение на Закона, бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали, по поръчение от ангела, името Иисус, което на еврейски значи: „Господ спасява". Пресветата Му Майка, пречистата Дева Мария - Богородица съобразно Моисеевия закон принесла в Йерусалимския храм в благодарствена жертва Богу „две гургулици, или две гълъбчета" (Лука. 2:24), тъй като всяко мъжко отроче било посвещавано Господу. Св. ап. Павел, увещавайки ни в Христа Иисуса, ни казва: „в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта чрез обрязването Христово, като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. И вас, които бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си, Той оживи заедно с Него, като ви прости всички грехове" (Кол. 2:11-13).

  Старозаветното обрязване до днес е валидно единствено за другите две монотеистични религии - юдаизма и исляма, а за тези, които сме „в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар" (Гал. 6:15).

От 394 г. според св. Амфилохий Иконийски този голям християнски празник бил съединен с честването паметта на св. Василий, архиепископ на Кесария Кападокийска. Той е роден през 330 г. в малоазийския град Кесария, в областта Кападокия, в знатно и благочестиво семейство, известно с високата си християнска добродетелност. Даровитият и ученолюбив Василий в Кападокия се запознал със св. Григорий Богослов, който го е въвел в църковността и богословието. Образоването си младият Василий продължава в Константинопол, а по-късно и в центъра на елинската култура - Атина, където станал изкусен познавач на философията, литературата, риториката, математиката, астрономията, медицината, а също и профилиран мислител в богословските науки. През 356 г. в родния си град той уверено е приел християнско Кръщение. Подбуден от стремеж към аскетично подвижничество, той предприема поклоннически пътувания в Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, за да се запознае с живота на монасите-отшелници. След това дълго странстване той и неговият учител във вярата и пръв приятел - св. Григорий - се заселили в близост до град Неокесария, за да изучават Свещеното Писание и творенията на църковните учители, подвизавайки се в молитва и аскеза. Убеден в лъжовността на арианското учение, той се връща в град Кесария, където приема презвитерски сан през 364 г., неуморно борейки се с ширещата се ерес. През 370 г. е избран от кесарийските християни за техен епископ. Той усилено работи с всеотдайност за облекчаване на трудностите в живота на кесарийците. При своята катедрала създава комплекс, съдържащ болница, страноприемница, сиропиталище, училище и жилища за свещено- и църковнослужителите.

  Св. Василий ревностно защитавал православното учение в богословски спорове с ересиарстващи представители на арианите, македонианите и савелианите. Негов богословски труд служи за догматичното изповядване на вярата, прието от Втория вселенски събор. Той, отдавайки живота си на теоретичното обосноваване на православната истина, хармонично е съчетал теорията с практиката чрез безукорен благочестив живот. Той боговдъхновено разкрива същността на догмата за Св. Троица, като съдейства за формирането на следния разбираем начин за познаване на Троичния Бог: „един Бог Отец, от Когото са всички неща, един Господ Иисус Христос, чрез Когото са всички неща, и един Светий Дух, в Когото са всички неща". Доста от приетите вероопределителни термини, имащи философски характер, които се приемат от Съборите и отците на Църквата, са използвани и от св. Василий; такива са: субстанция, ипостас, отношение и други.

  Той е автор на над 300 богословски и нравствени литературни произведения,  връх сред които е богослужебната творба, написана от него - св. Литургия, която и ние днес, възглавени от Високопреосвещения митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, отслужихме в съзерцание на Бога. Тази св. Литургия през класическата византийска епоха е била официалната и най-често използваната. В служебници от VІІІ в. се вижда, че тя е поставена в тях преди Златоустовата. Тя се е отслужвала на 12-те Господски празници с различно предвидени за тях заамвонни молитви. Сега тази високосъдържателна Литургия се отслужва само 10 пъти в годината и един от тях е днешният новогодишен ден, посветен и на нейния автор - св. Василий Велики, който на този ден през 379 г. едва на 49-годишна възраст е предал Богу дух.

  Настоящият живот, братя и сестри, е временен. Той е подготовка за вечното битие. Пътят за това е вярата, надеждата и любовта, благочестивият живот и добрите дела. „Очаквайте ново небе и нова земя, на които обитава правда" (2 Петр. 3:13) ни е обещал Спасителят. Затова трябва да се готвим грижливо и без отлагане, подобно на разумните евангелски девици, запасéни със светилници и масло. Да покажем православната си отеческа вяра, „която действа чрез любовта" (Гал. 5:6). Да бъдем щедри в милосърдието към гладни, жадни, странници, голи, боси, нуждаещи се. „Докле имаме време, нека правим добро на всички" (Гал.6:10).

  „Господи, Създателю на цялото творение, Ти, Който Си поставил времената и годините под Своя власт, благослови годишния кръг на Твоята благост, като съхраниш в мир Своя народ" (Тропар на нов индикт). „Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце" (Пс. 89:12).

  Бог създаде човека със способността да мисли и нравствено да се възвисява над преходността на света и в светлината именно на това от нас самите зависи резултатът от времето, защото не времето прави човека, а човекът - времето. Да се стремим да придобием съкровище на небесата; да не се привързваме към тленното и суетното; да не допускаме бурените на страстите да заглушат благородните пориви на сърцата ни. Всеки един миг от живота ни е начало и край на времето.

  Времето за нас е в постоянна смяна от минало, настояще и бъдеще. Бъдещето е неясно за нас. Човек би пожелал да повдигне тайнствената завеса, която скрива бъдещето, за да види и узнае какво е то. Псалмопевецът се обръща с молитва към Бога: „Кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная какъв е векът ми" (Пс. 38:5). „В Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни" (Пс. 138:16). Но нам не се пада да знаем времената и годините, които Бог е положил в Своя власт. Истинското, реалното време за човека е настоящето. Дните на нашия живот в сравнение с вечността са мимолетни. Затова е разумно да използваме това кратко време - настоящето - едновременно като дар от Бога и като възложена от Него задача. Св. ап. Павел ни съветва: „И тъй гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави. Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия" (Еф. 5:15-17); тук апостолът ни провокира към будно съзнание за християнска отговорност.

  Господ Иисус Христос ни е поръчал на нас, християните, да бъдем Негови свидетели и благовестници. Всеки един от нас е призван чрез нови добри дела и обновено усърдие да възраства духовно и така да прославя Дарителя на времето - Бога. Ето защо, трябва да се молим Господ да ни направи мъдри и да употребяваме времето за Божия възхвала, за добро на ближния, за радост и щастие на самите нас и за наше спасение. Когато отворим душите си за евангелските добродетели, Бог благославя и подпомага добрите ни желания и дела.

  Сам Господ Бог казва: „Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята" (Откр. 3:10), „близък е денят, да, близък е денят Господен, ден мрачен; часът на народите иде" (Иез. 30:3). Предвид това, вземайки за пример праведния и многострадален Иов от Стария Завет, който ясно ни говори, че: „нечестивият мъчи себе си през всичките си дни, и броят на годините е скрит от потисника" (Иов. 15:20), а угодилият на Бога по откровение свише се удостоява да каже: „краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен" (Иов.16:22).

  Възлюбени братя и сестри - християни,

  „Страхът Господен придава дни" (Притч.10:27) и „Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага? Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи; нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него" (Пс. 33:13-15). Премъдростта говори: „оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума" (Притч. 9:6). Чрез мъдростта „ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот" (Притч. 9:11).

Празнуваният днес св. Василий ни казва: „Преуспявай в добродетелите, за да се приобщиш към ангелите", което е възможност - с небесни сили, придобити в благодатната Църква чрез вярата ни и любовта ни, да послужим на Бога и на всички човеци, като пребиваваме в постоянна благодарност към Всеподателя.

  Днес е празник - Нова година, но св. Йоан Златоуст ни поучава, че: „празника обикновено го правят не многото хора, а добродетелта на събралите се, не скъпите дрехи, а красотата на благочестието, не обилието на трапезата, а душевното усърдие".

  Всяка Нова година носи в себе си очакването за един по-добър свят и по-добър живот. Поради това, дано Бог на милостта да ни даде благословение и мир, за да се осъществят всички стремления за един по-щастлив и по-проспериращ живот, изпълнен с радости и надежди и с по-малко тъга и безпокойство. Но прагът на новолетието е не само новогодишната шумотевица, а времето за обстоен анализ на срещата ни с новия годишен кръг, в който трябва да влезем освен развълнувани, и обновени.

  Различните форми на тероризъм, жертва на който през изтеклата година стана и нашата Родина, международната престъпност, всички прояви на войнстващ фундаменталистки фанатизъм и деянията на криминализъм дано не притесняват по никакъв начин нашето Отечество, българите по света, а и всички хора. Нека заедно се помолим за душите на кърваво избитите в тежки страдания християни във военните огнища в Близкия Изток, за измъчваните християни в Египет - да им даде Бог венец на святост, на техните близки утеха и надежда, а по местата, в които живеят - траен мир, като всее дух на помирение между различните религии и етноси. Човекът е създаден за Божия дар на мира и дано нашите братя - християни, да заживеят в него, та морално да изграждат едно социално, хуманно и общностно развитие чрез прошка и любов. Вярваме в това, защото св. пророк и цар Давид казва: „Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ" (Пс. 28:11).

  Нека в послушание към Църквата приемем нейното възпитание в братско съгласие, благоденствие и мир чрез състрадание, действие, солидарност, смелост и постоянство, за да не допуснем да заживеем в един псевдоцърковен атрофирал живот, а живо и дейно да служим на Бога и на ближния в преданост към родната ни Църква, скъпото ни Отечество и целия човешки род в съзвучие с Вселенската Патриаршия, която подобаващо обяви 2013 г. за Година на човешката взаимопомощ.

  Началото на една нова година е Божий дар за човечеството. Затова предимно с християнско отношение на доверие и обич помежду ни трябва да насочим взора си към мира и справедливостта. Как е редно вярващите да се отнасяме към новогодишния предел, който преминаваме? Красив образ ни дава Псалмопевецът: „Душата ми ожида Господа повече, ..., много повече, отколкото стража - утрото" (Пс.129:6). Ние, повярвалите в Господа, Него чакаме с твърда надежда, защото знаем, че Той ще ни донесе светлина, милост и спасение. Чрез това очакване Всеблагият Бог възпитава у нас познаването с радост на истината и как да не бъдем обгърнати от скръбта.

  Вярно е, че от години вече животът на хората продължава да се изразява предимно в нарастващо чувство на неудовлетвореност, потопен в духовна, материална, културна, икономическа, социална и финансова криза, безспорно тегнеща върху целия свят, но и над православна България. Тежестите на кризите, през които преминаваме и които са предимно цивилизационни и антропологични, сякаш допускаме да станат сянка над нашето време, която ни пречи ясно да виждаме Светлината на света и на времената. Въпреки всичко, потиснато от тази засенчена обстановка, човешките сърца туптят, а на вярващите християни пламтят в очакване на Зората, Която иде да изгрее за спасение на цялото човечество, потопило се в бездната на греховността, която му донесе не една и две кризи; и не едно и две изпитания чрез нелеки природни бедствия. Мощно биещите с ентусиазъм и идеализъм, обаче, младежки сърца са предложението на Бог за нова надежда за този свят.

  Затова - институции, интелектуалци, просветници, семейства и родители трябва да чуят гласа на св. Православна църква и заедно с децата и младежите да проведат онова образователно формиране на личността чрез опознаване и на религиозността, та в социалните, политическите, икономическите и културните сфери на живота младите хора да бъдат по-достойни, по-можещи и по-добри. Нали? Да, младите, особено в България, живеещи в един вече доста дълъг посттоталитарен период, капсулирано - най-вече в Интернет - живеят свой живот и имат свои проблеми, които за съжаление не вълнуват нашето общество.

  Ние, вярващите, очакваме Бога - Зората на нашия свят, на нашия век и на нашия ден, но, като че ли нехаем за бъдещето, което са именно младите хора. Ние сме длъжни да бъдем към тях в мир с чувство на справедливост. Положителната стойност на обществото не е в упражняващите се в т.н. празнословие, а в младите хора; а положителното, което обществото може да стори за тях, е да пробуди у тях желание да прекарат живота си в служба на доброто. Съвременните стремежи на младите българи какви са? Те желаят да получат добро образование, по възможност в елитни университети в Западна Европа или Съединените щати, та по-подготвено да се справят с реалностите на днешния свят. Младите, предимно тези тук в България, видимо отразяват лошия факт - колко трудно е да се формира семейство, нуждите за което изискват и стабилна работа. Наистина, недопустими са пробните бракове, породени от гордост, егоизъм, липса на доверие, алчност и завист, но и не на последно място - заради лошото възпитание на предните поколения, живели в безбожен комунистически режим. Но за всичко това ние заедно - Църквата, в която действа Божията благодат и която има двухилядолетния опит зад себе си, и всички хора трябва да променим обществото си и отношението си към него. Нека изпълним задължението си да се обърнем към младите наистина с равнопоставено братско и сърцато отношение, за да може Майка България да не е музей на славно минало, а духовно, културно, политическо и икономическо средище на славно бъдеще.

  Образованието е непълно - то е инвалидизирано, ако в него няма просвещение, а просвещение дава обучението и възпитанието в конкретна религиозност. Училището е най-интересното и най-трудното приключение в живота на човека. То е мястото на срещата на двете свободи - свободата на възрастните и свободата на младите. От тази среща се ражда нуждата от поемане на отговорност и от двете страни, а тази отговорност се култивира единствено от познаване на религиозното.

  Ето защо, в молитва към Бога, пожелавам новата 2013 г. - годината на референдуми и парламентарни избори да бъде годината, в която ще се реализира заявената пред Бога и пред народа политическа воля за въвеждане на предмета „Религия" в българските училища, не като нещо, имащо отминали заслуги, а като задължителен общообразователен предмет, даващ тласък на по-културно формиране на личността. Така ще изпълним дълга си за солидарност между поколенията. Бележитият български литературен творец и философ Стоян Михайловски пише: „Без вяра в Бога - съвестта е самомнение, мъдростта - самовъзвеличаване, любовта - преходна омая, надеждата - безсмислен блян". Предметът „Религия" е една образователна настройка за отвореност към трансцендентното - място на възпитаване в диалог, място на усещане за сплотеност и място, в което личните способности и вътрешни богатства могат да бъдат споделяни между братя и сестри. А има ли по-висше приятелство от това всички да са ти братя? Религиозното образование научава как да се насладиш на радостта от упражняването на милосърдие и състрадание в стремеж да се изгради по-хуманно, по-братствено общество.

  Водещо място с неповторими възможности имат не кои да е, а медиите. Те могат да дадат своя принос чрез специалната си роля, като не само информират, но също така и формират съзнанието на своята аудитория. Така средствата за масово осведомяване биха могли да участват значимо в образователния процес на младите, на първо време като преустановят умишленото уронване достойнствата на всякакви авторитети в съвременния свят и отговорно използват комуникацията за добро въздействие над хората и обществото.

  Коварна пречка за просвещаване на цялото общество е присъстващият днес в него безпределен релативизъм. Заради него свободата на човека се превърна в негов затвор, тъй като релативизмът разделя хората един от друг, като ги заключва в собственото „аз". Наличието на релативизма, който подменя изконните ни ценности и ни прави самодостатъчни, рано или късно налага осигуряването на алтернатива - образование и култура, осветлени от Истината - Бог. Иначе не само ще се загубим, ами и ще се самопогубим във фалшивия релативистичен хоризонт, който премахва свободата, дадена ни от Твореца да познаваме себе си и истината за добро и зло; и от който закърнява нашата съвест. А човек и човечество без съвест - за къде?! Днешното пагубно релативистично време, а бих казал и образование, учи единствено на непрестанно растящи „критерии" на егоцентрична „полезност" - печалба, материални придобивки и нетрайни удоволствия, които поради липса на любов и солидарност разграждат обществото.

  Именно тук Църквата, призвана да проповядва „благоприятната Господня година" (Ис. 61:2), по повелението на Господ Бог: „Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения" (Втор. 32:7), твърдо, по думите на Великия Василий, се уповава на „Бог, Той е нашият Помощник и Покровител. Той се е изправил срещу козните на дявола, и Той изпраща ангели при онези, които търсят спасение".

  В настъпващата година, когато особено тържествено ще бъде отбелязана славната победа на християнството над нискосетивното езичество чрез честването на 1700-годишния юбилей от подписването на Миланския едикт от св. император Константин Велики, и 60 години от Възстановяването на древната Българска Патриаршия, си позволявам да цитирам Негово Светейшество мирно блаженопочиналия, приснопаметен и новопреставен Български патриарх Максим, който за тази 2013 г. за последен път ни благославя от Православния календар, издаден от Св. Синод. Там той казва: „Ние, вярващите люде, молим Бога да насити Новата Година с благословение и сили, за да напредваме във вярата, в доброто, във всяко благочестие, в стремеж към мир и благоволение между човеците, в усърден труд, в родолюбие, в свобода и трайно благополучие". Вечна и блажена да бъде светлата му памет, да се моли за нас на небето пред престола на Всевишния, Който да ни даде през Новата Година един негов достоен наследник, който да издигне овдовелия Български патриаршески престол до славни висини!

 „Съединението прави силата". Заедно да радеем за утвърждаване на църковното единство, за здраво българско семейство, за християнска просвета на децата и младежите, за преуспяващо българско православно общество в здраве и бодрост, защото Господ на силите е с нас, Той е нашата крепост и щит, Нему се уповаваме и Той ни помага (Пс. 27:7). „На Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия, премъдър Бог - чест и слава во веки веков. Амин." (1 Тим. 1:17)

Честита и благословена Новата 2013 Година!

*Словото е произнесено в ПКСХП "Св. Александър Невски" на 1 януари 2013 г. по време на божествената св. Василиева Литургия.

 

Последна промяна: 23.01.2013 г.