ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Неподвижни празници » Януари 30, Св. Три Светители

Януари 30, Св. Три Светители

Като въздава равночестна прослава на св. Трисветители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелствува, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.

Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".

Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048-1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба.

Из: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

~~~

Днес празникът на св. Трисветители е и празник на всички православни катехизически школи, духовни семинарии, духовни академии и богословски факултети. Така се отдава заслужена почит на дивните три светила на истинното богопознание, на правилното изповядване на св. православна вяра, на благодатната молитвеност и на личното, спасително благочестие в Христа. Затова св. Трисветители са пример не само за богословите, но за всеки вярващ православен човек, който търси истинското освещение и спасение в Господа.

 

svTrisvetiteli_ss.jpg

ПРАЗНИКЪТ СВ. ТРИСВЕТИТЕЛИ

Какъв празник е Свети Трисветители? Какво представлява той и защо се чества като празник на нашите богословски школи?

Светите трима светители са Василий Кесарийски (+379 г.), Григорий Назиански (+390 г.) и Йоан Златоуст (+407 г.), които имат особено голяма роля в историята на Църквата, а тяхното влияние, чрез безценните им трудове, е неделима част от православната духовност и до днес. Те се утвърждават още през V в. като класически автори в християнската книжнина, изразяващи с точност учението на Църквата. Именно и затова през ХІ в. много християни в Константинопол, съобразно светията, когото предпочитат като небесен закрилник, наченали да се наричат по групи, подобни на партии, следващи имената на тримата отци - „василити", „григориани" и „йоанити". Тази нездрава тенденция в развитието на духовния живот скоро била прекратена с въвеждане на общото им честване на 30 януари от Константинополската патриаршия през 1076 г. Благочестиво предание говори, че те тримата се явили във видение на Йоан, митрополит на гр. Евхаита (в Мала Азия), който известил за това самия патриарх.

По-късно този ден започва да се отбелязва като празник на гръцкото образование и книжовност. Това не е случайно. По времето на император Алексий Комнин (1048-1118 г.) и неговите наследници се наблюдава възраждане на културния и интелектуален живот във Византия; наблюдава се устойчива тенденция на обръщане към античното културно наследство както в изкуството, така и в науката и книжовността. Време, в което се преосмислят постиженията на езическия свят, вече пречупени през призмата на християнското мислене и без онзи страх на древните раннохристиянски времена от досег с езическата култура и наука. Това преосмисляне на древното наследство на античния свят виждаме още в делото на св. патр. Фотий (ІХ в.) и неговите ученици и последователи. Това е епоха, в която Източната Църква решително се обръща към своите древни отци, писали през „Златния век на светоотеческата писменост" - епохата, в която живеят тримата светители - Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст.

В по-ново време, през нашето Възраждане, повечето образовани българи са всъщност гръцки възпитаници, завършили Школата на Вселенската патриаршия в Халки, Атониадата, Атинския университет, Благовестническата школа в Смирна и редица други гръцки елитни училища. Те чествали Свети Трисветители като празник на гръкоезичното образование и култура. По-късно именно такива българи пренасят празника на светите трима светители като официален празник на богословските училища в България.

Светослав Риболов

„Църковен вестник",бр.2/2007 г.          

 

 

Последна промяна: 28.01.2016 г.