ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Юли 20, Св. пророк Илия

РЕВНОСТТА ПО ТВОЯ ДОМ МЕ ИЗЯДЕ


SV. PR. ILIJA_M.jpg„И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума."

Този, който с целия си ум сърце и душа обикнал Бога и Неговия закон, не можел да търпи нечестието и беззаконието. Не можел да гледа как юдейското царство се обърнало към почитание на скверните идоли на Ваал и Астарта. С огнена ревност той молил Бога да вразуми обезумелите Аврамови потомци и да възстанови благочестието и истинската вяра. Понеже сърцата на хората били окаменели и привързани към земята и земните наслади, Бог по молитвите на пророка допуснал земята да пострада от суша, та дано сърцата на народа Му се обърнат към Него, подтиквани от бедата. А Тесвитецът по Божие внушение се усамотил в една пещера при потока Хорат, където врани му носели храна сутрин и вечер. След три години земята съвсем изсъхнала, но хорските сърца не се смекчили. Тогава Господ заповядал на пророка да отиде в Сарепта Сидонска, където една благочестива вдовица по негова молба му направила питка с последното брашно, което й останало. Заради вярата й св. Илия измолил от Бога брашното в делвата и дървеното масло в гърнето й да не свършват. Дивни са Божиите дела! Този, Който по-късно Сам наситил с пет хляба пет хиляди човека и Чието Тяло и до днес неоскъдно се преломява в светата Евхаристия, Той Същият умножил тогава брашното на вдовицата заради нейната вяра. Но скоро пред тази вяра изникнало ново изпитание - умрял единственият й син, който бил и единственото богатство на бедната жена. Тя не укорила за това пророка, а считала за причина на смъртта своите грехове. Заради покаянието й Бог извършил ново чудо, разкрил нов предобраз чрез Своя светия.

„И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него! И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него и то оживя" (3 Цар. 17:21-22). Чрез това възкресение станал явен на хората образът на всеобщото възкресение на мъртвите в последния ден на света.

След 3 години и половина суша Господ заповядал на Илия да се яви пред цар Ахав. По пътя към царя го срещнал един богобоязлив човек на име Авдий, домоуправител в двореца, когото Ахав изпратил да търси свежа трева за добитъка. Светият пророк му наредил да съобщи на царя, че е дошъл. Авдий много се уплашил и не искал да предаде тази вест на царя. Не че благочестивият домоуправител не вярвал на Илия, но той знаел, че Божият човек „не знаеш отде иди и накъде отива" (Йоан. 3:8). „Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава, и той не те намери, ще ме убие" (3 Цар. 18:12).

Когато царят дошъл при Илия, пророкът никак не се поколебал да го изобличи за нечестието му. Изпълнен с Дух Свети, той властно му наредил да събере всичките хора от царството си на планината Кармил. Също да доведе там и по 450 от жреците на идолите на Ваал и Астарта. Пред насъбрания народ Господният пророк обявил, че ще влезе в двубой с идолските пророци. Чиято жертва Бог приеме и Сам запали и изгори, без да се подклажда огън, този Бог е истинен. Тогава пророците, които се кланяли на слънцето, сложили на своя жертвеник едно заклано теле и започнали още при изгрева да призовават своя бог: „Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили" (3 Цар. 18:26). Своя бог те призовавали с бесни танци и викове и се бодели с ножове, за да тече кръв по телата им, но усилията им останали безуспешни.

„Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пороци: Сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение" (3 Цар. 18:29).

Пророкът не можел да търпи близостта на предалите се на идолско нечестие, когато принасял своята жертва. Тази жертва Бог приел и изгорил не само телето, но и жертвеника, на който то било поставено, и водата, с която народът го залял. „Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето ми (към Себе Си). И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог" (3 Цар. 18:37-39). Изпълнен с ревност към закона, светият пророк наказал със смърт жреците, които, бидейки евреи, се предали на идолопоклонство и увличали и другите към него (срв. Второзак. 13 гл.).

След това Илия паднал ничком пред Бога и Го молил за дъжд. Бог, Който обича онези, които го обичат, и този път чул молитвата на Своя угодник и отключил небето и пратил дъжд на изстрадалата земя. А Илия, за да спаси живота си от гнева на царската жена, отишъл в пустинята. Там отново излял болката на сърцето си пред Господа и искал да умре, казвайки: „Стига вече, Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си" (3 Цар. 19:4). Това казал, не защото се боял от гонение, а защото душата му, изгаряща от ревност, не можела повече да понася безчестието и хуленето на Божието име.

Укрепен от ангелско видение и ангелска храна, той вървял 40 дни и нощи до Божията планина Хорив, където боговидецът Моисей съзерцавал славата Божия. Тук и Илия се подобил да види Господа в тънкия полъх на вятъра, предзнаменувайки благодатта на Сина Божи, която тихо и незримо снизхожда в човешката душа.

„Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него" (3 Цар. 18:21).

Така този предтеча на Христовия Предтеча зове не само развратилите се свои съвременници, но и всички нас. „Докога ще бъдете така двоедушни - пита ни той, и ще служите ту на Бога, ту на идолите на вашата гордост и себелюбие? Не можете да служите на двама господари, предупреждава ни той. Ако в душите ви се разгори божественият пламък на любовта към Бога, тя ще прогони страстите, които ви теглят надолу. Но ако възлюбите света, той ще угаси Божията искра у вас!" А ние: „народът му не отговори ни дума" (3 Цар. 18:21). И какво можем да отговорим, как да се оправдаем, когато по собствена воля допускаме греха у себе си. Как да се защитим от изобличенията, когато не виждаме своите грехове, не мислим за смъртния час, а само как да задоволим желанията си и как да осъдим и укорим брата си.

Огненият пророк с огнена колесница бил взет жив на небето и ще дойде отново на земята преди огненото второ пришествие на Господа Иисуса Христа (Откр. 11:3-12), за да свидетелства за Него пред народите. Нека по неговите молитви и ние да се удостоим в оня страшен ден да бъдем причислени не към непокорните козли, а към овците отдясно на Отца, за да Го славим във вечността заедно с Единородния Негов Син и Пресветия и Животворящ Дух. Амин.

А. БОРИСОВ

 „Църковен вестник", бр. 28/1994 г.

Последна промяна: 12.01.2017 г.