ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Неподвижни празници » Юли 07, Св. великомъченица Неделя

Юли 07, Св. великомъченица Неделя

ВЕНЕЦ НА КРАСОТАТА ОТ РЪКАТА НА ГОСПОДА

Иконом Костадин ЯНЧИН

SvNedelia.jpg

 

„С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна..." (Из тропара на св. Неделя)

 

Бог ни е дарил с висше благо - свободна воля, т.е. предоставил ни е сами да избираме своя път, било то на спасението и вечното блаженство, било на вечната мъка и гибел. Но в нашия земен живот твърде често ние, хората, сме повлияни повече от телесното.

Докато старозаветният човек тънел в мрак и лутания, в терзания и търсеж, и бил оставен сам да налучква пътя на спасението, то с идването на Спасителя и Изкупителя на човешкия род всичко това отпаднало. Сам Той поучил, показал и утвърдил чрез Своите кръстни страдания и мъки пътя на спасението. Неговата малка дружинка от дванадесетте апостоли се оказала с голяма сила. Те били ония негаснещи светилници, които минали през тъмната буря на езичеството и осветили света с Христовата светлина. А мъчениците за Христа със своята кръв и саможертва са спойката и градежът на Христовата църква.

Отгръщайки житията на светиите, ние се удивляваме на тяхната саможертва и готовност за служба на Бога. Нима не можеха да се радват на охолен живот с всичките му наслади тия мъже и девици, обдарени с прекрасна външна телесна красота? Да се взрем в църковната зография и ще се уверим в тяхната красота. Но не тази красота е искал да възпее и увековечи зографът, а тяхната устременост към Бога, защото те в невидима бран подчинили временната красота на духовната, вечната, като избрали трънливия път на спасението пред охолството и временната слава.

През първите векове на борбата срещу Христа и Неговото име има много такива примери на жертвена готовност за служба Богу. Една от тях е св. великомъченица Неделя, която избрала Небесния Жених и чрез това предпочела стръмния път на саможертвата заради Неговото име пред охолството на живота, който й се предлагал. Кой ли би устоял пред съблазните на живота и не би се възползвал от предоставените му възможности, ако няма Христа пред себе си? Но тя, мъченицата, била закърмена още от ранно детство от своите родители с истините Христови, чрез които се придобива богатство в Господа. Тя имала пред очи и Неговия пример на твърдост и непоколебимост, на богопочитание и послушание, когато след четиридесетдневен пост дяволът Го отвел на висока планина и оттам Му показал в един миг от време земните царства и тяхната слава, чрез които искал да Го изкупи (Мат. 4:8-9). Щом Богочовекът, Спасителят и Изкупителят е бил изкушаван чрез земните богатства, почести и слава, то какво остава за нас, земните люде? Но Той е великият пример. Та нали затова дойде - изкупвайки ни, да ни посочи пътя и да ни укаже начина на борба, вървейки по този трънлив, но спасителен път.

Твърде често ние людете заставаме на житейския си кръстопът и се питаме - сега накъде? От една страна е равният път с временните житейски наслади, а от другата - стръмният и трънлив път, но водещ към вечната и блажена радост. Тук именно, в такъв момент от живота на всеки човек се проявява най-висшият божествен дар - свободната човешка воля. Разумният избира вечното пред временното. Тъй постъпила и св. великомъченица Неделя, която е образ за подражание и пример през вековете за всички ония, които застават на своя житейски кръстопът. Тя не станала робиня на своята телесна красота, а търсела истинската, духовната красота, която е „венец на красотата от ръката на Господа" (Прем. 5:16).

Четейки житието й, виждаме колко тесен, стръмен и труден е бил пътят, извървян от великомъченицата, водещ към мъченическата й прослава. Тя следвала този път с молитвените слова на Псалмопевеца: „Господ е моя сила и песен" (Пс. 117:14). Поради своята телесна красота мнозина младежи търсели съгласието й за брак. Но тя на всички отказвала, тъй като вече се била обрекла на своя Небесен Жених. Него следвала и нищо друго не желаела. Кога ли е взела това съдбовно решение светата мъченица? Още от ранно детство, защото тя била измолена от своите родители чрез продължителни молитви поради бездетството им. От юношеска възраст била закърмена с Христовите истини, така възраснала в Неговия закон, наставлявана и поучавана от своите благочестиви родители Доротей и Евсевия. Тях жестокият император Диоклетиан заточил в гр. Мелитин, където пострадали мъченически, твърдо и непоколебимо отстоявайки своята вяра в Христа. Светата мъченица пък, тяхното телесно и духовно чедо, била подложена на всевъзможни мъчения. Били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Нищо не могло да я отклони от Христа. „За мен живот е да умра за Христа" - непоколебимо заявявала тя след всяко увещание и мъчение. Тогава мъчителят в злобата и безсилието си я осъдил на смърт чрез посичане с меч. Но и тук той не победил. Когато мъченицата била доведена на лобното място до палача с вдигнатия меч, тя пожелала да се помоли, като още по време на молитвата си предала Богу дух, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година в гр. Никомидия.

„В света скърби ще имате" (Мат. 16:33), е прорекъл за Своите избраници Иисус. Светата мъченица е знаела това, но не се поколебала, защото знаела и словата на пророка, че „Господ е прибежище в скръбен ден" (Иер. 16:19). А как иначе би могла да изтърпи всички тия всевъзможни мъчения? С вяра и твърдост и със словата на Псалмопевеца: „Господ е моя светлина и мое спасение, от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?" (Пс. 26:1).

В псалом 115 стих 6 се казва, че „скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии"., Да, наистина е скъпа, защото е заради Бога, заради вярата и благовестието, заради евангелското учение. Но драгоценен е и техният живот, защото те са като светлина на света, чрез която слабите човеци намират добрите пътища. Но в очите на Господа е скъп не само животът на светиите. За Него е скъп и нашият живот, животът на обикновения човек, на вярващия и невярващия, на добрите и лошите. Та нали Той поради Своето безмерно човеколюбие прати Своя Единороден Син за спасението на всички. Но всеки човек сам определя своя път и начин на живот. А двигателната сила на този избор е вярата. Според степента на нейната сила се определя и начинът на нашия живот.

Ето прочее, кое трябва да усилим в нас - вярата. Тя е опората, тя е двигателната и притегателната сила, която ни води и подкрепя по пътя към Господните двори. Почитайки днес паметта на светата великомъченица Неделя, ние се прекланяме пред нейната силна вяра и себеотрицание.

Нека по нейното молитвено застъпничество Бог да усили нашата вяра, та заставайки на молитвено прошение, Бог да ни сподоби с всичко онова потребно за нашето благоденствие и душеспасение.

Света великомъченице Недельо, моли Бога за нас!

„Църковен вестник", бр. 27/1993 г.

Последна промяна: 14.02.2013 г.