ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Неподвижни празници » Ноември 21, Въведение на Пресвета Богородица в храма

Ноември 21, Въведение на Пресвета Богородица в храма

ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

Митрополит на САЩ, Канада и Австралия ЙОСИФ

Vuvedenie Bogor-hramSvSvKiM-snDP.jpg

„И рече Мариам: Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си, защото , ето, отсега ще ме облажават всички родове..." /Лука 2:46-48/.

Как мислите? Българският род облажава ли св. Богородица? Отговорът е: Да! Затова сме и тук всички заедно, во главе с многообичания ни предстоятел на БПЦ - БП - Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит - да отбележим втория храмов празник на този велелепен храм, да поздравим о. Александър, отците, църковното настоятелство и членовете на енорията с празника Въведение Богородично и да измолим обичта, милостта и благословението на майката Божия за Църквата ни, Родината ни и за всички нас.

Какво събитие възпоменаваме на Въведение Богородично? Защо е въведена св. Дева Мария в храма? Какво обещание се е изпълнило днес? С какво се е занимавала и какво е научила малката Мариам в храма? Отговорът е - с плодовете на Св. Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, най-вече смирение.

Св. Евангелие отбелязва, че св. Богородица е слагала всичко в сърцето си /Лука 2:51/.

Въведена е в храма, за да се изпълни писаното в закона, обещането на Йоаким и Анна, за да се научи на неща, които не могат да се видят в света, за да се подготви да опази пророчеството на св. прор. Исайя, без сатаната да разбере това.

Какво е обещанието й: да бъде девствена цял живот; да се примири с мнимата женитба, да укрие от дявола въплъщението на Бог Слово от девица, да достигне духовно съвършество, за да изпълни ролята си на Божия майка.

Ето няколко момента от живота й според Свещ. Предание, които разкриват какво е научила св. Дева Мария в храма. Когато Мариам се върнала у дома си след три месеца гостуване у леля си Елисавета в Йерусалим, тогава тя се оказала непразна. И Йосиф изпаднал в недоумение какво да я прави. Сигурен, че не се е докосвал до нея, той се попитал: 1. Да я изобличи според закона като законопрестъпница или да премълчи? Ако я изобличи, тя трябва да бъде убита с камъни, а той ще излезе мъчител. 2. Да премълчи, той ще излезе прелюбодеец. 3. Затова той решил тайно да я напусне, вместо да я изгони и да замине в далечна страна от срам.

Чуйте според св. Атанасий Александрийски какво казал Йосиф на Мариам: „Марио, ти ли си онази честна Дева, възпитана в свещените притвори на храма? Ти ли си, която не искаше да погледнеш на мъжко лице? Ти ли си, която свещениците не можеха да те убедят доброволно да се сгодиш? Ти ли си, която си обещала да спазиш девството си до гроб? Где е твоето срамежливо лице? Аз се срамувам да утаявам греха ти."

„А св. Дева Мария само се червенееше от тия думи на Йосиф. Тя не смееше да му каже за архангелското благовестие и за Елисаветиното пророчество, за да не се покаже тщеславна и велехвална."

Св. Дева само отговорила: „Жив е Господ, Който до сега ме опазва в девството ми, защото грях не съм сторила, никой не се е докосвал до мене, а това, което е в мен, то е Божие изволение и действие."

Йосиф обаче не повярвал и като не искал да я изобличи, като праведник, поискал тайно да я напусне.

Ангелът тогава му се явил насън и рекъл: „Йосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мариам, твоята жена." [Тук ангелът нарича девицата жена, за да премахне Йосифовото мнение за прелюбодеянието.] /Св. Теофилакт Български/

А Йосиф като станал от съня си, сторил както му беше заповядал Ангелът Господен и взел я, уважавал я като своя годеница и твърде много я почитал, като Божия девица и й служел със страх и благоговение, като на майка на Спасителя.

В „Маргарит"-а на св. Йоан Златоуст четем следното: „Това станало след като Ангелът се явил вече на Йосиф. Един от служителите при храма, посетил дома на Йосиф и като видял Дева Мария бременна се върнал при първосвещеника и целия Синедрион и казал: „Казвате за Йосиф, че е праведен, а той е извършил голямо беззаконие. Девицата, която взе от храма Господен на съхранение, той тайно я е осквернил и сега тя е непразна."

Първосвещеникът изпратил слуги да проверят и, като намерили, че казаното е истина, повикали Йосиф и Мария в Синедриона. Първосвещеникът като видял Мария, казал: „Ти, възпитаната в Светая Светих, където приемаше храна от ангелски ръце и слушаше ангелско пение, си забравила Господа Бога?"

А тя, плачейки, казала: „Жив е Господ, Бог мой, че съм чиста и мъж не знам." Първосвещеникът се обърнал към Йосифа: „А ти защо си направил това?" Йосиф също му отговорил: „Жив е Господ, Бог мой, че съм чист от нея."

„Понеже тайно си се смесил с Отроковицата, която беше дадена в дар на Господа, заради това вие двамата трябва да пиете водата на обличението, за да изяви Господ греха ви пред всички. /Според Мойсеевия закон, ако някой бъде обвинен в прелюбодеяние и не изповяда истината, му се дава да пие водата на обличението, която се нарича проклинателна вода. Виновният, като пие от тази вода, по Божий съд, ако е прелюбодеец, получава нещо по лицето, по което се познава направеното беззаконие./

И тъй, първосвещеникът дал първо на Йосиф, а после на Мария да пият, но не се показало никакво обличение. Всички се почудили, че грехът им не се изобличил. Тогава първосвещеникът им казал: „Щом Господ Бог не изобличи греха ви, то идете си с миром" и ги отпуснал.

Йосиф взел Дева Мария и си отишъл у дома радостен като славел Бога.

Така че, св. Богородица е наш образец за подражание. Тя е изрядна майка на нашия Бог. Във Витлеем тя стана Богородица, а при Кръста тя се удостои да бъде майка на всички нас. Св. Богородица ни учи с живота си да й подражаваме по пътя на нашето спасение. Защото тя знае как се служи, как се страда, как се споделя радост, как се надмогват беди. Св. Богородица знае също как се живее в чужбина защото е била бежанка. За да избяга от злия цар, тя се укривала в Египет. Била е в бедност, за да не може никой от нас да каже, че е най-бедният човек. Преди да роди Спасителя на света, тя е преживяла такъв срам, че никой от нас не може да си го представи. Тя е била непразна с Бебе без да има мъж. Хората шушукали. Те се кикотели, те се бутали с лакти. Те я сочели с пръст. Разправяли лъжи. А тя мълчала. Не се защитавала. Никому не казала: „Ей, Детето, което нося в утробата си, е вашият Месия". Тя чакала Господ в удобно време да изчисти името й. Вече чухме, че даже на Йосиф, обручника й, мнимия й мъж, не казала нищо. Господ изпратил Ангел от небето насън, за да му каже какво предстои.

Ами след раждането на Господ Иисуса в Назарет. Тридесет години никак не й е било лесно в този град, населен с хора - груби, необразовани, неприветливи. Назарет е бил град - сборище на избягали престъпници, град-гето. Всички знаете израза на св. апостол Натанаил: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?" /Йоан 1:46/.

Така че светата Божия Майка е живяла и в гето. Св. Богородица била мила и прекрасна майка - грижовна, кротка, смирена, усмихната, красива. Ходила е за вода всеки ден. Готвела. Чистила. Прала е своя Син. Правила е с удоволствие дома на Господа светъл и приветлив.

Ами на сватбата в Кана Галилейска! Св. Богородица е била със сина си Иисус там. Тя била щастлива, радостна, като на сватбено тържество. Проявила дори загриженост да не се накърни радостта на младоженците, защото виното свършвало. Така станало първото чудо - по нейната молба. И още нещо, много важно: тя споделила с нас най-главното изискване в разрешаване на нашите проблеми в живота: „Каквото ви каже, сторете!" /Йоан 2:5/. Това са последните й думи, които казала в св. Евангелие. След това тя замълчала докрай.

При Кръста тя чула хулите и неприличния език на римските войници. Разпъвайки нейния Син, те разпъвали и нея, а тя все мълчала. Защото при Благовещението обещала да подчини своята воля на Божията.

Когато на Кръста Господен предал Духа си, Той бил свален на нейните ръце. Тя го дала на света чист, бял и невинен, а светът й го върнал покрит с кръв, изпоцапан и наранен. Но тя не обвинила света. Дала ни урок да сме търпеливи и да чакаме волята Божия.

На Петдесетница св. Богородица е била сред апостолите. Св. Дух слязъл и върху нея. Тя е майка и на св. Църква. Тя е майката на Любовта. Тя е нашата майка, която ни пази в своето сърце.

Ето всички тези добри уроци св. Богородица е усвоила в храма Господен.

Така че, нека да й подражаваме, както и тя е подражавала на Господа.

Нека в един глас да речем: „Всичкото си упование възлагаме на тебе, Майко Божия, запази ни под твоя покров!"

Амин!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Словото е произнесено от митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф в храм "Св. св. Кирил и Методий" /ул. „Г. Вашингтон" № 47, гр. София/ на 21 ноември 2015 г. - Въведение Богородично.

Иконна снимка от параклиса на храм "Св. св. Кирил и Методий": Десислава Панайотова

 

Пътят към храма, домашната църква и децата ни - православно свидетелство за спасението на света в Христа

Ик. Александър Величков Георгиев - член на ВЦС при Св. Синод на БПЦ-БП и предстоятел на столичния храм „Св. св. Кирил и Методий"

VuvBogor-SvAlNevski.JPG

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ,

ДОСТОЧТИМИ ОТЦИ,

СКЪПИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

 

Да благодарим на Пресветата Троица, че ни милува и удостоява като членове на светата Българска православна църква-Българска Патриаршия да живеем в спасителния кораб на светото Православие! Защото ритъмът на нашия живот се определя най-първо от свръхвременната красота и безмерна дълбочина на православните празници, чийто тайнствено-благодатен смисъл ни просвещава спасително и ни сродява незримо с Небесната Църква и Божията вечност! През далечната 1929 г. Св. Синод на БПЦ мъдро определя големия Богородичен празник Въведение за Ден на православните християнска младеж и семейство. Това ни задължава и днес, и утре, и винаги да живеем и служим в православния дух на Христовия мир и Христовата любов. Да отстояваме православната истина. С личния си пример да бъдем свидетели за Христа и за спасението, което всички човеци могат да намерят в Него.

Православните християни познават и са виждали иконите свързани с въвеждането на пресвета Богородица в храма Господен, чествали са празника и са чували имената на нейните родители - св. праотци Йоаким и Анна, които просветени от Божия промисъл, мъдро избрали да я посветят на Бога. Ние също така знаем, че, когато навършила 12 години, Мария била дадена на престарелия Йосиф, който по това време бил на над 80 години, с големи деца от предишен брак и бил определен за неин обручник, който да пази девствеността й според обета, доброволно поет от нея. Откъде обаче знаем тези подробности, когато те не са споменати в Свещ. Писание? Обичайният отговор е, че те са били запазени от църковната традиция. Това е вярно, но ние можем да бъдем и по-конкретни. Всички те идват от един древен документ, носещ името Протоевангелие на Яков.

Самата Православна църква приема, че зад Протоевангелието от Яков стои автентична ранна традиция, допълваща това, което не е изрично споменато в евангелията.

За неговия произход не знаем нищо сигурно. Смята се, че Протоевангелието от Яков се е появило вероятно ок. 145 г. в Сирия като е напълно възможно зад него да стои още по-стара традиция. Известно е под различни имена: "Раждането на Мария", "История на раждането на св. Мария, Богородица", „Откровението на Яков". За голямата му популярност свидетелства фактът, че са запазени около 130 гръцки манускрипта в допълнение към сирийските, етиопските, коптските, грузинските, старославянските, арменските и ирландските преводи. А най-ранният текст, с който разполагаме е египетски папирус, наречен "Бодмер", датиран от началото на ІV век и открит през 1958 г.

В самото повествование не само се разказва за събитията, описани от евангелистите около раждането на Спасителя от пречистата дева Мария, но също така се разказва как след раждането на Иисуса Христа , светата Богородица все още е дева физически, което е потвърдено и от акушерката и от Саломе (за която пък се предполага, че е Саломия, описана като следваща Христа в св. евангелие) като по този начин ясно се утвърждава девственото зачатие на св. Богородица, както и нейното доживотно девство. То - повествованието - добавя и доста допълнителна информация, която липсва в Свещ. Писание, като имената на родителите на св. Богородица - св. праведни богоотци Йоаким и Анна, обричането й да остане завинаги девствена и поверяването й на св. праведен Йосиф Обручник, описан като възрастен човек и вдовец с вече пораснали синове от предишен брак. Но преди всичко това повествование ни дава основанието за установяване за вечно честване на празника Въведение Богородично, а именно - нейното посвещаване в храма на 3 години и влизането й в пресветото място - Светая Светих.

Въвеждането на светата Дева от благочестивите й родители в храма Господен разкрива на всички християни небесната врата, през която човешкият дух влиза в „светая светих" на битието и вижда сиянието на необозримата Божия слава и неизтощимото Божие милосърдие към човешката немощ.

Господ Иисус Христос се моли на Бог Отец да не ни взима от света, но да ни опази от злото (срв. Йоан 17:15), което се шири в този свят. И затова Той основава Църквата Си, в която православните християни от всички векове да могат да се опазват от злото, да се преобразяват и извисяват в Христа и така според силите си и чрез Божията благодат да променят света около себе си. Пътят за постигането на тази цел е един - това е пътят към храма! Пътят, който св. праведни богоотци Йоаким и Анна заедно със своята 3-годишна дъщеря Мариам боголюбиво и смело извървяха, за да се освети тяхното дете и по-късно то да стане Богородица, Иисусова Майка, надежда и пример за всички нас. Светата Дева, родена в благочестивото семейство на своите родители, и възпитана в святата атмосфера на Божия храм, сама стана храм на Бога, небесно селение, „свещено съкровище на славата Божия" /Кондак, гл. 4, подобен: Вознесийся/.

В съвременния глобализиран и богоотдалечен свят има ли обаче място за такова семейно благочестие и за такава лична святост? Да, според мярката на нашия стремеж към Бога и според степента на нашата вярност към Него. Всяка домашна църква, т.е. всяко православно семейство е призвано да въплъти Евангелието в своя цялостен начин на живот, в своите вътрешни взаимоотношения, във възпитанието на своите деца.

Съвременното православно семейство не бива нито за миг да се съмнява в Божията милост, нито да се раздвоява между светския начин на живот и православния начин на живот. В света надделява егоизмът, в Църквата - себеотдайността. В егоцентричната любов доминира личният интерес, а в християнската любов - грижата за другия. Пътят на модерния секуларен човек е път на самота, тъга и погибел, тъй като няма истинска насита, нито истинско удовлетворение в безбожната самодостатъчност, в материалните блага или в плътските удоволствия. А пътят към храма е път на общуване, радост и блаженство, защото вярата в Твореца ни помага да изграждаме отношения на взаимна любов и да имаме истинско удовлетворение от несвършващия празник на живота в Бога. „Защото Църквата е чуден богочовешки организъм, в който чрез сътрудничеството на Божията благодат и свободната дейност на човека се обезсмъртява, обогочовечава всичко, което е човешко, всичко освен грехът" [1], както казва св. Юстин Попович.

Затова вярата и семейството като домашна църква са съкровища, които трябва ревностно да пазим. Те ни правят по-силни пред изкушенията на греха и по-издържливи пред натиска, който ежедневно ни оказва този свят. Свят, който е толкова обезумял, че пропагандира и повсеместно легализира неща „по-добри" от традиционното семейство. Свят, в който непрекъснато се фаворизира животът без църковен брак, бракът по сметка, бракът по принуда и животът без брак въобще. Свят, който счита за нещо естествено и нормално еднополовите бракове, в които двама мъже или съответно две жени имитират семейство, а всъщност поругават Божието устроение на истинския семеен живот между мъж и жена и нарушават благословения от Бога начин за зачеване, раждане и благочестиво отглеждане на децата. В такива псевдосемейства се живее в лъжа и се нарушава духовният закон на любовта, според който да даваш е по-ценно, отколкото да взимаш, и да служиш с чисто сърце е по-блажено, отколкото да бъдеш обслужван в похотите си. Подмяната на духовно-нравствените ценности на православното християнство с псевдоценностите на безрелигиозния хуманизъм е процес, на който трябва да се противопоставим с всичките си сили и с плодовете, които духовният живот в Църквата ражда: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон" /Гал. 5:22,23/. Против такива няма пропаганда, която да успее. Защото в живота на верните свети Божията сила! А враждебността на секуларния свят срещу светото Православие трябва да ни мобилизира и да ни изпълва с решимост да бъдем верни на Бога и, според възможностите си, да не допускаме извращенията и богоборството да стават норма.

Това е наш дълг пред Бога, както и пред децата, които Бог ни дарува. Ние сме отговорни на първо място за тяхното духовно-нравствено възпитание, за запазване яснотата на Божия образ в тях и за усъвършенстването им до богоподобие. Така най-добре ще благодарим на Твореца за децата ни и най-пълно ще осъществим родителското си призвание. Защото, според израза на св. Николай Велимирович, „който няма образ, не е образован, където и да живее, каквото и положение да заема, каквато и камара знания да носи в главата си" [2]. Ако все още държавата ни не съзира празнотата в поддържаната от нея образователна система и не въвежда предмета Религия-Православие в числото на задължителните учебни предмети, Църквата и семейството може и трябва да привеждат младежта към храма. Призвани сме да помогнем на всички деца да вървят по стъпките на малката Мариам, за да изминат земния си път така, че да наследят небесното Божие царство. И още тук, на земята, да придобият Божията милост, която дарява крепкост в изпитанията, радост в скърбите, свобода от примките на греха, достойнство и напредък, мъдрост и преуспяване, истинска любов. Подобно на св. Йоан Златоуст, който говори за това, че духовното възпитание на децата трябва да предшества и увенчава ученето на чужди езици, св. Серафим Саровски съветва преди всичко да научим децата си да се молят на Господа. Боголюбието, добротворството и трудолюбието са качествата, които най-първо трябва да бъдат развити в детските души. Тогава те ще успеят и във всичко останало и ще израстнат като достойни и отговорни личности. В този дух и архим. проф. Евтимий Сапунджиев поздравява децата през 1935 г. при отбелязването Деня на православната християнска младеж и семейство. Думите му са все така актуални и за подрастващите днес: „Вашата жизнена задача тук на земята е винаги да се стремите към Бога. Вие, сегашното младо поколение на България сте се родили и се възпитавате в една епоха на неправди, съмнения и грехове, които като големи планини препречват пътя към Спасителя Господ Иисус Христос и към Неговата Църква. Затова аз ви пожелавам: „Осъзнайте се в качеството си на православни християни, както се осъзнавате и в качеството на българи и всемирни граждани."

Действително важно е да бъдем патриоти и активни граждани и по същия начин да възпитаваме децата си. Но още по-важно е да осъзнаваме ценността на своята православна идентичност и да живеем като православни християни. Тогава и ние, и децата ще бъдем по-добри българи и по-добри граждани на света. Защото по-силно обича родината си и по-добре служи на цялото човечество този, който осъзнава, че всичко е от Бога, че нашите ближни също са Божии чеда, че спасението на човешкия род е богочовешко дело, в което всеки от нас е призван да вземе активно и свободно участие.

Ако не закърмим подрастващите поколения с православната вяра, те няма да намерят спасителния път към храма. Ако децата не извървят този път, те няма да могат да станат храм на Св. Дух, а ще тръгнат по други пътища. И ще ги виждаме да затъват в духовна празнота, докато усвояват технологии и безкритично попиват информация, която обаче не е мъдрост, не е благост, не е чистота. Ще долавяме безпътицата в душите им, която ги води до отчаяние, алчно за щастие, но неспособно да го изгради. Ще страдаме с техните страдания и падения, породени от наркотиците, от сектите, от случайните и развратни връзки, от неверието им, от страховете им или от прекалената им самоувереност.

Ще плачем, защото ни напускат и търсят имагинерното щастие надалеч, защото не сме им дали това, от което истински се нуждаят и за което в действителност жадуват - Христовия мир, благодатната в Господа сила, нетленната и неоскъдяваща любов, вестта за общата ни небесна родина.

Господ Иисус Христос казва: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие" /Лука 18:16/. Нека бъдем съработници на Бога в това толкова възвишено служение - въвеждането на децата в храма, привеждането им при Бога чрез църковните тайнства, просвещаването им чрез системни вероучителни занимания, обгрижването им чрез православно наставничество. Родители, кръстници, учители и духовенство заедно трябва да вършим това велико Божие дело на земята - духовното откърмване на нашите деца за спасение. Така ще изпълним заповедта на Господа, която е и тайноводствена, и учителна: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин." /Мат. 28:19-20/


[1]  Из книгата на св. Юстин Попович „Православието като философия на живота".

[2] Св. Николай Велимирович. До изгонените от рая. С., 2012, с. 196.

Доклад, изнесен на 23 ноември 2015 г. в салона на Софийска св. митрополия на Тържеството в чест на празника Въведение Богородично - Ден на християнското семейство и православната християнска младеж.

Стенописна снимка на Въведение Богородично от ПКСХП "Св. Александър Невски": Десислава Панайотова

 

ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО ДНЕС

Прот. Симеон МИНЧЕВ

vuvedenie_m.jpgПо стародавна традиция днес отбелязваме църковния празник Въведение Богородино. Това е денят, в която праведните богоотци Йоаким и Анна завели своето чедо - пречистата Дева Мария в старозаветния храм, за да се възпитава „по Бога". Така те изпълнили своето обещание, защото сърдечната им молитва за разрешение на безчадието била свързана с оброка - ако Бог им даде рожба, да я възпитават при храма в закона Господен. Това наглед частно дело впоследствие придобива всемирно значение. Възпитана в Божиите повели и възраснала във вяра и благочестие, тя се удостоила да стане Майка на Богочовека, да бъде посредница за помирение на отпадналото човечество с Бога. Затова в тропара на този празник се пее: „Днес е начало на Божието благоволение и предвещание за спасението на човеците..."

За да се окаже на висотата, необходима за великата й мисия в света, за да придобие най-чистото и непорочно сърце и светла душа, Божият промисъл отделя първо място на нейното възпитание. И то възпитание при храма - близо до Бога.

Затова, празнувайки този ден, ние обикновено взимаме повод да говорим за семейството и възпитанието на децата и младежта.

Цяло едно поколение у нас израсна далеч от храма, далеч от Бога. Съзнателно бяха потискани и християнското възпитание, и дори самото говорене за Бога. Последиците от това всички виждаме. Те са навсякъде около нас. Младите имат такива ценности и вървят в такава посока в живота, които не вещаят нищо добро. Съвсем ясно личи безверието, безрелигиозността и безотговорността. Такова поведение подхожда на загиващо, а не на току-що възродил се за нов живот общество. Ширещите се поквара, любостяжание, престъпност и жестокост - изобщо всички отрицателни явления, които наблюдаваме постоянно наоколо, са плод на липсата на страх Божи, на пропуснатото във възпитанието.

Страхът Божи, който е начало на премъдростта, трябва да се предава от родители на деца. От страниците на светата книга - Библията, премъдрият Иисус, син Сирахов, съветва и едните, и другите: „Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него. Който поучава сина си, ще има помощ от него... Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му... Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки" (Сир. 30:1, 1, 11, 13). А към децата: „Който почита баща си, ще се очисти от грехове, и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища. Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут... С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия, защото бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа" (Сир. 3:3-9).

Какво ще бъдат за нас нашите деца през живота ни - радост или скръб? Чест и слава за нашето име ли ще бъдат те след нашата смърт, или срам и позор? Ето на тези въпроси ни навежда древната библейска мъдрост.

В поведението на детето може да израстат два вида семена - на доброто и на злото. И едните, и другите биха могли да се развият при съответните благоприятни условия. От родителите зависи какви условия ще създадат и кои семена ще покълнат в детските сърца.

Истинското възпитание е това, което се извършва в духа на евангелското учение. А според него в сърцата на децата трябва да се вложат плодотворните начала на вярата и любовта към Бога и ближните.

От най-ранна възраст те трябва да се предпазват от множество зловредни влияния. Главната грижа и отговорност за това се налага на родителите, а след това и на учителите. Но докато властимащите намират най-различни поводи и причини всячески да отказват да допуснат православното вероучение в училищата; докато множеството вълци в овчи кожи, че и без такива, от псевдорелигии, секти и паразитиращи общества безнаказано и необезпокоявани ловуват най-вече сред младежите, единствената стена, която може да им се изпречи, единствено авторитетно и ползотворно е било и трябва да бъде здравото християнско семейство.

Защото, ако времето, в което трябва да дадем на детето си религиозно-нравствено възпитание, ние пропиляваме в тюхкане за това, че властниците не са си на мястото и не допускат вероучението в училищата; ако вместо да водим детето си в храма, за да се поучава от проповедта и осветява в тайнствата, роптаем срещу православните си пастири, че не са тръгнали от врата на врата или по стадионите, подобно разни лъжепророци и сектанти - неусетно детето ще е пораснало без никаква религиозно-нравствена просвета, ще се изплъзне от нашата опека и сфера на влияние и пропуснатото тогава може да се окаже впоследствие пагубно. Докато има такива родители, които (иначе представящи се за християни) казват: "Няма да кръстя детето си сега - докато е малко, нека порасне и тогава само ще избере". А къде е твоята християнска убеденост? Къде е твоята родителска отговорност?

Домът, семейството са тези, които трябва да поставят здравите основи на възпитанието, върху които ще се гради по-нататък личността. Свети апостол Павел казва на родителите: „възпитавайте в учение и наставление Господне" децата си (Еф. 6:4). Възпитавайте ги в духа на доброто и божественото. Това е най-святото дело на вашия живот. Него сте длъжни да извършите достойно за своя, на Църквата и на обществото полза. Доброто домашно възпитание е условието за обществения и държавния напредък. Добре възпитаните семейства съставляват възпитано и благородно общество. Такова общество изгражда образцова правова и висококултурна държава. Основата на всичко това е семейството. То е длъжно да осигури на бъдещото общество честни и достойни граждани с висок морал. Това се постига чрез непреходните и вечни евангелски истини.

Но не трябва да се забравя, че за доброто възпитание на децата не са достатъчни само сухи съвети и наставления. Заедно с това са необходими и живи примери и то от родителите. Защото съветите и наставленията могат да се забравят, но примерът заляга незаличимо в паметта. Добрият съвет трябва да се потвърждава и с добър пример. Колкото и да учим и съветваме децата на въздържание, кротост, милосърдие и християнско благородство, те не биха усвоили тези добродетели, ако виждат у нас примери за противното. Напразно ще даваме съвети за почитане на традициите, за изпълнение на църковните и граждански закони, ако ние вършим обратното.

Блажени Йероним пише на родителите: „Помнете, че вие можете по-добре да научите с пример, отколкото с думи".

Православни родители, помнете, че децата са велик дар от Бога - първо за родителите, а след това за Църквата и Отечеството. Нека се грижим за този дар. Ако искаме нашите мили рожби да бъдат радост и утеха за нас, слава и гордост за народа, мъдри строители на обществото и държавата, нека се погрижим да ги опазим от лоши влияния, да просветим и облагородим преди всичко техните сърца със словото Божие. В него те ще намерят опора и сила за добротворство. В него ще намерят и оръжие, и помощ против порока и злото. Нека ги научим на благоговейна почит към Бога. Защото „страхът Господен отпъжда греховете" (Сир. 1:21). Защото телесното обучение - по думите на св. ап. Павел - по-малко е полезно, а благочестието за всичко е полезно: то е „обещание и за сегашния и за бъдещия живот" (1 Тим. 4:8).

Нека ги направим верни синове на Църквата. Защото, който е верен син на Църквата, той е предан ратник и за Отечеството. Няма самоотвержение и добродетелен подвиг там, дето липсва вяра и любов. Затова нека с общи усилия се постараем да възпитаваме и да затвърдим у младежта жива вяра, действена любов, християнска нравственост и гражданска доблест. По този начин ние ще подготвим от подрастващото младо поколение любящи майки и бащи за семейството, честни и благородни членове на обществото, верни синове и дъщери на народа и отечеството. Амин.

*Словото е произнесено на 21 ноември 1995 г. в зала „България" при честването на Деня на християнското семейство.

„Църковен вестник", бр. 48/1995 г.

/Тук се публикува с редакция на гл. ред. на Официалния сайт на БПЦ-БП/

Последна промяна: 24.11.2015 г.