ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Неподвижни празници » Октомври 14, Преподобна наша майка Петка

Октомври 14, Преподобна наша майка Петка

Sv_Petka_m.jpg

Паметта на преподобната Петка Търновска (14 октомври) се чества не само от нас българите, но и от православните сърби, гърци, румънци, руснаци, та дори и от католиците.

Известно е, че великите сръбски първенци крал Стефан Душан и св. Сава Сръбски са настоявали: първият да бъде погребан в Търново, там, където почивали мощите на светицата, а вторият искал преди да склопи очи да се поклони на св. мощи на преподобната Петка.

През 1515 г. във Венеция се поминал големият и благочестив търговец Марко Улпини, който оставил завещание, според което богатството му се разпределя на три части: една за храма на Гроба Господен в Йерусалим, друга - за храма „Св. Марко" във Венеция, и трета - за храма „Св. преподобна Петка" в Търново.

Това показва на каква голяма почит още от древност, и то в най-далечни страни, била паметта на св. Петка Търновска.

Не е напълно известно дали родителите на преподобна Петка са от Търново, но положително се знае, че те са българи, живущи в равна Тракия (в град Епиват през X-XI век - бел.ред.), където и досега (Малко Търново, Лозенград, Одрин и др.) живеят преселници от Търново. Родителите на преподобна Петка били трудолюбиви, заможни, строги и благочестиви християни. Те имали освен Петка още и син (по-голям неин брат - бел. ред.), който по-късно приел монашество под името Евтимий и достигнал до висок пост - епископ. (Неговите мощи се прославили с благоуханно изтичане на св. миро - бел.ред.).

Преподобна Петка от дете се отдала на усилено изучаване на Свещеното Писание и всячески помагала на гладни, плачущи, голи, като често им давала дори и дрехата от гърба си.

Скоро след смъртта на своите родители преподобна Петка обходила най-известните пустини и места, където се подвизавали велики Божии угодници - ходила в Египетската пустиня, била около Ираклия, Константинопол, Палестина.

В Палестина (в Йорданската пустиня, където тя се подвизавала в продължение на 25 години пустиннически живот, след този в киновийния женски манастир - бел. ред.) през време на усърдна молитва Божи глас й наредил да се върне в родното си място, което тя и сторила. Там скоро се поминала, без някой да знае нейното минало.

След време в нейния гроб бил погребан един неизвестен моряк. Тялото на преподобната било намерено нетленно. Ангел Господен насън се явил на един благочестив монах стълпник, (който се подвизавал наблизо до гробището за странници, извън селището - бел. ред.) като му открил, че това нетленно тяло е на св. Петка. На другия ден св. мощи били най-тържествено пренесени в катедралния храм на Епиват „Св. 12 апостоли".

През Второто българско царство мощите били пренесени най-тържествено в Търново от цар Иван Асен ІІ и патриарх Василий и положени в нарочно изградения храм „Св. Петка Търновска".

След падането на Търново при цар Иван Шишман (1393 г.) под турците, св. мощи били пренесени в Румъния, а по-късно в Сърбия. През 1641 г. обаче мощите били наново пренесени в Румъния, гр. Яш, където се намират и сега, поставени в катедралния храм „Сретение Господне".

Народната почит към св. Петка е твърде голяма. Народът ни я нарича „майка-закрилница" и в дни на мъка отправя горещи молитви към нея.

Според народните обичаи от Петковден започва сиромашкото лято и от това време започва усилено приготовление на зимнината, туршии, мармалади, сушени плодове, зеле, дърва и др.

На св. Петка предимно се молят жените и децата, на които тя е най-усърдна закрилница. Св. Петка заедно със св. Иван Рилски е покровителка на целия български народ.

Константин П. ТУЛЕШКОВ

 

„Църковен вестник", бр. 41-43/1996 г.

Съвр. ред.: А. Хр.

 

 

Последна промяна: 13.10.2014 г.