ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Неподвижни празници » Октомври 19, Преподобни отец наш Йоан, Рилски Чудотворец

Октомври 19, Преподобни отец наш Йоан, Рилски Чудотворец

sv.Joan.Rilski_s.jpg

†Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

"Радвай се, преподобни отче Йоане,
светило пресветло на българската земя"

С такива слова светата ни Църква вдъхновено възхвалява днес чествания наш роден светец св. Йоан Рилски, защото паметта за светиите силно назидава християнските души и добродетелите на Божиите угодници насърчават вярващите за богоугоден живот!

Преподобният св. Йоан Рилски е роден в с. Скрино, десетина години след като св. равноапостолен княз Борис бе покръстил българския народ в правата християнска вяра.

Още от младите си години, преподобният тръгнал по Божия път, изучавайки Свещеното Писание. След смъртта на родителите си, по примера на много светци и отшелници, св. Йоан Рилски раздал имота си на сиромаси и се отправил в девствените недра на безмълвната природа, отдавайки се на пост и молитва.

Но възлюбилият подвига на отшелничеството не останал спокоен в житието си. Зли разбойници, доведени тук от човешкия враг ­ сатаната, налетели на сламената му колиба и, след като го измъчвали, разрушили жилището му и го оставили пребит до смърт.

Преживял това изпитание, светецът тръгнал да търси нов покой за душата си.

Смирен, бездомен, но с възвишен от ревността си по Бога дух, той обхожда пустинните места по хълмовете около Струма и стръмнините на Витоша, но никъде не намерил покой за душата си. Сатаната вървял след него и непрестанно подбуждал лоши хора да смущават светеца и да го прогонват от местата, където той се спирал.

Но грейналата Божествена светлина в душата на св. Йоан Рилски, озарявала пътя му и го увличала все по-навътре в планината, издигайки го все по-високо над земната суета и човешки страсти, приближавайки го до Бога ­ Абсолютната Светлина, Ненадминатия Връх на Абсолютното Всесъвършенство, та от тази Божествена висота да хвърли светлина в душите на народа.

Възмъжал в бедите и изпитанията, с възвишен дух и силна воля, надмогнал човешката суета и гордост, победил себе си, смел и вдъхновен, той навлязъл в усоите на Рила планина един впит в небесата недостъпен гранитен гигант, дивен в красотата си и величествен в девствеността си: там, където природата е свежа и чиста, където няма задуха от ненаситната човешка завист, където дивите зверове били към него кротки и дружелюбни.

Около него бил гъстият непроходим планински лес, над него ­ чистото синьо небе, в долината шумяла бистроструйната Рилска река, а безгрижните пойни птички огласявали околността с мелодичните си песни.

Тук светецът намерил хралупа на вековно дърво, в която прислонил изтерзаното си от много лишения и земни мъки тяло за още по-възвишен духовен подвиг след снежните виелици зиме и дъждовните порои лете: гладен, жаден, гол и бос, в пек и студ, но винаги доволен, радостен и благодарен, че е жив и здрав, в безмълвно житие и постен подвиг, необезпокояван от житейските сласти може да моли Бога за опрощаване на собствените си грехове и опрощаване греховете на другите, отдавайки слава на Неговото ненадминато величие!

От житието му знаем, че св. Йоан Рилски се молил към Бога така: "Господи, аз съм самотен, без баща и майка и нямам друг утешител и събеседник освен Тебе. Ти Си Моя Творец, Ти Си Моя Утешител, Ти Си Моя Застъпник, Ти Си Моя крепост, Ти Си Моя радост! Аз нямам никакъв друг помощник освен Тебе и само с Тебе се хваля и в Тебе се утешавам! И аз съм сам в тази пустиня и нямам нищо със себе си освен една тояжка..."

И след тази молитва, светецът чул глас от небето: "Радвай се, светило Мое в тази пуста снежна планина! Радвай се, крепка Моя Десница! Радвай се, светло Мое слънце в усойната Рилска пустиня! Стани, вземи тояжката си и иде в приготвеното за тебе място под високата скала, където има пещера!"

Светецът лесно намерил мястото, защото Ангел Господен вървял пред него. Тук, под високата скала, св. Йоан преживял още много години, издигайки се все по-високо в своя духовен живот. Тук молитвата му станала още по-пламенна и още по-силна.

Вестта за величавия му подвиг се разнесла навред из земята ни. Благословените от него ловци и горски ратаи разказвали на хората от селата си за този свят човек. Славата му достигнала до царския дворец и сам цар Петър пожелал и дошъл в непристъпните Рилски дебри да го види и му се поклони.

Целият ни народ се раздвижил. Всеки искал да види този Божи човек, да чуе думите му, да се помолят заедно, да получи благословението му.

И ето понесли различни страдания, горести и мъки, идвали при него изморени и изтощени телом от трудния път поклонници от близо и далеч здрави или болни, едни да просят духовно, а други телесно здраве. А преподобният, с Божия помощ вършел чудеса, утешавал угрижените, насърчавал безпомощните, лекувал болните...

Така, в безлюдната Рила, тръгнали хора, които желаели да видят дивният Рилски светец.

Някои от тях оставали при него с желание да свържат живота си с неговия, да следват примера му, да бъдат и те светилници по пътя към Бога. Построили колиби около скалата, където се подвизавал св. Йоан и образували първото монашеско братство в Рила. По-късно, боголюбиви монаси издигнали църква, построили килии и започнали истински монашески живот в братско съжителство, в труд, молитви и славословия към Бога.

Пустата и мрачна Рила планина се превърнала в благодатна обител на Ангели в плът благословените прекрасни ученици на великия отшелник, на които той оставил завет да продължат светото му дело в саможертвено служение на вярата, Църквата и народа, като единни, смели и безкористни воини Христови!

Пожелал да преживее последните години от земния си живот в уединение, безмълвие и молитва, св. Йоан се оттеглил в строго отшелничество в близката пещера, където си приготвил гроб. Този гроб непрестанно напомнял на светеца колко преходен и мимолетен е тукашния живот, че човекът е като трева, като полски цвят, който бързо расте, съхне и изчезва, че главоломният напън в трупане на земни блага е празен и суетен, че само едно е истинското богатство ­ безсмъртното съкровище на Духа.

Когато св. Йоан почувствал края на своя живот, повикал при себе си духовните си чеда, поискал прошка от тях, благословил ги поред, причастил се със св. Христови тайни и в молитвен унес кротко склопил очи, предавайки Богу смирената си чиста душа!

Това станало на 18 август 946 г.

Натъжени и разплакани, учениците му го приготвили за погребение и го поставили в дървен ковчег, който стоял открит 40 дни. На всички направило впечатление, че светецът като че спи. Светите му мощи още тогава започнали да благоухаят. Надошли много негови почитатели от околните села и градове, които след като се поклонили, го съпроводили до вечното му жилище. Бил погребан в същия гроб, който сам светецът си бил приготвил по-рано.

Така преминал земният живот на великия наш светец, отец, молитвеник и покровител на нашия благочестив български народ. Неговият скромен живот и изявени добродетели, неговата чиста и пламенна вяра в Бога, както и непрестанната му величава борба за нравствена чистота и висша духовна красота, са ненадминат пример за подражание!

Ние сме длъжни да му подражаваме, ако искаме да премахнем от себе си своите зли навици и греховни склонности; и за да бъдем победители в тази жестока борба със злото, необходимо е да развиваме все повече и повече пламенна вяра, въздържание и духовно съзерцание на св. Йоан Рилски у нас и с гореща молитва към Бога да просим неговата помощ в делото на нашето спасение.

Да победим греха в себе си, е най-великата победа, която води до нравствената чистота и духовна красота на човека, без които никой християнин не може да бъде истински благовъзпитан, благороден и великодушен човек, готов на саможертва за благото на обществото, в което ние всички живеем и творим!

Нека по молитвите на небесния наш покровител св. Йоан Рилски, Господ Бог, Който е благ и милостив към всички ни, да ни помогне и да ни даде необходимите нравствени сили, чрез които да надвием всички съблазни, изкушения и беди в тежката борба със злото, за да извоюваме спасяващата велика нравствена победа, при която Правдата, Мирът и Любовта да възтържествуват в душите ни и ние да се почувстваме истински радостни и щастливи, че живеем в Христа и Христос живее в нас!

На Господа Бога, Който създаде такива слънца на духовния мир на човечеството като преподобния наш св. Йоан Рилски, които да бъдат пазители и покровители и ходатаи пред Бога за нас и нашето спасение ­ да бъде вечна слава, сега и всякога и във вечни времена!

 

Словото е произнесено в Рилската света обител на 19 октомври 1985 г.

Последна промяна: 18.10.2014 г.