ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БИБЛИОТЕКА » Проповеди » Празнични » Неподвижни празници » Октомври 24, Св. Богородица "Всех скорбящих радость"

Октомври 24, Св. Богородица "Всех скорбящих радость"

SvBogor Vseh skorbiashtih radost.jpg

Проповед за празника в чест на чудотворната икона Св. Богородица - "Всех скорбящих радость "

"Чрез тебе, Богородице, се дава радост на тези, които зоват към теб: благословена си между жените, пренепорочна Владичице!" (Часове на Пасха).

Братя и сестри,

Днес тържествено отбелязваме празника на иконата на Божията майка "Всех скорбящих радост" - "Радост за всички скърбящи". Този празник възниква в края ХVІІ век, когато през 1688 г. родната сестра на Московския патриарх Йоаким, Евфимия, била неизлечимо болна. Положението й се влошило много, но тя се укрепявала духом единствено с молитва към Божията майка и въпреки наглед безнадеждното си положение, твърдо се надявала да получи облекчение. И действително, тази вяра спасила болната.

Веднъж, когато Евфимия рано сутринта дълго и усърдно се молела с Иисусовата молитва, а след това с помощта на тези, които се грижели за нея, се повдигнала малко на постелята и със сълзи от дълбините на душата си се обърнала към Небесната Царица, тя дочула сладкия глас на Богородица: „Евфимия, ти така дълго страдаш. Защо не прибягваш към Целителката на всички. В храма на Преображението на моя Син в Ординка е моят образ, наричан "Радост на всички скърбящи". Повикай свещеника на църквата заедно с този образ, и когато той отслужи молебен с водосвет, ти ще получиш изцеление от своята болест. А когато оздравееш, не забравяй моето милосърдие към теб и разказвай за него на другите - за прослава на моя Син Иисус Христос и на моето име!" По милостта на Божията майка и по вярата на тази християнка Бог извършил чудо и тя се излекувала.

В памет на това чудотворно изцеление, станало на 24 октомври, е установен празникът в чест на иконата на Божията майка "Радост на всички скърбящи". И от това време, както свидетелства съставителят на сказанието за първото чудо от светата икона, „онези, които идват с вяра, приемат неоскъдняващо изцеление: слепите проглеждат, немите проговарят, глухите започват да чуват, разслабените закрепват и онеправданите получават закрила, бесноватите приемат здрав разум, неплодните жени се освобождават от неплодството, кърмачетата и децата получават здраве. Чрез осеняване с този чудотворен образ се премахват всякакви недъзи - различни очни болести, страхования и различни привидения - и хората получават помощ във всички свои скърби. Затова този свят образ справедливо е наречен "Радост на всички скърбящи". Оттогава потокът на скърбящите към този храм не пресеква.

И днес не намалява потокът от хора, поваляни от множество скърби и беди. Всички ние, също като тях, изобразените на иконата, сме скърбящи, обезкуражени, немощни, страдащи от греховете си. Господ ни праща скърби не за наказание, а за изпитание, за да ни накара да огледаме живота си и да видим, че главната причина за всички скърби и беди се корени в човешкото сърце. Колко много е грехът, нечистотата, злото в сърцата ни. А злото, което изпращаме към хората наоколо, неизбежно като бумеранг се връща към нас. И Всеблагият Господ ни вразумява, като ни изпраща скърби и беди на всекиму според силите да ги преодолее, "...Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме" (Марк. 4:26).

Важно е как се отнасяме към скърбите. Ако започнем да униваме и роптаем, ако отслабне вярата ни, значи не сме добри християни. Ако обаче, както много вярващи, с топла вяра и молитва прибегнем към Божията майка, която Господ приема като велика застъпница за нас и която винаги се моли за нас, то Всемилостивият Бог прощава греховете ни. Прибегнем ли до нейното застъпничество, скърбите отстъпват. Господ ни укрепява и ние излизаме от тези скърби с по-силна вяра. И заставаме по-близо до Бога, защото преодоляваме греховете си, а това значи, че вървим към Него.

Братя и сестри, Господ винаги е до нас. Но ние понякога се отдалечаваме от Него. Господ ни изпраща скърби, но не ни оставя никога. Той очаква от нас усилие на вярата и любовта, която единствено може да прави чудеса на земята. Според вярата и любовта ни Господ ни изпраща Своята небесна помощ.

Нека и ние да следим за чистотата на сърцата и помислите си. Нека в нашето изпълнено със суета и съблазни време по-често си спомняме за Пресвета Богородица - Великата Застъпница на човешкия род пред Бога. Заставайки пред светия й образ, да насочваме мислите и чувствата си към самата Небесна Владичица и с вяра и любов да отправяме молитвите си към нея, като чистосърдечно разкриваме своите нужди, немощи и неволи и просим нейното милостиво ходатайство за нас. Но нека се молим със смирена покорност на Божията воля, със синовно доверие във всеблагия Божий промисъл, като пазим Божиите заповеди и всичко онова, на което ни учи светата православна вяра. Защото само тогава молитвите ни ще бъдат чути и Божията майка винаги ще ни закриля сред сполетяващите ни скърби и беди - за наше избавление в тоя временен свят и за вечното ни спасение в бъдещия живот. Амин! 

Йордан Божилов

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.