ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Охридски първойерарси


ГЕРМАН (или ГАВРИИЛ)
Той е приемник на патриарх Дамян и предстоятел на Българската църква при Самуил.
Постоянните военни действия принуждават западно-българските царе да местят често столицата, а с това и седалището на патриарха. След като пребивава последователно във Воден, Мъглен и Преспа, патриарх Герман умира, вероятно в Преспа, а след смъртта му Патриаршията е преместена в Охрид.

ФИЛИП
Според някои известия е първият български патриарх, който пренася своята резиденция в Охрид (ок. 990).

НИКОЛАЙ
Български патриарх с това име се споменава в житие на св. Йоан Владимир. Житиеписецът го нарича “дивен Николай, който тогава беше Охридски епископ”. За него Паисий Хилендарски съобщава, че е “починал в Охрид на своя престол”.
Последният Охридски патриарх е

ДАВИД
След падането на Самуиловата държава под византийска власт император Василий II Българоубиец поставя на мястото на последния български патриарх автокефален Охридски архиепископ. Най-известни от тези архиепископи са блаж. Теофилакт Охридски (1094-1107), Димитрий Хоматиан (1216-1234) и Константин Кавасила (ок. 1250) ­ гърци по произход, ревностно защитавали Охридската архиепископия като българска срещу посегателствата на Цариград.
Охридската архиепископия-патриаршия играе важна роля в поддържането на българския православен дух по време на турското иго. На охридската катедра светителстват както българи, така и гръкоезични епископи. Диоцезът на тази църква се разраства в значителен обхват и включва в определени периоди части от Италия, Сърбия и пр., което дава основание на някои от охридските архиепископи да се титулуват патриарси и да биват признавани за такива от различни институции. Охридската архиепископия бива ликвидирана и диоцезът є включен към Цариградската патриаршия през 1767 г.

Последна промяна: 03.09.2009 г.