ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ВЯРА И ЖИВОТ » ПРАВОСЛАВНАТА НРАВСТВЕНОСТ » Св. отци за нравствеността

Св. отци за нравствеността

За любовта

Преп. Амвроний Оптински

Любовта - казва старецът с думите на апостола - всичко прощава, дълготърпи, не осъжда, нищо чуждо не пожелава, не завижда.

„Любовта покрива всичко". И ако някой прави добро на ближния си по сърце, а не движен от дълга, то на такъв дяволът не може да попречи, а където това става по задължение, там все пак врагът се старае да се намеси всячески.

На трудещия се Бог изпраща милост, а на любещия - утешение.

Любовта, разбира се, е над всичко. Ако намираш, че в тебе няма любов, а желаеш да я притежава, то върши дела на любовта, дори отначало без нея. Господ ще види твоето желание и ще вложи в твоето сърце любов. А главното е, когато забележиш, че си съгрешил спрямо любовта, още на момента да изповядаш това на стареца си. Понякога това може да бъде от коравосърдечие, а понякога от врага. Сам човек това не може да разбере, а когато го изповядаш, то и врагът ще си отиде.

Който има кораво сърце, не трябва да се отчайва, защото с Божията помощ човек може да поправи сърцето си. Нужно е само да следи внимателно себе си, да не изпуска случаи да бъде полезен на ближния си, често да се изповядва и да прави милостиня според възможностите си. Но Господ е дълготърпелив и ето защо това не може и не бива да става изведнъж. Той само тогава прекъсва живота на човека, когато види, че той е готов за преход във вечността, или пък когато не вижда никаква надежда за неговото изправление.

Ние може да станем безстрастни не изведнъж, именно сега на момента, а всеки път, когато, чувствайки своята греховност, си казваме: Господи, прости ми! Единствено Господ е силен да вложи в сърцето на човека любов.

Никой не трябва да оправдава своята раздразнителност с някаква болест. Това е от гордост. А по думите на ап. Иаков: „Човешкият гняв не върши Божията правда" (Иак. 1:20). За да не се предаваме на гняв и раздразнителност, не трябва да бързаме.

„Спасението ни трябва да се извършва между страха и надеждата. Никой в никакъв случай не трябва да се отчайва, но не трябва и да се надява прекалено."

Последна промяна: 12.01.2017 г.