ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА » СТРУКТУРА » Учебни заведения » Пловдивска Духовна Семинария "Св. св. Кирил и Методий"

Пловдивска Духовна Семинария "Св. св. Кирил и Методий"

История на семинарията

1883 г. Създадено е Духовно училище в гр. Одрин.

1891 г. Духовното училище е преместено в Цариград при Българската църква "Св. Стефан" в кв. Фенер.

1891-1892 г. Духовното училище е преобразувано в четирикласна семинария известна нататък като Цариградска духовна семинария.

1898 г. Семинарията става 6-класна, по волята и амбицията на Екзарх Йосиф, съчетавайки най-доброто от руската и френската образователни системи.

Ректори на семинарията до 1912 г.:

- архим. Методий Кусев, по-късно еп. Велички и митроп. Старозагорски.

- Неофит еп. Браницки, погр. при Катедралната църква в Пловдив.

- Станимир Станимиров, положил начало на Софийския университет през 1899 г.

- Архим. Иларион Арабаджиев, по-късно митр. Сливенски и др.

1913-1914 г. Цариградската семинария се прехвърля в България.

1915 г. Семинарията е установена в Пловдив и през септември отваря отново врати за първа учебна година в България.

Пръв ректор на Пловдивската семинария е архим. Евтимий, който хвърля много усилия за първоначалното и устройване. По-късно, след 1922 г., е зав. катедра "Систематическо богословие" в Богословския факултет на Софийския университет.

1923 г. Ректор на семинарията става архим. Панарет, по-късно еп. Брегалнишки. По време на ректорството му (1923-29), семинарията се сдобива с настоящата си сграда (бивш френски колеж). Разширява се двора на училището и се освещава параклис, посветен на патрона му светите братя Кирил и Методий.

1930-1936 г. Ректорстване на Евлогий еп. Смолянски. Издига на най-високо ниво престижа на духовното училище сред пловдивското общество. Уреден е салон за сказки и забави. Хорът на ПДС става прочут в града. Създават се Дружество на Червения кръст и Въздържателско движение. Съществува и Философски кръжец. Изработено е специално знаме на ПДС. Семинаристите през този период наброяват вече 320 души.

Епископ Евлогий напуска Пловдив през 1936 г., поради преместването му за ректор на Софийска семинария.

1936-1938 г. Ректор на семинарията става младия архим. Климент. Насърчава издаването на ученическия вестник "Светоглед", който излиза до 1943 г. Издейства от Общината място за строеж на нова семинария, голям парк, източно от Кукленското шосе. Засилва извънкласната работа по изучаване на западни езици. През 1938 г. напуска Пловдив, поради назначаването му за ректор на Полувисшия пастирско-богословски институт в Черепиш. По-късно е избран за Старозагорски митрополит.

1938-1940 г. Архим. Флавиан приема ректорския пост, като продължава усилията на предшествениците му за издигане по-нататък престижа на ПДС. По негово време се формира една твърде опитна и авторитетна учителска колегия, след която са имената на Мирчо Богоев, Димитър Поптомов, отец Михаил Шишкин, д-р К. Цицелков, Владимир Иваницки, йеромонасите Тихон и Григорий (по-късно единият еп. Смолянски, а вторият - митр. Ловчански), проф. д-р Боян Пиперов, доц. Апостол Пихайлов и др.

1941-1947 г. След назначаването на архим. Флавиан за викарий на Софийския митрополит, ректорският пост в ПДС е зает от Никодим еп. Стобийски. Той бил високо образована личност с богата духовна и богословска култура. Нему се паднала трудната задача да евакуира семинарията, заради бомбардировките по врема на войната в Бачковския манастир. За целта е предоставено южното крило на манастира. Там е пренесено най-ценното от богатата семинарска библиотека. За съжаление, стихийният пожар, избухнал в това крило през нощта на 10.12.1947 г., унищожава голяма част от съхраненото. Евакуираната в Бачково семинария, независимо от трудностите на военния и следвоенния период продължава дейността си без прекъсване и излъчва випуски, които се гордеят със забележителните си представители - проф д-р. Тодор Събев, проф. д-р Спас Райкин (сега в Пенсилванския университет-САЩ), юристи, адвокати, лекари и стоматолози, между които още професора по психиатрия в МА Пловдив - д-р Тодор Ташев, историкът - родоповед и свещеник Константин Канев и др.

1947 г. Еп. Никодим напуска гр. Пловдив поради избирането му за Сливенски митрополит.

1947-1950 г. За ректор е назначен архим. Йосиф. Той се заема с непосилната задача да върне семинарията в Пловдив, част от сградите на която са вече освободени от една военна част. Властите обаче красноречиво му дават да разбере, че това няма да стане, като определят семинарските сгради за нуждите на новооткрития тук агрономически факултет.

Току-що поел поста си ректорът е поставен в изключително притеснено положение поради пожара в Бачково. Бедстващото училище остава без покрив, а и в цялата епархия не се открива ни една църковна сграда или манастир, в която да може да се приюти.

1948-1950 г. ПДС е временно приютена в сградата на Богословския факултет в София. По решение на Дирекцията на вероизповеданията през 1950 г. двете семинарии - Пловдивската и Софийската, са слети и преместени в Черепиш. Начело на обединената семинария застава Тихон еп. Смолянски, който урежда по-нататъшния живот на обединеното духовно училище "в изгнание".

Днес

Пловдивска духовна семинария "Св. св. Кирил и Методий" е средно духовно училище с петгодишен курс на обучение. Тя има за цел да подготви просветени, достойни свещенослужители и  църковно-служители на Българската православна църква, усвоили основните истини на православното християнско учение и възпитани в родолюбие и евангелските добродетели.

Семинарията e под ведомството на Светия Синод на Българската православна църква.

Ръководител на семинарията е Ректорът в качеството си на пратеник на Св. Синод.

В Семинарията средно годишно се обучават 130 ученици на възраст от 14 до 19 години.

След петгодишния курс на обучение учениците получават диплома за завършено средно богословско образование, която им дава право да продължат образованието си във висше учебно заведение в страната или чужбина, или да започнат работа в структурите на Българската православна църква.

От възстановяването на Семинарията през 1990 г. до учебната 2000/2001 г. са завършили 7 випуска, от които са се дипломирали 150 ученика. Общо 130 са записали Висше образование. От тях 95 са продължили образованието си във Висшите богословски факултети в България, 8 във Богословските факултети в Гърция, 2 в Румъния, а останалите в Правни, Философски, Исторически и др. факултети. От зъвършилите до момента 10 са приели свещенически сан и 1 е ръкоположен за монах.

Материална база

Данните за строежа на двете основни сгради в имота, в който в момента се помещава Семинарията, датират от деветдестте години на 19 в., като първа е реализирна трапезарията, а основната сграда е строена на два етапа - от 1903 до 1907 г.

Имотът е придобит чрез покупко - продажба от Френския колеж "Св. Августин" на 15 октомври 1923 год.

Сградата е от следосвобожденския период и е реализирана по проекта на известния по това време архитект Мариано Пернигони (сградата на сегашния Пловдивски унивеситет и др.). Строителството е възложено на Майстор Марко - дясна ръка на архитект Пернигони. Тя е в стил неокласицизъм, еклектика и имитация на европейски образци с привнесени романтични елементи.

От 10 август 1981 г. учебната и пансионна сграда са обявени за архитектурен и исторически паметник на културата с национално значение.

В момента сградата разполага с добре оборудвани пансионатна и учебна част с изцяло подновена санитария. Кухнята и столовата са ремонтирани и съобразени с изискванията на Хигиеничната инспекция.

За нуждите на семинаристите има изградени перален комплекс, баня, и зала за тенис на маса.

Семинарията разполага с нов и добре оборудван медицински кабинет, в който се извършват безплатни профилактични прегледи, имунизации, а при нужда и стационарно лечение с отделена леглова база.

В част от сградата е самостоятелно обособен храм "Св. Св. Кирил и Методий", в който се извършват ежедневни утренни и вечерни богослужения, задължителни за всички ученици. В празнични и неделни дни Храмът към Семинарията е отворен и за външни посещения. Характерни за богослужбите са автентичните източноцърковни песнопения.

Сградата разполага и с концертна зала за 200 места със самостоятелна сцена. На разположение на семинаристите са озвучителна уредба, пиано, барабани и др. музикални инструменти за народна музика.

В двора на имота са експонирани архиологически лапидарни паметници от ІІ - ІV в. сл. Хр. - класическия период на Римската епоха в античния гр. Пловдив.

Организирана е и музейна експозиция с богат набор от старопечатни книги, икони и църковна утвар.

Последна промяна: 30.04.2010 г.