ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Рилски манастир "Св. Иоан Рилски"

AdrianopolskiEvlogij.JPG

Официален сайт на манастира:

www.rilamonastery.pmg-blg.com

e-mail: rila_monastery@abv.bg

 

Игумен на ставропигиалната Рилска обител е Негово Преосвещенство Адрианополски епископ ЕВЛОГИЙ.

На 20 ноември 2005 г., след светата Литургия, той е тържествено въдворен в служение.



Кратка история на Рилската света обител*

Rilski_mr.JPGПървите сгради на Рилския манастир са построени още приживе на св. Йоан Рилски със сформирането на монашеското братство около него. Те се намирали в непосредствена близост до мястото, където първоначално се установил светецът. Остатъци от основите на тези първи манастирски сгради се намират на юг от постницата „Св. Лука”.

През XIV в. манастирът бива преместен на сегашното си местонахождение с цел по-добра отбрана от разбойнически нападения, както и за по-добро стопанско устройство. Тогава мощите на св. Йоан Рилски биват извадени от гроба му при пещерата и пренесени първоначално в София.

Първите сигурни данни за Рилския манастир датират от времето, когато той се намирал във владенията на полунезависимия феодал Хрельо, който владеел земите по средното течение на р. Струма и градовете Струмица и Мелник. Севастократор Хрельо възобновил съществуващите манастирски сгради, като построил до тях и внушителна бойна кула (1335 г.), за да осигури безопасността на манастирското братство. Само след няколко години той построява до кулата и каменна църква (1343 г.), на чието място е изградена днешната манастирска църква. Една година преди смъртта си Хрельо бива постриган в монашество.

В скоро време обновеният Рилски манастир се превръща в духовен център на отшелнически живот и книжовна дейност. През 1343 г. манастирът минава под властта на българския цар Иван-Александър. Остава в границите на българската държава и при управлението на последния български цар Иван Шишман, който издава специална грамота, потвърждаваща правата на манастира да владее обширни гори в Рила планина, както и големи имоти в редица градове и села на няколко съседни околии. В списъка на имотите влизат ниви, лозя, пасища, воденици и др., освободени от плащането на каквито и да било налози, данъци и такси.

По това време в Рилския манастир творят известни книжовници, които преписвали на старобългарски език различни църковни книги. Такива са книжовникът игумен Дометиан, който преписал „Завета” на св. Йоан Рилски, неговият ученик Саватий, монахът Симеон и много др.

След падането на София под турска власт (1382 г.) и особено след битката при Косово поле (1389 г.) връзките между Рилския манастир и Търновското царство биват прекъснати. Манастирът влиза във владенията на кюстендилския феодал Константин, васал на турския султан. Манастирското братство успява да вземе предохранителни мерки за запазване на по-ценното манастирско имущество от разграбване и унищожение. Тогава именно е преписан и „Заветът”, а неговият оригинал, заедно с други ценни манастирски вещи, бива скрит и остава ненамерен досега.

Манастирът преживява първоначално благополучно турското нашествие поради обстоятелството, че се намирал далеч от пътищата на турските войски и от местата, където се преселило турско население. Предполага се, че като ставропигиален манастир той най-напред е бил под духовната опека на Охридската архиепископия, след това, през XV в. и XVI в., на Печката архиепископия и накрая на Цариградската патриаршия. През целия период обаче на турско владичество Рилският манастир запазва своята вътрешна автономия, което му позволява в протежение на вековното робство да бъде разсадник и крепител на българската просвета и книжовност, огнище на българското народностно и национално самосъзнание.

В първите години на робството Рилският манастир запазва всички свои права и свободи, които му били дадени от българските царе. Те са потвърдени с фермани и от турските султани Баязид I и Мохамед I. По-късно обаче, през втората половина на XV в. манастирът е подложен на непрекъснато ограбване и плячкосване. Имотите му са ограбени, сградите – разрушени, а монасите – избити или прокудени. Манастирът почти запустява.

Това обаче не продължава дълго. По инициатива на тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан, родом от кюстендилкото село Граница и синове на Крупнишкия епископ Яков, в края на XV в. манастирът е възстановен. Замонашвайки се един след друг, братята поемат грижата и за организирането на ново манастирско братство. През 1466 г. между Рилския манастир и светогорския „Св. Пантелеймон” бива подписано съглашение, по силата на което двата манастира се задължавали да си оказват взаимна помощ.

Малко след смъртта на най-големия брат, Йоасаф, монашеското братство издейства от турските власти разрешение за завръщането в манастира на мощите на св. Йоан Рилски. Мощите на светеца били пренесени от Търново в Рилски манастир през 1469 г. За събитието се добива ясна картина от запазените описания на книжовника Владислав Граматик в неговата „Повест за пренасяне мощите на св. Йоан от Търново в Рилския манастир”, както и на византийския книжовник Димитрий Кантакузин.

Скоро се създават и условия за възобновяване на книжовните и просветни традиции. Те се изразяват предимно в преписване на унищожените в голямата си част църковни книги. По това време в манастира работи граматик Спиридон. Отворя врати и килийното училище, което през цялото турско владичество подготвя монаси свещеници и по чието подобие в манастирските метоси из по-големите български градове и села се създават килийни училища, в които монаси от манастира преподавали елементарна грамотност на българчетата.  

През втората половина на XV и началото на XVI в. Рилският манастир получава от централната турска власт потвърждение на правото си да владее недвижими имоти, за което съдим по двата запазени султански фермана - на Баязид II през 1498 г. и на Селим I през 1519 г. Това обаче по никакъв начин не повлиява на постоянните  насилия и грабежи върху манастирското братство от страна на местните турски феодали и на скитащите разбойнически банди.

Макар и при големи затруднения манастирът продължава да развива книжовна дейност и през XVI в. Известни книжовници от този период са граматик Спиридон и йеромонах Анастасий. През XVII в. и първата половина на XVIII в. Рилският манастир изпада в много тежко положение, тъй като е заставен да плаща на държавата различни данъци и налози, размерът на които постоянно се увеличавал. В същото време манастирът многократно е нападан от турски и албански разбойнически банди, които не само го ограбват, но и изтезават монасите и опожаряват манастирските сгради. Въпреки тежките условия книжовната дейност продължава да се развива от монашеското братство. В манастирската библиотека са запазени десетки ръкописи от това време. Към средата на XVIII в. в Рилския манастир работи един от най-видните български книжовници – Йосиф Брадати, автор на редица църковни проповеди (дамаскини). По това време в килийното училище учи и бъдещият патриот и възрожденец Паисий Хилендарски.

В края на XVIII и началото на XIX в. в развитието на манастира настъпва период на истински подем и той окончателно се оформя като първостепенен просветен и културен център сред българските земи. С началото на Българското възраждане и формирането на новата обществена класа – българската буржоазия, и нейното национално осъзнаване се засилва интересът към манастира, който опазвал огъня на национално-патриотичното и верско-духовното самосъзнание на българския народ. Този интерес се изразил и в масово поклонническо движение от всички краища на страната. Начело на поклонническите групи винаги заставали рилски монаси-таксидиоти.

Подкрепено материално от постъпващите дарения на поклонниците, в началото на XIX в. монашеското братство пристъпва към изграждането на нова манастирска сграда. През 1883 г. голям пожар, умишлено предизвикан, унищожава изградените вече постройки, но това ни най-малко не намалява ентусиазма на братята. Дори нещо повече, с подкрепата на целия народ ги възстановяват и пристъпват към изграждането на голямата манастирска църква „Рождество на Пресвета Богородица”, запазена до днес.

Съществуващото манастирско килийно училище се разраства, а в метосите на манастира на мястото на килийните училища се създават нови. В тях наред с елементарна грамотност започнали да се преподават и знания по природни и обществени науки. В манастирското училище получават своето образование и закаляват своя патриотичен и верски дух мнозина видни български възрожденци. Като цяло именно в Рилския манастир си дават среща едни от най-добрите умове на българския народ.

След Освобождението ни Рилският манастир остава обект не само на голямата почит и уважение от българския народ, но и мястото на особеното благодатно застъпничество на Рилския светец и неговите свети чеда към пристъпващите многобройни вярващи поклонници.  


*Материалът е изготвен по студията на проф. Христо Христов „Средище на Българската култура”, „Рилският манастир”, изд. БАН

 

 

rilski_1_m.jpgrilski_6_m.jpgrilski_8_m.jpgrilski_9_m.jpgrilski_10_m.JPGrilski_12_m.JPG

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна промяна: 02.11.2010 г.