ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Русенска епархия - История

Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3-4 век. Към 370–380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.
По време на варварските нападения системата на Христовата църква в днешна Североизточна България се разстройва. Много християни са избити, а други бягат във вътрешността на Римската империя. Някои от оцелелите християни се заселват по укрепените хълмисти места и преместват от опустошените градове на дунавската граница там някои от епископските катедри. Голяма част от старите епископски катедри като Абритус и Сексагинта Приста се закриват. На скалистите и защитени хълмове до дн. село Червен християни основават Червенската епископия. Не е ясно в какви отношения е била тази епископия с властите на България от 681 г. до обявяването на християнството за официална религия в България през 865 г. от св. цар Борис Покръстител. След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава й. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.
Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.
През 10-13 в. поречието на р. Русенски Лом се превръща в монашески духовен център. Основават се множество скални манастири край дн. села Басарбово, Нисово, Красен и др. През 13-14 в. системата от скални манастири и скитове се разраства. Край с. Иваново широка известност с духовния подвиг на обитателите си - иноци придобива Царската лавра с идиоритмично правило „Св. Арх. Михаил”. Богата почва в Русенските земи намира исихазмът.
С превръщането на Търново в столица на Второто българско царство значението на Червен нараства поради близостта с нея. Значението на епископията също нараства и тя е въздигната в ранг на митрополия. В диптисите на Търновската патриаршия Червенската митрополия се нарежда по ранг на второ място след Преславската митрополия.
В Синодика на цар Борил се споменават имената на митрополитите Неофит, Калиник, Захарий. При археологически разкопки е намерен надпис с името на митрополит Павел.
През 1235 г. на Поместен събор в Лампсак, в присъствието на всички патриарси и по лично предложение на цар Йоан Асен II известният с подвизите си подвижник от Ивановската лавра “Св. Арх. Михаил” св. Йоаким е избран за първи патриарх на възстановената автокефална българска патриаршия със седалище Търново. В лаврата известно време се подвизава и прославеният исихаст и духовен наставник преп. Теодосий Търновски.
След падането на България под османско владичество в 1396 г. Търновската патриаршия е унищожена, а Червенската митрополия понижена в ранг на епископия. Катедрата се заема от гръцки духовници и се служи предимно на гръцки език. След превземането на Червен градът запада и седалището на епархията се мести за известен период в различни населени места като Червена вода и др. През 16 в. Русе (Русчук) се налага като важен за Османската империя стратегически град за контрол на Дунава и на васалното Влашко княжество. Градът се развива и като главен търговски център, в който чрез река Дунав навлизат за пръв път в Османската империя най-напредничавите идеи и технологии на онова време. Именно тогава седалището на епископията се установява окончателно в Русе, но запазва средновековното си наименование – Червенска епископия. Запазени са имената на 20 Червенски епископи в периода 16 - 19 в., предимно от гръцки произход, като последният - еп. Синесий напуска Русе през 1864 г.
През 1865 г. Червенската епископия е въздигната в ранг на митрополия към Константинополската патриаршия, като в Русе е назначен отново гръцки митрополит. Населението не го приема и на негово място управлява протосингелът архим. Нил (Изворов) – голям борец за независима българска Църква.
На Църковно-народния събор в 1870 г. се учредява независимата Българска Екзархия, непризната от Вселенската патриаршия. С решение на събора се обединяват в една епархия Червенската и Доростолската епархии и се създава една единна Доростоло-Червенска епархия със седалище в Русе.
За пръв български екзархийски архиерей на катедрата в Русе през 1872 г. е избран, утвърден и хиротонисан архимандрит (после митрополит) Григорий. Митрополит Григорий с присъщата си дипломатичност и такт успява да издигне авторитета както на Митрополията, така и на Екзархията пред властите на Дунавския вилает, включващ почти всички български земи от Черно море до Ниш, чието седалище е Русе. Упълномощен е от екзарха за официален представител на Българската Екзархия пред Дунавското вилаетско управление. След неговата смърт през 1898 г. за Доростолски и Червенски митрополит е избран неговият духовен син архимандрит Василий.
В свободна България се издигат много нови храмове по всички градове и села от епархията. Съществуващите се изографисват и подобряват. Възстановяват се много от разрушените манастири. През 1937 г. е възстановен Басарбовският скален манастир. Започва интензивно да се развива социална, издателска, просветителска дейност с активно участие на Църквата в обществения живот. Доростолският и Червенски митрополит Михаил лично ръководи местните клонове на Червения кръст и Дружеството за закрила на децата. Активно участва в построяването на болница за туберкулозно болни. Той е голям радетел за въвличането на повече вярващи в делото на Църквата чрез организирането им в православни християнски братства. През 30-те години на 20 в. в епархията се основават десетки детски, младежки, работнически православни братства, както и православни братства към почти всеки храм от епархията. Значително се разширява социалната дейност. Изграждат се църковни приюти, детски градини, църковно средношколско общежитие, социални кухни. Броят на църквите в гр. Русе се удвоява, а съществуващите са изографисани и обновени. През 1934 г. към катедралния храм „Св. Троица” е построен Църковен салон, в който ежеседмично се изнасят сказки от най-изтъкнати лектори и се провеждат църковни тържества.
През 1962 г. за Доростолски и Червенски митрополит е избран Проватският епископ Софроний, който умира през 1995 година.
В комунистическия период Църквата се сблъсква със значителни рестрикции. Социалната и образователната й дейност е забранена, а голяма част от имотите й – конфискувани. Много свещеници са арестувани и измъчвани, а някои са намерили своята смърт мъченически. През 1975 г. е разрушен храм “Всех Святих” в Русе, като на негово място е издигнат Пантеон на възрожденците.
През 2001 г. от Доростолската и Червенска епархия се отделя Доростолската епархия, а Червенската се преименува в Русенска епархия.
Днес епархията разполага с 230 храма с 80 щатни и празнични свещенослужители. Територията й се разпростира на четири административни области: Русенска, Разградска, Силистренска и Търговищка с архиерейски наместничества в Разград, Попово и Тутракан.

img/top.jpg

Последна промяна: 12.01.2017 г.