ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

СДС "Св. Иоан Рилски"

105 години храм "Св. Йоан Рилски"

ХРАМЪТ "СВ. ЙOAH РИЛСКИ" КЪМ СОФИЙСКАТА ДУХОВНА CEMИНАРИЯ

 

Свещ. Кирил ДИДОВ*

sds.hram_ss.JPGКогато cmaßa дума за семинаристи, обикновено се казва възпитаници на семинарията, тъй като това учебно заведение има 3а цел не само да обучава, но и да възпитава своите питомци. А кое друго може да възпитава по-добре от Божията благодат, от вярата в Бога и от общението с Бога? Затова неотменна част от семинарския комплекс е Божият храм - мястото, където по време на всекидневните богослужения неусетно се учим да общуваме със своя Създател, да бъдем богослови, да бъдем хора.

Всички семинарии, които са предшествали Софийската, са имали своите места 3а богослужение - църкви и параклиси. В Петропавловската духовна семинария (1874-1895), която се е намирала в Лясковския манастир, богослуженията са извършвани в манастирския храм. Учениците от Самоковското богословско училище (познато и като Самоковска духовна семинария) през учебната 1876/1877 г., както и подир възстановяването му след войната от 1885г., в неделя и празник ходели в митрополитската църква „Успение Богородично", където взимали участие в богослужението с четене и пеене. Но това създавало някои неудобства както 3а училището, така и 3а митрополията, затова през 1900 г. една от класните стаи била преустроена в параклис в чест на св. Йоан Богослов, а на 21 ноември бил положен св. антиминс и била отслужена първата света Литургия.

След създаването на Софийската духовна семинария, по подражание на другите семинарии и предвид нуждата от богослужебен живот, Светият Синод на БПЦ и ректорът не щадили средства и усилия 3а създаване на подходящ и благолепен храм. Затова и построяването му се забавило с близо две години.

На 26 октомври 1904 г., Димитровден, семинарската църква „Св. Йоан Рилски" тържествено била осветена от синодалните архиереи начело с Варненския и Преславски митрополит Симеон в присъствието на ректора (тогава архимандрит Климент, послешен Врачански митрополит), учителите, семинаристите и множество богомолен народ.
По време на четиридесетгодишното изгнание на гара Черепиш (1951-1990) богослуженията били извършвани в тамошния семинарски храм „Св. Климент Охридски".

В сегашния си вид храмът на Софийската духовна семинария е еднокорабна кръстокуполна базилика. Има една камбанария над нартекса с три камбани, изработка на известните потомствени майстори камбанолеяри Велеганови от Банско.

Макар и осветен още в 1904 г., семинарският храм не е напълно завършен и до ден днешен. Въпреки множеството постъпки на всички ректори до различни институции и доброто желание на някои от архиереите, за сто години не са се намерили достатъчно средства за пълното зографисване на храма, изписани са само стените и сводовете в олтара, куполът и част от подкуполното пространство в стил, имитиращ мозайка. Автор на стенописите по всяка вероятност е проф. М. Ив. Ростовцев, но за жалост те са доста повредени от влагата.

Още през 1903 г. е готов първият ред на иконостаса, т. нар. царски икони, рисувани от известните художници Иван Мърквичка и Антон Митов. Другите икони от иконостаса, амвона, владишкия трон и окачените по стените икони явно са рисувани от различни художници и в различно време и стил. Затова ректорът архимандрит Сионий, грижейки се за благолепието на храма, покрай другите подобрения замени и множеството красиви сами по себе си, но неподхождащи една на друга икони от различни художници, с еднотипни икони във византийски стил, излезли изпод ръката на иконописката Пенка Цанова Гайдарова.

Надяваме се на Божията милост дано когато семинарията празнува своя светъл юбилей, да се намерят средства за пълното изографисване на църквата, за да може семинарският храм да бъде във всяко отношение образец за нашите възпитаници, от които БПЦ и времето изискват да възобновяват старите и да строят нови храмове.

* Отец Кирил Дидов към времето на написването на статията е eфимерий при семинарския храм „Св. Йоан Рилски".

 

105 години храм "Св. Йоан Рилски" - духовно-просветителска и учебно-възпитателна мисия

 

Мария Братинова

105_s.JPGНа 26 октомври (Димитровден) 2009 г. се навършиха 105 години от освещаването на семинарския храм "Св. Йоан Рилски", което ни дава повод да се спрем на неговата духовно-просветителска и учебно-възпитателна мисия.

В учебните зали на семинарския комплекс бъдещите служители на Църквата усвояват основните познания в областта на богословските науки, а в храма те придобиват първите си практически умения по богослужение.

Още през 1932 г., по повод четвърт век от завършването на първия випуск на Софийската духовна семинария, тогавашният ректор, Траянополският епископ Антим, пише следното: "Семинарското управление винаги е обръщало особено внимание на богослужението... То е съзнавало, че учениците, преди всичко, трябва да привикнат истински да се молят и да ценят молитвата не като задължение, а като една насъщна нужда за душата, като основа и ключ на духовния живот. Години наред в Семинарията се полагат грижи за младите души на духовните възпитаници, докато те съзнаят високото и спасително значение на молитвата, та като чуят камбанния звън за молитва в църква, да се овладяват от трепетни чувства и неудържими копнежи за духовна беседа с Бога и да бързат да заемат своето място в храма. Тук, те придобиват и солидно духовно възпитание, което е тъй необходимо за всеки истински пастир и учител на народа".

През време на своето дългогодишно съществуване, храмът "Св. Йоан Рилски" е обгрижван и благоукрасяван със задружните усилия на свещенослужители, семинаристи и богомолци. На няколко пъти обаче, грубите посегателства върху Семинарията от страна на светските власти засягат и учебната църква. Най-напред, по време на Първата световна война (1914 - 1918), когато семинарското здание е превърнато във военна болница, за учебните занятия и за пансиона са наети частни квартири, а учениците са принудени да присъстват на богослуженията в църквата "Св. Николай" на ул. "Цар Калоян" в центъра на града. Вторият път, през 1920 г., по време на самостоятелното управление на земеделското правителство, със заповед на просветния министър, в Семинарията е настанен новооткритият Агрономически факултет. И макар това разпореждане да е отменено от следващото - деветоюнското правителство през 1923 г., мъчителното съжителство между семинаристи и агрономи трае цели осем години и нанася съществени щети върху учебно-образователния и възпитателен процес на духовното училище. Но с най-тежки и трайни последици се оказват събитията от есента на 1944 г., когато семинарските сгради са заети от съветското военно командване в България, а семинаристите са настанени по таванските помещения на Богословския факултет. С писмо № 61 от 5 февруари 1945 г., запазено в църковния отдел на Държавния исторически архив, ректорът на Софийската духовна семинария съобщава на Негово Блаженство Стефан І, Екзарх Български, че служители на Семинарията, ученици и войници са заставени "да изнасят и извличат вещите от различните помещения безразборно и да ги струпват в храма, прозорците и страничните врати на който са повредени, стъклата изпочупени. До вечерта още внесеното в храма бе затрупано със силно навяващия през прозорците сняг".

Едва през лятото, след като с разпореждане от 1 август 1945г. "Св. Синод дава разрешение да бъде преотстъпена временно църквата "Св. Йоан Рилски" при Софийската духовна семинария на св. Софийска митрополия за църковно-енорийски нужди", започва почистването на храма. В същото време, семинарският комплекс е иззет от наложилата се атеистична власт и от януари 1951 г. единственото тогава духовно училище на Българската православна църква (междувременно Пловдивската семинария е слята със Софийската) продължава скромното си съществуване в близост до Черепишкия манастир "Успение Богородично". Това принудително изгнаничество, както и "временното" преотстъпване на семинарския храм за енорийска църква, трае повече от четири десетилетия...

В спомените си, завършилите Семинарията през "черепишкия период" разказват най-вече за безупречния ред и дисциплина, за благотворното въздействие върху тях на видни църковници като Смоленският епископ Тихон, Браницкият епископ Герасим, архимандрит д-р Атанасий Бончев, протодякон Георги Ибришимов и др. За атмосферата, в която израстват семинарстите по това време, достатъчно красноречиво е споделеното от Браницкия епископ Герасим: "Милост велика Бог ми даде, като ме постави учител (Еф.4:11) в духовните ни училища в продължение на четиридесет години. Скъп дар от Бога ми е всеки мой ученик, а най-вече духовните ми синове. Чистосърдечно често им казвам: няма по-скъпо нещо от духовното чедо! За мене духовните чеда, родени и съгрявани с отеческа обич в име Христово, като Божи дар, са скъпо съкровище. При него постоянно е сърцето ми от събуждане сутрин до заспиване вечер, защото казано е: "дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Мат. 6:21)".

Далеч от столицата, семинаристите не униват. Те продължават да се считат за възпитаници на Софийската духовна семинария и да честват своя патронен празник в деня на свети Йоан Рилски.

В София, църквата "Св. Йоан Рилски" запазва светостта на мястото и макар вече изпълняваща енорийски функции, живее в съзнанието на богомолния народ като семинарската църква. Заедно с душеспасителната си мисия, тя съхранява в известен смисъл и духовно-просветителската и учебно-възпитателната традиция на Семинарията. Първоначално, в празнични и неделни дни, тук идват и вземат участие на клироса семинаристи преди да бъдат окончателно преместени в Черепиш. По-късно, тяхното място заемат студенти-богослови от закрития през 1951 г. и обособен като Духовна академия Богословски факултет, между които изпъкват имената на Симеон Димитров, днес Русенски митрополит Неофит, на Тома Шопов, днес ставрофорен иконом и предстоятел на столичния храм "Св. Вмчк Георги Победоносец" и др.

С историята на църквата "Св. Йоан Рилски" през този период се свързват имената на редица известни столични свещеници, но най-трайна диря оставя служението на отец Стефан Енев. Двадесет и осем години, от 1961 до 1989 г., отец Енев води редовно богослуженията и по неговите молитви множество вярващи приемат тайнствата на православната вяра. Неизброими са кръщенията, извършени от него, чрез които големи и малки получават своето второ, духовно раждане. Освен проповедите, съпътстващи богослуженията, отец Енев организира и осъществява поредици от духовни беседи, за което му помага неговият дългогодишен опит като ръководител на детски неделни училища и курсове за възрастни, и като инспектор по религиозно обучение. Сред най-близките помощници на отец Енев и съработници на Господнята нива са презвитера Люба - ръководителка на постоянен дамски хор към църквата, и членовете на енорийското братство, за които изключителната активност на отец Енев е стимул да поддържат храма винаги в добро състояние. След земетресението през 1977 г., по време на което голямото кубе се пропуква дълбоко в горната си част, спешно са поставени солидни железни обтегачи и по този начин храмът е предпазен от срутване, а в края на същата година, върху кубето на камбанарията е възстановен падналият кръст. Няма да е пресилено, ако причислим към семинарския дух през енорийския период на църквата "Св. Йоан Рилски" и поклонническите пътувания до свети места из страната, посредством които миряните, водени от отец Стефан Енев, обогатяват и задълбочават познанията си за православната българска традиция.

С възраждането на религиозния живот у нас, през пролетта на 1990 г., Семинарията е върната на законния й собственик - Българската православна църква и статутът на църквата "Св. Йоан Рилски" като семинарски храм е възстановен. Телената ограда, отделяща храма от останалите сгради, е премахната и пътеката към него разчистена. Завръщането на семинаристите преобразява атмосферата на това красиво място в най-високата част на столичния град. Надалеч отеква жизнерадостният звън на църковните камбани, а разкриващите се нови хоризонти пред духовното училище допринасят и за обновлението на храма. В него семинаристите са най-близо до своите духовни наставници и изповедници. Тук те участват в богослуженията като клисари, с четене, с пеене по източен образец на клироса, с проповеди от амвона. Практически опит в богослужението придобиват и обучаващите се в двегодишния паралелен курс на Семинарията.

При първия ректор след завръщането на Семинарията в София - Константийския епископ Григорий, сега Великотърновски митрополит, в началото ефимерии са отците Атанасий Аргелашки и Владимир Иванов, след това архимандрит Павел, сега Левкийски епископ, и за по-продължително време - отец д-р Любомир Милчев. От 1994 до 1996 г., по време на ректорството на архимандрит Серафим /Геновски/, като ефимерии служат йеромонах Сионий (от 1996 г. до м. юли 2009 г. ректор на Софийската духовна семинария, от 2007 г. Велички епископ и сега викарий на Видинския митрополит), и йеромонах Николай, сега Пловдивски митрополит. През последните години, по реда, по който са записани в църковния регистър, ефимерии при семинарския храм са: отец Людмил Петров, отец Иван Куков, йеромонах Поликарп, йеромонах Йоаким, йеромонах Антим, свещ. Кирил Дидов, свещ. Симеон Иванов, йеромонах Георги и от м. септември 2007 г. - свещ. Божидар Маринов и свещ. Константин Цанков.

Характерна особеност на семинарската църква днес е, че тя изпълнява едновременно две функции - учебна и енорийска. Това е така, защото много миряни идват тук за богослуженията, а така също и за извършване на кръщения, венчавки и различни обреди. Това дава възможност на семинаристите да привикнат отрано със своите отговорности, а у миряните затвърждава убеждението, че най-краткият път на религиозното образование и възпитание към човешките сърца минава през храма.

Скъпа реликва - частица от мощите на патрона на семинарския храм - свети Йоан Рилски, се съхранява в дървена мощехранилница изографисана по законите на православната традиция и поставена в малка ниша в югозападната част на църквата. На това уединено място, при постоянната светлина на кандилото и в мълчаливо благоговение, вярващите отправят горещите си молитви към великия Рилски чудотворец. Под неговото небесно покровителство и под постоянните грижи на ректора Негово Високопреподобие архимандрит Сергий, на ефимериите и на учителите, младите възпитаници на Софийската духовна семинария и бъдещи народни пастири израстват във вяра, наука, родолюбие и укрепват в живото и спасително учение на светата ни Православна църква.

Последна промяна: 12.01.2017 г.