ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » ПАТРИАРШЕСКИ И АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА » Архиерейско слово по повод 57-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия и деня на славянските Първоучители

Архиерейско слово по повод 57-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия и деня на славянските Първоучители

† Русенски митрополит
НЕОФИТ

Ваше Светейшество,
Ваши Преосвещенства,
Възлюбени в Господа всечестни отци,
Братя и сестри,

Цветоносните пасхални дни преминават в светла радост и църковно-народно празнуване на бележити дати и събития. Най-тържествено и най-продължително прославяме Христовото възкресение, както ни е завещала църковната светоотеческа древност. Защото изворът на нашия живот - възкръсналият Господ утоли жаждата на човека за познаване Бога и пратения от Него Иисуса Христа. Усилва се и вярата ни, когато чуваме словата на Спасителя: „Блажени, които не са видели, и са повярвали" (Йоан. 20:29), както бележи църковният песнописец: „не очима своима видехом, но сердечною любовию веровахом" (из ІХ песен от канона на Томина неделя). Господ отвори очите на слепия, за да види светлината. Нашият народ, славянският род, прогледна за вярата и духовното знание чрез великото дело на равноапостолните св. братя Кирил и Методий, чиято памет днес празнуваме и на които е посветен северният престол на Патриаршеската ни катедрала.

Слава вам, родни светци и славянски учители, „отци на българската книга, творци на наший говор мил!" С венци обкичваме образите ви пресветли, хвалебни песни пеем и величаем подвига чутовен, живота ви пресвят, делото ви превелико. „Радвай се, свещена двоице, озарила нас със светлината на богопознанието! Кириле, извор на духовна мъдрост, утолил жаждата на славянските народи, и ти, Методие, подвижник на молитвеното бдение, който с търпението на земеделеца произрасти семето на благовестието...!" (из Слава... на стих. стихири) „Молете Владиката на всички да утвърди славянските народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси нашите души!" (из тропара)
Велико чудо извършиха сред славяните светите равноапостоли, велико чудо бе и просъществуването на нашия род в неговия неравен исторически друм, през който с кирилометодиевски плам защитаваше православна вяра и родна реч, култура и народна свяст, устремен към светли бъднини. „България остана вярна", тя свято съхрани завета на светите Братя и техните ученици, като заслужи „признателността и уважението не само на другите славянски народи, но и на други народи по света и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите „напредък", „култура" и „човечност"..." (проф. Роже Бернар, 31.10.1979 г.). Държава на Аспаруха - силна в труд и бран, осигурила успеха и разцвета на свето-Кирило-Методиевото дело, България стана и мощна „държава на духа" (акад. Дим. Лихачов. За буквите, 1981, бр. 4, стр. 3), роди бележити подвижници на благочестието, които записаха имената си в родната история с най-светли дела на вяра, просвета, свободолюбие и родолюбие.

Велика чест за нас е да бъдем техни следовници, да сеем чистото семе на евангелските истини, в които те ни наставляваха, да помним, че България изгради своя златен Х век на основата на тяхното просветно дело и на подвига на техните достойни ученици. Затова напълно разбираемо е, че днес българското училище трябва широко да разтвори врати за кирилометодиевския дух, за светоклиментовското усърдие, за свето-Паисиевото родолюбие, за Патриарх-Евтимиевата духовна сила и саможертва, за непреходните ценности на Христовото благовестие.

Днес молитвено и с благодарствени към Бога слова отбелязваме и 57-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, наследница на хилядолетна древност, здрави православни традиции и ревностно църковно-народно служение. Жадуван и дългоочакван, тържественият акт от 10 май 1953 година донесе всенародна радост, а независимата Българска православна църква засия отново в патриаршеска чест, облече се в славата и подвига на св. Патриарх Евтимий и великия Търновград, разкриха се в нея и нови творчески сили за по-добро организиране, вътрешно единение и авторитетна междуцърковна дейност. Добрите взаимоотношения с гражданските власти и обществени организации благотворно влияят върху нейния вътрешен живот и съдействат за укрепване на църковното и народното единство. С материнска обич и загриженост светата ни Църква промишлява и за своите чеда, устроили живота си извън пределите на Родината. Предприемат се необходимите промени в устройството на задграничния й диоцез.

Поднасяме нашата изрядна почит и признателност към нинездравстващия предстоятел на светата ни Църква - Негово Светейшество Българския патриарх Максим - богомъдър кормчия, ревностен първойерарх и духовен наставник. Възкачил се преди 39 години на трона на българските патриарси, той усърдно и себеотдайно носи отговорното патриаршеско служение, като сее чисти и здрави семена на нивата Господня и с топли грижи следи за растежа и плодовете. А те са обилни и радват всички ни, вдъхновяват ни за подражание и следване на този светъл пример.

Пълнотата на светата ни Църква - архиереи, клир и паство - с Божия помощ преодоляха и трудни моменти, а днес пребъдват в мир и съгласие с отеческите наставления на Светейшия ни Патриарх, който всякога търси онова, що служи за мир и взаимно назидание (Рим. 14:19). Авторитетният му глас всякога се издига в защита на светото Православие, християнското единство, родолюбивите дела, милосърдието и миролюбието.

Нека в усърдна молитва изпросим от Бога в бъдните дни щедро да излива Своите милости в живота и делата на светата Българска Патриаршия и на родния ни Светейши патриарх, да укрепва десницата му и подпомаган в съборно единство с високопреосвещените синодални архиереи, от предаността на клира, монашеството и благочестивите християни - да води светата ни Църква от сила в сила, в благоденствено и мирно житие, с преданост към Родината, доброплодно за народа Божий и спасително за всички ни. Амин.

 

Словото е произнесено на 11 май 2010 г., вторник, ПКСХП „Св. Александър Невски", празник на северния престол  "Св. св. Кирил и Методий" и 57 години от възстановяването на Българската патриаршия.

Последна промяна: 12.05.2010 г.