ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » ПАТРИАРШЕСКИ И АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА » Слово на патриарх Максим по повод 96-годишнината му

Слово на патриарх Максим по повод 96-годишнината му

† МАКСИМ, Патриарх Български

 

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, честни отци, възлюбени братя и сестри,

Въздавам смирено слава на Бога, Който благослови и тази 96-а година от моето рождение да дойда отново в родното си село Орешак, да застана със синовна благодарност при гробовете на покойните си родители, да се поклоня благоговейно пред чудотворната икона на небесната покровителка на светата Троянска обител Пресвета Богородица, където съм приел второ - духовно рождение в свещения купел на Тайнството Кръщение и с Божията благодатна помощ съм поел некраткия път на физическия си живот и духовно служение.

Премина скромно времето на детско-юношеския ми живот с школски занимания, молитва в манастирския храм, посилен кърски труд. Последваха приятни учебни години в Софийската духовна семинария. Изживях мъчителен период в очакване на служебно назначение на служба по подготовка и звание. Негово Високопреосвещенство Доростолският и Червенски митрополит Михаил отечески подаде да целуна ръка и благослови да заема овакантената служба певец-деловодител в русенския храм „Успение Богородично".

По душа ми беше включването в просветната и социално-благотворителната църковна дейност, която осъществяваше митрополията. Желаех да получа висше образование. Мъчно, с труд си изкарвах средства за издръжка.

След завършване на Богословския факултет осъществих и отколешното си решение за монашески постриг, който стана във факултетския параклис „Св. Климент Охридски". След известно време клирическо служение като дякон-проповедник при Ловчанска митрополия, получих назначение за учител-възпитател при Софийската духовна семинария - приятна, със задоволство изпълнявана служба.

Бях познат от миналото си служение в Русе и ме назначиха за протосингел на митрополията.

С решение на Светия Синод се прекрати протосингелското ми послушание в дунавския град. Повери ми се по-отговорна служба - предстоятел на Българското църковно подворие в Москва и представител на Българската православна църква при Московския и на цяла Русия патриарх Алексий. Шест години с добра съвест, с отговорно служение, с клирическо послушание изпълнявах тази длъжност.

След завръщането от Русия ми беше възложена високата административна длъжност главен секретар на Св. Синод, впоследствие и председател на редакционната комисия на „Църковен вестник" и сп. „ Духовна култура". Получих и епископска хиротония.

След блажената кончина на Ловчанския митрополит Филарет бях избран на негово място за архипастир на родната ми Ловчанска епархия, където на архипастирско служение бях 10 години.

От 4 юли 1971 г. по благословение на Христа, „Глава на Църквата" (Кол. 1:18), с избор от Църковно-народен патриаршески избирателен събор, по Божия милост съм Патриарх Български и Митрополит Софийски, във време на тежко изпитание за Църквата, на която съм определен за Предстоятел. Повелителен дълг ми налагаше да се съобразя със съвета на св. апостол Павел към Ефесяните: „И тъй гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави. Затова недейте бива неразсъдливи, а познавайте що е воля Божия" (Еф. 5:15-17). И съобразно думите на Откровението: „Не бой се никак от онова, което има да претеглиш" (Откр. 2:10). „Имайки добра съвест" (1Петр. 3:16), „чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява" (Фил. 4:13), със събратското сътрудничество, по съвета на св. апостол Петър: „Бъдете всички едномислени" (1Петр. 3:8,) и наставлението на св. апостол Павел: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов" (Гал. 6:2), заедно с високопреосвещените събратя, членове на Светия Синод, преосвещените епископи, честния клир, благоговейните монаси и монахини, духовните и мирски църковни сътрудници и молитвите на благочестивите християни, съм се трудил за благопреуспяване на Светата Църква, отстояване църковната дисциплина, водене към спасение на нашето паство, поддържане неотклонно на църковното единство, изпълняване родолюбивата ни традиция, радеене за православно възпитание на младежта. В склона на живота си отново благодаря на „Иисуса Христа, Който ме укрепява" (Фил. 4:13) „чрез Неговата славна мощ за всяко търпение и великодушие с радост" (Кол. 1:11). Ще възкликна с Псалмопевеца цар Давид: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина" (Пс. 113:9).

Дълбоко признателен съм към всички вас, от велика до мала, които ме почетохте с присъствието и молитвите си сега. Бог, по застъпничеството на пречистата Си Майка Пресвета Богородица, пред чудотворната икона на която стоим, да ни благослови!

 

Троянски манастир, 29.10.2010 г.

 

Последна промяна: 14.12.2010 г.