ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » ПАТРИАРШЕСКИ И АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА » Слово-отговор на Главиницки епископ Йоан, 30.11.2010 г.

Слово-отговор на Главиницки епископ Йоан, 30.11.2010 г.

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

боголюбиви отци,

възлюбени в Господа братя

и сестри,

 

Днес, по благата Божия воля и решението на Св. Синод на родната ни Православна църква, аз, недостойният Божи раб, приех благодатта на Светия Дух за апостолско служение. "Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?" (Пс. 115:3) ­ През всички дни на моя живот ще Му въздавам гореща благодарност. Като зная думите на нашия Спасител Господ Иисус Христос: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил" (Йоан. 6:44), смирено ще благодаря на Бога за великата Му милост да ме приеме за чадо на св. Христова Църква чрез св. тайнство Кръщение. Всесърдечно ще Му благодаря за благодатната Му подкрепа в моя духовен живот чрез св. тайнство Миропомазание. Всесърдечно ще Му благодаря за умиването на моите грехове чрез св. тайнство Покаяние. Всесърдечно ще Му благодаря за духовното ми нахранване с най-питателната храна за душата чрез приобщаването ми със св. Тайни. Всесърдечно ще Му благодаря за великата Му милост и неизмерима благост да ме удостои да получа благодатта на Светия Дух за трите степени на църковната йерархия. Всичко съм получил от Бога даром и в тоя момент най-ясно съзнавам дълбокия смисъл на думите Христови: "Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод" (Йоан. 15:16). На тия Христови думи се дължи моето дръзновение да приема великия Божий дар ­ епископското служение, макар ясно да зная неговата висота и голямата отговорност, която има този, който го приема.

Считам, Ваше Светейшество, че чрез възлагането днес върху мене на светителските ръце на Негово Високопреосвещенство свето-Сливенския митрополит Йоаникий, на високопреосвещените митрополити и преосвещените епископи Христос ме избра и ме праща да отида да принасям плод на Неговия виноград.

Всесърдечно синовно благодаря Вам, Ваше Светейшество, за удостояването ми с епископски сан и за всичките Ваши отечески грижи за моето духовно възрастване, за отеческата Ви подкрепа при изпълнение на досегашните ми служения, особено при ректорството ми в Софийската духовна семинария. Паметни за мене през целия ми живот ще останат, Светейши владико, мъдрите напътствени слова на Негово Високопреосвещенство свето-Сливенския митрополит Йоаникий в днешната моя Петдесетница, слова, пропити с топла отеческа любов. Те ще ми служат за ръководство в бъдещото ми служение на Бога.

Всесърдечно благодаря и Вам, Високопреосвещени митрополити и Преосвещени епископи, за Вашето участие в епископската ми хиротония.

Дълбоко признателен съм на блаженопочиналия свето-Старозагорски митрополит Панкратий, от ръцете на когото приех монашески постриг в светата Бачковска обител под покрова на Божията Майка. Благодаря му, че още като студент в Духовната академия ме повика за свой протосингел. Със синовна обич и дълбока признателност винаги ще си спомням за мъдрото му отеческо ръководство в работата ми при него. От него, с благословението на Св. Синод, бях удостоен с архимандритско отличие. По неговите грижи бях изпратен във великата Руска страна за аспирант в Московската духовна академия в град Загорск, под свода на светата обител на великия светец на Руската земя ­ преподобни Сергий Радонежки. Какво духовно богатство, особено чрез опознаването на голямото руско благочестие, получих в годините на моето пребиваване там! Със синовна благодарност и дълбока признателност оставам към блаженопочиналия Московски и на цяла Русия патриарх Пимен, по благословението и под отеческите грижи на когото пребивавах там, ще си спомням за тия години!

Дълбоко признателен съм на блаженопочиналия свето-Видински митрополит Филарет, който след завръщането ми от Загорск ме повика за свой протосингел. С топла отеческа любов той ме ръководеше в работата ми при него. Нему дължа много за придобиването на административен опит.

Всесърдечно благодаря на Негово Високопреосвещенство свето-Врачанския митрополит Калиник за любвеобилното му отеческо отношение към мене по време на моето учителство и подчертано съдействие при ректорството ми в Софийската духовна семинария.

Всесърдечно благодаря на Ваше Светейшество и Св. Синод на Българската православна църква за благословението ви да замина на специализация и командировка в Германия и обслужване на Българската църковна община "Св. Климент Охридски" в гр. Мюнхен като енорийски свещеник и протосингел в юрисдикцията на българската Западно- и Средноевропейска епархия, под духовното попечение на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон и за повишаване на моите научни познания като професорски стипендиант в Академията по философия и социология в Шварцвалд.

Дълбоко признателен съм на моя духовен отец блаженопочиналия свето-Браницки епископ Герасим, пред когото още като ученик в I клас на Софийската духовна семинария открих моето желание да приема монашество. С топла отеческа любов, като мой учител и наставник, той ме ръководеше в подготовката за монашески постриг, при който ме прие под своята монашеска мантия. Чрез неговите светителски ръце аз получих благодатта на Светия Дух за двете степени на църковната йерархия. Под неговото вещо ръководство в продължение на 4 години придобих много педагогически опит като учител-ефимерий и заместник-ректор на Софийската духовна семинария по време на неговото ректорство там и търсих отеческите му напътствия за моя живот.

Чувствам дълг да изразя синовна благодарност към моите покойни баща и майка, които в детските ми години ме водеха в Божия храм и първи ме запознаваха с истините на вярата в Христа.

Сърдечно благодаря на моите учители в Софийската духовна семинария и на моите професори в Духовната академия за придобитите от тях богословски знания.

Сърдечно благодаря на всички, които взеха молитвено участие в днешната служба.

На всички молитвено пожелавам многолетно крепко здраве!

В този силно вълнуващ сърцето ми момент аз си спомням думите на великия светител св. Йоан Златоуст: "Епископът е длъжен да принадлежи на всички и да носи трудностите на всички" (Беседа върху Деяния апостолски). Тия думи, думите на Христа: "И от всекиго, комуто е много дадено, много ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква" (Лука. 12:48), думите на св. ап. Павел към ефеския епископ св. ап. Тимотей: "Бъди образец за верните със слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота" (1 Тим. 4:12) ­ ми говорят за високото достойнство и големите отговорности на епископското служение. Те изпълват душата ми с особена боязън. С особена боязън изпълва душата и всичко, което съм учил като семинарист и студент и на което съм учил питомците на нашата Алма матер, Софийската духовна семинария, за висотата, трудностите и големите отговорности на пастирското служение. Ще мога ли аз с немощните мои сили достойно да изпълнявам това тъй високо, трудно и отговорно служение?  Надежда и утеха в моята боязън ми е получената Божествена благодат, която всякога лекува немощното и възпълня оскъдното. Надежда и утеха намирам в думите Господни към св. ап. Павел: "Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява" (2 Кор. 12:9). Упованието ми е във всегдашната подкрепа на Божията Майка, на молитвеното застъпничество на моя небесен покровител св. Йоан Рилски, на св. благоверен велик княз Александър Невски, комуто е посветен този величествен храм, и на всички Божии угодници. Утеха ми е, убедеността ми, Ваше Светейшество и Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, във Вашата молитвена подкрепа и Вашето отеческо съдействие в бъдното ми служение.

Пред всички обещавам да спазвам дадените от мен днес обещания и усърдно да работя на Божията нива и да принасям достоен плод, по мярката на моите сили, за полза на светата ни Църква и благочестивия ни народ, като изпълнявам евангелското задължение да бъда миротворец (Мат. 5:9), и като патриот на своето Отечество.

Слава на Всемогъщия Бог, Който ми е дал живот, облякъл ме е в дрехата на спасението за служение в Неговата Една свята, вселенска и апостолска Църква, милостиво ме подпомага във всяко добро дело, и на Когото съм готов всепредано да служа до края на моя живот. Амин!

Бележка: Словото е произнесено в ПКСХП "Св. Александър Невски", 30.11.2010 г.

 

Последна промяна: 19.07.2011 г.