ЛЕСТВИЦА

 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » ПАТРИАРШЕСКИ И АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА » Слово на Пловдивския митрополит Николай за мир и единство в светата ни Църква и за укрепване на нашата вяра, 29.01.2012 г.

Слово на Пловдивския митрополит Николай за мир и единство в светата ни Църква и за укрепване на нашата вяра, 29.01.2012 г.

Ваши Преосвещенства,

Боголюбиви отци,

обични в Господа братя и сестри,

В днешния неделен ден светата Православна църква е установила чрез литургийното свето Евангелие да си припомним поучителната история на Закхей. Тя е разказана в Евангелието по свети апостол и евангелист Лука. Закхей е бил митар - бирник в Йерихон, ненавиждан и презиран от всички. Когато нашият Господ Иисус Христос влязъл в Йерихон, Закхей, който бил нисък на ръст и не можел да се провре през тълпата, се покатерил на една смокиня. Иисус Христос се спрял при смокинята, вдигнал поглед и казал: «Закхей, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти». Закхей бързо слязъл, отишъл си у дома, където с радост посрещнал Иисуса Христа. Събраният отвън народ роптаел и казвал за Господа: «Отби се при грешен човек». Какво са си говорили Иисус Христос и Закхей, Евангелието не разказва. Но след разговора си с Господа Закхей излязъл и обявил, че раздава половината от имуществото си на сиромасите, а на всеки, от когото е взел несправедливо, ще върне надвзетото четворно. А Господ произнася знаменателните думи: «Синът Човечески дойде, за да подири и спаси погиналото».

Тези, които редовно идват на църква и слушат словото Божие, знаят, че тези евангелски четива се тълкуват от позицията на съдържащия се в тях нравствен и духовен смисъл.

Закхей е бил богаташ - както всички са богати с грехове.

Мирската тълпа на пътя на Иисус Христос са нашите суети, грижи, страсти и вкоренени привички.

Закхей е бил нисък на ръст - както всеки, макар и да нарича себе си християнин, трябва да признае, че пред лицето на Господа е духовно недорасъл и понякога не може да види Христа, защото е затулен от собствените си грехове.

Покатерването на дървото символизира произнасянето на молитва, която възнася душата и я доближава до Бога.

След думите на Христа Закхей се спуска от дървото - това означава покаяние.

Домът на Закхей - това е сърцето, чиито врати винаги трябва да са широко отворени за Христа; а именно - вратите на покаянието.

По неведомите, но спасителни Свои пътища Той ходи сред нас, за да подири и спаси погиналото.

Единственото, което се иска от нас, е да осъзнаем, че сме грешни, да поискаме да се издигнем над тези свои грехове чрез молитва, да се помолим, да получим прошка и да поправим причинените от нас неправди. Което е формулата на спасението. Толкова е просто.

Ето тази история, братя и сестри, Църквата припомня на днешния ден. А аз не мога да спра да се учудвам на спасителния Божий промисъл, който ни подтикна да се съберем точно в Неделята на Закхея в престолния за епархията ни град, за да чуем точно тази история. История, която е в рядко съзвучие с налегналите ни грижи и едновременно съдържа отговора на измъчващите ни въпроси.

Обични братя и сестри,

Свети апостол Павел ни съветва: „Непрестанно се молете, и за всичко благодарете".

За усърдна молитва към Бога, за благодатен мир и духовни сили, а така също и единство в Църквата и укрепване на вярата в тези дни на духовни изпитания сме се събрали, за да призовем Божията помощ по молитвите на Божията Майка - Света Богородица и застъпничеството на всички светии.

Факт е, че през последните дни светата Българска православна църква е подложена на тежки изпитания. Няма защо да го крием или омаловажаваме - общественият образ на епископата е сериозно накърнен, а народът е духовно смутен. И ние търсим Божията помощ в тези тежки времена за светата ни Църква, питаме се «какво да сторим» и получаваме апостолския отговор : „Непрестанно се молете, и за всичко благодарете". И аз ви призовавам днес да се помолим и благодарим на Господа.

Да Му благодарим за изпитанията. На първо място Бог ни поставя на изпитанието да се срещнем очи в очи с Истината. Да погледнеш директно в Истината е тежко изпитание, то е да погледнеш право в очите на Господа. Ако пристъпиш с нечисти помисли, такъв поглед може да те изпепели. Ако се подготвиш с искрена молитва и пристъпиш към Истината със страх Божий, тя ще те възправи. Тя ще те направи силен. Защото ще те направи свободен.

В случая става дума за това, че всички ние научаваме една част от истината за близкото минало на Българската църква. Изнесените факти вече са публични и тепърва ще бъдат изучавани и анализирани. Медийното любопитство обикновено се концентрира върху въпроса «какво?». Кой какво бил рекъл, кой къде бил ходил, кой какво бил сторил. Истински важният въпрос, братя и сестри, не е въпросът «какво?», а въпросът «защо?». Защо това се е случило? Кои са причините и движещите мотиви? Това е същественият въпрос и от неговия отговор зависи дали ще разберем какво трябва да направим, за да не се случва това повече. Да не се случва повече Църквата да изпада в такива тежки зависимости. Този въпрос обаче изисква задълбочен отговор, който няма да бъде даден в медийната шумотевица.

Казах: «част от истината» и подчертавам това - «част». Абсолютната истина е известна само на Господа. Няма две истини. Няма различни гледни точки върху истината. Може да има различни гледни точки и различни интерпретации на фактите, но Истината е единствена.

Казвам това, за да подчертая, че на никой от нас, освен на Бога, не ни е дадено да знаем абсолютната истина за историята на досиетата на църковния клир. Не ни е дадено да знаем, какво е било в душите на онези духовници, които са били изкушавани, изнудвани, заплашвани или малтретирани от Държавна сигурност. Самото твърдение, че някой обладава и може да ни съобщи истината за техните преживявания, е грях. Всеки сам трябва да отвори сърцето си пред Господа и да Му разкаже своята история. Някои от архиереите проявиха високо духовно съзнание и в покаяние помолиха за прошка народа. Други считат, че не е нужно да сторят това публично. Пък и само Христос може да прецени дали ще посети дома на тези човеци. Разговорът между Иисус Христос и Закхей се е състоял на четири очи. Не бива да тропаме с крак и да настояваме Закхей да се изповядва публично и да преценяваме дали той се е изповядал съобразно очакванията на медийната аудитория. Не сме ние тези, които ще преценяваме дали Бог ще влезе в дома, в сърцето на изповядалия се. По този въпрос не може да има решение на Светия Синод. Решението е индивидуално за всеки митрополит!

„Непрестанно се молете, и за всичко благодарете".

Да се помолим и благодарим на Господа и за това, че ни изправя очи в очи пред една друга същностна характеристика на православното изповедание на нашата вяра - индивидуалната отговорност. Няма друго изповедание в света, което до такава степен да извисява човека. Не като самодостатъчно същество и ценност сама за себе си, а като образ и подобие Божие. Човек, личност, надарена със свободна воля, право самостоятелно да взима решения и да прави избор. Индивидуалност. Именно, защото нашата вяра издига човека, личността толкова високо, тя и изисква от него много. Тя изисква онова, което срещата с Иисус Христос е предизвикала у Закхей. Да поиска да се издигне сам над греховете си. Да се помоли, да се покае, да приеме Иисус Христос в сърцето си и да поиска да поправи четворно евентуално причинените неправди. Сам и по своя воля и съвест, а не по принуда.

Припомнете си как свети апостол Петър трикратно се отрече от Христа. Припомнете си как тръгна по водата, за да стигне до Иисуса, уплаши се, усъмни се и започна да потъва. Тогава Иисус Христос го смъмри: «маловерецо, защо се усъмни», протегна ръката си, за да го извади и спаси от бездната - от смъртта.

Всеки човек, дори митрополитът, подобно на свети апостол Петър може да се уплаши, всеки може да се отчае, всеки може да изпадне в съмнение и маловерие. Но, ако отново повярва, Бог ще му протегне ръка и няма да го остави да потъне. Синът Човечески дойде, за да спасява, дори и това, което ние си мислим, че е погинало. Христос никога не се отчайва, никога не се отказва от нас и винаги ни дава следващ шанс за спасение. Единственото, което иска, е да не губим вяра, че Той е по-силен от всичко. Дори и от смъртта.

Питаха ме тези дни, дали сега след тези скандали гласът на Църквата ще се чува силно. Тоест, дали последните тъжни събития няма да го отслабят. Дали нашите инициативи по общественозначими проблеми като вероучението, или като сурогатното майчинство няма да олекнат. Отговорих: гласът на Църквата е гласът на вярващите. Ако всеки вярващ преодолее страха, конформизма и унинието, ако високо и ясно заяви кои са нашите морални принципи, ако декларира, че изповядваме и защитаваме светостта на майчинството и сме против превръщането му в бизнес, че искаме децата ни да получават възпитание във вечните ценности, че не сме овце или прости консуматори, ако срещу всяко оскърбяващо чувствата и здравия ни разум светско решение противопоставим позицията на нашия православен морал, то тогава гласът на Църквата ще се чуе по-силно от всякога. Искам да кажа, че дойде времето всеки, който нарича себе си православен, да поеме индивидуална отговорност. Всеки православен християнин днес е Българската православна църква. Всичко добро, което ще се случва оттук нататък, зависи от Божията помощ, но и от духовното съзнание на всеки един от нас.

„Непрестанно се молете!", особено сега трябва да отправяме непрестанна, усърдна молитва към Господ Бог, да ни пази и да преведе кораба на родната ни Църква цял и невредим през бурята на това изпитание. Подчертавам, всеки един от нас, митрополит, епископ, свещеник, мирянин, трябва да направи всичко, което зависи от него, да не се разцепи спасителният кораб на родната ни Църква. Вярвам, че Бог, с Чиято помощ беше преодолян разколът, няма да допусне нов, смирено се моля това да е просто само още едно поредно изпитание пред родната ни Православна църква, от което тя ще излезе още по-укрепнала.

„Непрестанно се молете, и за всичко благодарете."

Молитвено благодарим на Бога за това, че по Неговата велика милост на българския патриаршески престол е Негово Светейшество Максим, Патриарх Български. Имах възможност да кажа и няма да се уморя да повтарям, че ние не можем да оценим каква велика милост е оказана на нашия народ да имаме точно този човек за Български Патриарх. Осмиван, подиграван, клеветен, поругаван, подканван да освободи престола по кефа на този и онзи, днес Негово Светейшество след отварянето на досиетата се оказва духовно и морално по-силен от всякога. Патриархът днес е най-здравата котва на кораба на светата ни Православна църква. На 97-годишна възраст той със здрава десница ще го удържи в бурята. Аз съм сигурен в това. Нека се молим от сърце Бог да му дава крепки сили и дълголетие - светейшият наш патриарх Максим да ни преведе и през това изпитание, както превежда Църквата през всички митарства от 40 години насам.

„Непрестанно се молете, и за всичко благодарете."

Слава Богу, тези бури отминават нашата епархия. Това отново се дължи на Божията милост и премъдрост. Знаете, че проблемът с досиетата в нашата епархия беше решен предварително, радикално и със завидно единодушие в рамките на клира. Благодаря отечески от сърце на освещения клир, свещенослужителите от Пловдивска епархия. За това, че с разбиране и готовност приеха нашето предложение да поискаме този проблем в нашата епархия да бъде решен, без да се чака намесата на светска институция. Особено благодаря на онези, които попълниха декларации за доброволно установяване на принадлежност към органите на бившата власт с пълното съзнание, че ще бъдат разкрити. Те постъпиха като Закхей. Ако и занапред постъпват като него, ще заслужат нашата отеческа любов и вярност. Благодаря на всички вас, боголюбиви отци. Надявам се да сте се убедили колко правилно беше това наше решение.

Тъй като лукавият си няма работа, освен да крои интриги, които Бог допуска за наше изпитание, благодатният духовен мир в нашата епархия беше смутен. От спорове, свързани с ремонтите, извършени в някои пловдивски църкви и по-специално в този храм «Света вмчца Марина». От два месеца насам в медии и медийни форуми ни наричат с всевъзможни обидни имена, сипят върху нас клевети, обявяват ни за престъпници, които трябва да изгният из затворите. Защо? Защото сме се осмелили да ремонтираме и да се погрижим за благолепието на няколко храма. Без да се консултираме и без да подлагаме Църквата на унижението - специалисти, които публично декларират, че са атеисти, да ни обясняват как трябва да изглежда един православен храм и кой е неговият автентичен вид. Кой е автентичният вид на българската душа? Ако слушаме някои културни схоластици, автентичният вид на българската душа трябва да са пропадналите покриви, пропуканите стени, опушените сводове, бурените и калта. Ние не сме съгласни това да е така.

Искам да благодаря на Министерството на културата, което по наша молба изпрати комисия, която прегледа църквите и очакваме в скоро време да даде компетентна оценка на стореното. Ако сме нарушили някоя светска наредба, ако не сме попълнили правилно някой формуляр или сме пропуснали да подадем някой документ - ще си понесем санкцията. Но, боголюбиви отци, казах и пак повтарям: ако свещеник бъде осъден, наказан и поведен към затвора за това, че е ремонтирал и благоустроил църквата си, аз ще вляза в затвора заедно с него. Прекрасни възрожденски къщи в Стария град се сринаха пред очите ни и виновни и наказани няма. Ако ще наказват нас за това, че запазихме църквите си - моля, нека заповядат. Но няма да приемем храмовете ни да бъдат паметници на културата, превърнати в паметници на немощта и запустението.

Особено държа да благодаря на министъра на културата и ще ви кажа защо. Писмото ни беше изпратено до министъра в средата на ноември. Комисията дойде онзи ден. След като изтече Коледният пост, след като посрещнахме Рождество Христово и след като изминаха всички големи януарски празници. Оценяваме този жест на министър Рашидов по достойнство. На толерантността ние винаги ще отвърнем с толерантност.

Обявихме, че днес ще четем молитва за вразумление. За вразумление на онези, които ни обиждаха, поругаваха и не могат да ни простят, че сме посегнали на «техните си» църкви. Понеже иначе те трудно намират пътя към църквата, използвахме тази интелектуална провокация, за да ги поканим. Поканих ги, за да благодаря и на тях. Благодаря им, защото забелязаха, че епархийската Пловдивска църква е жива. Благодаря им, че с критиките си я правят още по-жизнена. Благодаря им, защото показаха, че разполагат с енергия и, след като заситят гнева си срещу Църквата, със сигурност ще продължат нататък. Вярвам, че те и занапред със същата страст и всеотдайност ще бичуват всички духовни, обществени и социални несправедливости и недъзи. Ако ние сме станали причина за акумулиране на тази обществена енергия - слава на Бога. В лицето на някои от интелектуалците, впрочем, виждам едни съмишленици на Църквата и бихме се радвали, ако те посветят част от талантите си на нея. Разбира се, подобно решение зависи от това, доколко те ще са в състояние да преодолеят субективизма. И да видят, че зад моята скромна слаба фигура стои онази институция, която е създавала духовния, културен и архитектурен облик на град Пловдив. Град, който толкова обичаме и с който толкова искаме да се гордеем. Ако видят, че зад Николай седят митрополитите Никифор, Хрисант и Паисий и много други. Добри и лоши, митрополит Никифор е построил храма „Света Неделя". Митрополит Хрисант е довършил храма „Света Марина". Митрополит Паисий е повикал Захари Зограф и Станислав Доспевски и им е възложил да нарисуват онези произведения, които сега са «национално достояние». Произведения, които, уверяваме ви, ще пазим. Не само защото са «движимо културно наследство», а защото са нещо много повече от това.

Използвам случая да ви информирам, че междувременно Пловдивската митрополия разработи цялостна своя програма за социализиране на нашето православно наследство и вплитането му в културния ландшафт на Пловдив. Скоро ще представим концепцията си на обществеността и ще разчитаме на подкрепата на интелектуалците за нейното реализиране.

В заключение, братя и сестри, да припомним, че на Своята войнстваща земна Църква, Господ Иисус Христос не обеща благоденствие, а скърби. И ние знаем, че ще имаме още много изпитания. Но и в дни на изпитания знаем, че трябва винаги да търсим Божията помощ. Затова и сме се събрали сега тук, в митрополитския храм „Света великомъченица Марина", за да се помолим съборно за благодатно единство и мир в светата ни Църква. Пред нас са скъпите на всички ни чудотворни икони на Божията майка и мощите на Божии угодници, утешително и благодатно е тяхното присъствие сред нас. Убедени сме, че тези светини ще ни укрепят в тези дни на изпитания. И нека пак кажем: Благодарим Ти, Господи! Благодарим Ти и за изпитанията! Които ни правят по-смирени, по-мъдри и по-силни.

Митрополитски храм "Св. Марина", Пловдив

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.