ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » ПАТРИАРШЕСКИ И АРХИЕРЕЙСКИ СЛОВА » Синодално слово за пострадалите във времето на атеизма при панихидата на 1.02.2013.

Синодално слово за пострадалите във времето на атеизма при панихидата на 1.02.2013.

ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ,

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД НА БПЦ-БП

 

„Никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си" (Рим. 14:7).

Ваше Високопреосвещенство и Преосвещенства,
всечестни отци, обични в Господа братя и сестри,

За трета поредна година България чества Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, който изгражда едно тоталитарно, безбожно общество. Известен е фактът, че първи февруари е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. нар. „Народен съд".

Дълг православен, духовен, морален и народен е молитвено да почетем паметта на нашите скъпи покойници, загинали по време на атеистичния режим. Родната ни света Църква никога не е забравяла и не може да забрави тези свидни жертви, произлезли от нейните недра. За нас подвигът на погубените човеци, дали живота си в отстояване на своята православна вяра, е велика драгоценност. Атеизмът е нещо много страшно.

Той е като тънка ледена покривка, по която може да мине някой човек, но един цял народ - никога. Урокът, който е получил българинът през двадесети век, понякога ужасява. Брат е убивал брата си, деца са убивали бащите си, защото са загубили любовта Христова един към друг и са престанали да виждат в себе си образа Божий.

Само за три месеца са били избити без присъда, осъдени на смърт и затвор хиляди невинни български граждани, повечето от които духовници и православни християни. От тях 152-ма са духовници, 13 осъдени на смърт, 13 на доживотен строг тъмничен затвор.

Дъщерята на свещ. Петър Дивизиев от Разлог споделя: „Няма по-силно наказание от Божието, затова нека да не търсим мъст и нека да няма повече никога такова време, в което да се убиват невинни хора, в което да се създават насила убийци. Защото аз съм сигурна, че тези хора, които са извършили това грозно деяние, не са били родени убийци. Някой ги е накарал, някой може би ги е заставил да постъпят така. Дано отсега нататък да станем по-духовни, да живеем в мир" (из: Георги Казанджиев. Варненският и Преславски митрополит Йосиф, 2010, с. 10). Наистина, в много от случаите престарали се активисти се показват „по-големи католици от папата". В своите донесения дори тогавашни партийни величия донасят, „че с тъпите си железобетонни глави комунистите искат поквара на Православната църква и нищо друго, превръщането й в свой инструмент, декорация, каквото е казионното БЗНС и други така наречени организации, което за Църквата е нещо несравнимо по-ужасно, но не успяват" (Фотев, Г. Дългата нощ на комунизма в България. С., 2008, с. 289-290).

Въпреки масовите убийства, изтезания, хвърляне в затвори, ТВУ-та, интерниране, най-различни репресивни мерки на новата власт, побоищата, униженията, гаврите, всекидневни заплахи, въпреки всички изпитания, на които обикновени християни, архиереи и стотици свещеници са били подлагани, Варненският и Преславски митрополит Йосиф свидетелства, че в Българската православна църква не настъпват „никакви промени за нейното атеистично демократизиране", тя в никакъв случай ни на йота, ни за миг не се е поддала на унизителна служба на атеистичния режим и всички опити за атеистично демократизиране на Църквата не са постигнали преследвания резултат. Независимо от разгрома и избиването на елита на българската интелигенция, научната мисъл, военни и духовници, съдебните разправи, хилядите шумни, незаконни и без юридически основания процеси, Българската православна църква не изменя на своето служение и мисия, но винаги, макар и в условия на ограничение е служила св. тайнства, призовавала е Божията помощ и милост над своя многострадален благочестив православен народ и проповядвала словото Божие за нравствено очистване и богоуподобяване на вярващите.

Блаженопочиналите патриарх Кирил и патриарх Максим, както и епархийските архиереи, са направили всичко възможно, за да облекчат мъките и страданията на миряни и духовници в затворите, както и да бъдат те освободени по-рано, като са ги назначавали отново на благодатно енорийско служение. Около 30 са свещениците, които са били запазени от репресии. На помена във връзка с 40 дни на незабравимия патриарх Максим, един християнин лично ни сподели, че на два пъти е бил спасяван от насилие, благодарение на Предстоятеля на Църквата ни. Точно тази репресивна дейност доведе до духовното разпадане на атеистичната власт в страната ни. Както се казва в Свещеното Писание: „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне: който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот" (Гал. 6:7-8).

Нека се стараем да следваме призива на Самия Господ Иисус Христос и Неговия Предтеча, да принесем плодове, достойни за покаяние (Мат. 3:8), да сеем в духа, за да пожънем духовно обновяване, мир, единение на народа ни и вечен живот. Амин.

---------

*Слово на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, Наместник-председател на Св. Синод, произнесено на 01.02.2013 г. в ПКСХП „Св. Александър Невски", по повод панихидата за загиналите за вярата жертви на атеистичния режим.

 

Последна промяна: 19.02.2013 г.