ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Сибирски култове

"ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ"
или
КУЛТЪТ "АНАСТАСИЯ"

Антихристиянският образ на сибирската Анастасия


През последните 30 години сред атеистите, агностиците, “свободомислещите интелектуалци” и последователите на такива религиозни и псевдорелигиозни движения като Ню Ейдж и новоезичеството например все повече и повече се налага тенденцията за лукаво отбягване на задълбочените доктринални дискусии. Вместо категорично отстояване на конкретни системи от вярвания и ценности, повечето новопоявили се религиозни групи предлагат най-вече алтернативен начин на живот, с което привличат вниманието на модерния човек, който е психически претоварен и духовно объркан. Стига се дотам дори, че много от съвременните религиозни общности с ненужна свенливост или с фалшива категоричност заявяват, че не се занимават с религиозна дейност, сякаш религията въобще или техните вярвания в частност са срамни явления. Такъв е случаят и със създадения от руснака Владимир Пузаков-Мегре сибирски култ “Анастасия”, който енергично навлиза и в българското духовно пространство. Атанас Панчев, един от учредителите на Българска родна партия, нагърбила се със задачата да стане политически защитник на анастасийските идеи у нас, казва следното: “В България никой не ни нарича секта /.../ Ние сме екологично движение, което се занимава с опазване на околната среда, с екология. /.../ Това всъщност не е учение – Мегре описва един нов начин на живот.” (1) Макар и религиозният му пласт да не може да се сравнява със силата и интегритета на вярата на онези, които изповядват някоя от световните религии например, по-нататък ще видим, че този “нов начин на живот” съдържа елементи, които ни дават пълното основание да определим култа “Анастасия” като новоезическо движение с религиозни функции. Освен това фактът, че Анастасия във всичко е абсолютният авторитет за анастасийците и че те живеят в изолирани от останалия свят родови имения, недвусмислено разкрива ултрасектантския характер на тяхното движение. Поради това у нас възниква основателна тревога за психо-физическото и духовното състояние на анастасийците, както и за социалното им бъдеще въобще. Това налага да разгледаме в детайли образа на Анастасия. Така ще можем да си изясним основните характеристики на движението и да набележим някои от най-важните опасности, застрашаващи неговите членове.

Предлагам на вниманието ви следните акценти:

І. Родословието на Анастасия.

ІІ. Външните качества на Анастасия.

ІІІ. Анастасия като майка.

ІV. Вътрешните качества и философията на Анастасия.

V. Сибирската Анастасия и християнската светица великомъченица Анастасия.

VІ. ”Богинята” Анастасия и Пресвета Богородица.

VІІ. Новоезическата “спасителка” и християнският Спасител.

І. Родословието на Анастасия.


Логично е още в самото начало да се запитаме коя всъщност е Анастасия и дали тя наистина съществува?

Като всяко лъжливо учение култът към Анастасия съдържа фрапиращи противоречия. Самият произход на този култ се дължи на първата книга на Владимир Мегре, носеща заглавието “Анастасия: Съществувам за тези, за които съществувам” (2), което е достатъчен повод да се усъмним в реалността на описваната там повелителка на природата . Нещо повече, самият Мегре заявява, че образът на Анастасия е художествена измислица със символично значение, което признание би трябвало да озадачи всички почитатели на сибирската красавица и да ги накара да се запитат дали практикуваният от тях начин на живот не е манипулиран с користна цел.

Същевременно авторът на окултно-фантастичната поредица от книги всячески се стреми да убеди читателя в автентичната древност на анастасийските послания и за целта пише, че Анастасия пряко произхожда от ведрусите (3) – измислените от самия Мегре прародители на руската народност. С това той се опитва да придаде достоверност и наукообразност на книгите си, подражавайки на историците, които използват термини като прото-индоевропейци, индоевропейци, протокелти, протогермани, келтибери, монголо-татари, тюрко-татари и др. Смущението ни става още по-голямо, когато четем, че прародителката на Анастасия се казвала Лилит (4). Не е трудно да си спомним, че, според юдейската демонология и според шумерските езически вярвания, зад това благозвучно име се крие зъл дух от женски пол, който съблазнявал и обладавал мъжете с цел да роди деца от тях, като на жените носел безплодие. (5) Остава да разберем защо точно В. Мегре е избрал това име: за да омаловажи негативната оценка, която юдео-християнската традиция дава на демоничните същества или за да загатне за необикновен произход на Анастасия.

ІІ. Външните качества на Анастасия.

Женският образ, който Мегре описва в книгите си е много привлекателен, явявайки се основна причина за образуването на общество от нейни последователи. Анастасия е млада, стройна, красива и жизнена вегетарианка; на едно място Мегре използва по неин адрес дори думата “сексапилна” (6). Най-често тя ходи полусъблечена или напълно разголена. (7) Тя живее без да работи, в пълна хармония с природата и слабо познава чувството на несигурност, безпомощност и страх. (8) За Анастасия такава категория като първороден грях не съществува. Сибирянката твърди, че родилните болки касаят само жените, които не са открили съзвучния живот със Земята и хармонията с космоса, докато самата тя не е подвластна на това отрицателно явление, тъй като познава и съблюдава всички градивни закони на битието. От това следва, че според Анастасия Божиите думи, отправени към съгрешилата Ева - “Ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца” /Бит. 3:16/ - не са истина и нямат универсално действие... Действителността обаче ни убеждава именно в правотата на библейското свидетелство за последиците от измяната спрямо Бога, които вътрешно отравят и отслабват човешката природа и изкривяват цялостната парадигма на човешкия живот.

Според Анастасия, т. е. според Мегре, съществуването ни зависи изцяло от начина, по който използваме свободата си, а тя е неограничена... Всичко това прави Анастасия здрава, самоуверена и радостна; сибирското пространство, което тя обитава сякаш е раят, който никога не е бил изгубван. Т. е. Анастасия, която набляга на факта, че е човек, е всичко, което модерният човек не е, ала иска да бъде.

ІІІ. Анастасия като майка.

Подобно на своята прародителка Лилит, Анастасия уж невинно съблазнява Владимир Мегре и зачева извънбрачно дете от него. (9) Фактът, че Анастасия знае всичко, включително и това, че нейният посетител е семеен мъж с голяма дъщеря (10), няма особено значение за нея. Тя изпълнява желания, които друг не е в състояние да изпълни – в случая дарява Мегре със син. Анастасия твърди, че всяко дете е божество (11) и че в момента на раждането му на небосклона изгрява нова звезда (12). Очевиден е опитът да се създават асоциации с Богомладенеца Христос и да се имитира Рождественското събитие в небесата над Витлеем отпреди 2000 години. Всичко това несъмнено трябва да служи за омаловажаване изключителността на Рождество Христово и за оправдаване на прелюбодейната сексуална връзка между Владимир Мегре и Анастасия. Последната пък има за цел да подчертае особения статут на Мегре като избраник на тази, която може да “спаси” света. В контекста на казаното с право можем да заключим, че животът на Анастасия не е нито истинско съпружество и свято майчинство, нито истинско и свято отшелничество.

Малкият Володя тръгва по стъпките на майка си. Той играе с катеричките, орлите, вълчиците и мечките (13), храни се с горски ягоди, гъби и цветен прашец, изцяло се посвещава на съзерцание и общуване с природата. Космосът и майка му са неговите учители и лечители. Володя не ходи на училище, нито е обект на системно здравно обгрижване. Момченцето се вижда с баща си много рядко, но това Анастасия изобщо не счита за проблем, защото според нея Владимир Мегре би бил истински добър баща само дотолкова, доколкото съумее да превърне целия свят “в Пространство на Любвта” и да го подари на своя син и на всички деца. (14) Зад тези твърде общи и неангажиращи думи прозира нежеланието и неспособността на новия гуру (и неговото “второ аз” Анастасия) да приеме изключително голямата отговорност да бъде родител, готов да се посвети на децата си, както в най-баналните, така и в най-възвишените аспекти на тяхното израстване.

ІV. Вътрешните качества и философията на Анастасия.

Анастасия въплъщава целия спектър от вътрешни качества, лечителски и нематериални умения, които са скъпи на чувствителните и духовнотърсещите, но невъцърковени хора. Описанията на нейната личност създават впечатление най-първо за това, че Анастасия сякаш не е засегната от първородния грях. Тя е човек, принадлежащ на пръвоначалата и притежава пълно познание за сътворението на света (15), за миналото, настоящето и бъдещето. Тя има решение на всеки проблем. Както е представена от Мегре, Анастасия не изпитва трудности при набавянето на информация от природата, духовния свят или Бога. Тя общува и обменя енергия с огъня, светлината, земята, камъните, въздуха, водата, дърветата, растенията и цветята; дава заповеди на животните и умее да контролира инстинктите и импулсите им. Анастасия владее телепатията, визуализацията, психическото въздействие от растояние, хербализма, целия набор от екстрасенски умения, изкуството на отделяне на душата от тялото (16). Когато търси отговори от Междупланетния Разум (17) тя си позволява да е крайно настоятелна и уверена в правото си дотам, че дори тропва с крак, когато “откровенията” и “ напътствията” се бавят.

Философията на Анастасия е представителна за духа на Ню Ейдж-движението, на нео-паганизма (т. е. новоезичеството) и донякъде на окултизма и шаманизма.

Тя съдържа принципа на религиозната толерантност, който обаче съвсем не се съблюдава от анастасийци в отношението им към християнството.

Анастасия пропагандира почитта към и общуването с духовете на починалите предци. (18)

Човекът в учението на Анастасия има потенциала на свръхчовек, докато Бог е представен по противоречив начин. Човекът според Анастасия е съвършен син Божи (19), подобен на Бога още при раждането си (20). Човекът е пълен с благодат и светлина (21); способен е да твори с мисълта (22) и чувствата си – самата слънчева светлина, “която дава живот на всичко земно, се създава от човешката любов” (23). Последното окултно твърдение е в пълен разрез с ниското мнение, което Анастасия има за количеството и чистотата на любовта у съвременните хора.

Чрез посланията на Анастасия Мегре се стреми да популяризира идеите си като акцентира преди всичко върху хармоничното сливане с природата, способно да съхрани този свят. Парадоксално е, но се оказва, че във времето на високите технологии, когато модерното човечество смята, че трайно се е разделило със суеверията на миналото, един от най-лесните начини за създаване на собствена религия е съчетаването на екологията с езическото преклонение пред творението.  

V. Сибирската Анастасия и християнската светица великомъченица Анастасия.

Името на главната героиня в книгите на В. Мегре прави впечатление най-малко по две причини. Първо, защото то е християнско и на гръцки означава “възкресение”. Второ, защото това име принадлежи на християнска светица и е много разпространено в целия православен свят.

Никак не е изключено Мегре да е избрал това име с намерението индиректно да внушава, че именно Анастасия е възкресението на духовността и пълноценния живот, че тя е единственият път за спасение на Земята и човечеството.

Другият възможен мотив за избора на това име би могло да бъде желанието на руския лъжеучител да обвие образа на своята муза в ореола на светостта. Но сравнявайки сибирянката със св. Анастасия, установяваме, че те се различават във всичко. Първата е измислен персонаж, втората е действително съществувала личност, живяла в Рим през 3 в. За разлика от сибирската Анастасия св. великомъченица Анастасия не принизявала божественото достойнство на Иисус Христос, а винаги и навсякъде Го славела като свой Спасител и Бог. В отличие от самозваната руска “визионерка” св. Анастасия привеждала в действие вселенската си вяра, като служела на конкретни хора по конкретни начини: на бедните помагала с пари, на болните – с грижи, на слабите духом – с духовна подкрепа. Докато сибирската Анастасия вижда крайната цел на човешкия живот в постигането на хармонично земно съществуване, св. великомъченица Анастасия съзирала смисъла на човешкия път в доближаването и единението с Бога. Докато Анастасия самодостатъчно прекарва дните си, подскачайки и танцувайки в сибирските лесове, св. Анастасия отдала живота си за Христос и била изгорена жива в 290 г., като Господ прославя мощите й с нетление. (24)

VІ. ”Богинята” Анастасия и Пресвета Богородица.

Познавайки в детайли съчиненията на В. Мегре, мога със сигурност да потвърдя, че част от новоезическите му идеи са пряко повлияни от новоезичството с келтски корени. Това течение в нео-паганизма, наред с обожествяването на дърветата и камъните, особено настойчиво застъпва схващането, че съществува женско божествено начало в света и че богинята-майка, богинята Земя се проявява в една или друга степен във всяка жена. За вярно се приема и обратното: всяка жена е богиня, доколкото носи в себе си съзидателните сили на плодовитостта, красотата и любовта, и доколкото те са припознати от нейния съпруг или партньор като божествени качества. Макар Анастасия да заявява, че е човек, на други места в своите словоизлияния тя загатва за възможността да бъде считана за богиня и нарича всички останали жени “прекрасни богини на божествената земя” (25). Изобразяването й в стил “гола сибирска мадона” - с младенец в скута и на фона на пищна горска зеленина с мечка отстрани – неизбежно ни навежда на мисълта, че се цели подмяна на пресветия образ на св. Дева Мария в съзнанието на хората. И наистина: новоезическото движение като цяло си позволява да ревизира църковното учение за св. Богородица, като или я отъждествява с езическите богини на плодовитостта и природата (26) или напада християнската вяра в нейното приснодевство.

За разлика от Анастасия на В. Мегре обаче св. Богородица в Новия Завет има комплексни и възвишени черти:

1/ Св. Богородица е истинска девица, а не млада жена със свободен сексуален живот, необвързан от съпружески задължения.

2/ Мариам не е богиня, а смутена от ангелския поздрав девица /вж. Лука 1:29/, смирена рабиня Господня /Лука 1:38/, която заради своята духовна чистота, целомъдрие и богоотдаденост се удостоява да стане Богородица. Тя е благодатна, благословена /Лука 1:28/ и блажена /Лука 1:45/ поради своята вяра и послушание. Мариам е избрана от Св. Дух като чист съсъд, осенена е от силата на Всевишния /Лука 1:35/, но самата тя притежава човешка, а не божествена природа.

3/ Св. Дева Мария, без да е богиня, е истинска Божия Майка. И тъй като не остава безсилна нито една Божия дума /срв. Лука 1:37/, девицата става вместилище на невместимия Бог (27) и ражда Сина Божи, в Когото човечеството намира своя Изкупител и Спасител.

VІІ. Новоезическата “спасителка” и Спасителят Христос.

Че култът “Анастасия” не е просто екологична организация или общност от новоезически тип, а движение, водено от силен антихристиянски дух, проличава най-вече в отношението му към Господ Иисус Христос.

По своята благост и търпение Анастасия е сравнявана от Мегре с Иисус Христос. (28) Самата Анастасия пък разяснява на своя ученик и любовник, че Иисус бил само един от многото пророци (29), че християнството не могло да постигне универсална висота и че се изродило в окултизъм, който поробва свободната човешка воля и я тласка в разрушителна посока. (30) Тези безпочвени и враждебни твърдения правят място на внушението, че следването на принципите, проповядвани от Анастасия, може да спаси света от катастрофата, която е надвиснала над него. Рецептата за постигане на подобно “ изцеление” на Земята и човечеството съдържа няколко правила: живот в родови имения; превръщане на цялата планета в голямо родово имение; обединяване на положителните мисли и енергии на колкото се може повече хора, което ще “препрограмира” бъдещето в добра насока.

В книгата на В. Мегре “Енергия на живота” сходна насоченост има и призивът: “Християни, свалете Иисус Христос от кръста!” Според руския лъжеучител християнската вяра в спасителното значение на Голготската жертва представлява самовнушение със силно отрицателна енергия – то не само, че заблуждава, но и вреди на вярващите, тъй като белязва живота им с изцяло “негативен” знак: знака на провала, страданието и смъртта. Очевидно се прокарват идеите, че първороден грях, Спасител и Страшен съд не е имало и няма да има, от което следва, че човешкият род може да се самоизкупи и самоспаси с колективни усилия. Подобни твърдения не бива да ни учудват, защото анастасийското учение представя Бога наполовина самостоен в Неговите свойства и проявления и наполовина “разпределен” под формата на частички във всеки един от нас. (31) Оттук пък следва, че донякъде ние споделяме еднаква същност с Твореца, което ни прави способни сами да творим съдбата си.

В отношението си към Господ Иисус Христос анастасийците се опитват изцяло да пренебрегнат исторически засвидетелстваната преобразяваща сила на православното християнство, което с благодатната помощ на Св. Троица по безпрецедентен начин обновява и освещава живота на отделния човек, на семействата, на народите и на Църквата като цяло.

След всичко казано дотук можем да направим следните главни изводи:

- Тоталитарната секта “Анастасия” възниква на базата на фикция и представлява измама от духовен и практически характер.

- Лъжливото й учение задава в съзнанието на последователите й фалшиви идеи и незрели позиции.

- Принципите, ръководещи анастасийците, само имитират истинско духовно развитие и богопознание.

- Манипулирането на членовете на сектата носи финансови изгоди на нейните ръководители.

- Животът в сектантските родови имения възпрепятства естественото развитие на семейните отношения между съпрузите.

- Животът в сектантските родови имения заплашва физическото, психическото и духовното здраве на живеещите там.

- Животът в сектантските родови имения нарушава общоприетите положения, залегнали в изработената от ООН през 1989 г. Конвенция за правата на детето.

Затова с всички сили и по всякакъв начин трябва да подпомагаме обществото в това то да изгражда умение за адекватно оценяване на многообразните религиозни феномени, с които се характеризира светът, в който живеем.

Д-р Десислава Панайотова-Пулиева


Бележки:                             

1  В-к “24 часа” от 18. 03. 2006 г., с. 3.

2  Вж. оригиналното руско заглавие “Анастасия: Существую для тех, для кого существую” в  http://book.anastasia.ru/kniga1.html

3  Вж. http://book.anastasia.ru/born/index.php?page=9

4  Вж. http://book.anastasia.ru/sotvor/index.php?page=9

5  Вж. повече по този въпрос в: Мифологический словарь. Гл. ред. Е. М. Мелетинский. М., 1990, с. 312.

6  Вж. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=23

7  Вж. http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=5

8  Вж.http://book.anastasia.ru/zvkedr/index.php?page=6  http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=18http://book.anastasia.ru/born/index.php?page=8

9  Вж. http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=8

10  Вж. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=0

11  Вж. http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=0

12  Вж. http://book.anastasia.ru/zvkedr/index.php?page=5

13  Вж.http://book.anastasia.ru/zvkedr/index.php?page=12   http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=14

14  Вж. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=23

15  Вж. пак там.

16  Вж. http://book.anastasia.ru/power/index.php?page=23

17  Вж. http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=6

18  Вж. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=4

19  Вж. http://book.anastasia.ru/power/index.php?page=7

20  Вж. http://book.anastasia.ru/zvkedr/index.php?page=6

21  Вж. http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=14

22  Вж. http://book.anastasia.ru/who/index.php?page=2

23  http://book.anastasia.ru/polom/index.php?page=5

24  Вж. подробности за живота на св. вмчца Анастасия в: Жития на светиите.С., 1991, сс. 643-645 /22 декември/.

25  http://book.anastasia.ru/sotvor/index.php?page=7

26  Вж. Рабан, П. Силата на келтите: Наследството на друидите. С., 1997, с. 77.

27  Икос 8 от Акатист на Пресвета Богородица /вж. Акатистник. П., 1998, с. 57/.

28  Вж. http://book.anastasia.ru/born/index.php?page=8

29  Вж.http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=8    http://book.anastasia.ru/zvkedr/index.php?page=6

30  Вж. http://book.anastasia.ru/born/index.php?page=15

31  Вж. http://book.anastasia.ru/anastasia/index.php?page=6

Нагоре

 

Последна промяна: 30.10.2009 г.