ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » АКТУАЛНИ ТЕМИ » ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО » Обществен морал

Обществен морал

Писмо до медиите от името на свещенослужители, църк. служители, хористите от прицърковните хорове и богомолен народ от Врачанска епархия, и общественици от София


ПРАВОСЛАВНИЯТ ВЪЗГЛЕД ЗА ПОЛЗАТА И ВРЕДАТА ОТ ТЕЛЕВИЗИЯТА


Днес телевизията е медията, която за много хора остава по-предпочитана от периодичния печат и радиото, поради възможността за аудио-визуално възприемане на информацията. Вече не е необходимо да си купуваш вестник, за да научиш новините от деня, щом можеш да се информираш за последните събития по новинарските емисии и канали. Няма нужда непрекъснато да четеш книги и списания, за да поддържаш нивото на общата си култура – достатъчно е да превключиш на образователни канали като History, National Geographic, Discovery, Animal Planet и пр. Телевизионните реклами от своя страна дават непрекъснат поток от съобщения за най-новите продукти на пазара. Но за мнозина телевизията си остава най-вече източник на развлечения. Ако искаш да се отпуснеш като изгледаш някой филм, не е необходимо да отделяш специално време и средства, за да отидеш на кино, нито пък да бъдеш на стадиона, за да гледаш среща на любимия си футболен отбор. Със своите няколкостотин канала малкият екран може да те пренесе на всяко място и да те направи свидетел на всяко по-значимо събитие по земното кълбо. Новини, филми, спорт, музика, шоу-програми за един миг достигат до милиони хора по целия свят.

Тогава защо това съвременно изобретение да не бъде използвано и с религиозна цел? Без съмнение, ако св. ап. Павел живееше в нашето време проповедта му щеше да бъде чута не само от Палестина до Италия, по местата,  които е обходил лично и после наставлявал с посланията си, но и по целия обитаем свят, понеже „Апостолът на езичниците” несъмнено щеше да е най-големият потребител на възможностите на съвременните средства за масова информация – радио, телевизия, интернет. "Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам” – казва той – „за да не се обезсили кръстът Христов" (1 Кор. 1:17). "Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!" (1 Кор. 9:16). Днес Православната Църква не само може, но е и длъжна да търси начини да стигне до по-голям брой хора.

          По обясними причини неправославните западни деноминации ни изпреварват в това отношение, най-малко поради историческия факт, че западните страни са останали незасегнати от атеистичния режим, ограничил с десетилетия свободното изповядване на християнската вяра в бившия социалистически лагер. Римокатолическата църква притежава собствени печатни издания, радио и кино, а от 1983 г. действа и „Телевизионен Център  Ватикана”, предаващ на няколко езика.[i] В САЩ съществуват около 1400 радиостанции и 40 телевизионни канала, специализирани в излъчването на религиозни предавания в разнообразна гама жанрове – от религиозни новини и проповеди до семейни и развлекателни шоу-програми. Сериозно развитие в последното десетилетие се наблюдава и при ислямската телевизия, която от сивите и еднообразни по-рано държавни канали, показващи как брадати мъже всяка сутрин четат Корана, днес се е превърнала в многомилионна индустрия, акцентираща на политическите новини и развлеченията.[ii] Същевременно по цял свят излъчват и телевизионни канали, ориентирани към Ню-ейдж движенията и окултизма.

          В повечето православни страни вече има православна телевизия, включително в съседните на нас Гърция, Сърбия и Румъния. В България, за съжаление, все още няма православен канал, макар като такъв първоначално да е била замислена спрялата вече излъчването си телевизия „Вяра”. Така у нас остават само отделни телевизионни предавания с православна насоченост като „Вяра и общество” на Горан Благоев по БНТ, „Иконостас” по Нова Телевизия и някои други, които заемат твърде незначителен дял от ефирното пространство. Разбира се, тук трябва да  бъдат отбелязани и директните излъчвания на празничните богослужения, съпроводени с подробен коментар по БНТ. Понякога у вярващите се появява смущение дали такива предавания не отдалечават хората от храма, понеже така те могат да предпочетат да си останат вкъщи пред телевизора, вместо да участват в реалния църковен живот. На този въпрос игумен Димитрий Байбаков, ръководител на Информационно-издателския отдел на Екатеринбургска епархия на Руската Православна Църква и на първия в Русия православен телевизионен канал с денонощно излъчване „Союз”, отговаря по следния начин: „По това време (на богослуженията) всички православни християни са длъжни да се намират в храма. У дома остават само съвсем болните и немощните, които нямат сили да отидат на църква. Точно за тях са предназначени тези предавания. По своята същност това е един социален проект. Той е ориентиран към болните, немощните и самотните хора. За много от тях това е единствената утеха и радост в живота. Те ни звънят и със сълзи ни благодарят, но никога телевизионното предаване на богослужението няма да замени за вярващия човек живото участие в службите, а още повече в тайнствата. Затова нямаме такива опасения. А и за още невъцърковените това ще бъде полезно: ще гледат веднъж, два пъти и ще започнат по-добре да разбират какво се прави в храма. По-малко ще се боят да дойдат заради своето незнание и неразбиране какво се случва там и как трябва да се държат.”[iii] Православната телевизия може да запълни много празноти в знанията на въцърковяващите се и е една реална алтернатива спрямо негативното и разрушително съдържание на голяма част от светските канали. Макар в православните страни такива канали да се самоиздържат, на запад подобни религиозно ориентирани телевизии биват подпомагани и от държавата като укрепващи ценностите и устоите на обществото.В този смисъл телевизията е нещо полезно.

            Със своите над 90% аудитория, особено в западния свят, телевизията остава най-популярната засега медия. Според един доклад на организацията „Kaiser Family Foundation” от 2006 г. близо 83 % от децата под 6 годишна възраст активно ползват някаква форма на екранна медия, 77 % от тях сами пускат телевизора и избират какво да гледат, а между 30-50 % от достигналите 3 годишна възраст вече имат собствен приемник в детската си стая.[iv] Днес в буквалния смисъл на думата биваме откърмвани с телевизия и дотолкова сме свикнали с нея, че рядко си даваме сметка колко от времето си й посвещаваме всъщност.

          Това може да бъде изчислено сравнително лесно.
          Ако гледаме средно по два часа на ден, а това са един игрален филм и може би една новинарска емисия, тогава ни се събират по 30 часа на месец или общо 720 часа за една година т.е. 30 дни - един пълен месец гледане на телевизия годишно. Колко години от живота си ще прекара пред малкия екран всеки може да изчисли сам за себе си. За това време човек би могъл да завърши едно висше образование, да научи перфектно няколко чужди езика или да прочете цяла библиотека. Но ако възрастните гледат телевизия средно по два часа на ден, то при децата, за съжаление, това време е много по-голямо. Особено в събота и неделя, когато денят започва с ранните детски блокове и продължава с детски филми и предавания, често децата не гледат само два часа, а двойно, тройно и петорно повече. Макар според „Kaiser Family Foundation” телевизорът да остава включен денонощно само в 36% от домовете, няма нищо чудно, ако при започване на първи клас детето ви вече има зад себе си близо година прекарана в гледане на телевизия.[v]

До какво би довело неподвижното взиране в екрана в продължение на една година?

1/ Късогледство. Такова се наблюдава при 3 % от първокласниците. Сред учениците от прогимназията вече 10 % са с това заболяване. 16 % от гимназистите страдат от същото и то във висока степен. И въобще около 20 % от учениците завършват с т. нар. училищно прогресиращо късогледство. Според Ян Морган и Катлин Роуз от Австралийския Национален Институт в Канбера все по-голямото разпространение на късогледството се дължи не само на генетични фактори, но и на многото време прекарано в затворени помещения, пред компютърните или телевизионните екрани, понеже, компенсирайки напрежението при фокусиране от толкова близко разстояние, в окото постепенно се увеличава вътреочното разстояние между зеницата и ретината, водещо до развитие на заболяването.[vi]

          2/ Наднормено тегло. Логично е продължителното обездвижване дори само по себе си да се отрази вредно на метаболизма на организма, още повече когато е съпроводено с непрекъснатото приемане на храни, които допълнително биха способствали за това. Съществуват над 12 медицински изследвания за периода 1985-2004 г., показващи пряката връзка между повишеното гледане на телевизия и наднорменото тегло. През 1963 г. от децата между 6 и 11 г. в САЩ с наднормено тегло са били около 4-5 %, през 1993 г. – 14 %,[vii] а в момента според Хари Балзер, вицепрезидент на водещата фирма за пазарни изледвания „NPD Group”, близо 34 % от децата и 62 % от възрастните.[viii] Подобни резултати не би следвало да ни изненадват, при положение, че все повече хора предпочитат да прекарат месеци и години пред телевизионния екран вместо да се движат, да спортуват, да живеят разнообразно и пълноценно. Но късогледството и напълняването са по-малкият проблем.

          3/ Много по-страшен е въпросът как тези месеци и години прекарани пред екрана се отразяват на нервната система и мозъка, особено на детския мозък.

          Принципът на киното се изучава още в училище: отделни снимки (кадри) се сменят с голяма бързина – стандартът е 24 кадъра в секунда. Нашето зрение е така устроено, че долавя само промяната в тези отделни статични кадри и мозъкът ги регистрира като движение. Понякога, отмествайки поглед встрани, можем да забележим с периферната част на зрението си трептенето на екрана, но не и когато гледаме право към него. Т. е. дори окото да не е в състояние да улови отделните кадри и да възприема видяното като непрекъснато движение, обаче мозъкът е принуден да обработва възприеманата информация със скорост от 24 кадъра в секунда. Това без съмнение го натоварва и изморява, особено ако трябва да го прави с часове. Напълно е възможно да дойде такъв момент, в който да стигне до претоварване. Добре известен е случаят отпреди 12 години, когато през декември 1997 г. в Япония, епизод на анимационния филм "Pokemon" предизвика епилептични атаки у 685 зрители (деца), а до края на деня още 18 хиляди са потърсили болнична помощ с оплаквания от повръщане, гадене и проблеми със зрението! 560 от случаите са били клинично доказани като епилептични припадъци (кризи), предизвикани от 4-секундната бърза смяна на червени и сини светлини, използвани в епизода, макар 76 % от тези случаи да не са имали предишни оплаквания за фотосензитивна епилепсия. Изследванията показват, че приблизително 3/4 от пациентите остават "фотосензитивни" до края на живота си![ix] След случилото се филмът е бил забранен, но той само ни напомня защо понякога, ставайки след няколкочасово гледане на телевизия, чувстваме гадене, неразположение и омрачено съзнание.

          Какво се случва с мозъка, докато седим пред телевизора?

          Още през 1969 г. Херберт Кругман, от централата на „General Electric” в Кънектикът, решава да установи какъв е ефектът от телевизията върху мозъчната активност на човека. След множество тестове той показва, че за по-малко от минута в електроенцефалограмата на гледащия започват да преобладават нискочестотните α-вълни (8-13 Hz), свързани със състоянието на отпускане и релаксация, за сметка на β-вълните (14-100 Hz), отговарящи на активната умствена дейност, бодърстване и концентрация. На практика гледането към екрана изолира и потиска повечето центрове на мозъка, свързани с логическото и критично мислене, което води до едно медитативно, съноподобно, отворено за всякакви подсъзнателни внушения състояние.[x] Проучванията от последните 40 години  показват, че става дума не за отделни и частни случаи, но за въздействие, което е по-скоро общовалидно. В едно съобщение от април 2009 г., Питър С. Джеймс отбелязва, че около 30 секунди след пускане на телевизора мозъкът преминава от β към α вълни, става нефокусиран, в състояние на рецепция, сънлив или хипнотизиран.[xi] Действително гледането на телевизия – с пасивно и отпуснато тяло при активен мозък, който не може да заспи, поради непрекъснатата аудио-визуална стимулация, описва точно необходимите условия за изпадане в хипнотичен транс. Още повече способства и фактът, че мозъчната активност се измества от лявото полукълбо, отговарящо за логическото и критично мислене, към дясното – свързано с емоционалните преживявания. С други думи гледането на телевизия създава такова състояние, при което съзнанието започва да не различава фантазия и реалност, истина и неистина, добро и зло, понеже онази част от мозъка, правеща разграничението, просто не действа. За мозъка всичко, което гледа е реално – например, макар да осъзнаваме, че гледаният филм на ужасите е измислица, подсъзнателно реагираме така, сякаш всичко се случва в действителност. Телевизорът постепенно ни отучва да мислим самостоятелно и ни превръща в безкритични консуматори, възприемащи безсъзнателно всичко видяно на екрана.

При по-дълго гледане, дори и след като спрем,  продължава неволната склонност към разсеяна мечтателност и неспособност за концентрация. През 2002 г. Робърт Кюби, професор в Rutgers University и директор на Центъра за Медийни Изследвания в САЩ прави проучване, при което с пейджър подава 8 пъти на ден сигнал на доброволци, записващи какво правят и как се чувстват в този момент. Резултатите показват, че, когато гледат телевизия, те са отпуснати, спокойни и пасивни. След изключване на приемника почти веднага чувството за спокойствие изчезва, но се запазват пасивността и снижената будност, т.е. дори след като спрем да гледаме, на мозъка му е необходимо време, за да може да дойде на себе си.[xii] А ние гледаме с часове…

Начинът, по който телевизията въздейства на възрастните и децата е един и същ, с тази разлика, че неокортексът (мозъкът на интелекта, мислещият мозък) при децата все още се развива и затова гледането естествено им се отразява негативно, понеже техният неокортекс се нуждае от общуване с околната среда, а телевизията му отнема тази възможност. В резултат на това детският мозък спира или забавя развитието си, като започва да се проявява т.нар. „хиперактивен синдром на дефицит на вниманието” – снижена способност за концентрация на вниманието, създаваща сериозен учебен дефицит. Такива деца обикновено са хиперактивни – за тях е истинско мъчение да стоят на едно място, постоянно се въртят и не внимават в час. Не са в състояние да се съсредоточат, тъй като всичко ги разсейва, забравят какво са започнали да правят, лесно губят интерес и често не го завършват. Освен това проявяват импулсивност, реагирайки преди още да са помислили за последиците.[xiii] Причината за този синдром е липсата на достатъчно стимулация на някои участъци на мозъка, което води до отслабване на вниманието. Разбира се, телевизията е само един от факторите за развитието на описаните симптоми, но е установено, че всеки час в повече телевизия дневно увеличава вероятността те да се завишават с по 10 %.[xiv] Проблемът се усложнява допълнително от начина, по който съвременната телевизия режисира излъчвания материал – докато в старите филми и предавания камерата стои неподвижна, насочена директно към снимания обект, със сравнително бавни движения, сега движенията и смяната на ракурсите са бързи, с ярки цветове, което допълнително натоварва мозъка и се отразява на развитието му чак до 20-годишна възраст.[xv] Според много изследователи за децата под 4 години е вредно всичко, включително и образователните предавания.

Съгласно доклад от 2005 г. на д-р Арик Сигман, асоцииран член на Британското Общество за Психология, гледането на телевизия спира развитието на фронталния лоб на детския мозък, което води до намаляване на мотивационния контрол и увеличава антисоциалното поведение. Днес учители и родители са принудени буквално да се състезават за вниманието на децата, увредено от многочасовото гледане на бързо сменящите се образи на екрана. Това е едно поколение, което трудно се съсредоточава и учи, и което се характеризира със слаб самоконтрол и подчертано антисоциално поведение.[xvi] Според друго изследване от 2002 г., проведено от д-р Шайлеш Пангаонкар, практикуващ психиатър и директор на Централния Институт за Поведенчески Науки в двумилионния град Нагпур в Централна Индия, облъчването от екрана уврежда трайно детския мозък до 13 годишна възраст, независимо от предаванията. По-високата активност на дясното мозъчно полукълбо спрямо лявата създава нестабилни личности със снижена способност за концентрация на вниманието, нарушения на съзнателната памет, аналитичната мисъл, емоционалния контрол и по-нисък праг на търпимостта, т.е. със склонност към фрустрация. Най-пагубното според това изследване е, че промените са необратими – възможна е само превенция, но не и лечение на последиците от многочасовото гледане на телевизия.[xvii] Д-р Робърт Фрийдланд, ръководител на изследователски екип в Университетската Болница на Кливланд (САЩ), обръща внимание, че „мозъкът е орган като всеки друг и се развива в зависимост от това доколко се използва. Ученето е толкова важно за мозъка като негова цел, колкото за сърцето е важно изпомпването на кръвта до мускулите. Мозъкът трябва да бъде активен и ученето е съществена част от неговия живот. Когато гледате телевизия обаче, вие се намирате в едно полу-съзнателно състояние, при което всъщност не сте способни да учите нищо”. Според д-р Фрийдланд и неговия екип повишеното гледане на телевизия драстично увеличава риска от развитие на болестта на Алцхаймер.[xviii]

          4/ Ако чувстваме, че телевизорът ни хипнотизира,  зомбира ни, изсмуква енергията ни, разлага ума ни, промива и разрушава мозъка ни, откъсва ни от реалността и т. н., защо продължаваме да гледаме? Защо не можем да спрем?

          Отговорът може би се крие в понятието „ендорфини”. В момента, в който активността на дясното мозъчно полукълбо започне да преобладава над лявото и емоциите да надделяват над разсъждението, в организма започва отделянето на т. нар. ендорфини – ендогенни вещества, с действие, сходно на морфина. При по-голямо количество предизвикват чувство на приповдигнато настроение и еуфория, поради което ги наричат „природен наркотик” или „хормон на щастието”.   Отделят се при емоции и чувства от рода на щастие, любов, слава, власт, страх, болка, сексуална възбуда, спортно натоварване, естетически преживявания при контакти с изкуството и пр.[xix] Ето защо пред телевизора ние в буквалния смисъл на думата се дрогираме и сядаме не толкова, за да гледаме, колкото за да получим дозата си ендорфини. Оттук до зависимостта вече остава само една крачка.

          Би могло да се предположи, че гледането на телевизия е  поведенческа зависимост, както например патологичното пристрастяване към хазарта. Но ако се вземе под внимание отделянето на ендорфини в организма вече трябва да говорим и за чисто физическа зависимост. Експерименти с доброволци, на които се предлага да спрат да гледат телевизия за период от 7 до 30 дни, показват, че твърде малко от тях успяват да издържат до края без да се откажат. За много хора тишината при изключване на телевизора се оказва почти непоносима, което свидетелства, че негледането води до един вид абстиненция, макар и в по-лека степен, но подобна на тази при истинските наркомании – с чувство на безпокойство, тревожност, фрустация и скука. Според проф. Робърт Кюби, който е и член на ръководния борд на организацията „TV Free America”, симптомите при опитите за отказване от гледане на телевизия напълно съответстват на критериите за зависимост. Ако: а) използвате телевизията като средство за успокоение; б) гледате безразборно, като сърфирате по каналите; в) чувствате, че губите контрол над себе си; г) гневите се на себе си заради прекомерното гледане; д) не сте в състояние да спрете; е) чувствате се нещастни и отчаяни, щом не можете да гледате – вие страдате от телевизионна зависимост.[xx] Това е един стремеж към спокойни и приятни чувства, съпроводен с бягство от реалността и нейните проблеми, както е и при всеки друг вид наркомания.

          5/ Телевизията ни разделя и отчуждава. Много по-трудно е да общуваш с реалния човек, отколкото да съпреживяваш драмата на телевизионния герой, който никога няма влезе в конфликт с теб, да те засегне или да предяви някакви изисквания към теб. Реалните хора постоянно създават проблеми, а с телевизионните винаги може да бъдеш спокоен. Затова много често предпочитаме телевизора пред живия човек, без да си даваме сметка, че така сами разрушаваме взаимоотношенията си.

          6/ Телевизията ни унифицира. Никой тоталитарен режим не би могъл да уеднакви хората до такава степен, в каквато го постига съвременната телевизия. Още през 30-те години на ХХ век преди появата на телевизията Хосе Ортега-и-Гасет в „Бунтът на масите” предвижда обезличаването на човечеството поради въздействието на медиите и превръщането му в една безлична общност. Днес децата в Америка, Европа, Близкия и Далечния Изток, навсякъде по света гледат едни и същи филми и предавания, слушат една и съща музика, следват една и съща мода и ценности. Все по-малко е индивидуалното, творческото и оригиналното, все повече консуматорското общество формира мненията си  съгласно тенденциите в медийната политика.

          7/ Телевизията е четвъртата власт. Със своя лесен достъп до подсъзнанието, при намалена способност за анализ на получаваната информация и осигурена постоянна, ежедневна употреба чрез физическа зависимост, тя е перфектен инструмент за програмиране на общественото съзнание.[xxi] Тя дирижира и решава съдби, раздава и отнема правомощия, митологизира и демитологизира, анатемосва и възкресява. Но ние рядко се замисляме кой и с каква цел би могъл да използва тази власт.

          Според Майкъл МакДауел, директор на Комитета за педиатрична политика към Кралския лекарски колеж в Австралия, днес големите комерсиални организации отделят многократно повече средства от университетите за изследвания на детските интереси и потребности, с цел по-пълноценната им експлоатация.[xxii] Може би от това пасивно, податливо на внушения състояние, при което мозъкът е готов да приеме всяко послание, най-явно се възползват създателите на реклами. Ако гледате реклама на някаква безалкохолна напитка и после на излизане от магазина установите, че държите бутилка със същата напитка в ръката си, не се чудете – това е резултът от постхипнотичното внушение на рекламата. Достатъчно е да бъде показана марката на продукта с някаква позитивна асоциация, за да се получи желаният ефект. При това обикновено вниманието бива привлечено не толкова от съдържанието, колкото от начина на поднасяне на рекламите. И може да се спори доколко е похвално, че децата знаят много от тях наизуст.

          Възползват се и политиците. Пример за това е рекламната кампания на президента Роналд Рейгън, който през 1980 г. успява да накара милиони от привържениците на опонента си да вземат страната на поддържащата го Републиканската партия, макар да чувстват, че гласуват за грешния претендент.[xxiii] Нищо не пречи подобни манипулации да се извършват още по-успешно днес, когато сме далеч по-зависими от медийната информация. Съвременният човек обича да е информиран, защото така се чувства по-сигурен, макар статистиките да показват, че повишеното гледане на телевизия води до възприемането на средата като плашеща и опасна. Според Джордж Гербнер, преподавател в Аненбергското училище по комуникации в Южна Калифорния, телевизията обработва зрителите, създавайки в тях определена представа за света, която дори и неточна в началото, заради тенденциозността и преувеличенията, целящи да  привлекат вниманието на зрителя, накрая става напълно реална, понеже хората вярват, че е реална.[xxiv] Днес телевизията не толкова информира за света, в който живеем, колкото го конструира.

          8/ Основното, заради което сядаме пред малкия екран обаче са филмите и развлеченията, придобиващи от ден на ден все по-зрелищен характер и губещи всякакъв човешки смисъл.

          Какво е въздействието на телевизора вече не като машина, а като предавател на определено телевизионно съдържание?

          9/ В един доклад от юни 2007 г. Институтът за Култура и Медии към Центъра за Медийни Изследвания в САЩ съобщава, че според направените проучвания телевизията подрива стълбовете на американското общество: съзнанието за лична отговорност, сексуалния морал и вярата в Бога.[xxv]

10/ У нас обаче по-актуално би било първо да отбележим агресията при подрастващите. Не могат да бъдат отхвърлени свидетелствата, че гледането на насилие и други неподходящи материали нарушават развитието на децата, като ги правят неспособни да отговорят на ситуации в реалния живот. Съгласно статистиките, гледащите насилие са по-малко склонни да вземат страната на жертвата, напротив – считат, че насилието е било неизбежно и приемливо разрешение на конфликта. Дори само малка част от децата впоследствие да станат насилници, е твърде вероятно промяната на детското отношение да подкопае обществените норми, примери за което напоследък често можем да видим и в българските, и в международните новини.[xxvi] Проучване от 2002 г. на Линдън и Хелга Ларуш от Schiller Institute, Германия, консултирано от полк. Дейвид Гросман, професор по Военни науки от Държавния Университет на Арканзас, показва, че продължителното гледане на сцени с насилие уврежда необратимо мозъка, като деактивира мозъчната дейност, насочена към мотивация и планиране и активира именно функциите, свързани с агресия. Подобни зловещи забавления са ключови за стрелбите и убийствата в училищата по цял свят. Независимо един от друг д-р Карол Румак от Университета в Колорадо, и проф. Джон Мъри от Държавния Университет в Канзас, стигат до извода, че сцените с жестокости правят мозъка безчувствен към агресията и детето спира да разбира какви са реалните последици от насилието.[xxvii]  Според статистиките на „Kaiser Family Foundation” 59 % от родителите се оплакват, че техните 4-6 годишни момчета имитират агресивно поведение, видяно от екрана. И въобще в последните четири деситилетия има над 1000 изследвания, показващи пределно ясно, че агресията поражда агресия.[xxviii] След Втората световна война в Американската армия били прилагани програми, при които на младите войници многократно и системно били прожектирани сцени с бруталност и насилие, за да бъдат доведени до безчувственост и липса на задръжки в ситуации, изискващи агресия. Днес, 50 години по-късно по същия начин програмират нас и нашите деца.

          11/ Телевизията развращава. В доклада на Центъра за Медийни Изследвания се отбелязва, че телевизията разрушава семейните ценности – с 20% повече, застояващите се пред малкия екран приемат извънбрачните и хомосексуалните отношения за нещо нормално. 74% от амеракнците смятат моралните ценности за по-слаби, отколкото преди 20 години, а 48% ги смятат за много по-слаби.[xxix] Изследване на Американската Академия на Педиатрите от 2008 г. върху деца на възраст 12-17 г. показва, че 90% от изложените в по-висока степен на материали със сексуално съдържание стигат до ранна бременност т.е. че съществува пряка връзка между телевизията и бременността до 20 годишна възраст.[xxx] Много от родителите са свикнали да не обръщат внимание какво гледат децата им, но съдържанието на видяното създава определено отношение и държание, водещи до описаните последици. За младият човек, възпитан от телевизионния екран, християнството се превръща единствено в система от ограничения и забрани.

          12/ Телевизията според Центъра за Медийни Изследвания учи децата на безотговорност – да вършат отова, което им е приятно, лесно и желано, а не което трябва и са длъжни да направят. Действително не търсенето на личните права, а отговорното изпълнение на своите задължения, стои в основата на добрия характер.[xxxi]

През 60-те години на ХХ век полската проф. М. Браун Холховска прави проучване, очаквайки, че децата, гледащи повече телевизия ще са по-нервни, по-тревожни и неспокойни от другите си връстници, но се оказва точно обратното. Според резултатите изследваните деца са дори по-спокойни и по-невъзмутими от останалите, но както всъщност се оказва – поради незаинтересоваността и безразличието им към всичко.[xxxii] Може би и до днес това е една от причините за нарастващата апатия сред подрастващите!

            Ако казаното дотук отразява в най-общи линии научната гледна точка за въздействието на телевизията върху човека, какво би трябвало да е духовното ни отношение към този проблем? Щом гледането на телевизия се превръща в пристрастяване, към коя страст би било редно да я отнесем?

          13/ Очевидно гледането телевизия дава храна на всички основни страсти – чревоугодие, сластолюбие, сребролюбие, леност, гняв, тщеславие, гордост, но особено му приляга отъждествяването със страстта на унинието. „Униние” не в смисъла на депресивно чувство, каквото обикновено е светското значение на това понятие, а според аскетическото разбиране на думата, което може да се изрази най-общо като „скука”. „Унинието представлява скука в делата” – казва св. Теофан Затворник. „Преди унинието всичко се върши с желание, работата спори, а времето минава неусетно. Но щом дойде унинието, работещият започва да се оглежда настрани и ту работи, ту спре и му се ще по-бързо да зареже работата. Това се случва и в житейския бит, и в духовния живот. Загубва се желанието и да се стои в църква, и в къщи да се помолим на Бога, и да четем, и да вършим обичайните добри дела”.[xxxiii] Обхванат от тази духовна леност, при която всеки духовен труд, молитва, четене, размишление и т.н. му изглеждат тежки и нежелани, човек започва да търси начин да се освободи от скуката чрез някакво развлечение. За много хора това е телевизията – един капан, който с натискането само на едно копче ги пренася в театъра, на стадиона, на арената за гладиаторски борби, в центъра на новините, все по-дълбоко в света на виртуалната реалност. Както отбелязва през 60-те години на ХХ в. преп. Амфилохий Почаевски, „след гледането на телевизионни програми човек съвършено не желае да се моли, и дори той да се принуди, но се моли само с уста, а сърцето му остава далече от Бога. Такава молитва е само за осъждане”.[xxxiv] За това положение на човека, както стана дума по-горе, има чисто невро-физиологическо обяснение, понеже мозъкът след гледане на телевизия не е в състояние, позволяващо същото съсредоточаване на вниманието. Но от друга страна и самият дух на телевизията се противи на духа на молитвата, също  както духът на този свят се противи на Св. Дух.

Какво казват св. Отци и учители на Църквата за телевизията?

По тяхно време тя още не е съществувала и все пак в творенията им можем да открием много за нейния предшественик – зрелищата.


Лактанций: „Трябва да се избягват всякакъв род зрелища, за да не всеят безпокойни вълнения в душата, да не я отвлекат от служението Богу и от вършенето на добри дела” („Божествени наставления”).

Тертулиан: „Да предположим, че в зрелищата има неща приятни, прости, скромни, не безчестни. Но да си спомним, че отровата обикновено се смесва не с горчилка, а със сладки и вкусни течности. Така винаги постъпва и дяволът: скрива смъртоносната си отрова в най-приятните и изкусителни ястия. Обръщай внимание не толкова на удоволствието, колкото на опасността, свързана с това удоволствие” („Трактат за зрелищата”).[xxxv]

Св. Йоан Златоуст: „Ти си отиваш, получил множество рани, жена ти вече ти се струва не така приятна, децата невъзможни, домът отвратителен, обичайните грижи – обременителни и непоносими. Не оттук ли идват караниците и споровете?  Не оттук ли са безчислените неприятности? – Такъв е духът на човека, прелъстен от живота, видян на сцената, раздразнен от действителността, която сега му се струва досадна и скучна” („Слово против зрелищата”).[xxxvi]

Ако въздействието на театъра е такова, какво да кажем за съвременните филми? Разбира се, някой би могъл да възрази, че тук става дума за времето отпреди 1600-1700 години, но ето какво казва св. Йоан Кронщадски в самото начало на ХХ в.: „Оправдават и наричат играта в театъра полезна и нравоучетелна или безвредна, или поне едно по-малко зло в сравнение с пиянството и разпътството, и за тази цел се стараят навсякъде да устройват театрални зрелища. Чудно нещо е, че християните не са намерили друго, по-добро средство за прекарване на скъпоценното си време, освен театъра, който и по своя произход и значение и до сега си запазва един характер напълно езически, идолопоклонически, характер на суета и пустота, който дава пълно отражение на всички страсти и безобразия на този свят, всички похоти на плътта, на очите и житейската гордост”. И още: ”В театъра мнозина се чувстват добре и им е приятно, а в църква им е тежко и скучно. Защо? Затова, защото в театъра всичко е прекрасно направено да допада на прищявките на човека; в театъра ние не се борим с греха и дявола, а го забавляваме и удовлетволяваме, затова и той не ни закача: веселете се, мили приятели, казва си той, смейте се, само за Бога не мислете. А в църквата всичко е приспособено да възбужда вяра и страх Божий, благочестиви размишления и чувства; и дяволът, който не желае спасението на човека, всява в сърцата ни съмнение, тъга, униние, нечисти мисли и се мъчи да ни оттегли... Театърът и църквата са противоположности. Едното е храм на света, а другото храм Божий; едното е капище на дявола, а другото храм на Господа”. „Театърът е противник на християнския живот. Той е роден от духа на този свят, а не от Божия Дух. Истинските чеда на Църквата не го посещават.” („Моят живот в Христа”).[xxxvii] И действително много от светиите не са посещавали театъра, като несъвместим по дух с християнствто, а на клириците дори било забранено. Това е така, защото Църквата помни думите на св. Йоан Богослов: „всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека” (1 Йоан. 2:16).

„Защо свещениците не ходят на театър?” – пита в своя „Дневник” о. Александър Елчанинов. „Самият принцип на театралността се отхвърля от Църквата. Забраняват се маските, преобличането, носенето на дрехи на другия пол, защото всичко това е имитация, двусмисленост, фалш. Даже гледането е вече участие. А що се отнася до актьора – с колкото по-голямо увлечение играе, толкова по-голяма вреда нанася на душата си, вселявайки в нея обърканост и лъжа”.[xxxviii] Според о. Александър Колесников актьорската игра може направо да се определи като беснуване, понеже тя в същността си представлява приемането на чужда личност върху себе си, нещо присъщо единствено на дявола. Веднъж запитали един атонски старец, в какво съвременното човечество е духовно най-ощетено, а той отговорил, че най-тежка за съвременния свят е загубата на чувството за благодарност и целомъдрието. Целият подвиг на християнина е стремеж за постигане на цялостност, цялостно мъдруване. Всички сме изкушени да приемаме определени роли на различни места – един е човек в къщи сред близките, друг на работното място, друг е с приятели и познати и съвсем различен с непознати хора. А би трябвало да бъде един и същ винаги и на всяко място, без да се раздвоява и разтроява, като няколко отделни личности. При актьорите обаче - по силата на професионалните им задължения - се налага да се вживяват в ролята на други лица и то до степен, която понякога ги кара и извън сцената да не знаят кои са. Често в медиите могат да се срещнат съобщения за подготовката на холивудски актьори за поредната им роля, при която тотално променят начина си на живот, външния си вид и поведението си, за да могат да се вживеят в личността на героя си.[xxxix] За съжаление, особено при негативни роли, в такъв професионализъм няма нищо похвално, при положение, че вреди и на душата на актьора, а после и на зрителите, увлечени да съпреживяват страстите на една измислена и често отрицателна личност. Изкуството трябва да разкрива, а не да отдалечава от реалността, поради което през първите векове на християнството Църквата не само е изобличавала, но и отлъчвала актьорите, в Русия до 1917 г. са ги погребвали извън гробищата. Развлеченията са широкият път и „мнозина вървят по него”(Мат. 7:13). И въобще животът не се нуждае от театър, защото не е игра, а истина.

Според арх. Йоан (Шаховски): „Театърът, тази духовна болест за християнина, все пак за престъпника, егоиста, потъналия в житейски грижи човек може да стане стъпало към благородството. Колкото сам по себе си театърът е по-нравствен, по-чист, толкова той ще бъде по-полезен за обществото”.[xl] Дали обаче същото важи и за въцърковения християнин? По думите на св. Амвросий Оптински: „Случвало се е да чуем, че някои наричат театъра стъпало към Църквата.  С това, разбира се, можем да се съгласим, че театърът е стъпало към Църквата, само че стъпало за навън.... За преимуществата на Божиите храмове пред театъра смятам излишно и да се говори”.[xli] Въобще всички зрелища, както отбелязва еп. Аркадий Лубенски, са вредни за християнина най-малко поради следните три причини:

1) Те крадат от човека драгоценното време, дадено му за спасение на душата – театърът може би час-два, а телевизията – години.

2) Научават човека на празност – след измамната сладост на зрелищата е трудно да се върнеш към тежкия труд на молитвата и духовния подвиг – с телевизията тази трудност става постоянна.

3) Те научават човека на силни усещания, поради което настъпва някакво пренебрежение към собствения тих живот и стремеж да се включиш в бурния житейски водовъртеж.[xlii] Но после идват и четвърто, и пето, и шесто още по-лоши от това.

 „За онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори”(Ефес. 5:16) – пише св. ап. Павел за грехове, които днес се показват открито на екрана и се възприемат като свободомислие, разкрепостеност и мода, като нещо нормално и дори похвално. Правило 100 на Шестия Вселенски Събор обаче гласи следното: „Очите ти да гледат право и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе (Притч. 4:25) – завещава премъдростта, понеже телесните чувства лесно предават впечатленията на душата. Затова заповядваме отсега занапред по никой начин да не се позволява да се чертаят на дъски или на друго какво и да било изображения, които прелъстяват погледа, разтляват ума и влияят за избухване на желания за нечисти удоволствия. Който дръзне да направи това, да бъде отлъчен”.[xliii] Сега вече скверните изображения не са на дъски, а на екраните в собствените ни домове. И макар да не си даваме сметка, именно ние сме, които ги поставяме там със собствените си ръце, държащи дистанционното управление на телевизора, и така попадаме под осъждането на това правило на събора т.е. самоотлъчваме се от Църквата и от Божията благодат, от собственото си спасение. Още по-страшно е, ако гледат и деца. "Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина" (Мат. 18:6). Ето това правим със себе си, следвайки плътската похот, представяна от електронните медии като нов морал и нови норми. „Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска – не е от Отца, а е от света” (1 Йоан 2:16).

Похотта на очите, разбирана като желание и стремеж за придобиване на все повече материални блага, стои в основата на всяка съвременна реклама, а "телевизията си остава най-сигурната и предпочитана медия от рекламодателите, защото при нея имат гарантирани резултати" –  според коментара на управляващия директор на „Media Direction” Боряна Несторова. Българските телевизии отчитат приход от реклами в размер над 100 млн. лв. за първото тримесечие на 2009 г., което значи, че до края на годината биха могли да достигнат и половин млрд. лв., стига да запазят зрителския интерес.[xliv] На какво ни учи този непрекъснат поток от реклами? Те обещават рай на земята, а рекламният  герой най-често е представен като потребител с наркомански черти – сляпо привързан към рекламирания продукт, идеализирщ го, стигащ до еуфория при приемането му, очакващ незабавни резултати, употребяващ го в нарастващи и дори вредни количества. За съжаление, ежедневно обработван с рекламни материали от ранна детска възраст, съвременният човек се е превърнал в нещо подобно. За него целият свят е един огромен супермаркет, в който всичко се продава и купува и всяко нещо се измерва в пари. Никога в историята на човечеството парите не са били до такава степен богът на този свят.

Що се отнася до образа на Църквата, представен на телевизионния екран, според американския Център за Медийни Изследвания телевизията подкопава вярата, като стълб на обществото, понеже в повечето случаи изобразява клира и вярващите като морално пропаднали.[xlv] Често у нас Църквата и събитията, свързани с нея също се отразяват неадекватно, защото от една страна в богословските факултети няма специалност „православна журналистика”, а от друга – самата журналистика не е православна, не разполага с необходимите знания, нито владее необходимия език. Обикновено Църквата се възприема от журналистите като някаква идеологическа организация подобна на партия, институция включваща клира, но не и вярващите, на която се отдава дължимото внимание само като традиционно историческо вероизповедание. Твърде често се отразява с недуховна тематика – имоти, политика, разколи, разправии, злоупотреби, езически народни обичаи и пр. Същевременно в  телевизиите непрекъснато присъства значително количество неправославна духовност – астрология и хороскопи, екстрасенси, „Ясновидци” и т.н. Да не говорим за образа на православния свещеник от типа на „о. Нафърфорий” в скечовете от „Шоуто на Слави” или пък от рекламата „Блажиш ли, блажиш, дядо попе”!

За съжаление за много семейства телевизорът се е превърнал в идеалната бавачка – денонощно е на разположение, не се оплаква, не иска пари и така омагьосва децата, че са послушни и мируват само, когато спят или когато са пред екрана. Може да се каже, че, влизайки в телевизионната `реалност`, те психически напускат семейството, защото техният мозък, в много по-малка степен, отколкото при възрастните, може да разграничи виртуално от действително. За тях видяното става норма. Затова ако днес сме свидетели на нарастваща агресия и безверие, едва ли това се дължи само на кризата, щом и при по-големи кризи, дори след войните, такива тенденции не са наблюдавани.  Новата епоха насажда нови разбирания – насилие, разврат и магизъм в най-разнообразни форми. Достатъчно е да пуснем някой популярен детски канал от рода на „Jetix”, за да се убедим какво попиват децата от екрана в продължение на часове. Обикновено забраняваме филмите на ужасите и еротиката, но почти никога анимацията. Разбира се, има много стойностни филми, с добро и поучително съдържание, но всичко останало е за мутанти, чудовища, вампири, магьосници, вещици, т. е. със сюжет, неизменно включващ  конфликт, сблъсък и агресия. Такива са каналите за деца. Каналите за възрастни оставяме без коментар.

Ако духът на сатанизма може да се изрази с формулите: 1) „нищо не е истина” и 2) „всичко е позволено”, тогава духът на съвременната телевизия твърде много се доближава до него.

В Пета част на книгата „Отец Арсений” (Пьотър Андреевич Стрелцов) е описана среща с известния психиатър проф. д-р Димитрий Евгениевич Мелихов, духовно чедо на московския старец о. Алексей Мечев, където той споделя в разговор следното: „Човек може да боледува душевно, но може да боледува и духовно – това са съвършено различни заболявания. Хората, боледуващи от духовно заболяване са бесновати, те са обхванати от жаждата за убийства, от непреодолимото желание да извършват зло, да измъчват, изтезават, оскърбяват, цялата им духовна същност е пропита със зло, те могат да се поклонят на злото – на демоничните сили ... Демонизмът завладява душите им, но много от тях съвършено не страдат от душевни заболявания, аз съм срещал подобни тежко духовно болни неведнъж. Такива хора психиатрията не може да лекува, те са обсебени ... заболяване, което се лекува само с вяра”. Духовно болният може да бъде разпознат по пълната си непоносимост към всичко църковно и свързано с Бога. Към това о. Арсений добавя: „Духовната болест, за разлика от душевната, е страшна с това, че под влияние на тъмните сили е заразна и се разпространява със скоростта на епидемия ... Демоничното зло се разпространява подобно на епидемия и за това до голяма степен способстват книгите, вестниците, списанията, радиото и особено бързо зародилата се и разпространяваща се телевизия. Всичко това свободно влиза в домовете на хората и отравя душите на децата, юношите и възрастните”.[xlvi] „Телевизията е бяс” – направо казва старецът Паисий Светогорец и цитира случай със 7 годишно момче, достигнало до състояние на бесноватост чрез гледане на телевизия.[xlvii] Преп. Лаврентий Черниговски малко преди да се представи в Господа изрича пророчество, че „на светото място ще стои мерзостта на запустението и ще показва скверните прелъстители на света, а след тях ще се яви Антихрист и целият свят ще го види едновременно.” Когато духовните му чеда го питат как ще стане това, той отговаря: „Във всеки дом, на мястото на иконите ще стоят прибори за прелъстяване на хората”.[xlviii] Преп. Лаврентий умира 1950 г., а телевизионните излъчвания в Украйна започват едва от 1956 г.[xlix], т.е. тук имаме истинско пророчество, в което дори не е употребена думата за телевизор, понеже още не е същестувало понятието за него. Може би най-известното пророчество за телевизията е това на св. Козма Етолийски отпреди 200 години, предсказал поразително и много други неща за нашето време: „Ще видите в полето каруца без коне, да тича по-бързо от заек. Ще дойде време, когато ще се опаше страната с един конец. Ще дойде време, когато хората ще говорят от едно далечно място до друго, сякаш са в съседни стаи, например от Константинопол до Русия. Ще видите да летят в небето хора като черни птици и ще хвърлят огън по света. Които ще живеят тогава, ще бягат към гробищата и ще викат: Излезте вие мъртвите, за да влезем ние живите”. За телевизията той казва следното: „Дяволът ще влезе в една кутия и ще вика, а рогата му ще бъдат на керемидите”.[l] Но за телевизора има пророчество и в самата Библия.  Когато се появи лъжепророкът, който ще подготви възцаряването на Антихрист, той ще накара „жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив, и даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ” (Откр. 13:14-15). Тогава ще бъде направена една икона (от гр. εικών — образ, портрет, изображение) на Антихрист, която ще се движи и говори като жива – това е същото, за което предсказва и преп. Лаврентий Черниговски, че ще се появи Антихрист и всички хора по цялата земя ще го видят едновременно. Очевидно на телевизионните екрани.

Ето, в крайна сметка, накъде води по-голямата част от човечеството все по-силното разпространение на телевизията, все по-непреодолимата зависимост и доверието към нея – „да прелъсти народите по четирите краища на земята” (Откр. 20:8). У нас, съгласно решенията на Европейския Съюз се предвижда цифровизация на телевизията на територията на страната, която трябва до 2012 г. да обхване най-малко 95% от населението.[li] Така ще има вече не 4, а 40 ефирни национални канала и на всички хора, млади и стари, ще бъде подсигурена възможността да видят онова, което се случва. Днес се радваме, че отвсякъде сме обградени от екрани – телевизионни, компютърни и дори телефонни, но това е само подготовка за последната страница от историята на човечеството, преди края на този свят. „От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата” (Мат. 24:32-33) свършекът на света. Защото на тези екрани ще се яви Антихрист и ще се провъзгласи за Христос, за което предупреждава и Сам Спасителят: „Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете (Иоан 5:43), и още: „ако ви кажат: ето, в пустинята е той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески” (Мат. 24:26-27). При второто пришествие на Господ Иисус Христос без необходимостта от каквато и да било телевизия „ще Го види всяко око” (Откр. 1:7). „Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма” (Мат. 24:30).

Дотогава обаче ще тече подготовка. Силите на злото, в една световна конспирация, организирана не от хора, а от „началствата, властите, светоуправниците на тъмнината от тоя век, поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12), ще използват всички налични средства, „за да прелъстят, ако е възможно и избраните”(Мат. 24:24). Но в същото време „ще бъде проповядвано Евангелието на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят” (Мат. 24:14).

Можем ли да се предпазим по някакъв начин от злото?

Йеромонах Серафим Роуз съветва „в домовете, където не достига смелост телевизорът да бъде изхвърлен през прозореца, да бъде строго контролиран, със стремеж да се избегне отравящото въздействие на този главен проводник на антихристиянски идеи и ценности”.[lii] При всички положения е необходимо да бъде намерена някаква алтернатива на телевизията, за да се замени виртуалната, телевизионна реалност с действителни преживявания. Основна трудност тук не е намирането на подходящи занимания, а преминаването от бездействие към действие. Вероятно затова днешните деца не обичат да четат, защото четенето е активност, изискваща усилие, а те са вече свикнали наготово и пасивно да възприемат информацията, без всякакво самостоятелно мислене. Справедливо наричат телевизията „дъвка за очите” – колкото и да дъвчеш, не се насищаш и това само те принуждава да искаш това изживяване още повече.

Ако човек не е в състояние да спре да гледа, поне може да се ограничи до предаванията и филмите, които го интересуват. Да включи телевизора при започването им и да го изключи след като свършат. Може да си направи седмичен план и да се стреми да не го нарушава. Може да изхвърли дистанционното управление, което е изпитан метод, защото така ще бъде необходимо за всяко превключване на друга програма да стане и да иде до самия телевизор – усилие бързо убиващо ентусиазма да се преминава от канал на канал. Въобще, който не е в състояние да си наложи самодисциплина, може поне да си създаде затруднения и неудобства при гледането, за да го направи по-малко приятно за себе си. По-трудно е, когато става въпрос за децата. Сърдим се, че те не се интересуват от нищо и не се сещат да помогнат в къщната работа, но не си задаваме въпроса от кого се учат? Какъв би трябвало да е резултатът, щом отделяме по 30 минути на ден за възпитанието им и по 2-3 часа за гледане на телевизия, през 80 % от времето прекарано с тях говорим за учене или училище и обикновено разговорът завършва с конфликт и грубости... При това всяко осмо наказание е отказ от общуване. Истината е, че децата предпочитат да използват телевизията като средство да избягат от реалността и нейните проблеми, подтикнати от нас и нашето нежелание да общуваме с тях.

Не предлагайте на децата си телевизия, вместо самите себе си! И да не бързаме да ги обвиняваме, защото е възможно проблемът да не е в тях. Трябва да научим децата си да обичат Бога и истинския живот повече от всичко, вместо да си създават кумири и да живеят с вредни заместители. Възпитанието е труден и отговорен процес, то понякога се оказва сложна задача за нас възрастните. Но дори и в определени периоди от живота да не постигаме особен напредък, нека не забравяме, че "ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата" (Пс. 126:1). Където не помагат човешките средства, там вече е необходимо да се намеси Бог, без Когото не става нищо добро. "Без Мене не можете да вършите нищо" (Йоан 15:5) – казва Спасителят, но също така обещава – „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20), и още: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). Нужни са ни вяра, гореща молитва, търпение и любов.

В заключение ще отбележим, че за по-голямата част от човечеството телевизията вероятно ще продължи да изглежда прогресивно и многообещаващо средство за разпространение на идеи и ценности. Римокатолиците дори имат светица-покровителка на телевизията – Клара Асизка, живяла през втората половина на ХІІІ в., ученичка на Франциск Асизки, известна с това, че в самия край на живота си, когато вече не била в състояние да става от леглото си, можела да наблюдава мéсата, отслужвана в храма, отразена по тайнствен начин на стената на нейната килия. Тя е покровителка още на телефона, телеграфа и телевизионните сценарии. [liii] Православният възглед за телевизията обаче е много по-реалистичен. Веднъж един от посетителите на стареца Паисий Светогорец го запитал по този въпрос: „Телевизорът, отче, не е ли нещо хубаво и полезно?” А старецът му отговорил така: „И яйцата са нещо хубаво и полезно, но ако ги смесиш с кокоши изпражнения вече няма да стават за нищо”.[liv] ”Добро е, с благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, от която полза не получиха ония, които ходиха по тоя път”(Евр.13:9).

Така или иначе нека помним, че ние сме тези, които държат в ръцете си дистанционното управление и само от нас зависи как ще го използваме. Защото каквото посеем днес, това и ще пожънем утре.

 

Свещ. Сергей Павлов,
Духовник в храм „Св. Мина” – жк „Модерно предградие”, гр. София

 
Бележки:
[i]VATICAN CITY STATE Press, Media, TV, Radio, Newspapers,  http://www.pressreference.com/Uz-Z/Vatican-City-State.html

[ii] Эволюция исламского ТВ. От серости к актуальности. В: http://www.islam.ru/pressclub/smi/evsitovak

[iii] Беседа с Виктором Губачевым, журналистом газеты «Вечерний Первоуральск свободный». В: http://orthodox.etel.ru/2005/09/tv.htm

[iv] Kristen Fyfe (2008), Sex and Aggression: The Media Impact on Children, Eye on Culture, Vol. 5, Issue 10. В: http://www.cultureandmedia.com/eoc/2008/Sex_and_Aggression_final.pdf

[v] James F. Turck (2004), The Television Addiction. В: http://www.realtruth.org/articles/233-tta.html

[vi] Късогледството не е генетично заболяване. Вж.:  http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1244&sectionid=6&id=00008

[vii] James F. Turck. The Television Addiction (2004). В: http://www.realtruth.org/articles/233-tta.html

[viii] Nancy Hellmich. Percentage of overweight Americans stable (2005). В:

 http://www.usatoday.com/news/health/2005-10-03-weight-trends_x.htm

[ix] За снимането от ръка и фотосензитивната епилепсия, вж. http://www.natfiz.bg/forum/viewtopic.php?f=12&t=1030

[x] Chris M. Carmichael. Your Brain Waves Change When You Watch TV -Low Alpha Waves Can Lead to "Mind Fog" (2007). В: http://www.associatedcontent.com/article/247802/your-brain-waves-change-when-you-watch.html?cat=5

[xi] Питър Сент Джеймс. Обезпокоителната истина за телевизията. В: http://abet.blog.bg/novini/2009/04/17/obezpokoitelnata-istina-za-televiziiata.323738

[xii] Ron Kaufman, Television Addiction Identification and Self-Help Guide (2005). В: http://www.turnoffyourtv.com/healtheducation/addiction/addiction.html

[xiii] Свръхактивните деца. В: http://www.admedicine-bg.com/statii/hyperactive.pdf

[xiv] Allison Z`blog. Television and the Brain. В: http://serendip.brynmawr.edu/exchange/node/2492

[xv] McMillen.  Can Too Much TV Cause ADD or ADHD? (2007)  В: http://www.associatedcontent.com/article/139335/can_too_much_tv_cause_add_or_adhd.html?cat=25

[xvi] TV “stunts Kid`s Brain Growth”. В:  http://www.manchestereveningnews.co.uk/news/health/s/176/176353_tv_stunts_kids_brain_growth.html

[xvii] TV viewing harms kids' brains. В: http://timesofindia.indiatimes.com/articleshow/11107476.cms

[xviii] TV “Link “ to Alheimer.  В: http://news.bbc.co.uk/2/hi/health/1204894.stm

[xix] Павлин Неновски. Ендорфин. „Хормонът на щастието” или най-силното лекарство в нашия организъм. (2008) В: http://www.bb-team.org/articles/2906/

[xx] TV Addiction. В: http://www.oppapers.com/essays/Tv-Addiction/95588

[xxi] Effects of TV on the Brain. В: http://www.eruptingmind.com/effects-of-tv-on-brain/

[xxii] Julie Robotham. Report slams TV “damage” to young. (2004) В: http://www.theage.com.au/articles/2004/05/18/1084783518181.html

[xxiii] Ronald Reagan, in Wikipedia.  В: http://en.wikipedia.org/wiki/Ronald_Reagan

[xxiv] Вреди ли телевизията? В: http://mastilo.info/content/view/198/29

[xxv] Brian Fitzpatrick, Does Watching TV Damage Character. (2007)  В: http://www.cultureandmediainstitute.org/articles/2007/20070607115643.aspx

[xxvi] Julie Robotham, op. cit. В: http://www.theage.com.au/articles/2004/05/18/1084783518181.html

[xxvii] Don Phau. Studies Show Violent Videos Damage Brain. (2002)  В:  http://www.schillerinstitute.org/new_viol/videos_brain.html

[xxviii] The Television Addiction. В: http://www.realtruth.org/articles/233-tta.html

[xxix] Brian Fitzpatrick, op. cit. В: http://www.cultureandmediainstitute.org/articles/2007/20070607115643.aspx

[xxx]  Anita Chandra, DrPHa, Steven C. Martino, PhDb, Rebecca L. Collins, PhDc, Marc N. Elliott, PhDc, Sandra H. Berry, MAc, David E. Kanouse, PhDc and Angela Miu, MSc . Does Watching Sex on Television Predict Teen Pregnancy? Findings From a National Longitudinal Survey of Youth,  PEDIATRICS (2008), Vol. 122 No. 5. В: http://pediatrics.aappublications.org/cgi/content/abstract/122/5/1047

[xxxi] Brian Fitzpatrick, op. cit. В: http://www.cultureandmediainstitute.org/articles/2007/20070607115643.aspx

[xxxii] Мама, папа, я ... и телевизор. В: http://semya.potrebitel.ru/data/8/68/06.shtml

[xxxiii] Св. Теофан Затворник. Страстите и борбата с тях. С., 2007, с. 137.

[xxxiv] Свящ. Андрей Горбунов. Экраносатанизм. В: http://proza.com.ua/print/?8574

[xxxv] Про театр и актеров. В: http://www.ihtus.ru/cu4.shtml

[xxxvi] Св. Йоанн Златоуст. Слово против зрелищ. В: http://orthlib.narod.ru/John_Chrysostom/zrel.html

[xxxvii] Архим. Методи. Отец Йоан Кронщадски. В. Търново, 1992, с. 260-1.

[xxxviii] Свящ. Александр Ельчанинов. Отрывки из дневника. В: http://www.lib.eparhia-saratov.ru/books/06e/elchaninov/notes/8.html

[xxxix] Холи Бери с раздвоение на личността. В: http://www.slava.bg/news/6299.html ; Winona Ryder отново открадна. В: http://bliasakbg.net/content/view/3062/1/

[xl] Про театр и актеров, http://www.ihtus.ru/cu4.shtml

[xli] Душеполезные поучения Преподобных Оптинских Старцев, Изд. Введенской Оптиной Пустыни 2006, т. 2, с. 443

[xlii] Н. Е. Пестов. Современная практика православного благочестия, т. 2. В: http://klikovo.ru/db/msg/8160

[xliii] Правила на Светата Православна Църква, В. Търново 1998, с. 207

[xliv] Зорница Стоилова. Краят на златните рекламни времена. В: http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/04/20/707741_kraiat_na_zlatnite_reklamni_vremena/

[xlv] Brian Fitzpatrick, op. cit. В: http://www.cultureandmediainstitute.org/articles/2007/20070607115643.aspx

[xlvi] Отец Арсений.  Возлюби ближнего своего, http://www.krotov.info/lib_sec/01_a/ars/eny_5.htm

[xlvii] Свящ. Андрей Горбунов.  Экраносатанизм В:  http://proza.com.ua/culture/ekranosatanizm.shtml

[xlviii] Преподобный Лаврентий Черниговский. Пророчества о грядущем антихристе http://www.zaistinu.ru/old/proroch/antichrist/lavrent1.shtml

[xlix] Перший національний, Wikipedia. В: http://uk.wikipedia.org/wiki/Перший_національний

[l] Свети Козма Етолийски. Поучения. Притчи. Пророчества, С. 1995, с. 153, 158.

[li] КРС набира заявления за мултиплекса за тв цифровизацията, http://www.mediapool.bg/show/?storyid=150395

[lii] Иеромонах Серафим (Роуз.) "Православное воспитание и окружающий мир". В: http://www.ihtus.ru/edu46.shtml

[liii] Клара Ассизкая, в Wikipedia. В: http://ru.wikipedia.org/wiki/Клара_Ассизская

[liv] Эсхатологические представления Афонских подвижников благочестия второй половины XX века, (Доклад протоиерея Максима Козлова на конференции «Эсхатологическое учение Церкви»),  http://www.st-tatiana.ru/text/34395.html

 

Писмо до медиите от името на свещенослужители, църковно-служители, хористите от прицърковните хорове и богомолен народ от Врачанска епархия, и общественици от София


"Умийте се, очистете се, престанете да вършите зло"

Живеем във време, когато сякаш всички сме "набъбнали", както се изразява един герой на Достоевски (Лебедев от "Идиот"). Затова спомагат до голяма степен и така наречените "свободни" средства за масова информация. В повечето от тях и най-вече в т. нар. "жълти" издания не се спазва основното правило на журналистиката за непредубеденост, обективност и етичност.

Неблагополучията, застоят и проблемите във вътрешния живот на Българската православна църква от близо 20 години, както и поведението на отделни висши и нисши духовници, някои от които в процес на обследване на Висшата църковна власт, дадоха повод за различни злостни писания, които засегнаха и богохранимата Врачанска епархия.

При внимателен прочит на тези писания всеки непредубеден читател ще установи, че те са зловреден плод на "информатори", отстранени от свещенослужение за груби нарушения на църковната и финансовата дисциплина и за погазване на морално-етични норми в обществото. Както и на хора извън епархията станали проводници и жертви на завистта, създали си враждебно чувство по отношение на успехите и популярността на архиереите из средите на младото поколение епископи в БПЦ.

Между редовете, авторите сякаш искат да кажат: "Моля ви да не се възмущавате толкова от нашия малък брътвеж! Ние нямаме за цел да обиждаме или наскърбяваме някого. Това е само едно развлечение! Човек трябва все пак да си убие с нещо времето. А и тиражът на вестника ще се увеличи, а оттам и нашите хонорари".

Без да държат сметка, че злоезичието може да унищожи чрез своя нараняващ, клеветнически говор мира между човеците (Рим. 12:18), че то е светотатство, което със своята хищническа ръка разрушава Божия образ в човека. То е "копие", както казва св. Бернард, и то най-страшното, което с един-единствен удар пробожда трима човеци: този, който говори (пише), този, който го слуша (чете), и онзи, за когото се говори.

Затова трябва да благодарим на Законодателя на света - Бога, че Той е издал за обуздаването на човешкия език специална заповед (ІХ Заповед), която припомняме на служителите на словото и печата: "Не лъжесвидетелствувай против ближния си!" (Изх. 20:16). Тази заповед ни забранява не само да лъжем, но изисква от нас и да щадим, и да уважаваме доброто име на другите.

Който потъпква най-висшата заповед на Бога и най-върховния закон на Иисус Христос за любовта, той не може да разчита на нищо добро от Бога. Защото Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго (Иак.4:11-12).

Братя и сестри, получавайте достойно насъщния си в областта на едно от най-висшите творения на човека - печатното слово. То е свят дар от Бога. Печатното слово трябва да служи за изнасяне на обективната истина, за изграждане на гражданско съзнание и за духовно възрастване на обществото. А не да бъде трибуна за манипулация, клюки и незаслужени охулвания в угода на отделни политически сили и лица за низши и преходни цели.

Верни на своя дълг и обществена отговорност, истинските журналисти не мислят "лошо в сърцата си" (Мат. 9:4).

Прочие "Умийте се, очистете се, престанете да вършите зло".

26 ноември 2009 г.

Нагоре

Последна промяна: 26.11.2009 г.