ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

"Св. Йоан Рилски" - София

ГЕРМАНСКИ МАНАСТИР „СВЕТИ  ЙОАН  РИЛСКИ”

   „О, велики и предивни чудотворче, преподобни Йоане! Приеми нашето моление и не се отвръщай от нас, които прибягваме под твоето застъпничество. Защото ти никога не си се отвръщал от ония, които през дните на твоя земен живот са идвали при тебе със своите скърби. Знаем какви големи знамения на милосърдие си явявал на православните християни и след представянето си. Чуй сега и нас, които сме потънали в грехове и сме обхванати от велики скърби: изпроси ни от Господа Иисуса Христа прощение на всички наши грехове и особено да ни прости непослушанието ни към нашата Майка - Църквата. Дарувай ни съкрушение на сърцето, та с умиление и редовно да пристъпваме към светото Тайнство Покаяние, та причащението ни с Тялото и Кръвта Христови да не ни бъде за осъждане и погибел, но за здраве и спасение.

  Молитва към  преподобния и богоносен наш отец св. Йоан Рилски Чудотворец

В полите на Лозенската  планина, на петнадесет километра от София, в красива местност над с. Герман се намира манастирът „Св. Йоан Рилски". Той е свързан с живота и прославата на свети Йоан Чудотворец и е част от култа към българския светец в Софийско. Както и повечето от манастирите от Х в., той възниква в близост до охранителни крепости. На километър северно от манастира са открити останки от римска крепост, наричана Германско градище, разрушена вероятно през 809 г., когато хан Крум завладял София. Според преданията, по-къс¬но до него имало православен храм, чиито основи били открити през 50-те години на XX век. Византийците възстановили градището около с. Герман. Това укрепление вероятно дало повод да се построи малък параклис и около него постепенно се оформя манастирска обител.

Историята на манастира „Св. Йоан Рилски” е обвита в легенди и предания. И до днес се разказва, че негов основател през Х в. бил цар Петър I и вероятно той му дал името на светеца от Рила, с когото някога много искал да се срещне.

Местните жители разказват, че тук светецът имал колиба, в която се подвизавал, преди да се отправи за Рилската пустиня.

Според предания тук е би¬ло второто място на отшелничество на св. Йоан Рилски. Когато разбрал, че идват пратеници на царя да го отведат при него, светецът тръгнал нагоре по рекичката да се скрие. Скоро ожаднял и се помолил на Бога за вода и на мястото бликнало свещено изворче, аязмо. По-късно, през XV в. тук са пренощували и светите мощи на св. Йоан Рилски, при връщането им в Рилската св. обител. За това подробно раз¬казва участникът в тези събития Владислав Граматик. Шествието, придружаващо мощите, спряло за почивка до река, наричана Герман, за „един ден и една нощ", запалили „свещи и кандила" и извършили „молебствия". Като научили за това, хората от околността започнали да прииждат.

Ето как предава това Граматикът: „Като се научи¬ха за пристигането на светеца, жителите на околните села се събраха при реката, наричана Герман, в едно село, далеч от манастира на ден и половина път, и там го очакваха. Заедно с братята, като узна и игуменът, че светецът се приближава дигна се с подвластните нему свещеници и дякони в манастира, взе свещи и кадила и тържествено го посрещна в гореказаното село при реката". Това сви¬детелства, че в тази 1469 година в Германския манастир имало игу¬мен и монаси, и че той бил действащ и вече известен мъжки манастир.

Германският манастир е сред образувалите комплекса Мала Света гора и се предполага, че заедно с Курилския са най-старите в него, и че са възникнали по време на Първото българско царство, като биват посветени на светеца-отшелник. През византийското владичество обителта затвърждава положението си и получава грамота от император Алексий I Комнин /1081-1118/, даряваща го с особени привилегии и права. През годините на Втората българска държава манастирът влиза в обсега на Средецкото средище и е важен книжовен център. При падането на София под ятагана на османските завоеватели той е разрушен.

За културната дейност на тази старина свидетелстват няколко книжовни паметника. Единият е псалтир от края на XV в. „с последования от Гюргя Цръноевич", издаден в Цетина. Това е един от малобройните славянски инкунабули, най-старите печатни книги, появили се между 1463 г. и 1500 г., когато Гутенберг открива книгопечатането. Интересното в този печатан псалтир е, че в месецослова освен за сръбските, са дадени кондаци и за български светци: св. Петка Търновска, св. Иван Рилски, св. Йоаким Сарандапорски, св. Иларион Мъгленски и др. Оттук е и друг псалтир от края на XVI в.

През втората половина на века, в 1671 г. граматик Никола от софийското село Горни Лозен съставя и написва известния Германски сборник, съдържащ служби и жития на отшелниците светии Йоан Рилски и Йоаким Осоговски. В него откриваме и ценни исторически сведения. Никола Граматик се учил при духовника Яким от София. По това време политическата обстановка била много неспокойна и софийските книжовници търсели убежище в манастирите около града.

В манастира имало богата библиотека с много ценни старопечатни и ръкописни книги, които не са достигнали до нас, но се предполага, че са създадени тук. Документи за историята на светата оби¬тел от построяването й до днес се намират в Зографския манастир. Някога Германският манастир е бил и иконохранилище, имал е и пещ за керамика. Тук се пазело керамично ковчеже, за съжаление по-късно изчезнало, в което са престояли мощите на св. Йоан Рилски, преди да бъдат пренесени във Велико Търново. През епохата на късното средновековие манастирът бил един от петте, останали от Софийската Мала Света гора след идването на османските нашественици и привличал поклонници освен от София и от селата из Югоизточните райони на котловината.

През XVIII в. Германският манастир е опожарен от кърджалии. Въздигнат е през 20-те години на XIX в., като в 1818 г. е построен нов храм с вкопана в земята църква. През Възраждането манастирът продължава да е важно духовно средище и поддържа връзки с българския манастир „Св. Георги Зограф” в Атон.

През 60-те години на XIX в. манастирът утвърждава авторитета си из цялата Софийска област и, след Освобождението, когато е възстановен и преустроен, е най-големият в района. Направил е силно впечатление на преминалия по тия места в 80-те години на XIX в. К. Иречек, който го споменава заедно с другите софийски манастири.

До ден днешен от стария храм е запазена част от иконостаса, един каменен надпис и няколко царски икони с образи на българските светии Кирил и Методий,  Йоан Рилски и Петка Търновска.

През 1886 г. тук княз Александър I Батенберг заклевал войските си, преди да тръгнат на бой.

През 1928 г. бъдещият екзарх Стефан дарява Германският манастир на Ефория „Зограф" и по решение на Софийския епархийски съвет той е отреден за подворие на българския Зографски манастир „Св. вмчк. Георги Победоносец". В него се подготвяли монаси за служба в Атон. Днес в манастира отсядат атонски монаси. Вляво от входа на църквата растат две величествени секвои, посадени от ктиторите княз Фердинанд и съпругата му. Вдясно виждаме по-малка секвоя, посадена от цар Борис III през 1937 г., в чест на раждането на престолонаследника Симеон.

Около Първата световна война, подобно на други софийски манастири, и Германският постепенно замира като се обитава периодично от няколко монаси. В сегашния си вид манастирският комплекс е от по-ново време. През 70-те години на XX в.

Манастирската църква „Св. Йоан Рилски Чудотворец" е еднокорабна, с петстенна абсида, с полуцилиндрично засводен наос. Притворът е добавен по-късно. Градежът е каменен, комбиниран с тухли, а на северната и южната стена има прозорци, с изкусно изработени железни решетки.

На входа на църквата има две манастирски камбани, едната руска, с изписана годината на изработването им - 1886 г. Има и надпис, носещ дата 1 ноември 1938 г. До надписа е поставена икона на св. Йоан Рилски. През 1886 г. художникът Станислав Доспевски, изписва иконите върху иконостаса вътре в църквата, по поръчка на жители на с. Герман, между които е упоменат Стоичко.

Притворът в църквата е изрисуван в днешни дни от пловдивски ученици на известния преподавател професор Любен Прашков. Основната идея в стенописите е духовната връзка между софийските манастири и тези от Атонската Света гора.

В Германския манастир през едно „блажено лято" отседнал голе¬мият български писател Елин Пелин и написал сбирката от разкази „Под манастирската лоза". Писателят посветил един от разказите на игумена йеромонах Сисой, с когото разговаряли за Бога и за света „на малката дървена масичка под лозата".

Храмовият празник на манастира и до днес се чества по стар стил, на 1 ноември. Св. Йоан Рилски се тачи и като най-важен от народните будители, и поради това на неговия ден впоследствие възниква празникът на народните будителите.

Днес манастирският комплекс е много добре уреден и поддържан, има голям двор, църква с бели каменни стени и наоколо - манастирски сгради и градина. Манастирът е действащ и е един от най-посещаваните манастири в Софийско. Тук няма условия за настаняване. Пази се строг светогорски монашески устав на богослужение и поведение. Обявен е за паметник на културата.   

 

Йеромонах х. д-р Стефан Попов

В текста са ползвани сведения и данни от:
Киселов, В., Владислав Граматик и неговата повест, София, 1947;
Дуйчев, Ив., Из стара българска книжнина, т. ІІ, С. 1943;
Чакъров, Г., Българските манастири, С. 1978;
Иречек, К., Пътуване по България, С. 1974;
Динева, В., Софийската мала света гора, Медиатама, С. 2007.

Последна промяна: 12.01.2017 г.