ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА » СТРУКТУРА » Епархии » Софийска епархия » Манастири » "Успение на Пресвета Богородица" - София

"Успение на Пресвета Богородица" - София

ДРАГАЛЕВСКИ МАНАСТИР

„ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ВИТОШКА"

„Токмакли манастир"

 

„Благоизволи царството ми да дарува този благообразен и всенастоящи хрисовул на царството ми на манастира на пречистата Бого-майка, който се намира във Витоша и който бе създаден, сътворен и украсен от родителя на моето царство, светопочиналия цар Иван-Александър. И така царството ми освобождава този манастир на царството ми заедно с всички достояния и владения на този манастир...Иван Шишман в Христа Бога благоверен цар и самодържавец на всички българи и гърци."

Из Грамота на цар Иван Шишман от ХІV в., съхранявана в библиотеката на Зографския манастир

 

Манастирът „Пресвета Богородица Витошка", познат като Драгалевски, по името на близкото село, сега квартал на гр. София, е най-представителният манастир около София, с право станал Лавра на Софийската Мала Света гора още след падането на България под османско владичество.

Светата обител е от групата манастири около София, възникнали към края на XIV и XV в. и известни като "Софийска Мала Света гора". Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Старият  надпис над входната врата в притвора на старата църква показва, че манастирът е бил обновен, а църквата зографисана през 1476 г. със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.

Владетели и боляри щедро дарявали светата обител с имоти и средства, поради което местното население го нарекло "царски манастир". За разлика от повечето български манастири "Света Богородица Витошка" е бил запазен от унищожение от османските нашественици дълго време. За съжаление, след завладяването на София от турците през 1382 г. манастирът е поруган и  бива изоставен от своите монаси.

Разположен е в подножието на връх Камен дел на планината Витоша, на девет километра от София. Манастирът е разположен амфитеатрално в полите на планината, бял и потънал в зеленината на двора и хълма над него.

Манастирският комплекс има обширен двор. В него са двете долепени една до друга манастирските църкви - „Успение Богородично"  от края на ХІV в. и построената през 1932 г. църква „ Св. Мина". От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата. Тя е малка еднокорабна, с опростен архитектурен план, състояща се от преддверие, продълговат наос и полукръгла абсида. При градежа е използвана смесена зидария от ломен камък и печени тухли. По начина на изграждането й архитекти, културолози и теолози я отнасят и включват в групата сходни църкви в София и Софийско, възникнали през XV в., като църквите на Кремиковския и Карлуковския манастир и софийската църква "Св. Петка Самарджийска". Според турски регистри от ХVІІ в. името на манастира било „Токмакли манастир".

Стенописите, открити в старата църква, са на два културологични пласта, от два различни периода - от ХV и от ХVІІ век. Старата църква е украсена със забележителни по качествата си стенописи. Най-старите са в духа на художествената традиция, съществувала в Средецката област по това време, която продължава традициите на Търновската живописна школа от ХІV в. От първоначалната живопис в наоса са останали само фрагменти - сцените "Съдът на Пилат", "Юда връща сребърниците", "Обесването на Юда", "Отричането на апостол Петър".

По-голямата част от стените са покрити с по-късен стенопис. Най-стари са стенописите в наоса на църквата. Първоначалната живопис е запазена изцяло. Представени са старозаветните сцени "Гостоприемството на Авраам", „Жертвоприношението на Авраам", "Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана".

Добре запазени, реставрирани и консервирани са стенописите в притвора. Тук е изобразена сцената на Страшния съд, а под нея са портретите на ктиторите Радослав Мавър и жена му Вида, както и на младите им синове Стахиа (Станко) и граматик монах Никола.

В края на ХV в. и началото на ХVІ в. друг заможен софиянец, Краислав, осигурява средства за изписването на външната западна стена на притвора с шест големи композиционни картини. До нас са достигнали, частично запазени, само патронажният образ на св. Богородица на трон с Младенеца, а в нишата над входа - сцени от житията на трима светци-войни, защитници на християнството - св. Димитър, св. Меркурий и св. Георги, представени на коне, в блестящи доспехи.

Обновителна дейност в манастира продължава през XVII век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния изток, между които св. Йоан Рилски и св. Петка Търновска. Тези стенописи са зографисани със средства на ктитора Калист.

През 1932 г. към старата църква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.

Светата обител е била важно културно средище на Софийската книжовна школа. Тук са написани и преписани много свещени книги, ценни културни паметници, достигнали до нас. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите и граматиците, работили в този манастир: поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г., неизвестен граматик преписва известното "Драгалевско евангелие" през 1534 г. със спомоществованието на софийския занаятчия - терзията Милич и жена му Кера, украсено с посребрена обкова от 1648 г. и пазено днес в Църковния историко-археологически музей при Светия Синод в София; през 1598 г. тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в Иверския (грузински) манастир на Атон; граматик монах Никола, син на ктитора Радослав Мавър, преписва и богато украсява четвероевангелие, пренесено и съхранявано днес в Хилендарския манастир; поп кир Димитрия „сакелар" (пазител на църковна утвар) преписва и съхранява още едно четвероевангелие; през 1612 г. книжовникът граматик Йов Шишатовац преписва известния Боянски поменик (открит в Боянската църква през 1845 г. от руския изследовател В. Григорович).

Манастирът е почитан и богато даряван от христолюбиви и богобоязливи християни от Софийско. И до днес се пазят няколко ценни икони, подарени на братството на обителта през ХVІ век. Поклонниците Гроздан, Ано, Храно, Вучко, Стефан и Христе даряват иконата „Иисус Христос Вседържител". Други поклонници в 1612 г. даряват пет икони, между които и тази на св. пророк Илия с дарителски надпис „ От Вучко Креков - драгалевчанина". И да днес на западната стена, над входа се пази в дърворезбена рамка иконата „Успение на св. Богородица", подарена от сестрите от Кремиковския манастир „Св. Георги".

През възраждането Драгалевският манастир е известен и с килийното училище, което се помещавало там по време на османското владичество. Освен ролята му на културен и учебен център, "Св. Богородица Витошка" е типичен представител на все още запазените български манастири със своята активна роля в тайната революционна дейност срещу нашествениците в средата на ХІХ век. Игуменът на манастира - йеромонах Генадий - е бил близък приятел и сътрудник на Васил Левски и е оказвал голяма помощ в организирането на революционни комитети в Софийския регион. Докато отец Генадий служи като пощальон на революционния комитет в София, Васил Левски на няколко пъти е ползвал Драгалевския манастир като свое убежище по време на обиколките си из страната. След арестуването на един от най-активните членове на комитета - Димитър Общи, игуменът Генадий бяга в Сърбия, за да се включи в дейността на друг виден наш революционер - Панайот Хитов. Все пак бягството на отец Генадий не слага край на участието на манастира в подготовката на общонародна революция. През 1873 г. в манастира идва дякон Игнатий Рилски, който възобновява тайния революционен комитет в София и достойно следва по стъпките на своя предшественик.

След Освобождението Константин Иречек наред с други съществуващи манастири около София споменава обстойно и Драгалевския манастир. Десетилетия по- късно манастирът е възстановен и преустроен. През 1932 г. той е обновен по проект на архитект А. Рашенов, който е реставрирал и църквата „Света София", възстановил е и Балдуиновата кула на хълма Царевец във Велико Търново. Старите постройки са разрушени и са построени нови в неовизантийски стил, с арки и докси. Двете църкви са обединени под един покрив, заградени с проход - арка.

През 80-те години на ХХ в. е построено най-новото крило на манастира, което не е в хармония и  контрастира по стил и пропорции с останалите манастирски сгради.

Понастоящем манастирът е действащ,  женски. В храма се извършват всички свети тайнства: св. литургия,  св. кръщение и св. венчание. Духовно е обгрижван от енорийския свещеник на кв."Драгалевци".

Храмовият празник на манастира е на 15 август - Успение Богородично.

йеромонах  х. д-р Стефан Попов

 

Библиография:

Динева, В. Софийската мала света гора, Медиатама, С., 2007;

Дуйчев, Ив. Из стара българска книжнина, т. ІІ, С., 1943;

Чакъров, Г. Българските манастири, С., 1978;

Иречек, К. Пътуване по България, С., 1974;

Григорович, В. Очерк путешествие по Европейской Турции, М., 1848.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.