ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА » СТРУКТУРА » Епархии » Софийска епархия » Манастири » "Успение на Пресвета Богородица" - София

"Успение на Пресвета Богородица" - София

ДРАГАЛЕВСКИ МАНАСТИР

„ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ВИТОШКА"

„Токмакли манастир"

 

„Благоизволи царството ми да дарува този благообразен и всенастоящи хрисовул на царството ми на манастира на пречистата Бого-майка, който се намира във Витоша и който бе създаден, сътворен и украсен от родителя на моето царство, светопочиналия цар Иван-Александър. И така царството ми освобождава този манастир на царството ми заедно с всички достояния и владения на този манастир...Иван Шишман в Христа Бога благоверен цар и самодържавец на всички българи и гърци."

Из Грамота на цар Иван Шишман от ХІV в., съхранявана в библиотеката на Зографския манастир

 

Манастирът „Пресвета Богородица Витошка", познат като Драгалевски, по името на близкото село, сега квартал на гр. София, е най-представителният манастир около София, с право станал Лавра на Софийската Мала Света гора още след падането на България под османско владичество.

Светата обител е от групата манастири около София, възникнали към края на XIV и XV в. и известни като "Софийска Мала Света гора". Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Старият  надпис над входната врата в притвора на старата църква показва, че манастирът е бил обновен, а църквата зографисана през 1476 г. със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.

Владетели и боляри щедро дарявали светата обител с имоти и средства, поради което местното население го нарекло "царски манастир". За разлика от повечето български манастири "Света Богородица Витошка" е бил запазен от унищожение от османските нашественици дълго време. За съжаление, след завладяването на София от турците през 1382 г. манастирът е поруган и  бива изоставен от своите монаси.

Разположен е в подножието на връх Камен дел на планината Витоша, на девет километра от София. Манастирът е разположен амфитеатрално в полите на планината, бял и потънал в зеленината на двора и хълма над него.

Манастирският комплекс има обширен двор. В него са двете долепени една до друга манастирските църкви - „Успение Богородично"  от края на ХІV в. и построената през 1932 г. църква „ Св. Мина". От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата. Тя е малка еднокорабна, с опростен архитектурен план, състояща се от преддверие, продълговат наос и полукръгла абсида. При градежа е използвана смесена зидария от ломен камък и печени тухли. По начина на изграждането й архитекти, културолози и теолози я отнасят и включват в групата сходни църкви в София и Софийско, възникнали през XV в., като църквите на Кремиковския и Карлуковския манастир и софийската църква "Св. Петка Самарджийска". Според турски регистри от ХVІІ в. името на манастира било „Токмакли манастир".

Стенописите, открити в старата църква, са на два културологични пласта, от два различни периода - от ХV и от ХVІІ век. Старата църква е украсена със забележителни по качествата си стенописи. Най-старите са в духа на художествената традиция, съществувала в Средецката област по това време, която продължава традициите на Търновската живописна школа от ХІV в. От първоначалната живопис в наоса са останали само фрагменти - сцените "Съдът на Пилат", "Юда връща сребърниците", "Обесването на Юда", "Отричането на апостол Петър".

По-голямата част от стените са покрити с по-късен стенопис. Най-стари са стенописите в наоса на църквата. Първоначалната живопис е запазена изцяло. Представени са старозаветните сцени "Гостоприемството на Авраам", „Жертвоприношението на Авраам", "Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана".

Добре запазени, реставрирани и консервирани са стенописите в притвора. Тук е изобразена сцената на Страшния съд, а под нея са портретите на ктиторите Радослав Мавър и жена му Вида, както и на младите им синове Стахиа (Станко) и граматик монах Никола.

В края на ХV в. и началото на ХVІ в. друг заможен софиянец, Краислав, осигурява средства за изписването на външната западна стена на притвора с шест големи композиционни картини. До нас са достигнали, частично запазени, само патронажният образ на св. Богородица на трон с Младенеца, а в нишата над входа - сцени от житията на трима светци-войни, защитници на християнството - св. Димитър, св. Меркурий и св. Георги, представени на коне, в блестящи доспехи.

Обновителна дейност в манастира продължава през XVII век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния изток, между които св. Йоан Рилски и св. Петка Търновска. Тези стенописи са зографисани със средства на ктитора Калист.

През 1932 г. към старата църква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.

Светата обител е била важно културно средище на Софийската книжовна школа. Тук са написани и преписани много свещени книги, ценни културни паметници, достигнали до нас. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите и граматиците, работили в този манастир: поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г., неизвестен граматик преписва известното "Драгалевско евангелие" през 1534 г. със спомоществованието на софийския занаятчия - терзията Милич и жена му Кера, украсено с посребрена обкова от 1648 г. и пазено днес в Църковния историко-археологически музей при Светия Синод в София; през 1598 г. тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в Иверския (грузински) манастир на Атон; граматик монах Никола, син на ктитора Радослав Мавър, преписва и богато украсява четвероевангелие, пренесено и съхранявано днес в Хилендарския манастир; поп кир Димитрия „сакелар" (пазител на църковна утвар) преписва и съхранява още едно четвероевангелие; през 1612 г. книжовникът граматик Йов Шишатовац преписва известния Боянски поменик (открит в Боянската църква през 1845 г. от руския изследовател В. Григорович).

Манастирът е почитан и богато даряван от христолюбиви и богобоязливи християни от Софийско. И до днес се пазят няколко ценни икони, подарени на братството на обителта през ХVІ век. Поклонниците Гроздан, Ано, Храно, Вучко, Стефан и Христе даряват иконата „Иисус Христос Вседържител". Други поклонници в 1612 г. даряват пет икони, между които и тази на св. пророк Илия с дарителски надпис „ От Вучко Креков - драгалевчанина". И да днес на западната стена, над входа се пази в дърворезбена рамка иконата „Успение на св. Богородица", подарена от сестрите от Кремиковския манастир „Св. Георги".

През възраждането Драгалевският манастир е известен и с килийното училище, което се помещавало там по време на османското владичество. Освен ролята му на културен и учебен център, "Св. Богородица Витошка" е типичен представител на все още запазените български манастири със своята активна роля в тайната революционна дейност срещу нашествениците в средата на ХІХ век. Игуменът на манастира - йеромонах Генадий - е бил близък приятел и сътрудник на Васил Левски и е оказвал голяма помощ в организирането на революционни комитети в Софийския регион. Докато отец Генадий служи като пощальон на революционния комитет в София, Васил Левски на няколко пъти е ползвал Драгалевския манастир като свое убежище по време на обиколките си из страната. След арестуването на един от най-активните членове на комитета - Димитър Общи, игуменът Генадий бяга в Сърбия, за да се включи в дейността на друг виден наш революционер - Панайот Хитов. Все пак бягството на отец Генадий не слага край на участието на манастира в подготовката на общонародна революция. През 1873 г. в манастира идва дякон Игнатий Рилски, който възобновява тайния революционен комитет в София и достойно следва по стъпките на своя предшественик.

След Освобождението Константин Иречек наред с други съществуващи манастири около София споменава обстойно и Драгалевския манастир. Десетилетия по- късно манастирът е възстановен и преустроен. През 1932 г. той е обновен по проект на архитект А. Рашенов, който е реставрирал и църквата „Света София", възстановил е и Балдуиновата кула на хълма Царевец във Велико Търново. Старите постройки са разрушени и са построени нови в неовизантийски стил, с арки и докси. Двете църкви са обединени под един покрив, заградени с проход - арка.

През 80-те години на ХХ в. е построено най-новото крило на манастира, което не е в хармония и  контрастира по стил и пропорции с останалите манастирски сгради.

Понастоящем манастирът е действащ,  женски. В храма се извършват всички свети тайнства: св. литургия,  св. кръщение и св. венчание. Духовно е обгрижван от енорийския свещеник на кв."Драгалевци".

Храмовият празник на манастира е на 15 август - Успение Богородично.

йеромонах  х. д-р Стефан Попов

 

Библиография:

Динева, В. Софийската мала света гора, Медиатама, С., 2007;

Дуйчев, Ив. Из стара българска книжнина, т. ІІ, С., 1943;

Чакъров, Г. Българските манастири, С., 1978;

Иречек, К. Пътуване по България, С., 1974;

Григорович, В. Очерк путешествие по Европейской Турции, М., 1848.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последна промяна: 12.01.2017 г.