ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

"Св. Мина" - София

ОБРАДОВСКИ МАНАСТИР „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК МИНА”

      Кондак

Христос, нашият Бог, те грабна от привременното войнство и в нетлението на небесата те показа общник, страстотърпче Мино, на мъчениците нетленен венец.

Кондак 13 (из Акатист на св. вмчк Мина)

О, всехвални поборниче на благочестието, великомъчениче Мùно! Приеми това малко хваление, което ние недостойните ти принасяме с вяра и любов, и ни дарувай спасение от греховния живот; дай ни да обикнем и придобием добродетелите, да получим благодатта на Светия Дух и се утвърдим в нея, та като се избавим от вечните мъки, да можем и в бъдещия век непрестанно да пеем Богу: алилуия, алилуия, алилуия!

 

Манастирът се намира на около осем километра североизточно от гр. София в землището на бившето село Обрадовци, в чертите на днешния квартал „Бенковски”, сред красивите ливади на южния бряг на Владайската река.  Мост над нея ни отвежда пред портите на св. обител „Свети великомъченик Мина”.
    Старо предание  разказва, че манастирът е раннохристиянски, основан още в римско време, а през ХІ век на това място е имало християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора, където християни са се подготвяли за поклонническо пътуване или подвизи преди да тръгнат за монашеската република на Атон. Записи за престоя в метоха откриваме в пътеписите на руски монаси и съпътстващи ги поклонници, отсядали да си починат и да се подкрепят в метоха към манастирския комплекс. До днес се помнят имена на параклиси като „Рождество Христово”, „Св. св. апостоли Петър и Павел”, „Св. Никола”, „Св. св. безсребреници Козма и Дамян”.
    През Средновековието той е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи, турските и черкезките нашествия постепенно заличават следите на обителта. Въпреки безчинствата, част от светите места се запазват и при прокопаването и разширяването на коритото на река Владайска в непосредствена близост да днешния манастир са открити основи на сгради, дялани камъни и римски тухли и керемиди. Намерени са останки от оброчище „Св. Николай”. Археолозите откриват и части от плитък мраморен басейн.  Предполагат, че в близост е имало  и култова постройка свързана с  басейна, изпълняващ функциите на баптистерий (кръщелна).
    Свещеното място, разбира се, въпреки опустошенията над него и годините на дългото робство, никога не било забравено от местните християни. Затова и още в първите мирни следосвобожденски години Божията намеса не закъсняла. При мястото на манастира пред деца-пастирчета по необясним начин лумва огън. Когато на другия ден родителите им дошли на мястото, те видели обгорена трева и ясно очертани основи на сграда. А през 1927 г. на Кръстовден (14 септември) селяни от Обрадовци, които пасели добитъка си в тучните ливади на селската мера, открили дялани камъни от постройка и разпилени керемиди, тухли и други строителни материали на мястото, за което отколешни времена се знаело, че е "свято място" от "древен манастир”. Те решили да разровят останките по-надълбоко. Тогава намерили основите на стара църква. Открили олтарната част на църквата и малък кладенец, изграден от камъни близо до олтара. Открили и стар дискос и горната част на кадилница. Църковна утвар, която днес се съхранява в Църковно-историческия и археологически музей на БПЦ-Българска Патриаршия. Върху основите на средновековната християнска сграда, със средства на хората от Обрадовци и съседни села, построили дървен параклис, с църковна утвар и икони. Параклисът просъществувал до 1942 г., а намиращата се до него малка манастирска постройка за поклонници оцеляла до 1969 г.
    През 1942 г. църковното настоятелство на с. Обрадовци взело решение за построяването на нов храм, посветен на св. великомъченик Мина. За строежа бил поканен известният варненски майстор Тома Иванов. За три години църквата била построена и през 1954 г. осветена от екзарх Стефан. Тя е еднокорабна, с куполна камбанария над притвора. Иконостасът е богато резбован, изработка на софийските майстори Марчо Радулов и Коста Диноев. Иконите на олтара са дело на професор Георги Богданов. В царския ред има шест икони, а в апостолския - дванадесет. В средата е изобразена Тайната вечеря.
    През 1957 г. е построен и осветен нов параклис, посветен на светите безсребреници лечители и чудотворци Козма и Дамян, подобно на един от някога  съществувалите параклиси на древния манастир. В светия олтар е вградено и аязмото, което е било открито още при разкриването на средновековните основите на най-стария храм.
    Друг параклис в новия манастирски комплекс, построен през 1970 г., е посветен на светите славни, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел.
    Съвременният манастирски комплекс продължава да се обновява. Строят се два нови параклиса на св. Йоан Рилски Чудотворец и на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Построени са нови манастирски сгради, двуетажно здание, в което има стаи за поклонници, кухня и трапезария. Наскоро са изградени нова магерница и кръщелна. Желанието на многото поклонници и вярващите християни е да се възстанови съществувалият през ХІ в. манастирски комплекс с 40 параклиса.
    Манастирът „Свети великомъченик Мина” е девически. Първата игумения след възстановяването на манастира е монахиня Анисия. През петдесетте години на миналия век тук се поселват и подвизават монахините Злата и Емилия, прогонени от Кремиковския манастир. По техните молитви и благовестване много вярващи християни и поклонници намират духовна утеха и подкрепа при чудотворната икона на св. Мина. Тя се пази в храма, а неин автор е руският художник Николай Шелехов, който я дарява на манастира през 1945 г. Бай Боре – клисар в манастира – разказва, че когато художникът я карал към манастира, времето било много лошо, каруцата му затънала в калта и той завързал здраво иконата с въже на гърба си с думите: „Свети Мино, сега сме само двамата, помагай!” После споделил, че получил, по Божия воля, невероятна сила и сякаш летял към манастира”.
   След блажената кончина на майка Анисия, манастирът не е действащ. Духовно се обгрижва от енорийския свещеник и храмовото духовенство от кв. „Бенковски”.
   Празникът на манастира е на 11 ноември, когато Църквата почита паметта на св. великомъченик Мина. Той е египтянин, служил в римската войска в град Котуан по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиан, най-жестоките гонители на християните. Св. Мина загинал мъченически за християнската вяра, защото отказал да принесе жертва на езическите идоли. Мощите на светеца са пренесени в храм на негово име в родния му град Александрия.
   Срещу храмовия празник тук се извършва всенощно бдение. През деня се отслужва света божествена Литургия в чест на светеца. Празнично се отбелязват и отредените от светата ни Църква дни на почит към светците, чиито имена носят параклисите: светите безсребреници лечители и чудотворци Козма и Дамян, свети Йоан Рилски Чудотворец и свети Николай Мирликийски Чудотворец.

Йеромонах х. д-р Стефан

В текста са използвани данни от:
Динева, В. Софийската мала света гора, Медиатама, С. 2007;
Българска етнология 2-3, София, 2003;
Попов, Р. За манастира св. Мина и празника му в миналото и днес, Варна, 2006.

Последна промяна: 28.11.2010 г.