ЛЕСТВИЦА

ВЕЛИЧИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ

ВЕЛИЧИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ

Проф. к.б. Славчо Вълчанов
Възможно ли е Бог да наказва?

Възможно ли е Бог да наказва?

свещеник Константин Камишанов
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ » УСТАВ НА БПЦ

УСТАВ НА БПЦ

УСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

Приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г.,
в Рилската света обител, публикуван в „Църковен вестник”,
Извънреден брой,  09.01.2009 г.

Шестият църковно-народен събор, имайки за основа Символа на вярата:
„Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.
И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин!”
– прие настоящия Устав.


ЧАСТ ПЪРВА
УСТРОЙСТВО

Глава първа
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) Българската православна църква – Българска Патриаршия е неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух.
(2) Българската православна църква – Българска Патриаршия  е Поместна автокефална църква и се намира във вероучително и канонично единство, молитвено и евхаристийно общение с Поместните православни църкви.
(3) Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима.

Чл. 2. Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска Патриаршия са: Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и настоящият Устав.

Чл. 3. Областта на Българската православна църква – Българска Патриаршия в пределите на Република България се разделя на следните епархии:
1. Софийска – със седалище в София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч;
2. Варненска и Великопреславска – със седалище във Варна и архиерейски наместничества в Шумен, Провадия, Добрич и Търговище;
3. Великотърновска – със седалище във Велико Търново и архиерейски наместничества в Свищов, Горна Оряховица, Габрово, Елена, Севлиево, Никопол, Дряново, Павликени и Трявна;
4. Видинска – със седалище във Видин и архиерейски наместничества в Лом, Берковица, Кула и Белоградчик; 
5. Врачанска – със седалище във Враца и  архиерейски наместничества в Бяла Слатина, Оряхово и Мездра;
6. Доростолска – със седалище в Силистра и архиерейски наместничества в Дулово и Тервел;
7. Ловчанска – със седалище в Ловеч и архиерейски наместничества в Пирдоп, Ботевград, Тетевен и Троян;
8. Неврокопска – със седалище в гр. Гоце Делчев (Неврокоп) и архиерейски наместничества в Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич;
9. Плевенска – със седалище в Плевен и архиерейско наместничество в Луковит;
10. Пловдивска – със седалище в Пловдив и архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград;
11. Русенска – със седалище в Русе и архиерейски наместничества в Разград, Тутракан и Попово;
12. Сливенска – със седалище в Сливен и архиерейски наместничества в Бургас, Ямбол, Карнобат, Тополовград, Котел и Малко Търново;
13. Старозагорска – със седалище в Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград и Харманли.
   
Чл. 4. (1) В  диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българска Патриаршия влизат и:
1. Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия – със седалище в Ню Йорк и архиерейски наместничества в Торонто за Канада и в Мелбърн за Австралия. Устройството и управлението на епархията се определят с устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод.
2. Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа – със седалище в Берлин. Устройството и управлението на епархията се определят с устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод.
(2) За православните българи в Турция има Българска църковна община в Истанбул.

Чл. 5. Българската православна църква – Българска Патриаршия се управлява от Свети Синод, а всяка епархия – от своя архиерей, който носи титлата митрополит.

Чл. 6. (1) Върховен ръководен орган на Българската православна църква – Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити.
(2) Светият Синод действа в пълен и намален състав.

Чл. 7. (1) Епархийските митрополити на Българската православна църква – Българска Патриаршия канонично се намират под прякото ръководство и надзор на Светия Синод, който утвърждава каноничния им избор и до него се отнасят направо.
(2) При богослужение епархийските митрополити поменават името на Българския патриарх и Светия Синод, а при вдовство на патриаршеския престол – Светия Синод.

Чл. 8. Законодателната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор, който се състои от архиереите и от избрани по реда на този Устав клирици и миряни.

Чл. 9. Върховната съдебна и управленска власт на Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от  Светия Синод.

Чл. 10. Върховният църковен съвет е консултативен орган при Светия Синод по общите стопански и финансови дела на Българската православна църква.

Чл. 11. Църковната власт в епархията принадлежи на епархийския митрополит и се упражнява със съдействието на Епархийски съвет.

Чл. 12. Органи на митрополитската власт в епархията са: архиерейските наместници, енорийските свещеници, църковните настоятелства и манастирските управления.

Чл. 13. (1) Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните местни поделения – митрополии, църкви и манастири, са юридически лица.
(2) Неотделими членове на юридическото лице на Българската православна църква – Българска Патриаршия са митрополиите и ставропигиалните манастири като юридически лица и като местни поделения в нейния диоцез и юрисдикция.
(3) Седалището на Българската православна църква – Българска Патриаршия е в гр. София.
(4) Седалище на митрополията е населеното място, определено в чл. 3 и чл. 4.
(5) Седалище на църквата е населеното място, в което е изграден храмът й.
(6) Седалище на манастира е  населеното място, в или до което той се намира, или близко до него населено място.

Чл. 14.  Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” има статут на ставропигиален храм.

img/top.jpg

Глава втора
ЦЪРКОВЕН СЪБОР

Раздел І
ЦЪРКОВЕН СЪБОР


Чл. 15. Църковният събор се състои от:
1. архиереите – митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
2. по трима клирици на енорийско служение и трима миряни от всяка епархия;
3. главния секретар на Светия Синод;
4. по един представител на ставропигиалните манастири, избран от съответния манастирски събор;
5. по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит;
6. по един представител от средните духовни училища, избран от съответния учителски съвет;
7. петима духовници с висше образование и петима миряни – общественици, предложени от Светия Синод и избрани от Църковния събор с явно гласуване.

Чл. 16. Делегатите на Църковния събор се избират за срок от четири години.

Чл. 17. Председател на Църковния събор е Българският патриарх или при изключителни обстоятелства – определен от него с писмена заповед председателстващ Събора.

Чл. 18. Църковният събор се свиква на редовна сесия в първата година на всеки четиригодишен период, а извънредно – когато Светият Синод намери това за необходимо.

Чл. 19. В законодателната си дейност Църковният събор трябва да  спазва неизменно догматите на православната вяра, правилата и практиката на светата Православна църква, църковния мир и единение.

Раздел ІІ
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР


Чл. 20. (1) Клирик, избираем за член на Църковния събор, трябва да отговаря на следните условия:
1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател по чл. 102;
2. да има най-малко пет години безукорна служба като свещенослужител и най-малко средно образование.
(2) Мирянин, избираем за член на Църковния събор, трябва да отговаря на следните условия:
1. да има качества на достоизбираем за епархийски избирател по чл. 103;
2. да бъде строго православен в живота и мислите си и да е познат като благочестив и добродетелен.

Чл. 21. (1) По решение на Светия Синод, издавано през пролетта на всяка четвърта година, епархийският митрополит поканва с окръжно писмо епархийските избиратели да се съберат в третата света неделя от издаването на окръжното в престолния град на епархията за избор на членове на Църковния събор.
(2) В определения ден след Божествената литургия епархийските избиратели се събират в светата Митрополия, където става регистрацията им. Когато присъстват най-малко 2/3 от тях, митрополитът или определеното от него с писмена заповед духовно лице открива събранието. Когато не се събере изискуемият кворум, събранието се отлага с един час и се открива при кворум повече от половината от избирателите.

Чл. 22. (1) След молитва към Бога, по предложение на председателя събранието избира с явно гласуване от състава си двама клирици и двама миряни, които заедно с него съставят бюрото. Съставя се листа на кандидатите – до 10 клирици и 10 миряни. Всеки избирател има право да предложи имена на достоизбираеми.
(2) Изборът се провежда с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от гласовете на присъстващите, като всеки избирател гласува за трима енорийски свещеници и трима миряни.
(3) Когато при гласоподаването не се получи мнозинството по ал. 2 или не се получи за шестима, гласоподаването се повтаря, докато трима клирици и трима миряни получат изискуемото мнозинство.

Чл. 23. За избора се съставя акт, който се вписва в протоколната книга на Епархийския съвет, подписва се от членовете на избирателното бюро и епархийските избиратели и се подпечатва с печата на епархийския митрополит.

Чл. 24. (1) Възражения относно редовността и правилността на избора и по качествата на избраните прави председателстващият. 
(2) Жалби от избиратели за нередовност при избора  се подават  до епархийския митрополит в седемдневен срок от деня на избора, а възражения относно качествата на избраните лица може да подаде всеки християнин до епархийския митрополит в 15-дневен срок от деня на избора.
(3) След изтичането на срока по ал. 2 актът за избора се прочита в заседание на Епархийския съвет, който преценява качествата на избраните и изказва мнението си.
(4) Епархийският митрополит изпраща на Светия Синод книжата по избора заедно с препис от акта.

Чл. 25.
(1) Когато изборът, проверен от Светия Синод в намален състав, се окаже редовен и избраните лица – отговарящи на изискванията на настоящия Устав, Светият Синод в намален състав прогласява избраните за членове на Събора и известява на съответния епархийски митрополит да ги снабди с писма за участие в Събора.
(2) Преди да се произнесе, Светият Синод в намален състав, ако намери за необходимо, извършва  анкета по проведения избор чрез свой пратеник.
(3) Когато изборът бъде касиран, Светият Синод в намален състав предписва на епархийския митрополит да призове епархийските избиратели в кратък срок за провеждане на нов избор.

Чл. 26. (1) Когато при редовно проведен избор се установи, че някой от избраните не отговаря на изискванията по Устава или през четиригодишното си служение се откаже от членство в Събора, изсели се или почине, за член на Събора се прогласява онзи от кандидатите, който след избраните е получил най-много гласове и притежава качествата  на избираем, установени по Устава.
(2) Когато член на Събора загуби качествата си на избираем през четиригодишното си служение и това се установи по съответния ред,  се прилага редът по ал. 1.

img/top.jpg

Раздел ІІІ
ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР


Чл. 27. Църковният събор  има следните правомощия:
1. изменя и допълва Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия по предложение на Светия Синод или по предложение на членове на Събора;
2. приема или отменя синодалните наредби;
3. изслушва отчетен доклад на Светия Синод за  цялостната дейност на Българската православна църква – Българска Патриаршия през изтеклия четиригодишен период и се произнася по доклада.

Чл. 28. Решенията на Църковния събор по въпроси от вероучителен (догматически), канонически и богослужебен характер имат сила, ако до 15 дни от гласуването им не последва изявление от Светия Синод, че те противоречат на учението и преданието на светата Православна църква. Оспорваните решения се внасят за ново разглеждане от следващия редовен или извънреден Църковен събор.

Чл. 29. Църковният събор се свиква редовно веднъж на четири години, а извънредно –  при необходимост.

Чл. 30. (1) Църковният събор се свиква, открива, ръководи и закрива от Българския патриарх или определен от него с писмена заповед  председателстващ.
 (2) Българският патриарх или определеният от него председателстващ открива Църковния събор със слово, в което се очертава положението на Българската православна църква – Българска Патриаршия и се представят предложенията, които се внасят за разглеждане в Събора.
         
Чл. 31. (1) Заседанията на Църковния събор са законни при кворум повече от половината съборни членове.
(2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.
         
Чл. 32. Съборното бюро се състои от председателя или председателстващия и избрани от Събора четирима секретари: двама клирици и двама миряни.

Чл. 33. За съборните разисквания и решения се водят протоколи, които се вписват в специална книга и се подписват от бюрото на Събора.

Чл. 34. (1) Решенията за приемане на Устава на Българската православна църква – Българска Патриаршия и за измененията и допълненията му  се подписват от бюрото на Събора и се публикуват в „Църковен вестник” в едномесечен срок от тяхното приемане.  Уставът влиза в сила от публикуването му в „Църковен вестник”.
 (2) Решенията на Събора влизат в сила от деня на публикуването им в „Църковен вестник”.

Чл. 35. Църковният събор изработва и приема правилник за организацията и дейността си.


Глава трета
АРХИЕРЕЙСКИ СЪБОР


Чл. 36.
(1) Архиерейският събор се състои от архиереите – митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(2) Архиерейският събор се свиква от Българския патриарх, когато Светият Синод намери това за необходимо.
(3) Архиереите имат право да внасят предложения за реда по разглеждане на процедурни и протоколни въпроси.
(4) Светият Синод извършва подготовката по свикването на Архиерейския събор.

Чл. 37. (1) Председател на Архиерейския събор е Българският патриарх или определен от него с писмена заповед епархийски митрополит. Когато патриаршеският престол е вдовстващ или овакантен, председател на Събора е Наместник-председателят на Светия Синод.
(2) Членовете на Архиерейския събор не могат да отказват участие в заседанията му, освен в случай на болест или друга важна причина, призната от Събора за уважителна.


Глава четвърта
БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ

Раздел І
БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ


Чл. 38. (1) Българският патриарх е и Софийски митрополит. Той служи пожизнено. Седалището му е в гр. София.
(2) Когато Българският патриарх по собствено желание и по причини, допустими от  църковните канони, се оттегли, той носи титлата “Бивш Патриарх Български” и достойнството си “Блаженство”, като Светият Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение.

Чл. 39.
Българският патриарх представлява Българската православна църква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод влиза в отношения с: предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и местната власт в Република България; чужди държави и техни дипломатически представителства в Република България; международни организации и други вероизповедания в Република България и извън нея.

Раздел ІІ
ИЗБОР НА БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ


Чл. 40. Избираемият за Български патриарх и Софийски митрополит трябва да притежава следните качества:
1. да е на служение епархийски митрополит на Българската православна църква;
2. да е не по-млад от  50 години;
3. да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години;
4. да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.

Чл. 41. Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен  събор, който се състои от:
1. архиереите – митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
2. по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни;
3. по един представител на ставропигиалните манастири, избран от съответния манастирски събор;
4. по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит;
5. по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

Чл. 42.
(1) Когато патриаршеският престол овдовее, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината  Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на Българската православна църква – Българска Патриаршия до избирането на Наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на патриаршеския  престол.
(2) Наместник-председателят със Светия Синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол.

Чл. 43. (1) Светият Синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.
(2) При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия – шестима клирици и четирима миряни. За избора на представителите се съставя протокол, подписан от митрополита или от определеното от него с писмена заповед духовно лице и от избирателите. Протоколът се подпечатва и своевременно се изпраща в Светия Синод.
(3) Мотивирани жалби от избиратели до митрополита за нередовност в избора се подават в тридневен срок от неговото провеждане. Жалбите се разглеждат от Светия Синод в намален състав. Когато се установи, че  изборът е нередовен, го касира и определя провеждането на нов избор. Митрополитът разпорежда незабавното провеждане на нов избор.
(4) Светият Синод разпорежда на игумените на ставропигиалните манастири и средните духовни училища да изберат по един свой представител съгласно чл. 41.
(5) Светият Синод разпорежда всеки епархийски митрополит да определи и двама представители на епархийските си манастири – един монах и една монахиня.
(6) Представителите по чл. 41, т. 2-5, снабдени с писма, съответно подписани и подпечатани, участват като членове на Патриаршеския избирателен църковен събор.

Чл. 44. (1) Списъкът на достоизбираеми за представители на епархията в избора на Български патриарх и Софийски митрополит съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни, които отговарят на изискванията по чл.  102 и чл. 103.
(2) Списъкът се съставя от управляващия митрополит при участието на епархийските съветници и архиерейските наместници.

Чл. 45. (1) Светият Синод на заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, избира трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията по чл. 40.
(2) Когато един или двама митрополити получат изискуемото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод.
(3) Когато двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити.
(4) За произведения избор се вписва изложение в кондиката на Светия Синод.

Чл. 46. (1) Светият Синод свиква Патриаршеския избирателен църковен събор в Синодната палата в определения неделен ден. След проверка за редовността на избирателните писма на избраните и определени членове на Патриаршеския избирателен църковен събор и в случай, че присъстват най-малко три четвърти от всички членове на избирателния събор, наместник-председателят на Светия Синод след молитва към Бога открива Патриаршеския избирателен църковен събор.
(2) Наместник-председателят приканва Събора да избере с явно гласуване двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро, на което той е председател. Членовете на бюрото се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(3) Когато не присъстват три четвърти от членовете на Събора, откриването му се отлага с един час, след което Патриаршеският избирателен църковен събор се открива, ако присъстват повече от половината от всички членове на Събора. Когато не се събере този кворум, Светият Синод насрочва избора за следващия неделен ден.

Чл. 47. (1) След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Светия Синод, и приканва членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор да изберат с тайно гласоподаване един от тримата. Гласоподават всички присъстващи членове на избирателния събор.
(2) Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
(3) Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по ал. 2, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове  гласуването се повтаря.
(4) За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от избирателното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския избирателен църковен събор. Екземпляр от Акта се предоставя на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит.
(5) Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му.
Чл. 48. Светият Синод съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.

img/top.jpg

Раздел ІІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ


 Чл. 49. (1) Българският патриарх като Предстоятел на Българската православна църква – Българска Патриаршия, освен правомощията си като епархийски митрополит, има и следните правомощия:
1. председателства заседанията на Църковния събор, Архиерейския събор, Светия Синод в пълен и намален състав;
2. осъществява контрол своевременно и точно  да се изпълняват влезлите в сила решения на Църковния събор, Архиерейския събор и на Светия Синод в пълен и намален състав;
3. свиква по решение на Светия Синод заседанията на Църковния събор, на Архиерейския събор и заседанията на Светия Синод в пълен и намален състав;
4. приема писма, молби и жалби до Светия Синод и своевременно ги разпределя по компетентност за разглеждане и решаване;
5. ръкополага със Светия Синод епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
6. освещава  със Светия Синод св. Миро;
7. осъществява контрол за запазване на църковната дисциплина и ред и при нарушения внася въпроса в Светия Синод за вземане на съответните мерки и носене на отговорност;
8. дава отпуск на епархийските митрополити и разрешение да идват в столицата;
9. отправя от името на Светия Синод послания към клира и миряните по повод празнични дни, юбилейни годишнини, както и във връзка със съвременни проблеми.
(2) Българският патриарх се ползва с първенство по чест пред всички архиереи на Българската православна църква – Българска Патриаршия и носи достойнството „Светейшество”. Външните отличителни знаци на патриаршеско достойнство са: бяла епанокамилавка с кръст, нагръден кръст, енголпие и панагия.
(3) Името на Българския патриарх и Светия Синод по време на богослужение се поменават от епархийските митрополити и свещенослужителите в ставропигиите.

Чл. 50. Българският патриарх/Наместник-председателят на Светия Синод няма право да решава или извършва нещо по общите дела на Църквата без решението на Светия Синод и Светият Синод няма право да решава или извършва нещо без мнението на Българския патриарх/Наместник-председателя на Светия Синод.

Чл. 51. За нарушение на служебните права и задължения Българският патриарх, както и всеки архиерей, подлежи на църковен съд пред Светия Синод.

Глава пета
СВЕТИ СИНОД

Раздел І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 52. (1) Председател на Светия Синод в пълен и намален състав е Българският патриарх.
(2) Светият Синод  при отсъствие на патриарха се председателства от синодален член, когото патриархът определи с писмена заповед.

Чл. 53. (1) Светият Синод в намален състав се състои от Българския патриарх и четирима епархийски митрополити.
(2) Членовете на Светия Синод в намален състав се определят от Светия Синод  на ротационен принцип по старшинство с мандат от 6 месеца.

Чл. 54. Никой архиерей не може да откаже участие в заседание на Светия Синод в пълен или намален състав, освен поради тежка, продължителна болест, немощ или други причини, признати за основателни от Светия Синод. При неизпълнение на това задължение архиереят подлежи на църковно наказание.

Чл. 55. Никой по никаква причина не може да заседава в пълния или в намаления състав на Светия Синод, ако не е съответно техен член.

Чл. 56. Когато двама от членовете на Светия Синод в намален състав тежко заболеят, за участие в заседанията до оздравяването на единия от болните се призовава митрополитът, следващ по ротационния принцип, определен по реда на чл. 53.

Чл. 57. Правомощията на Светия Синод са: правомощия на Светия Синод в пълен състав и правомощия на Светия Синод в намален състав.
       
Раздел ІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД В ПЪЛЕН СЪСТАВ


Чл. 58. Правомощията на Светия Синод в пълен състав са:
1. поддържа единството и общението с членовете на светата Православна църква – автокефалните и автономните Поместни православни църкви;
2. има върховен надзор за запазване в точност и чистота учението на светата Православна църква;
3. има върховен надзор за правилното, еднообразно и повсеместно извършване на светите Тайнства и други богослужебни чинопоследования и издава общи наредби за общественото и частното богослужение;
4. следи да се поддържа благолепие и благочиние в църквите и достойно да се почитат светите храмове, светите обители, всички свещени здания,  предназначените за богослужение предмети и църковните гробища;
5. предварително да проверява и одобрява за отпечатване текстовете на Свещеното Писание, богослужебните книги и съчиненията с догматическо съдържание, определени за употреба в православните храмове, тъй също учебниците и помагалата по предмета „Закон Божий” и вероучение за българските училища, да издава и одобрява книгите по православно църковно пение;
6. да издава Свещеното Писание и богослужебните книги и да следи други да не издават такива книги;
7. да ръкополага епископи и да извършва канонически избор на епархийски митрополити;
8. да приготвя  и освещава св. Миро;
9. да подготвя канонизация и да канонизира светци, да открива мощите им и определя начина на честването им;
10. да прави предложение пред Църковния събор за откриване и закриване на епархии;
11. да преглежда решенията на Църковния събор съгласно чл. 28;
12. да приема синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия  свикан след издаването им Църковен събор;
13. да приема правилници и наредби за вътрешния ред и дисциплината в Църквата;
14. да изслушва всяка година подробно изложение на намаления състав на Светия Синод за състоянието на  делата в Църквата и да взема необходимите мерки за църковното преуспяване;
15. да изслушва докладите на епархийските митрополити;
16. да разглежда и решава – като първа и последна църковна съдебна инстанция – дела на архиереи;
17. да избира членове на дисциплинарния съд при Светия Синод;
18. да съставя списък на  достойните за архиерейски чин;
19. да ревизира чрез свои членове дейността на всеки архиерей, когато намери това за необходимо;
20. да разглежда жалби на архиереи и на пряко подчинени на Светия Синод  длъжностни лица относно разпоредби на Светия Синод в намален състав;
21. да назначава длъжностните лица на ръководните служби в Църквата;
22. да помилва;
23. да дава църковни отличия (офикии);
24. да прави предложения до компетентните органи за откриването на духовни училища за нуждите на Българската православна църква, съгласно  законодателството  и прави предложение за учебните им програми и правилници чрез министъра на образованието и науката;
25. да насърчава църковната благотворителност;
26. изисква от архиереите, свещенослужителите, църковнослужителите и монасите да изпълняват усърдно и точно своите задължения и нарежданията на съответната духовна власт;
27. определя и събира от църковните учреждения и манастирите помощи и вноски за общите нужди на Църквата;
28. контролира да се употребяват при общественото и частното богослужение свещи, които носят отличителния знак на Българската православна църква, утвърден по съответния ред, и да са произведени в църковна свещоливница, утвърдена с решение на Светия Синод;
29. контролира да преуспяват духовно и материално манастирите и монашестващите в тях да живеят съгласно монашеските обети и да се подвизават в милосърдие и духовна просвета;
30. да взема мерки за опазването на православните християни от влиянието на инославни, иноверни и противорелигиозни пропаганди и за прибиране в лоното на Църквата всички, отклонили се от нея;
31. да одобрява  откриването на училища  за подготовка на клир, църковнослужители и вероучители в съответствие със законодателството; назначава и уволнява учителите и възпитателите в училищата, подчинени на Светия Синод;
32. да открива специални образователни курсове за свещенослужители и пр.;
33. да издава наредби по издирване, съхраняване, описване, прибиране и изучаване църковните старини и да поддържа църковен музей;
34. да разрешава присъединяването на енории от една епархия към друга;
35. да разрешава, по предложение на епархийските митрополити, откриването на енории с по-малко от определения брой православни християни;
36. да одобрява откриването на нови епархийски манастири;
37. да приема дарения и завещания и да ги употребява за целите, за които са предназначени;
38. да разрешава, по предложение на епархийския митрополит, учредяването и участието в търговски дружества на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения – митрополии, църкви и манастири; да разрешава, по предложение на епархийския митрополит, учредяването на вещно право на  строеж до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения – митрополиите, църквите и манастирите.
Решенията на Светия Синод се публикуват в „Църковен вестник” в двуседмичен срок от постановяването им;
39. да одобрява решенията на Върховния църковен съвет;
40. да осигурява съгласно утвърдените бюджети ежемесечните парични възнаграждения на архиереите, свещенослужителите и служителите в администрацията при Светия Синод;
41. приема бюджета на Българската православна църква – Българска Патриаршия, утвърждава с решение бюджетите на митрополиите, приема бюджетите на ставропигиалните манастири, Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски” и духовните училища, както и на другите местни църковни поделения на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
42. утвърждава уставите на фондовете при Светия Синод и подчинените му учреждения; открива нови такива и утвърждава техните устави, устройствени правилници и бюджети;
43. открива, прогласява и закрива ставропигиални манастири;
44. следи Светия Синод в намален състав да упражнява надзор върху църковните поделения, институти и сдружения и ревизира чрез определени от него лица всяко църковно-административно поделение и учреждение;
45. дава съгласие за създаване на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на Българската православна църква – Българска Патриаршия в съответствие със Закона за вероизповеданията;
46. да преглежда, одобрява и печата свети антиминси, да издава кръщелни и венчални свидетелства, църковни марки, приходни и разходни образци и други спомагателни документи;
47. да полага старания за изграждане и украсяване на храмове и параклиси в източноправославен стил; за запазване на източноправославната иконопис от неправославно влияние и израждане да урежда иконописен и дърворезбен контрол; да издава иконописни ръководства и ерминии, придружени с най-добрите образци на православната иконопис и ликовете на българските светци;
48. да се грижи за поддържане и усъвършенстване на православното църковно пение;
49. да изслушва изложенията на епархийските митрополити и непосредствено подчинените му поделения, учреждения и органи и да взема необходимите мерки.
50. да решава при необходимост въпроси от правомощията на Светия Синод в намален състав.

Раздел ІІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД В НАМАЛЕН СЪСТАВ


Чл. 59.
Правомощията на Светия Синод в намален състав са:
1. да одобрява решенията на епархийските митрополити и ставропигиалните манастирски управления за ръкоположения;
2. да взема решение за назначаване и уволняване на работниците и служителите при Светия Синод;
3. да одобрява решенията на епархийските митрополити за пенсиониране на енорийските свещеници;
4. следи да се изпълняват решенията на Светия Синод и Църковния събор точно и своевременно;
5. да дава всяка година изложение на Светия Синод за състоянието на делата в Църквата;
6. да изработва мотивирани проекти за отмяна, изменение на съществуващи или за нови църковни законоположения, наредби и правила и да ги внася за утвърждаване в Светия Синод;
7. да образува духовно съдебно следствие против провинени духовни лица;
8. да разрешава спорове за компетенции между отделни църковни власти;
9. да помилва;
10. да упражнява надзор върху синодалните църковни институти и сдружения и да ги ревизира чрез определени от него лица;
11. да ревизира, когато намери за необходимо, дейността на отделите при канцеларията на Светия Синод.

Раздел ІV
ЗАСЕДАНИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД


Чл. 60. Заседанията на Светия Синод в пълен и намален състав са законни, когато присъстват повече от половината им членове и се председателстват от Българския патриарх. При отсъствие на Българския патриарх заседанията се ръководят от определен от него с писмена заповед председателстващ, а при невъзможност – Светият Синод избира един от епархийските митрополити.

Чл. 61. Заседанията на Светия Синод се свикват редовно всяка година през месец юни и месец ноември, а извънредно – когато Българският патриарх или Светият Синод намерят това за необходимо или когато се поиска от повече от половината епархийски митрополити.

Чл. 62.
Светият Синод в намален състав заседава, когато това е необходимо.

Чл. 63. (1) Заседанията на Светия Синод се провеждат по определен дневен ред, който се изпраща на епархийските митрополити най-малко три дни преди заседанието.
(2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надделява мнението, за което е дал глас председателят.
(3) Въздържане от гласуване не се допуска.
(4) Особено мнение се допуска, ако бъде заявено и обосновано устно в заседание и се представи писмено до три дни след заседанието.

Чл. 64. В заседанията право на почин има всеки от членовете при условията и спазването на Правилника за водене на заседанията на Светия Синод.

Чл. 65. (1) Председателят открива и закрива заседанията. Той ги ръководи учтиво и безпристрастно и бди да се пази благочиние при разискванията. Събира гласовете по реда на старшинството, като започва от най-младшия и обявява решението.
(2) Старшинството между митрополитите се определя от деня, когато митрополитът е канонически избран на епархийската катедра, която той представлява.

Чл. 66. Членовете на Светия Синод са длъжни да се отнасят почтително към председателя си, както и едни към други. Те са длъжни да не се отклоняват от задълженията си.

Чл. 67. Когато синодален член се провини в заседание: в обръщенията си не пази нужното благоприличие, отклонява се безпричинно от задълженията си, отсъства без причини, признати за основателни от Светия Синод, не пази установения ред в заседанията, председателят му прави забележка насаме. Ако не се поправи, той му прави забележка в заседанието, а в краен случай  – внася в Светия Синод предложение за наказването му.

Чл. 68. Когато Българският патриарх като председател на Светия Синод прегреши против църковните канони и настоящия Устав, Светият Синод чрез своя старши член му прави учтиво подсещане да се поправи. В случай, че не се поправи, подсещане му се прави в заседание на Светия Синод. Ако и след това той не се поправи, Светият Синод взема необходимите мерки, съгласно църковните канони и настоящия Устав.

Чл. 69. (1) За всяко заседание се води протокол, който се вписва в протоколната книга и на следващото заседание се подписва от председателя и от всички участвали в заседанието членове, след което решенията влизат в сила. Решенията се публикуват в „Църковен вестник”.
(2) Решенията на Светия Синод, ако не противоречат на догматите и каноните на светата Православна църква, са окончателни и задължителни за членовете, клирици и миряни, на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(3) Изпълнението на решенията на Светия Синод се осъществява чрез активната роля на неговия председател и оперативното му взаимодействие с членовете на Светия Синод.


Раздел V
АДМИНИСТРАЦИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД


Чл. 70.
При Светия Синод има администрация, съставът и устройството на която се определят от Светия Синод.

Чл. 71.
(1) Администрацията на Светия Синод се ръководи от Главен секретар, който отговаря за нейната дейност и ред.
(2) Главният секретар трябва да бъде духовно лице с висше богословско образование и достатъчна църковна подготовка.
(3) Началник-отделите при Светия Синод подпомагат главния секретар  относно делата на синодалната администрация.

img/top.jpg

Глава шеста
ВЪРХОВЕН ЦЪРКОВЕН СЪВЕТ

Раздел І
ВЪРХОВЕН ЦЪРКОВЕН СЪВЕТ


Чл. 72. Върховният църковен съвет при Светия Синод се състои от: председател – епархийски митрополит, член на Светия Синод, с най-малко 5-годишно митрополитско служение, избиран от Светия Синод; двама духовници и двама миряни – постоянни членове, и по двама допълнителни.

Чл. 73.
(1) Кандидатът за член на Върховния църковен съвет при Светия Синод, клирик или мирянин, трябва да има:
1. качествата на избираем за член на Църковния събор  по чл. 20;
2. висше образование.
(2) Не може да бъде член на Върховния църковен съвет лице, което е:
1. съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен  с друг член на Върховния църковен съвет, с член на Светия Синод или със служител в администрацията на Светия Синод;
2. служител в администрацията на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения;
3. било обявено в несъстоятелност или е било член на управителен орган на търговско дружество, прекратено поради несъстоятелност.

Чл. 74. Председателят и членовете на Върховния църковен съвет при Светия Синод се избират от Светия Синод за четиригодишен период. Техният мандат може да бъде прекратен предсрочно по решение на Светия Синод.


Раздел ІІ
ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА
ВЪРХОВНИЯ ЦЪРКОВЕН СЪВЕТ


Чл. 75.
(1) Върховният църковен съвет при Светия Синод проверява бюджетите и отчетите на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите, ставропигиалните манастири, Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски”, духовните училища и ги представя за утвърждаване от Светия Синод.
(2) Върховният църковен съвет проучва въпроси, възложени му от Светия Синод и ги докладва.

Чл. 76. Решенията на Върховния църковен съвет се одобряват с решение на Светия Синод.

Чл. 77. Заседанията на Върховния църковен съвет са законни, когато в тях вземат участие председателят и най-малко половината от членовете му.

Чл. 78. Председателят открива, ръководи и закрива заседанията. При събиране на гласовете, той започва от най-младия и констатира решението.

Чл. 79. (1) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове. В случай на равногласие надделява гласът на председателя.
(2) Въздържане от гласуване не се допуска.

Чл. 80. (1) За заседанията на Върховния църковен съвет се водят протоколи, които след одобрението им в заседание се подписват от председателя и членовете.
(2) Членството във Върховния църковен съвет се прекратява при три последователни, признати за неоснователни отсъствия, системно неизпълнение на задълженията, лобиране за определени икономически субекти и интереси, облагодетелстване на лица и търговци.


Глава седма
ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

Раздел І
ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ


Чл. 81. (1) Епархийският митрополит като апостолски приемник има духовната, църковната и административната власт в епархията. Той има цялата пълнота на йерархическата власт в делата на вярата и нравствеността, свещенодействието и пастирската грижа.
(2) Епархийският митрополит управлява епархията си съгласно разпоредбите на свещените канони на Православната църква, настоящия Устав и решенията на Светия Синод.
(3) На епархийския митрополит принадлежи правото на инициатива и ръководство във всички области на епархийския живот.
(4) Чрез епархийския митрополит се осъществява единството на православните християни и клира от епархията с Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(5) В осъществяването на своята дейност епархийският митрополит се подпомага от Епархийския съвет.
(6) Епархийският митрополит представлява митрополията.

Чл. 82. (1) Служението на митрополита е пожизнено.
(2) Преместване на митрополит от една епархия в друга е забранено.
(3) Когато митрополит по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, бъде освободен от длъжност, той носи титлата „бивш”. Светият Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение.
(4) Когато поради неизлечима болест епархийският митрополит не може да изпълнява служението си, Светият Синод назначава епископ за управляващ епархията. Той има правата и задълженията на епархийски митрополит. Управляващият епархията епископ при богослужебно чинопоследование поменава епархийския митрополит.

Раздел ІІ
ИЗБИРАНЕ НА ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ


Чл. 83. (1) Светият Синод определя лицата, достойни за епископски чин.
(2) Кандидатът за епископски чин трябва да има следните качества:
1. да е член на Българската православна църква;
2. да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот;
3. да бъде клирик от черното духовенство, да е живял в манастир поне три години, да е дал монашески обети и да е украсен с монашески добродетели;
4. да има висше православно богословско образование и да е прослужил в клира най-малко 10 години;
5. да е навършил 35 години и да не е по-възрастен от 70 години;
6. да не е осъждан от църковен съд.

Чл. 84. (1) Когато овдовее или се оваканти епархия, Епархийският съвет известява писмено Светия Синод, който назначава епархийски митрополит за наместник на овдовелия или овакантен престол.
(2) Наместникът на овдовелия или овакантен престол провежда избор за митрополит и управлява епархията, докато новоизбраният встъпи в длъжност.

Чл. 85. (1) Светият Синод съставя измежду лица с епископски чин листа на кандидатите за митрополитския избор.
(2) Наместникът на овдовялата или овакантена епархия с Епархийския съвет изпраща с окръжно писмо до всички епархийски избиратели препис от листата и ги приканва да бъдат в седалищния град на епархията в третата света неделя от издаването на окръжното, за избиране на митрополит.
(3) Наместникът уведомява кандидатите, които живеят в епархията, че са вписани в листата и са длъжни да напуснат пределите й  до деня на избора.

Чл. 86. (1) В определената неделя, след светата Божествена литургия, епархийските избиратели се събират в митрополитския дом. Проверяват се пълномощията на делегатите и наместникът прогласява събранието за открито при присъствие на две трети от всички избиратели.
(2) Когато не се събере изискуемият кворум по ал. 1, изборът се отлага с един час, след което се провежда при присъствие на повече от половината от всички избиратели. Когато не се събере и този кворум, се определя дата за нов избор.

Чл. 87. (1) След усърдна към Бога молитва наместникът обявява имената на достойните кандидати, определени от Светия Синод в избирателната листа.
(2) Гласоподаването е тайно, с бюлетина, в която са включени имената на лицата от избирателната листа. Изборът се извършва чрез заграждане на две от имената.
(3) Бюлетината е недействителна, когато не са спазени изискванията по ал. 2.
(4) За избрани се обявяват двамата кандидати, получили гласовете на повече от половината от присъстващите избиратели.
(5) Когато никой от кандидатите не получи мнозинството по ал. 4 или мнозинство е получил един от кандидатите, гласуването се повтаря до получаването на изискуемото мнозинство за двамата или за единия от кандидатите.
(6) Когато кандидатите получат равен брой гласове, гласуването се повтаря.

Чл. 88. (1) За станалия избор се съставя протокол, който се вписва в протоколната книга на Епархийския съвет, подписва се от присъстващите избиратели и се потвърждава от наместника с подпис и печата на Епархийския съвет.
(2) Протокол по ал. 1, подписан от наместника и присъстващите избиратели, се изпраща до Светия Синод за произнасяне.
Чл. 89. (1) Всеки участник в избора има право да подаде жалба по редовността на избора в тридневен срок от датата на провеждането му.
(2) Светият Синод се произнася с мотивирано решение в тридневен срок от получаването на жалбата. Той може да потвърди избора или да го касира. Решението на Светия Синод е окончателно.
(3) Когато изборът бъде касиран по реда на ал. 2, се провежда нов избор.

Чл. 90. (1) Светият Синод след одобрението на епархийския избор, в първата света неделя в храма след пристойна към Бога молитва и в присъствието на народа, с мнозинство повече от половината от членовете си избира канонически за митрополит на овдовялата или овакантена епархия един от двамата избрани кандидати.
(2) За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от Българския патриарх и членовете на Светия Синод.
(3) Екземпляр от Акта се предоставя на новоизбрания епархийски митрополит.

Чл. 91. (1) Новоизбраният епархийски митрополит встъпва в правата си в деня, в който Светият Синод му съобщи, че е канонически избран.
(2) Новоизбраният епархийски митрополит се представя на Българския патриарх и заминава за епархията си.
(3) Светият Синод препоръчва новоизбрания епархийски митрополит на паството му със синодално писмо, което се прочита във всички църкви на епархията.

Чл. 92. (1) Митрополитите на  българските епархии извън пределите на България се избират по реда на утвърдените от Светия Синод устави на епархиите.
(2) За неуредените случаи в уставите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на настоящия Устав.

Чл. 93. Овдовяла или овакантена епархия не трябва да остава повече от три месеца без канонически митрополит според църковните правила.

Чл. 94. (1) Епископ без епархия не се ръкополага.
(2) Светият Синод може да ръкоположи епископи за помощници на Българския патриарх  като предстоятел на Българската православна църква и Софийски митрополит, както и за помощник на престарял или заболял митрополит.  По искане на митрополит и по преценка на  Светия Синод при необходимост за Църквата Светият Синод по изключение може да ръкоположи епископ.
(3) Викарният епископ при богослуженията  подпомага  епархийския митрополит.    
(4) В административната и стопанската област викарният епископ упражнява правомощията, които са му възложени с писмена заповед или изрично  упълномощаване от епархийския митрополит.

Раздел ІІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА ЕПАРХИЙСКИЯ МИТРОПОЛИТ


Чл. 95. Правомощията на епархийския митрополит са:
1. да бъде делом и словом учител и наставник на клира и народа в епархията;
2. да брани, отстоява, поддържа и разпространява православната вяра между  паството си;
3. да бди, редовно и правилно да се проповядва от клира и да се вземат мерки за духовното просвещение на християните;
4. да поучава и наставлява писмено и устно клира и християните в благочестие и нравствена чистота;
5. да увещава и насърчава клира и християните да бъдат милостиви и благотворителни към всеки нуждаещ се;
6. да бди за правилното, еднообразно и редовно извършване на богослужението и за поддържането на църковното благолепие, като се грижи и за подобрение на православното църковно пение;
7. да настоява и да дава благословение за въздигане или поправяне  на църкви, параклиси и манастири и да бди те да бъдат съграждани и украсявани в православно-църковен стил, като се стараят и да се запазват църковните старини;
8. да освещава църкви и манастири, построени върху терени, собственост на Българската православна църква – Българска Патриаршия или когато в нейна полза е учредено безсрочно право на строеж;
9. да настоява църквите и манастирите да бъдат снабдени с църковни одежди, богослужебни книги, икони в православен стил и други принадлежности, потребни за богослужението, и да се пази в чистота и ред;
10. да извършва пострижения на четци и певци, монаси и монахини, да ръкополага достойни мъже за енорийски, манастирски и други свещенослужители и да издава заповеди за назначаването и освобождаването им;
11. да назначава и освобождава архиерейски наместници, игумени и други свещеници на специални длъжности;
12. да посещава поне веднъж в годината градовете в епархията си, а селата – когато му е възможно, за преглед на църквите и за непосредствено пастирско въздействие върху клира и паството;
13. да изпраща протосингела и други длъжностни лица да ревизират епархийските учреждения, манастири и църкви и служебната дейност на клира, архиерейските наместници и игумени или да изпълняват други служебни поръчения, след което да дават писмен отчет;
14.  да  има  върховното   попечение  и ръководство в  задружната църковна дейност на клира в епархията и да свиква поне един път в годината духовенството на околийски или епархийски събрания за разглеждане и организиране на пастирската дейност на клира;
15. да представя през месец април на всяка трета година изложение пред Светия Синод  за епархийското си служение и дейност и състоянието на епархията;
16. да приема дарения и завещания за митрополията и да ги управлява и употребява, чрез Епархийския съвет, за целите, за които са предназначени;
17. може да завежда съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти в интерес на църкви и епархийски манастири, както и да взема участие в такива дела;
18. да повдига служебно духовно-съдебно преследване против провинени клирици и християни в епархията си и в случай на тежки и предизвикващи обща съблазън провинения; по определение на Епархийския съвет  временно да отстранява обвиняемите от църковни длъжности, ако те заемат такива, докато се издаде присъда и тя влезе в законна сила. В тези случаи на църковно-наказателното дело се дава спешност;
19. отечески да увещава провинили се клирици и когато поради естеството на провинението и за избягване на обща съблазън е потребно непосредствено и бързо архиерейско въздействие, да налага аргос, като ги лишава от свещенослужение за не повече от 15 дни; налаганият аргос не се вписва в прослужните списъци; против аргосването може да се подаде жалба пред Светия Синод, което не спира изпълнението на наказанието;
20. да внася в Епархийския съвет за разглеждане предварително подготвен бюджет и всички онези въпроси, по които иска да има мнението на съвета. За финансово-парични операции със средства на епархията задължително да взема решение с членовете на Епархийския съвет;
21. да се отнася до Светия Синод за окончателно произнасяне по решения или постановления на Епархийския съвет, които не намира за законно и полезно да утвърди или одобри;
22. да изпълнява разпорежданията на Светия Синод и да осъществява надзор за изпълнението на решенията от органите, които са под негово ръководство и контрол;
23. да иска отпуск от Българския патриарх за отсъствие от епархията си за повече от 15 дни и съгласие на епархийския митрополит, в чиято епархия иска да отиде;
24. да извършва всичко, предвидено за него от църковните правила и настоящия Устав.

img/top.jpg

Раздел ІV
АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИТРОПОЛИЯТА


Чл. 96. (1) Митрополията е юридическо лице, чиито членове са църквите и манастирите като местни поделения в диоцеза на съответната епархия. Те са неотделима част от нея.
(2) Наименованието на митрополията като юридическо лице е наименованието на съответната епархия по чл. 3 и чл. 4.
(3) Митрополията се управлява и представлява от епархийския митрополит.

Чл. 97. (1) При всяка митрополия има протосингел, който се назначава от епархийския митрополит и се утвърждава от Светия Синод.
(2) За протосингел се назначава духовно лице с висше богословско образование и с качества, предвидени в  чл. 102, т. 4.
(3) Протосингелът е помощник на митрополита в управлението на епархията и се намира под негово пряко и непосредствено ръководство, замества го при негово отсъствие според изричните му указания. Протосингелът получава заплата по епархийския бюджет.
(4) При всяка митрополия има епархийски надзорник, който е духовно лице най-малко със средно богословско образование.

Чл. 98. (1) При всяка митрополия има администрация, която е администрация на епархийския  митрополит и Епархийския съвет.
(2) Администрацията на митрополията се състои от:
1. секретар, който ръководи администрацията и отговаря за реда в нея;
2. служители и  специалисти в съответните дейности, определени по щат.

Чл. 99. (1) Секретарят на митрополията е лице с висше богословско образование. Служителите в администрацията са с образование, изисквано за съответната длъжност.
(2) Лицата в администрацията при митрополията и архиерейските наместничества се назначават от епархийския митрополит.

Чл. 100. Писмата, молбите и другите книжа по дела, подлежащи на разглеждане от Епархийския съвет, се подават до епархийския митрополит, който ги резолира за разглеждане.


Глава осма
ЕПАРХИЙСКИ ИЗБИРАТЕЛИ


Чл. 101. (1) Всяка епархия има свои духовни и мирски избиратели – по 6 от всяка духовна околия. Трима от тях са клирици и трима – миряни.
(2) Епархийските избиратели избират: епархийските представители при избора на Българския патриарх, членовете на Църковния събор, митрополита на епархията и членовете на Епархийския съвет.
(3) Епархийските избиратели се избират за срок от четири години.

Чл. 102. Клирик може да бъде избран за епархийски избирател при следните условия:
1. да е клирик на епархията;
2. да е на възраст не по-малко от 30 години;
3. да не е лишен по решение на църковен съд от църковни права;
4. да е познат с точното изпълнение на църковно-служебните си задължения, опитност, примерен живот и правдолюбие.

Чл. 103. Мирянин може да бъде избран за епархийски избирател при следните условия:
1. да има качествата на избираем за църковен настоятел по чл. 142;
2. да има най-малко средно образование;
3. да е член на енория в епархията;
4. да не е осъждан за престъпления от общ характер или  за църковни провинения и простъпки –  от църковен съд.

Чл. 104. Три месеца преди да изтече четиригодишният период на дейност на епархийските избиратели, Светият Синод приканва епархийските митрополити да насрочат нови избори.

Чл. 105. (1) Епархийският митрополит лично или чрез определено от него с писмена заповед духовно лице след получаване на синодалната покана разпорежда на всяко църковно настоятелство в епархията да избере от своя състав по един представител.
(2) Избраните представители, снабдени с избирателни писма, подписани от председателя и църковните настоятели и подпечатани с църковните печати, се събират в седалището на духовната околия в третата света неделя след разпореждането на митрополита.

Чл. 106.
(1) В определения ден, след света Божествена литургия, в храм в седалището на епархията, митрополитът или определено от него с писмена заповед духовно лице, а в седалищата на наместничествата – архиерейският наместник, като установи, че присъстват представителите най-малко на 2/3 от енориите,  открива избирателното събрание. 
(2) Когато  присъстват по-малко представители, събранието се отлага с един час и се открива при присъствие на повече от половината от представителите  на енориите. Когато присъстващите са по-малко, събранието се отлага за следващата света неделя.

Чл. 107. (1) След откриването на избирателното събрание то определя от своя състав двама представители, които заедно с председателя съставят бюрото.
(2) Бюрото извършва проверка на избирателните писма.
(3) Председателят напомня изискванията на чл. 102 и чл.  103 от Устава и предлага да се състави списък на избираеми лица. Председателят и всеки представител може да посочва по няколко имена.
(4) Списъкът на избираемите лица трябва да съдържа имената на не повече от 7 клирици и 7 миряни.

Чл. 108. (1) Събранието избира от съставения списък с тайно гласоподаване трима клирици и трима миряни за епархийски избиратели.
(2) За избрани се обявяват получилите повече от половината от гласовете на  присъстващите делегати.
(3) Когато при  първото гласуване не бъдат избрани епархийски избиратели, гласуването се повтаря, докато бъдат избрани 3 клирици и 3 миряни за епархийски избиратели.

Чл. 109. За проведения избор се съставя протокол, подписан от председателя и присъстващите делегати, и се изпраща на епархийския митрополит.

Чл. 110. (1) Протоколите от изборите и подадените в седемдневен срок жалби от избиратели за допуснати нарушения на Устава при избора се разглеждат от Епархийския съвет.
(2) Когато Епархийският съвет установи, че изборите са редовни, митрополитът утвърждава избраните епархийски избиратели, снабдява ги с писмено удостоверение и съобщава имената им на Светия Синод.
(3) Когато се установи, че изборът в определена духовна околия е нередовен, митрополитът го касира и разпорежда да се проведе нов избор във възможно кратък срок.

Чл. 111. (1) Когато през четиригодишния си период на дейност избирател  се премести в друга епархия, почине или си направи отвод, енорийският му свещеник известява писмено епархийския митрополит. Епархийският съвет прогласява за негов заместник до изтичането на четирите години  следващия, избран по броя получени гласове.
(2) Когато епархийски избирател изгуби качествата си като такъв през четиригодишния си период на дейност и това се установи по църковно-съдебен ред, се прилага редът по ал. 1.
(3) За всяка промяна епархийският митрополит уведомява Светия Синод.


Глава девета
ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТ

Раздел І
ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТ

Чл. 112.
(1) Епархийският съвет се състои от: председател – митрополит или определено от него с писмена заповед духовно лице, двама клирици, двама миряни и един монашестващ – представител на епархийските манастири, определен  с писмена заповед от епархийския митрополит.
(2) Епархийският съвет съдейства на епархийския митрополит в осъществяване на  архиерейската му изпълнителна власт.
(3) В заседанията на Епархийския съвет при разглеждане на въпроси и дела от духовно естество участват членовете клирици и един клирик от допълнителните членове.

Чл. 113. (1) Клирик, избираем за член на Епархийския съвет, трябва да има най-малко средно богословско образование и качествата на избираем за епархийски избирател по чл. 102, а мирянин – качествата на избираем за епархийски избирател по чл. 103 и най-малко средно образование.
(2) Не може да бъде член на Епархийския съвет лице, което е:
1. съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен  с друг член на Епархийския съвет, съответно с член на Светия Синод или със служител в администрацията на Светия Синод, митрополията, архиерейските наместничества или епархийските манастири;
2. служител в администрацията на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите, архиерейските наместничества или епархийските манастири;
3. било обявено в несъстоятелност или е било член на управителен орган на търговско дружество, прекратено поради несъстоятелност.

Чл. 114. (1) Членовете на Епархийския съвет се избират за четири години.
(2) Най-късно три месеца преди изтичането на четиригодишния период, по нареждане на Светия Синод в намален състав  всеки епархийски митрополит или определено от него духовно лице с окръжно писмо нарежда епархийските избиратели да се съберат в седалището на епархията в третата света неделя от издаването на окръжното, за избиране членове на Епархийския съвет.

Чл. 115. (1) В определения ден, след светата Божествена литургия, избирателите се събират в митрополитския дом. Митрополитът или определено от него с писмена заповед духовно лице открива, след молитва към Бога, избирателното събрание, когато присъстват най-малко 2/3 от избирателите.
(2) Когато не се събере необходимият кворум, митрополитът отлага събранието с един час и го открива, след молитва към Бога, при присъствие на повече от половината от избирателите.  Когато не се събере и този кворум, събранието се отлага за следващата света неделя.

Чл. 116. (1) След откриване на събранието председателят предлага да бъдат избрани за членове на бюрото с явно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите един клирик и един мирянин. Председателят и избраните членове образуват бюро по провеждането на избора.
(2) Избирателното бюро съставя списък на кандидатите за членове на Епархийския съвет по предложение на епархийските избиратели. Списъкът трябва да съдържа имената на не повече от 10 клирици и 10 миряни.

Чл. 117. (1) Събранието избира членовете на Епархийския съвет от списъка на кандидатите с тайно гласоподаване и с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(2) Когато не се получи необходимото мнозинство, изборът се повтаря до избирането на епархийските съветници.

Чл. 118. (1) За избора се съставя акт в два екземпляра, които се подписват от присъстващите избиратели.  Единият от екземплярите се вписва в протоколната книга, а другият се предоставя на Светия Синод.
(2) Писмени жалби по редовността на избора могат да бъдат подавани от всеки член на избирателното събрание в седемдневен срок от датата на избора. След изтичането на срока книжата се изпращат в Светия Синод.

Чл. 119.
(1) Светият Синод в намален състав проверява редовността на избора. Когато установи, че изборът е редовен, го одобрява с решение, което е окончателно.
(2) Когато се установи, че изборът е нередовен, Светият Синод в намален състав го касира и разпорежда нов избор.

Чл. 120. Когато някой от членовете излезе от състава на Епархийския съвет, на място му се призовава неговият подгласник.

Раздел ІІ
ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА ЕПАРХИЙСКИЯ СЪВЕТ

Чл. 121.
Правомощията на Епархийския съвет са:
 1. да се грижи да се разпространява и запазва в чистота учението на Църквата, да се запазва и развива християнската нравственост и църковната благотворителност, да се проповядва и разяснява редовно Словото Божие и да се утвърждава във вяра и благочестие православното християнско семейство;
2. да следи навсякъде  редовно да се извършва богослужение, да се поддържа благолепието и благочинието в храмовете и да се употребяват при обществено и частно богослужение свещи, които носят отличителния знак на Българската православна църква – Българска Патриаршия, утвърден по съответния ред;
3. да съставя епархийските бюджети и да ги представя на Светия Синод за утвърждаване;
4. да управлява общоепархийските имоти, фондове и капитали и да надзирава всички епархийски стопанства и поделения; да събира от църквите, манастирите и църковните поделения вноски за епархийски църковни нужди в размер, установен от Светия Синод;
5. да ревизира редовно на всеки три месеца, а когато намери за добре – и извънредно, сметките на епархийските касиер-счетоводители и да преглежда отчетите им за изпълнението на бюджета към момента. Отчетът се изпраща на Светия Синод за окончателна проверка от комисията по проверка на църковните отчети;
6. да изисква ревизия на сметките на архиерейските наместничества, църковните настоятелства, манастирите и другите епархийски поделения;
7. да освобождава църковните настоятелства, когато не изпълняват усърдно и добросъвестно своите задължения; на мястото на отчислен църковен настоятел се назначава получилият най-много гласове подгласник; ако бъде отчислено цялото настоятелство,  се назначава служебно църковно настоятелство от четирима души, предложени от председателя, които имат качествата на избираеми за църковни настоятели, с  всички права и задължения на църковно настоятелство;
8. да проверява и утвърждава бюджетите на църковните настоятелства и епархийските манастири, както и на всички църковни фондове и общоепархийски стопанства и поделения, и да проверява изпълнението на тия бюджети;
9. да разрешава сключването на придобивни сделки, договори за заем, наем, аренда, рента и други договори, с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за ипотеки, апорт в търговски дружества на недвижими имоти, собственост на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения;
10. да прави предложения до Светия Синод чрез епархийския митрополит за учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на митрополиите, църквите и манастирите;
11. грижи се за  съставянето на опис на движимите вещи и регистър на недвижимите  имоти на митрополията и нейните  поделения;
12. грижи се да се водят описи от църквите и църковните поделения за техните имоти;
13. следи да са снабдени с нотариални актове всички църковни имоти в епархията;
14. да изслушва отчетите за всички ревизии в епархията и да взема целесъобразни мерки за благопреуспяването на църковния живот и правилното управление в епархията;
15. контролира да се водят редовно и  поддържат неповредени регистрите за кръщения, венчания и опела;
16. следи да се водят служебни списъци на клириците и подробни списъци на енориите, църквите, параклисите, епархийските манастири и поделения;
17. да подпомага във всичко епархийския митрополит в управлението на епархията;
18. да иска съгласието на Светия Синод за създаване на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на Българската православна църква – Българска Патриаршия в съответствие със Закона за вероизповеданията;
19. да одобрява идейните проекти за строителство на нови храмове;
20. да осъществява контрол архитектурата на храмовете да бъде в източноправославен стил;
21. да поощрява и одобрява при възможност към храмовете да се предоставят помещения за прицърковни училища и помещения за провеждане на църковни тържества и църковно-просветна дейност;
22. при Епархийския съвет може да има консултативен експертен съвет по изографисване, реставрация и консервация.

Чл. 122. (1) Заседанията на Епархийския съвет са законни, когато се председателстват от епархийския митрополит или определено от него с писмена заповед духовно лице и при участието поне на половината от членовете.
(2) За реда на заседанията и протоколите се прилагат чл. чл. 63-65 и чл. 69.

Чл. 123. (1) Решенията на Епархийския съвет се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове.
(2) Решенията на Епархийския съвет се утвърждават от  епархийския митрополит. При разногласия въпросът се внася за разрешаване от Светия Синод.

img/top.jpg

Глава десета
АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИЦИ

Чл. 124.
Епархийският митрополит назначава със заповед архиерейските наместници и  уведомява Светия Синод.

Чл. 125. Архиерейският наместник трябва да бъде свещеник с висше или средно образование и най-малко петгодишна безукорна енорийска служба.

Чл. 126. (1) Архиерейското наместничество е учреждение на Митрополията, което няма право на самостоятелен бюджет.
(2) Архиерейското наместничество се ръководи от назначен от митрополита архиерейски наместник, който има следните правомощия в духовната околия:

1. да осъществява контрол и да се грижи за чистотата и разпространяването на светата православна вяра, за правилното и редовно проповядване от страна на свещениците, за организиране на религиозно нравствена просвета и за утвърждаване на православното християнско семейство във вяра и благочестие;
2. да осъществява контрол  за чистотата на християнските нрави и за прилагане наредбите на църковната власт;
3. да осъществява контрол за правилното, редовно и еднообразно извършване на църковното богослужение и за благолепието и благочинието на църквите в поверената му духовна околия;
4. да осъществява контрол клириците да изпълняват точно и усърдно задълженията си;
5. да определя временни заместници на заболели и починали свещеници, до получаването на нареждане от епархийския си митрополит;
6. да осъществява контрол по строителството и ремонта на църковните здания и да взема мерки за запазване на фрески, икони, иконостаси и всички ценни църковни старини;
7. да посещава поне веднъж в годината всички енории в духовната околия, да изучава състоянието на църквите, техните свещени принадлежности, църковните гробища и църковните имоти, ръководството на религиозно-нравствената просвета и възпитание, службата на свещениците и дейността на църковните настоятелства;
8. бележките си по ревизията във всяка енория той прави писмено в специалната ревизионна книга на църковното настоятелство, каквато има при всяко църковно настоятелство, а в митрополията  докладва за констатираното;
9. в края на годината да представя на епархийския митрополит писмен доклад  за състоянието на духовната околия;
10. да преглежда регистрите за кръщения, венчания и опела и приходно-разходните книги на църковните настоятелства;
11. да се грижи за снабдяването на свещениците и църковните настоятелства с позволителни за венчаване, свидетелства, регистри и други книжа и да се внасят ежемесечно в митрополията събраните приходи;
12. да представя всеки месец в митрополията отчетна ведомост за приходите и разходите на наместничеството;
13. да ревизира ежемесечно сметките на отчетните лица при наместничеството и съставения акт да изпраща в митрополията;
14. да води опис на вещите на наместничеството;
15. да свиква – с одобрението на епархийския митрополит – клириците от околията за братско обсъждане на въпроси из пастирската практика и взаимопомощ, за намиране средства за поддържане и засилване  на вярата, нравствеността, духовната просвета и частната благотворителност;
16. да изпълнява разпорежданията на епархийския митрополит и да осъществява контрол за изпълнението им.

Чл. 127.
При отсъствие на архиерейския наместник го замества енорийски свещеник, определен с писмена заповед от епархийския митрополит.

Чл. 128. При всяко архиерейско наместничество има канцелария. Длъжностните лица в канцеларията се назначават от епархийския митрополит.


Глава единадесета
ЕНОРИИ  И  СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ

Раздел І
ЕНОРИИ  И  СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ

Чл. 129.
(1) Енорията е най-малката административно-териториална единица в съответната епархия в диоцеза на Българската православна църква и включва определен брой православни християни, постоянно пребиваващи на съответната територия.
(2) Енорията се образува съобразно местните демографски условия по предложение на епархийския митрополит и с решение на Светия Синод.

Чл. 130. (1) Енорията се състои от не по-малко от 50 православни християни.
(2) Когато броят на православните християни  е под определения минимум по ал. 1, енорията се присъединява към най-близката енория с изискуемия брой енориаши по предложение на епархийския митрополит и с решение на Светия Синод. 
(3) Една църква може да има няколко енории.

Чл. 131. Свещеник без енория или определено назначение не се ръкополага.

Чл. 132. За да бъде ръкоположен някой за дякон или свещеник, трябва да има следните качества:
1. да е член на Българската православна църква;
2.  да е български гражданин;
3.  да е навършил 23 години;
4. да е завършил богословско училище;
5. да представи свидетелство от енорийския свещеник на родното си място, или от другите места, където е живял, че е благочестив, с добро поведение, че се отличава с правилни мисли за православната вяра;
6. да носи свидетелство от духовника си, че като се е изповядал, няма по свещените правила никакво препятствие да бъде ръкоположен;
7. да не е осъждан за престъпления от общ характер или за църковни провинения и простъпки – от църковен съд;
8. да представи медицинско свидетелство, че е здрав и не се води на отчет в психодиспансера по местоживеене, не страда от неизлечимо инфекциозно заболяване и епилепсия, както и че няма важен телесен недостатък;
9.  да представи нотариално заверено писмено изявление, че двамата със съпругата му са в първи църковен и граждански брак, а от съпругата си – че е съгласна той да бъде ръкоположен и че ще го следва там, където длъжността му като свещенослужител го задължава да живее;
10. да подпише клетвено обещание, че като клирик ще пази и изповядва точно православната вяра, ще се подчинява на повеленията на църковните правила и на разпоредбите на своето духовно началство и точно ще съблюдава установения от Църквата богослужебен ред;
11. да не е член на политическа партия или антиправославна организация; 
12. за задграничните български епархии могат да бъдат ръкополагани и небългарски граждани.

Чл. 133. (1) Когато постъпи молба от лице, което желае да приеме  свещенически сан, епархийският митрополит проверява приложените към нея документи по чл. 132 и като се увери, че са редовни, внася преписката за разглеждане в Епархийския съвет.
(2) Кандидатът полага изпит пред Епархийския съвет по одобрена от Светия Синод програма. Когато изпитът приключи успешно, Епархийският съвет приема кандидатурата на лицето за свещенически сан и изпраща преписката в Светия Синод за одобрение.

Чл. 134. (1) Светият Синод в намален състав преди да прегледа по същество кандидатската преписка, публикува в „Църковен вестник” съобщение с името на кандидата и митрополията, която го предлага.
(2) Когато в едномесечен срок не се получи основателно канонично обвинение или писмени доказателства, опровергаващи представените документи, изискуеми по чл. 132, Светият Синод в намален състав одобрява преписката и я връща на епархийския митрополит. Епархийският митрополит възлага на съответния архиерейски наместник или на друго духовно лице да подготви кандидата за ръкоположение според изискванията на свещените канони, след което го ръкополага.
(3) След ръкоположението на свещеника, извършено по ал. 2, епархийският митрополит издава заповед за назначението му, която съдържа длъжността, на която се назначава, мястото на назначението, размера на възнаграждението и други условия.
(4) Когато се представи доказателство за нарушение изискванията на Устава или основателно канонично обвинение, Светият Синод в намален състав връща преписката на епархийския митрополит и кандидатът не се ръкополага.


Раздел ІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ

Чл. 135.
Енорийският свещеник има следните права и задължения:
1. да отслужва по установения църковен ред редовно и с подобаващо благочиние светата Литургия и ежедневното църковно правило и да извършва  тайнствата и чинодействията, установени от Православната църква;
2. да се грижи за добрия ред, благоговейното, точно и ясно четене и пеене при богослужението, чистотата и благолепието на храма и църковните гробища, за доброто състояние на одеждите, книгите и други църковни принадлежности и за запазване църковните старини;
3. редовно да проповядва и да поучава енориашите си в истините на православната вяра и християнската нравственост; енорийският свещеник с благословението на епархийския митрополит може да допуска мирянин, познат по своята подготовка, правомислие, църковност и благонравие, да проповядва във време на частно и обществено богослужение;
4. да запознава енориашите си със задълженията им като членове на Църквата и да ги обучава в Закон Божий и чрез църковни поучения и беседи;
5. да пази с пастирско усърдие енориашите си от инославни и иноверни пропаганди;
6. да се грижи за духовното преуспяване на енориашите си, да ги посещава, да ги увещава редовно да посещават богослужението, да се изповядват и достойно чрез пост и молитва да се подготвят за приобщаване със Светите Тайни, да кръщават навреме децата си и да ги възпитават в православен дух;
7. да се грижи членовете на енорията му да изпълняват църковните разпоредби;
8. със съдействието на църковното настоятелство да насърчава християнското добротворство;
9. да се явява на събрания, свикани по нареждане на епархийския митрополит;
10. да води редовно и да пази неповредени регистрите за кръщения, венчания и опела, да издава от тях извлечения и да изпраща на  епархийския митрополит чрез съответния архиерейски наместник статистически данни за случилите се в енорията кръщения, венчания и опела;
11. да поддържа и съхранява в изправност служебната енорийска архива;
12. да контролира църковните служители в храма и енорията и при неизправност да съобщава на църковното настоятелство или ако е необходимо, да уведомява по-висшата църковна власт;
13. да извършва проверки по възложение на епархийския митрополит;
14. да се грижи за църковните имоти и за тяхното увеличаване;
15. да живее в енорията си или с разрешение на епархийския митрополит –  и извън нея;
16. да не напуска енорията си без разрешение на епархийския митрополит;
17. енорийският свещеник се отнася до епархийския митрополит чрез архиерейския наместник;
18. да изпълнява своевременно и точно нарежданията на духовното си началство;
19. да се ползва с правата на служението и сана си съгласно църковните правила, настоящия Устав и други синодални наредби при условие, че правата не са му отнети по църковно-съдебен ред;
20. да изпълнява точно, добросъвестно и усърдно  задълженията си по служба и сан, определени от църковните правила и настоящия Устав, и при нарушение на задълженията си да отговаря по съответния църковно-дисциплинарен и църковно-съдебен ред;
21. да получава за служението си ежемесечно парично възнаграждение от Светия Синод в размер, определен на основата на размера на осигурителния праг, установен в бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Определеното по този ред възнаграждение не може да бъде по-малко от минималния осигурителен праг;
22. свещенослужителите могат да ползват жилище в църковно-енорийския дом и обработваема земя според местните условия и потребности, за което епархийският митрополит може да задължи църковното настоятелство;
23.  да организира църковно училище и да следи за изпълнението на синодалната програма за обучение;
23. енорийският свещеник може да извършва свещенодействия и треби в друга енория със съгласието на местния енорийски свещеник или с писмено разпореждане на епархийския митрополит.

Чл. 136. Свещениците, които не са на енорийска служба при храм, имат правата и задълженията съответно по чл. 135.

Чл. 137. Дяконите са помощници на архиерея и свещеника в тяхната служба и имат всички общоклирически права и задължения според църковните правила.

Чл. 138. (1) Когато клирик или монашестващ желае да премине на служение в друга епархия, подава молба до съответния епархийски митрополит.
(2) Епархийският митрополит, получил молбата по ал. 1, отправя писмо до епархийския митрополит на молителя, който при съгласие издава заповед за освобождаване и отпусно свидетелство.
(3) Документите по ал. 2 се изпращат на приемащия епархийски митрополит, който уведомява Светия Синод.
         
Чл. 139. (1) На клирици и монашестващи е забранено да заемат длъжности и да поемат задължения в държавни и местни органи на власт, да участват в партийна дейност и предизборна кампания, както и да се кандидатират за органи на европейско, държавно и местно ниво.
(2) На клирици и монашестващи е забранено да имат държание, несъвместимо с техния сан и подронващо  авторитета на Църквата.
(3) На клирици и монашестващи е забранено да се регистрират като еднолични търговци, да бъдат съдружници в персонални търговски дружества, еднолични собственици на капитала в дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества, както и прокуристи, управители  и членове на съветите на директорите, управителните и надзорните съвети на търговски дружества, в които Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните местни поделения не са еднолични собственици на капитали на търговски дружества или не притежават 50 на сто от капитала на дружеството.


Глава дванадесета
ЦЪРКВА И ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО

Раздел І
ЦЪРКВА И ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО

Чл. 140.
(1) Църквата е обединение на православните християни от една или повече енории, където се намира храмът.
(2) Църквата е юридическо лице, което е местно поделение на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на съответната митрополия. 
(3) Наименованието на църквата като юридическо лице е наименованието на съответния храм.
(4) Църквата се управлява от църковно настоятелство, което се състои от 4-6 души и се представлява пред компетентните органи от енорийския свещеник, който е председател на църковното настоятелство. В определени случаи по решение на настоятелството председателят може да упълномощава и други лица да го представляват. В своята дейност  настоятелството се подпомага от прицърковни организации, като православни християнски братства и други.
 (5) Член на църквата като юридическо лице е всеки православен християнин, който живее в енорията, където се намира съответният храм, и е вписан в списъка на църквата срещу лични данни, адрес и подпис. Кръщелното свидетелство е удостоверение за лицето, че е православен християнин.
 (6) Списъкът на членовете на църквата се проверява и актуализира редовно на всеки четиригодишен период преди провеждане на избирателното събрание за избор на църковни настоятели и при необходимост – в края на всяка календарна църковна година.
 (7) Църквата като юридическо лице за новостроящи се храмове възниква от влизане в сила решението на Епархийския съвет, с което се утвърждава църковното настоятелство.
 (8) Епархийските митрополити извършват освещаването на църкви и параклиси (освен ако параклисите не са в болници, затвори, училища и други обществени учреждения) след прехвърлянето на собствеността им на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения.

Чл. 141. (1) Председател на църковното настоятелство по право е енорийският свещеник.
(2) При църква с повече от един енорийски свещеник председателят на църковното настоятелство се назначава със заповед от епархийския митрополит.
(3) При отсъствие на председателя епархийският митрополит издава заповед за заместването му от свещеник, който завежда и енорията му.

Чл. 142. (1) За член на църковното настоятелство може да бъде избран всеки български гражданин, който отговаря на следните условия:
1. да е кръстен православен християнин;
2. да е член на съответната енория;
3. да е навършил 30 години;
4. да не е осъждан за престъпления от общ характер или за църковни провинения и простъпки – от църковен съд;
5. да е запознат с основните истини на православната вяра;
6.  да е познат по своя благочестив и честен живот.
(2) Кандидатът за член на църковното настоятелство подава заявление и декларация до председателя по образци, утвърдени от  Светия Синод.
(3) Не може да бъде член на църковното настоятелство лице, което е:
1. съпруг или роднина по права линия без ограничения в степените, по съребрена линия или по сватовство до трета степен  с председателя, с друг член на църковното настоятелство, с касиера, свещопродавачите или лице, назначено на щатна длъжност в църквата;
2. било обявено в несъстоятелност или е било член на управителен орган на търговско дружество, прекратено поради несъстоятелност.

Чл. 143.
(1) Светият Синод  всяка четвърта година приканва епархийските митрополити да се разпоредят за провеждането на избори за църковни настоятелства в определен неделен ден през месец ноември.
(2) Когато избори не бъдат проведени в определения ден, епархийският митрополит определя друг неделен ден за провеждането им.
(3) Когато изборите не се проведат и във втората определена неделя, епархийският митрополит назначава настоятелство от четирима енориаши, имащи качества за избираеми за църковни настоятели.
 
Чл. 144. (1) Едновременно с избирането на църковното настоятелство се избира и проверителна комисия от 3 до 5 членове, имащи качествата за църковни настоятели по чл. 142.
(2) След утвърждаването на новоизбраните настоятели, проверителната комисия проверява сметките по приходо-разхода на църквата за времето, през което е служило старото църковно настоятелство. Протоколът се подписва от комисията, от старото и новото църковно настоятелство и се изпраща в митрополията. Епархийският съвет разглежда протокола и с постановление се произнася за освобождаването  от отговорност на старото църковно настоятелство.

Чл. 145. (1) Служебният период на църковните настоятелства е четиригодишен.
(2) Когато през периода по ал. 1 член от настоятелството се премести, бъде отчислен или почине, за негов заместник до изтичането на четирите години се прогласява следващият, избран по броя получени гласове.

Чл. 146. (1) Избиратели могат да бъдат всички български граждани, православни християни, членове на църквата в съответната енория, навършили 18 години.
(2) Записването в списъка с имената на избирателите трябва да приключи до вечерната служба преди деня на избора.

Чл. 147. (1) Събранието за избиране на църковно настоятелство се открива след света Литургия в определения от епархийския митрополит ден и продължава до 14 часa.
(2) Събранието се ръководи от бюро от четирима енориаши, избрани с явно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите. Председателят на църковното настоятелство е председател и на бюрото и ръководи събранието.
(3) В съставни енории, където се избират повече от едно църковно настоятелство, енорийският свещеник председателства избора в центъра на енорията, а в другите села упълномощава за свой заместник по един грамотен енориаш, имащ право на избираем за църковен настоятел. Името на заместника се отбелязва в избирателния протокол, а за даденото пълномощно енорийският свещеник съобщава на епархийския си митрополит.
(4) Събранието се открива след усърдна към Бога молитва, когато присъстват поне 2/3 от записаните в избирателните списъци енориаши. Когато в определения час няма изискуемия кворум, събранието се отлага с 30 минути, след което се открива при кворум повече от половината от енориашите, вписани в избирателните списъци. Когато не се събере и този кворум, събранието се отлага за следващата света неделя и се провежда при същите условия и ред.
(5) По предложение на бюрото се изготвя листа с имената на кандидатите за църковни настоятели, подали заявление и декларация до председателя на църковното настоятелство най-късно седем дни преди датата за провеждане на избора.
(6) Бюлетината с имената на кандидатите се представя на избирателите, след което се пристъпва към тайно гласоподаване.
(7) Църковните настоятели се избират с мнозинство на повече от половината от присъстващите избиратели.

Чл. 148. (1) За проведения избор на църковно настоятелство и проверителна комисия се съставя протокол, подписан от членовете на бюрото и подпечатан с църковния печат, а където няма църква  – с печата на председателстващия свещеник. Протоколът и  изборните книжа се изпращат на епархийския митрополит.
(2) Жалби по редовността на избора могат да се подават до епархийския митрополит в седемдневен срок от деня на избора.
(3) Епархийският митрополит утвърждава произведения избор, когато Епархийският съвет е разгледал изборните книжа и е установил, че са редовни. Когато се установи, че изборът е нередовен, епархийският митрополит разпорежда провеждането на нов избор.

Чл. 149. (1) В имуществото на църквата като юридическо лице се включват:
1. храмът (зданието) и принадлежностите му, както и други храмове и параклиси към него;
2. движими вещи и недвижими имоти;
3. сумите, постъпили в храма от различни източници, като: свещи, дискоси, приходи от движими и недвижими имоти и други;
4. дарения за благоустройството и потребностите на храма и енорията, както и движими и недвижими имоти, завещани в полза или собственост на храма, включително и със специално предназначение за благотворителни и просветни цели, за издръжка на клира и други;
5. суми от митрополиите, църковно-енорийски дарения, такси и други.
(2) Църквата като юридическо лице може да учредява еднолични търговски дружества и да участва в търговски дружества по ред, определен в настоящия Устав.

Чл. 150. (1) Църква, която е без енория, се управлява от настоятелство, назначено от епархийския митрополит.
(2) Гробищна църква без енория се управлява от местното църковно настоятелство, а при повече енорийски църкви в населеното място епархийският митрополит назначава свещеник за председател на църковното настоятелство и по негово  предложение четиричленно настоятелство.


Чл. 151. (1) Към енорията принадлежат лицата от православно вероизповедание, които живеят в границите на енорията и запазват и поддържат жива връзка с енорийския храм, клир и живот.
(2) Енориашите, членове на църквата, имат всички общи църковни права и задължения, както и предвидените в настоящия Устав.

Чл. 152. Отнемането или ограничаването на църковни права става по църковно-съдебен ред.

Чл. 153. (1) Православните християни енориаши, членове на църквата като местно поделение на Българската православна църква – Българска Патриаршия са длъжни:
1. точно, твърдо и неизменно да изповядват православната вяра;
2. да посещават богослужението, да се изповядват, да се подготвят с пост и молитва и причастяват редовно;
3. да съдействат за благосъстоянието на енорията в религиозно-нравствено отношение;
4. да участват в религиозния живот на енорията;
5. да се грижат по издръжката на църквата и клира;
6. да спазват правилата на Православната църква.

(2) Християните са длъжни да спазват правилата за единство и неделимост на Светото Православие, на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на нейните местни поделения.

img/top.jpg

Раздел ІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА ЦЪРКОВНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА

Чл. 154.
Църковното настоятелство има следните права и задължения:
1. да сключва придобивни сделки, договори за заем, наем и други договори, с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за ипотеки, апорт на недвижими имоти в търговски дружества, собственост на съответната църква, с писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит;
 2. да прави предложения до епархийския митрополит за учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на съответната църква;
3. грижи се да увеличава средствата на храма;
4. събира установените църковно-енорийски такси, както и сумите, постъпили в храма от продажба на свещи, дискоси, приходи от движими вещи и недвижими имоти, по решение на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит, внася част от тях в бюджета на митрополията за заплати на свещениците;
5. прави предложение пред епархийския митрополит и се грижи за изграждането на храм, параклис, помощни сгради и други;
6. настоява пред компетентните органи за съграждане на църковни гробища,  както и за ограждането, чистотата, реда и благолепието на църковните гробища;
7. приема – с одобрение на епархийския митрополит – дарения и завещания и придобива по други законни начини движими и недвижими имущества в полза на църквата;
8. грижи се всички недвижими църковни имоти да имат нотариални актове, планове и скици и взема мерки да се пазят границите на земеделските, горските и други имоти чрез постоянни неподвижни знаци;
9. съставя бюджета на храма и го изпраща за утвърждение от Епархийския съвет;
10. следи за редовното изпълнение на църковния бюджет;
11. води опис на църковните имущества;
12. взема решения и с одобрение от епархийския митрополит  завежда  дела пред съдилищата и упълномощава лица, които да го представляват при извършването на нотариални действия; завежда съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти след съгласието на епархийския митрополит и го уведомява за заведените срещу него съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти;
13. грижи се за благолепието на храма и за доброто състояние и осигуряване на църковните имоти;
14. застъпва се пред компетентните органи  да не се откриват около храма и на разстояние по-близо от 100 м търговски и туристически обекти, питейни, увеселителни и развлекателни заведения, както и да не се развиват дейности, които противоречат на православната вяра, църковния живот и традиция;
15. грижи се да се набавят свещи от църковна свещоливница, икони и потреби за храма и за богослужението от църковните (синодални и епархийски) магазини;
16. осигурява за храма икони, съсъди и предмети с художествено значение с предварителното им одобрение от епархийския митрополит;
17. грижи се със съдействието на богомолците за благочинието при богослужението;
18. назначава при храма помощен персонал, а с одобрението на епархийския митрополит – дякони, певци, певчески хор и други църковни служители и се грижи за тяхната издръжка;
19. може да отпуска по бюджета стипендии или помощи на младежи за подготовка на певци и клирици;
20. определя на църковни служители,  чиято издръжка е по това занятие,  заплата или възнаграждение по щат, в съответствие с техния служебен и образователен ценз;
21. подпомага материално свещенослужителите при храма при необходимост и възможност, с одобрение на епархийския митрополит;
22. води изборните списъци на енориашите;
23. дава на епархийския митрополит в края на всяка година писмен отчет за дейността си;
24. оказва морално и материално съдействие на свещениците при храма в тяхната просветна и благотворителна дейност.

Чл. 155. Свещеникът – председател на църковното настоятелство, открива, ръководи и закрива заседанията.

Чл. 156. (1) Заседанията на църковното настоятелство са законни, когато са свикани от председателя или заместващия го и присъстват повече от половината от членовете му.
(2) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове на настоятелството. При равногласие надделява гласът на председателя или  заместващия го.

Чл. 157. Председателят на храма съставя график за богослужението и разпределя служебните задължения на свещенослужителите към храма и контролира изпълнението.

Чл. 158. (1) Църковното настоятелство избира касиер, който се одобрява от епархийския митрополит.
(2) Касиерът приема приходите и извършва разходите, според бюджета, и се отчита пред църковното настоятелство.

Чл. 159. Длъжността църковен настоятел е почетна и неплатена.

Чл. 160. (1) Църковното настоятелство води летописна книга.
(2) В летописната книга се записват по-важни събития, свързани с живота на храма и енорията, имената на църковните благодетели и на църковните настоятели, за които епархийският митрополит прецени, че са се отличили с честно и усърдно служение.
(3) Имената на записаните в летописната книга се споменават в църквата при богослужението на Неделя Православна.


Глава тринадесета
МАНАСТИРИ

Раздел І
МАНАСТИРИ И МОНАСИ/МОНАХИНИ

Чл. 161.
(1) Манастир е свещено място с храм и други здания, предназначени за жилища на монаси или монахини, т. е. лица, които с обетите си за целомъдрие, нестяжателност и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване в християнските добродетели, на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна просвета.
(2) Манастирите са местни поделения на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на съответните митрополии и са юридически лица.
(3) Манастирът се управлява от Манастирски събор или в предвидените от Устава случаи – от игумен/игуменка. Манастирът се представлява от игумена/игуменката.
(4) В манастир, в който няма назначен игумен/игуменка, епархийският митрополит назначава за изпълняващ длъжността подходящо духовно лице.

Чл. 162 (1) Манастирите са ставропигиални и епархийски. Ставропигиалните са подчинени на Светия Синод, а епархийските – на местния епархийски митрополит.
(2) Ставропигиални манастири се основават или прогласяват по решение на Светия Синод. Епархийски манастири се основават с благословението на епархийския митрополит и одобрението на Светия Синод, ако са осигурени средства за издръжката им.
(3) Ставропигиални манастири са: Рилският, Бачковският и Троянският.

Чл. 163. Манастир, който има най-малко 5 братя/сестри, се управлява от манастирски събор под председателството и ръководството на игумен/игуменка. Манастир с по-малко от 5 братя/сестри се управлява от игумен/игуменка, назначен/назначена от  епархийския митрополит.

Чл. 164. (1) Манастирският събор се състои от игумена/игуменката и 4 или 6 монаси/монахини, отличаващи се с примерен живот и опитност. Манастирският събор се председателства от игумена/игуменката.
(2) Манастирският събор се избира от монасите/монахините и се утвърждава от Светия Синод – за ставропигиалните манастири, а от епархийския митрополит – за епархийските манастири.

Чл. 165. За игумен/игуменка може да бъде избран член на манастирското братство/сестринство, когато притежава необходимите религиозно-нравствени качества и опитност. 

Чл. 166.  (1) Игуменът/игуменката се избира от монасите/монахините с мнозинство повече от половината от всички членове на манастирското братство/сестринство.
(2) Изборът на игумен/игуменка се утвърждава с решение, за ставропигиалните манастири – от Светия Синод, а за епархийските – от епархийския митрополит.
 (3) Когато игумен/игуменка по  собствено желание се оттегли, но само по причини, допустими от църковните канони, се провежда избор за нов игумен/игуменка.

 (4) Когато игумен/игуменка поради продължителна болест, немощ или неопитност не е в състояние да изпълнява задълженията си и това причинява вреди в духовната и материалната сфера, до утвърждаването на нов игумен/игуменка манастирът се представлява от духовно лице, назначено от съответната църковна власт, на основание утвърдените от Светия Синод вътрешни правилници и устави.

Чл. 167. Когато братството/сестринството на два пъти последователно избере и представи за утвърждаване лице, неподходящо да изпълнява игуменска длъжност, съответната църковна власт назначава игумен/игуменка, който/която управлява манастира, докато братството/сестринството избере достойно лице.

Чл. 168. За манастир, който е останал без монаси/монахини или няма възможност да се издържа, епархийският митрополит решава – с одобрението на Светия Синод – да бъде присъединен временно или завинаги към друг манастир.

Чл. 169.
Монах/монахиня може да живее извън манастира само в случаите, когато е назначен/назначена на определена длъжност или изпратен/изпратена на специално послушание по решение на Светия Синод – за ставропигиалните манастири, и на епархийския митрополит – за епархийските манастири.

Чл. 170.
(1) За монах или монахиня може да бъде постригано лице, което отговаря на следните условия:
1. да е навършил пълнолетие, съгласно законите в страната;
2. да е православен християнин;
3. да не е встъпил в брак или да е с прекратен граждански брак поради развод или смърт и да няма задължения за издръжка;
4. да не се води на отчет в психодиспансера по местоживеене и да не страда от неизлечимо инфекциозно заболяване и епилепсия;
5. да е благочестив, с добро поведение и да се отличава с правилни мисли за православната вяра;
6. да е преминал срока на изпитание, предвиден в Устава на манастира.
(2) Изискванията по ал. 1 се удостоверяват със съответните писмени документи – удостоверения, свидетелства, декларации.
(3) Който иска да встъпи в монашески чин, трябва да представи молба, автобиография, свидетелство за съдимост и препоръка от енорийския си свещеник или изповедник.
(4) Преди встъпването в монашески чин кандидатът е длъжен да се разпореди по волята си и според закона със своето имущество. Всичко, което придобие след встъпването му в монашество, принадлежи на манастира, в който е брат/сестра.


Раздел ІІ
ПРАВОМОЩИЯ НА МАНАСТИРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ –
МАНАСТИРСКИ СЪБОР И ИГУМЕН


Чл. 171. Манастирският събор и игуменът имат следните правомощия:
1. да се грижат монасите да водят благочестив живот, съобразен с обетите им на целомъдрие, нестяжание и послушание и според общоцърковните и вътрешни манастирски наредби да се упражняват в християнските добродетели, в подвижничество, милосърдие и духовна просвета;
2. да се грижат монасите да пребъдват във въздържание и молитва, да посещават редовно богослужението, да изучават Свещеното Писание, творенията на светите Отци, живота на светиите, да се занимават с християнска книжнина, да водят чист и непорочен живот, да вземат чрез физически труд редовно участие в манастирските стопанства и с дух на монашеско послушание и сърдечна преданост да изпълняват възложените им служби в богоугодните и просветни заведения на манастира и да пребивават неотлъчно в светата си обител;
3. да следят да се отслужва редовно богослужението според манастирския устав;
4. да следят да се пази благоговеен ред в църквата, да се поддържа благолепието на храма, да се пазят в изправност и чистота свещените предмети и места, църковните старини, библиотеката и всички манастирски помещения;
5. да следят да се пази в светата обител строг манастирски ред, съответстващ на целите на манастира и на монашеския начин на живот;
6. да подготвят и приемат достойни манастирски братя, като се спазват монашеските правила и всички други изисквания на манастирския устав.
7. да искат предварително разрешение от епархийския митрополит за пострижението на монах или монахиня – за епархийски манастир, или от Светия Синод – за ставропигиален манастир;
8. да представят благоговейни и достатъчно просветени манастирски братя за ръкополагане в дяконски и йеромонашески чин;
9. да определят послушание на манастирските братя;
10. да пазят в добро състояние манастирските здания, храмове, метоси и манастирския имот;
11. да приемат  дарения и завещания за манастира;
12. да снабдяват братята с всичко необходимо за живеене;
13. да прибират като манастирски имот останалото от починал или разстриган манастирски брат/сестра, според църковните правила;
14. да стопанисват и управляват манастирските имоти;
15. да съставят бюджет за манастирските приходи и разходи и да го изпращат на съответната духовна власт за утвърждаване;
16. да осигуряват приходната част на манастирския бюджет и да внасят сумите, определени от Светия Синод или епархийския митрополит;
17. да следят за редовното изпълнение на бюджета и след приключването му да дават отчет пред Светия Синод – за ставропигиалните манастири или пред епархийския митрополит – за епархийските манастири;
18. да проверяват всеки три месеца манастирските сметки, като съставят актове, които да изпращат на съответната духовна власт;
19. да сключват придобивни сделки, договори за заем, наем и други договори с изключение на: разпоредителни сделки с недвижими имоти, договори за ипотеки, апорт на недвижими имоти в търговски дружества, собственост на съответния манастир, с решение на Светия Синод – за ставропигиалните манастири, и писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит – за епархийските манастири;
20. да правят предложение до Светия Синод за ставропигиалните манастири и до Епархийския съвет за епархийските манастири за учредяването на вещно право на строеж за срок до 50 години и вещно право на ползване до 25 години върху имоти, собственост на съответния манастир;
21. да правят предложение до Светия Синод за ставропигиалните манастири и до Епархийския съвет за епархийските манастири за учредяването на еднолични търговски дружества и участие в търговски дружества по ред, определен от настоящия Устав;
22. да съставят опис на движимите имущества на манастира, да се грижат недвижимите имоти да имат нотариални и други актове за собственост, да представят сведения и документи за недвижимите имоти на манастира за вписване в регистъра на недвижимите имоти на митрополиите и Централния регистър на недвижимите имоти на Светия Синод, както и същите да бъдат вписани в основните данъчни и кадастрални книги;        
23. вземат решения и с одобрение на Светия Синод – за ставропигиалните манастири, и от епархийския митрополит за епархийските манастири, завеждат дела  пред съдилищата в държавата; завеждат съдебни дела относно вещни права върху недвижими имоти  със съгласието на епархийския митрополит  за епархийските манастири и на Светия Синод за ставропигиалните манастири и ги уведомяват за заведените срещу тях съдебни дела относно вещни права за недвижими имоти.
24. да разглеждат по църковно-съдебен ред повдигнатите от игумена/игуменката, от епархийския митрополит или от Светия Синод обвинения срещу църковно провинен/-а манастирски  брат/сестра;
25. да внасят установените вноски за общоцърковни и епархийски потребности;
26. да бдят за точното изпълнение на древните правила на монашеството, църковните правила, манастирския устав и разпорежданията на духовната власт;
27. да се застъпват пред компетентните органи да не се откриват около манастира и на разстояние по-близо от 500 метра търговски и туристически обекти, питейни, увеселителни и развлекателни заведения, както и да не се развиват дейности, които противоречат на православната вяра, църковния живот и традиция;
28. да дават ежегодно на съответната духовна власт писмен отчет за общото състояние на манастира.

Чл. 172. (1) Игуменът/игуменката на манастира е:
1. председател на манастирския събор;
2. изпълнител на съборните решения;
3. духовен ръководител на монасите/монахините;
4. пазител на манастирските и църковни правила и на разпорежданията на духовната власт.
(2) Когато няма игумен/игуменка, манастирът се представлява от духовно лице, изпълняващо длъжността игумен/игуменка по чл. 161, ал. 4, или от епархийския митрополит.
(3) Когато в манастира няма монаси/монахини, той се управлява от манастирско настоятелство, назначено от епархийския митрополит.
(4) Членовете на манастирското настоятелство трябва да отговарят на условията за църковни настоятели по чл. 142.
(5) Манастирското настоятелство има правомощията на манастирския събор с изключение на правомощията му на църковен съд.

Чл. 173. (1) Съборните старци – членове на манастирския събор, не могат да решават въпроси и извършват дейности без мнението на игумена и последният – без решението на събора.
(2) При разногласия между игумена и манастирския събор въпросът се отнася за решаване от Светия Синод – за ставропигиалните манастири  и от   епархийския митрополит – за епархийските манастири.
(3) Решенията по ал. 2 на манастирския събор (манастирското настоятелство) влизат в сила от влизането в сила решенията на Светия Синод – за ставропигиалните манастири, и от епархийския митрополит – за епархийските манастири.

Чл. 174. Когато в епархия няма монахини или поради невъзможност не могат да участват в работата на органите, на които са членове, те се заместват от монаси.

Чл. 175. Всеки манастир си изработва Устав за вътрешния ред, който се утвърждава от Светия Синод – за ставропигиалните манастири, и от епархийския митрополит – за епархийските манастири.

img/top.jpg

ЧАСТ ВТОРА
ЦЪРКОВЕН СЪД
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел І
УСТРОЙСТВО

Чл. 176.
(1) Съдебната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от:
1. Светия Синод в пълен и намален състав;
2. епархийските съдилища;
3. манастирските събори.
(2) Лица и органи извън системата на Българската православна църква – Българска Патриаршия не могат да осъществяват функциите на църковен съд.
(3) Съдебната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия се основава на църковните канони, настоящия Устав и наредбите на църковното съдопроизводство, издадени от Светия Синод.
(4) Отговорността пред съд в държавата по закон не изключва отговорността пред църковен съд по този Устав.
(5) Църковният съд има право при необходимост да иска съдействие от органите на държавната власт за изпълнение на влезлите в сила решения.

Чл. 177. (1) Юрисдикцията на Светия Синод като съд се разпростира в диоцеза на Българската православна църква–Българска Патриаршия  в епархиите на територията на Република България, както и  в тези извън нейните предели.   
 (2) Юрисдикцията на епархийския съд се разпростира в  пределите на съответната епархия.
 (3) Юрисдикцията на манастирския събор се разпростира по отношение на манастирските братя/сестри.

Чл. 178. (1) Епархийският съд се състои от епархийския митрополит и духовните членове на Епархийския съвет.
(2) Съдът заседава под председателството на епархийския митрополит. При отсъствие на епархийския митрополит или на  член на съда, епархийският митрополит с писмена заповед назначава духовно лице за председател или член на състава. Съставът се попълва от редовно избраните духовници – подгласници.

Чл. 179.
Манастирският събор действа като съд и разглежда дела по обвинения, повдигнати срещу църковно провинени манастирски братя/сестри.

Чл. 180. (1) В състава на един и същи църковен съд не могат да заседават и вземат решения длъжностни лица, които са: роднини по права линия във възходяща и низходяща степен, съребрена линия до четвърта степен включително, по сватовщина до трета степен и духовно родство от първа степен.
(2) При условията по ал. 1 за редовен член на съда той се заменя с негов подгласник.

Раздел ІІ
ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

Чл. 181.
На църковните съдилища са подведомствени:
1. църковно-наказателните дела;
2. делата по църковни спорове;
3. жалбите против актове и решения на църковно-административните органи на Българската православна църква – Българска Патриаршия.

Чл. 182. (1) На Светия Синод са подсъдни:
1.  делата против архиереи;
2. жалби против първоинстанционни решения на Светия Синод в намален състав;
3. жалби против  административни актове и решения на Светия Синод в намален състав;
4. решения на църковни съдилища за низвержение, отлъчване от Църквата и анатема.
(2) Светият Синод като съд заседава в състав не по-малко от две трети от членовете си и се председателства от Българския патриарх или от митрополит, определен от него с писмена заповед.
(3) По дела на архиереи Светият Синод заседава в състав не по-малко от 13 епархийски митрополити. Когато не се събере този състав, Светият Синод с решение го попълва с архиереи на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(4) Решенията на Светия Синод като съд са окончателни.

Чл. 183. (1) На Светия Синод в намален състав са подсъдни:
1. като първа инстанция – дела против игумени на ставропигиални манастири, които не са архиереи; дела против членове на Върховния църковен съвет и против членове на Епархийския съвет за провинения, извършени при изпълнение на служебните им задължения; жалби против административни актове и решения на административните органи на църковната власт; както и спорове за подсъдност;
2. като втора инстанция – решения на епархийските съдилища и  решения на манастирските събори на ставропигиалните манастири;

(2)  Светият Синод в намален състав като съд се председателства от Българския патриарх или от митрополит, определен от него с писмена заповед;
(3)  Когато член на  състава на съда не може да участва поради уважителни причини или заинтересованост, съставът се попълва от член на Светия Синод, определен по реда на чл. 53.
(4) Жалбите до Светия Синод в намален състав се подават в 14-дневен срок от постановяването на  решението чрез църковния съд, който го е постановил.

Чл. 184. (1) На епархийския съд са подсъдни:
1. като първа инстанция – делата на църковните съдилища с изключение на тези, които са подсъдни на Светия Синод в пълен и намален състав и на манастирските събори като първа инстанция;
2. като втора инстанция – дела, постъпили от манастирските събори на епархийските манастири;
(2) Решенията на епархийския съд като втора инстанция са окончателни.

Чл. 185. (1) На манастирския събор, като първа инстанция, са подсъдни дела против манастирски братя/сестри за провинения, подлежащи на църковен съд.
(2) Когато в манастира няма манастирски събор, делата на манастирските братя/сестри са подсъдни на епархийския съд като първа инстанция.
(3) Решенията на манастирския събор като съд се обжалват пред епархийския съд чрез игумена  в 14-дневен срок от постановяването им.

Чл. 186. (1) Делата за църковни провинения са подсъдни на съда по местослужение на обвиняемия – за духовниците, и по настоящ адрес – за миряните.
(2) Всеки църковен съд сам решава дали делото му е подсъдно.
(3) Спор за подсъдност се разрешава от Светия Синод в намален състав.

Чл. 187. (1) Постановените решения на църковните съдилища за низвержение и отлъчване от Църквата  влизат в сила след утвърждаването им от Светия Синод.
(2) В случаите по ал. 1 свещеникът се отстранява от свещенослужение със заповед на епархийския митрополит.
(3) Светият Синод разглежда решенията на църковните съдилища в двумесечен срок от постановяването им. 
(4) Светият Синод може да потвърди решението или да го измени с налагане на по-леко наказание.
(5) Решението, с което лице с духовен сан се наказва с лишаване от право на свещенослужение или отлъчване, се публикува в „Църковен вестник“ и се уведомяват  Поместните православни църкви. Решението за отлъчване на миряни се публикува в „Църковен вестник“.

Чл. 188. (1) Решенията на първоинстанционните съдилища могат да се обжалват в 14-дневен срок от постановяването им пред по-горния съд чрез съда, който ги е постановил. Срокът за обжалване тече от момента на връчване на решението на лицето, за което се отнася.
(2) Редът за разглеждане на църковните дела се урежда в Правилник за съдопроизводството, приет от Светия Синод.


Глава втора
ЦЪРКОВНО-СЪДЕБНИ ДЕЛА

Раздел І
ЦЪРКОВНО-НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА


А. Църковни провинения

Чл. 189. Църковно провинение е всяко умишлено или по непредпазливост извършено деяние против вярата, каноните, правилата на светата Православна църква и настоящия Устав.

Чл. 190. Църковни провинения са:
1. отпадане от Православната църква;
2. ерес – съзнателно, явно и упорито отричане догматите на православната вяра;
3. молитвено и евхаристийно общение с инославни и иноверни;
4. разкол – отделяне от църковното единство;
5. магьосничество и врачуване;
6. богохулство – хулни слова и действия срещу Бога, Света Троица, света Богородица и светиите;
7. светотатство – поругаване, хулене, оскърбяване, повреждане, унищожаване, кражба или грабеж на място или предмети, посветени на Бога или богослужението, а също хулене, клевета, заплаха и насилие над свещенослужител при служба или друго подобно греховно деяние;
8. симония – приемане или даване на духовен чин, звание или отличие срещу облаги;
9. разврат – проституция и блудни деяния, включително и между еднополови;
10. убийство, опит за убийство, опит за самоубийство или друго престъпно деяние;
11. обида или клевета между духовни лица, срещу духовно лице или от духовно лице срещу  мирянин;
12. лъжлива клетва;
13. отричане от сан;
14. неизпълнение или немарливо изпълнение на църковните правила, разпорежданията на настоящия Устав, служебните задължения или законните разпореждания на църковната власт, като: неправилно, небрежно или нередовно извършване на богослужението, светите Тайнства и обредите, занемаряване на проповедта, религиозното просвещаване на енориашите и църковната благотворителност; неправилно или нередовно водене на църковно-енорийските книги и други;
15. превишаване на власт;
16. злоупотреба  и  немарливо  пазене на църковното имущество;
17. непристойни за сана дейности;
18. пиянство, сквернословие и неприлично държание в служебни и частни отношения;
19. приемане на нецърковна длъжност без разрешение на съответната духовна власт;
20. други простъпки и дейности, забранени от църковните правила и настоящия Устав.

Б. Църковни наказания

Чл. 191.
(1) Църковните наказания  за духовно лице са:
1. глоба в размер, определен от съда, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;
2. временно лишаване от свети Тайнства, обреди, участие в обществено богослужение;
3. временно лишаване от църковно-административни права;
4. разстригване за монаси;
5. аргос – пълно или частично запрещаване от свещенослужение и служба  от 15 дни до 6 месеца, с лишаване от възнаграждение в размер, определен от съда, но не повече от петкратния размер на брутното му възнаграждение;
6. ограничаване в манастир от един месец до една година на клиросно послушание или манастирски труд и лишаване от възнаграждение в размер, определен от съда, но не повече от петкратния размер на брутното му възнаграждение;
7. лишаване от църковни отличия и офикии;
8. освобождаване от длъжност  за срок до 3 години;
9. преместване в друга духовна околия за срок до 5 години;
10. низвержение, без или със отлъчване от Църквата според каноните;
11. отлъчване  – изключване от общение с Църквата;
(2) Църковното наказание „отлъчване от Църквата” за мирянин се налага за извършено тежко църковно провинение.


Чл. 192. (1) Църковно-наказателната отговорност е лична.
(2) Наказанието съответства на тежестта на извършеното провинение.
(3) Наказанието се определя в зависимост от вида на провинението,  формата на вината (умисъл или непредпазливост), причинената вреда и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

В. Особени правила:

Чл. 193. За провинения по сан или служба духовните лица са отговорни пред църковен съд и  когато не са на църковна служба или заемат църковна служба в нецърковно учреждение.

Чл. 194. Тъжители и свидетели по църковно-наказателни дела могат да бъдат лица от православно изповедание.

Раздел ІІ
ЦЪРКОВНО-ИМУЩЕСТВЕНИ СПОРОВЕ

Чл. 195.
Църковно-имуществени спорове, подсъдни на църковния съд, са:
1. спорове по управление на църковни имоти;
2. спорове между клирици: за материални права при/или по повод изпълнение на служебните им задължения; по права за старшинство, чест и ред в службата или други права при/или по повод службата им;
3. тъжби и спорове между клирици и миряни във връзка с даване и получаване на треби в натура или в парична форма;
4. спорове за установяване на църковни, материални или нематериални права;
5. спорове за граници на енории;
6. спорове по откриване, разделяне, отделяне или  закриване на енории;
7. спорове, които възникват от  учредяването, преустройството или закриването на църковни институти и учреждения;
8. спорове за установяване на условията за извършване на тайнствата Кръщение и Венчание, както и тези във връзка с автентичността на документа, удостоверяващ извършването им.
   
Раздел ІІІ
ЦЪРКОВНО-АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА

Чл. 196.
Основания за отмяна на църковно-административни актове са:
1.  некомпетентност за издаване на акта или превишаване на власт;
2. нарушение на материалните или процесуални правила за издаване на акта;
3. противоречие с настоящия Устав или с правила на Православната църква;
4. неистинност на факти и обстоятелства,  на които се основава актът.

Чл. 197. Актове и решения, които по църковните правила са предоставени за решаване от органите на църковната власт не могат да се обжалват пред съд в държавата.

Чл. 198. (1) Жалба против църковно-административен акт пред църковен съд е допустима, когато страната има личен или пряк интерес от неговата отмяна и не съществува друг ред за неговата отмяна.
 (2) Жалбата се подава в 14-дневен срок от постановяването на акта, чрез органа, издал обжалвания акт.
 (3) Органът, издал обжалвания акт, има право да го отмени или да изпрати жалбата на висшестоящия църковен орган.
(4) Висшестоящият църковен орган е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок от получаването на жалбата.
(5) При непроизнасяне в срока по ал. 4 или при неуважаване на жалбата заинтересованата страна може да сезира Светия Синод в намален състав, който се произнася в двумесечен срок. Светият Синод се произнася в същия срок, когато  висшестоящ орган по ал. 4 е Светият Синод в намален състав.

Чл. 199. Влезлите в сила решения на църковните съдилища са задължителни за страните, за съда, който ги е постановил и за всички други църковни органи.

Чл. 200. Решенията и актовете на църковния съд се изпълняват от всички църковно-административни органи.

Чл. 201. Правилата за църковното съдопроизводство за отделните видове църковни спорове се уреждат в Правилника за разглеждане на църковни спорове, приет от Светия Синод.

img/top.jpg

ЧАСТ ТРЕТА
ПООЩРЕНИЯ, ДИСЦИПЛИНАРНА И ИМУЩЕСТВЕНА
ОТГОВОРНОСТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРСКАТА
ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

Глава първа
ПООЩРЕНИЯ

Чл. 202.
(1) За усърдно и благоговейно изпълнение на задълженията си служители на Българската православна църква – Българска Патриаршия могат да бъдат поощрявани с награди и отличия.
(2) Наградите и отличията се присъждат от Светия Синод или епархийския митрополит.

Чл. 203.
(1) Светият Синод по своя преценка, по предложение на епархийски митрополит или по предложение на игумен на ставропигиален манастир  награждава свещенослужители с офикии.
(2) С офикии по ал. 1 може да награждава и епархийският митрополит, за което уведомява Светия Синод.

Чл. 204. (1) Светият Синод по своя преценка, по предложение на епархийски митрополит, по предложение на игумен на ставропигиален манастир или ректор на семинария може да награждава изявени служители на Българската православна църква – Българска Патриаршия с ордени, медали, грамоти, парични и предметни награди.
(2) Епархийският митрополит за ревностно изпълнение на служебни задължения може да награждава свещенослужители и служители в своята епархия  с ордени, медали, парични и предметни награди.
(3) Учредените ордени и медали от епархийския митрополит по ал. 2 се одобряват от Светия Синод.

Чл. 205. Светият Синод и епархийските митрополити могат да награждават с ордени, медали, грамоти, парични и предметни награди миряни за заслуги към Българската православна църква – Българска Патриаршия и съответните митрополии. Тези лица се награждават с ордените и медалите, учредени по чл. 204.
            
Глава втора
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел І
ОБЩА РАЗПОРЕДБА

Чл. 206.
(1) Клириците на Българската православна църква – Българска Патриаршия носят дисциплинарна  отговорност при виновно осъществяване на дисциплинарни простъпки.
(2) Дисциплинарната отговорност на свещенослужителите не изключва носенето на друг вид отговорност.

Раздел ІІ
ДИСЦИПЛИНАРНИ ПРОСТЪПКИ

Чл. 207.
Дисциплинарни простъпки са:
1. нарушения на служебните задължения;
2. забавяне на изпълнението,  небрежност или неспособност за изпълнение на служебните задължения;
3. неспазване благоприличие в служебните отношения и/или към частни лица;
4. непристойно поведение извън изпълнението на служебните задължения;
5. неоправдано отсъствие по време на служба и при/или по повод изпълнение на служебните задължения.

Раздел ІІІ
ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 208.
(1) Дисциплинарни наказания са:
1. забележка – обръщане внимание върху допуснатата неизправност с предупреждение да не се повтаря;
2. мъмрене – укоряване виновния с изрично приканване да се поправи;
3. глоба – в размер до една втора от месечното възнаграждение;
4. снемане от длъжност на клирици – до покаяние, изразено в писмена форма, в срок  до една година.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 т. 4 епархийският митрополит възбужда  църковно- наказателно дело за низвержение пред църковния съд.

Раздел ІV
ПРАВИЛА ЗА НАЛАГАНЕ НА
ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 209.
Дисциплинарни наказания се налагат от епархийския митрополит в срок до два месеца от откриването на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. 

Чл. 210.
(1) Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и наложеното наказание.
(2) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от момента на връчването на заповедта на нарушителя.

(3) Когато заповедта не може да бъде връчена, тя се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка на постоянния адрес на нарушителя по  местоживеене. Когато лицето не може да бъде намерено на този адрес, заповедта се публикува в „Църковен вестник”, от който момент лицето се смята за уведомено.

Чл. 211. (1) Дисциплинарното наказание се смята заличено с изтичането на една година от неговото налагане. Това не се отнася за наказанията по чл. 208, т. 4.
 (2) Наложеното дисциплинарно наказание „снемане от длъжност” може  да се обжалва пред Светия Синод в намален състав от заинтересованото лице в 14-дневен срок от налагането му. Решението на Светия Синод в намален състав е окончателно.

Чл. 212.
Когато наказанието е постигнало целта си, епархийският митрополит по своя преценка има право да го отмени предсрочно.

Чл. 213.
За църковните служители (миряни), работещи по трудово правоотношение в   Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните поделения, относно дисциплинарната отговорност се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Чл. 214. (1) Когато е възбудено наказателно преследване пред църковен съд или съд в държавата по провинения, които са свързани с осъществяваната от лицето дейност, епархийският митрополит може да го отстрани за времето, докато трае преследването. За това време то не получава възнаграждение.
(2) Когато наказателното преследване бъде прекратено или обвиняемият бъде оправдан с влязла в сила присъда, той се възстановява на длъжността, от която е бил отстранен. За времето на отстраняването има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за целия период на отстраняването.

Глава трета
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В
БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА –
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

    Чл. 215.
Свещенослужителите и църковнослужителите в Българската православна църква – Българска Патриаршия носят имуществена отговорност за виновно причинените вреди на Църквата.
 
Чл. 216.
За вреди, причинени от умишлено престъпление при/или по повод изпълнение на служебните си задължения, свещенослужителите и църковнослужителите носят отговорност съгласно българското законодателство.
Чл. 217. (1)  За вреди, причинени по небрежност при/или по повод изпълнение на служебните си задължения, свещенослужителите и църковнослужителите отговарят в размера на вредата, но не повече от едномесечното им брутно трудово възнаграждение.
    (2) Материалноотговорните лица носят отчетническа отговорност в размер на вредата, но не повече от четирикратния размер на брутното им възнаграждение, а в случаите на липса – в пълен размер.

Чл. 218. Свещенослужителите и църковнослужителите носят отговорност за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

    Чл. 219. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.
    (2) Пълната имуществена отговорност на свещенослужителите  се търси от църковния съд на основание ревизионния акт за начет, който се изпраща на  съда от епархийския митрополит.
(3) Производството се осъществява по Правилника за разглеждане на църковни спорове.

    Чл. 220. Пълната имуществена отговорност на църковнослужителите се осъществява по реда на българското  законодателство.

Чл. 221. (1) Ограничената имуществена отговорност  се осъществява със заповед на епархийския митрополит, в която се посочват основанията и размерът на отговорността.
(2) Заповедта се издава и връчва на провиненото лице в двумесечен срок от откриването на нарушението, но не повече от една година от извършването.
(3) Лицето, срещу което е издадена заповедта, има право писмено да възрази в 14-дневен срок от връчването й, като оспори основанието или размера.
(4) В случая по ал. 3 епархийският митрополит може в едномесечен срок да предяви иск пред  държавен съд. Когато не бъде направено такова възражение, възмездяването на вредите става чрез удръжки от възнаграждението на провинилото се лице до размера на несеквестируемия доход по Гражданско-процесуалния кодекс.



ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

 Чл. 222.
(1) Служителите на Българската православна църква – Българска Патриаршия са лицата с духовно звание и църковнослужителите (миряни).
(2) Лицата с духовно звание са: Българският патриарх, епархийските митрополити, епископите, свещениците, дяконите, монасите и монахините.
(3) Църковнослужителите са лица, чиято дейност е свързана с обслужване на присъщите на Църквата дейности – клисари, певци, свещопродавачи и други, както и тези в  администрациите на Светия Синод, на митрополиите, архиерейските наместничества, на църквите и манастирите.

 Чл. 223. (1) Правата и задълженията на свещенослужителите и монасите в ставропигиалните и епархийските манастири  и монахините в епархийските манастири се определят от каноническите правила  и настоящия Устав.
(2) Лицата по ал. 1 се осигуряват задължително   по реда на Закона за здравното осигуряване. Осигуряването се извършва от бюджета на Светия Синод, за което манастирите превеждат необходимите средства по него.
(3) Споровете относно  правата и задълженията на лицата по ал. 1  се разглеждат от църковните съдилища.

 Чл. 224. (1) Правното положение на лицата по чл. 222, ал. 2 се определя от каноните на светата Православна църква и настоящия Устав, които са водещи за тях.
 (2) Особеният режим, който се прилага спрямо свещенослужителите, включва: придобиването на духовното звание; начина на определяне на възнаграждението за него; определяне на правата и задълженията им  и взаимоотношенията с църковното ръководство; носенето на отговорност при виновно неизпълнение на възложените задължения; освобождаване от духовно звание и реда за разглеждане на спорове от църковните съдилища. 

Чл. 225. (1) Свещенослужителите, които получават възнаграждение, подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове по държавното обществено осигуряване, както и на здравно осигуряване, съгласно разпоредбите на закона.
(2) Осигурител за случаите по ал. 1 е съответното юридическо лице, заплащащо възнаграждението на свещенослужителите.

Чл. 226. Свещенослужител, който уронва авторитета на Църквата, както и когато предприема действия като длъжностно лице пред държавен съд без одобрение от епархийския митрополит, съответно от Светия Синод, подлежи на църковно наказване.

Чл. 227. (1) Църковните служители са светски лица (миряни), които се назначават от съответните църковни органи и се ползват с правата и задълженията на служителите  по Кодекса на труда и други разпоредби на трудовото и осигурителното законодателство. 
(2) Разпоредбите по ал. 1  не се прилагат за лицата, които извършват дейности в отделни дни на богослужение или естеството на дейността не предполага наличие на трудово правоотношение поради еднократния характер на осъществяваната дейност.
(3) Възнаграждението на лицата по ал. 2  се определя по гражданскоправен ред от специално обособени средства, предоставени на църковните настоятелства за издръжка на храмовете или от събрани дарения, след писмено разрешение на епархийския митрополит, дадено на председателя на църковното настоятелство.



ЧАСТ ПЕТА
ИЗДРЪЖКА НА ЦЪРКВАТА

Глава първа
ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

Раздел І
ПРИХОДИ

Чл. 228.
Средствата на Българската православна църква – Българска Патриаршия,  митрополиите и техните поделения се определят по годишни бюджети за приходите по ред, утвърден от Светия Синод.
         
Чл. 229. Средствата на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите и техните поделения се набират от:
1. волни пожертвования, завещания и наследства от физически лица;
2. дарения от юридически лица, обществени учреждения, организации и фондове;
3. печатане и издаване на църковна литература, производство и продажба на църковни свещи и други вещи, свързани с богослужебната и религиозна дейност и потребност;
4. дивиденти от дейността на търговски дружества, собственост на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите, църквите и манастирите;
5. дивиденти от дейността на търговски дружества, в  които Българската православна църква –  Българска Патриаршия и митрополиите, църквите и манастирите имат дялово или акционерно участие;
6. приходи от учредени вещни права на строеж и вещни права на ползване, наеми и арендни вноски от отдадени за ползване на трети лица недвижими имоти, принадлежащи на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите и техните поделения;
7. приходи от лихви по банкови сметки и приходи от притежаване или от продажба на ценни книжа;
8. църковни такси и глоби;
9. доходи от църковни стопанства;
10. държавни субсидии за  Българската православна църква – Българска Патриаршия, които са предвидени по Закона за държавния бюджет;
11. други източници, съответстващи на изискванията на настоящия Устав и българското законодателство.

Раздел ІІ
РАЗХОДИ

Чл. 230.
Средствата по бюджета на Българската православна църква – Българска Патриаршия – Светия Синод, ставропигиалните манастири, митрополиите и техните поделения се разходват за:
1.възнаграждения на архиереите, свещенослужителите и църковнослужителите в администрациите по щатове, утвърдени от съответните органи;
2. издръжка на Църковния събор;
3. издръжка на средните и висшите богословски училища и пансионите при тях;
4. подпомагане издръжката на Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник "Св. Александър Невски";
5. издръжка на Националния църковен историко-археологически музей, Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия, църковни музеи и библиотеки;
6. изграждане, поддържане или наемане помещения за Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите и архиерейските  наместничества;
7. инвестиране в търговски дружества с цел увеличаване на църковното имущество;
8. инвестиране в ценни книжа;
9. създаване на доброволни фондове в помощ на пенсионирани свещеници;
10. други обосновани необходими разходи.


Глава втора
БЮДЖЕТ, КОНТРОЛ И ОТЧЕТ

Раздел І
БЮДЖЕТ

Чл. 231.
(1) Приходите и разходите на Българската православна църква – Българска Патриаршия – Светия Синод, ставропигиалните манастири, митрополиите и техните поделения се предвиждат и разрешават в бюджети за една финансова година.
(2) Светият Синод осигурява  възнагражденията по чл. 135, т. 21 с бюджет, формиран от приходи в равен процент от отчисления от всички митрополии, отчисления от ставропигиалните манастири и други приходи.
(3) Финансовата година съвпада с календарната година.
(4) Църковното имущество, приходите и разходите се ползват по предназначение.

Чл. 232. (1) Светият Синод утвърждава консолидирания бюджет на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(2)    Консолидираният бюджет се състои от бюджетите на:
1. Светия Синод;
2. митрополиите;
3. ставропигиалните манастири;
4. средните и висшите духовни училища;
5. учреждения, пряко подчинени на Светия Синод.
(3) Епархийският митрополит утвърждава консолидирания бюджет на митрополията, който включва бюджетите на църквите и епархийските манастири.
(4) Бюджетите по ал. 1-3 се изготвят от съответните финансово-счетоводни отдели.

Чл. 233. Разпоредители с бюджетните средства са:
1. Българският патриарх или определено от него лице с писмена заповед – за бюджета на Светия Синод;
2. епархийският митрополит – за бюджета на митрополията;
3. игумените – за ставропигиалните и епархийските манастири;
4. ректорите – за средните и висшите духовни училища;
5. председателите на църковните настоятелства – за Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски” и църквите;
6. директорите и управителите – за учреждения, фондации, дружества и други.

img/top.jpg

Раздел ІІ
ПРАВИЛА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРИХОДНАТА ЧАСТ
НА БЮДЖЕТА

Чл. 234.
Църковните органи събират общоцърковни, съдебно-църковни, канцеларски и други такси.

Чл. 235. Общоцърковни такси се събират срещу установени свидетелства, които носят знаците на Българската Патриаршия.

Чл. 236 Съдебни такси се събират по делата пред църковните съдилища и за всички книжа, издавани от съдебните власти.

Чл. 237. Канцеларски такси се определят и събират от църковните органи за заверка, издаване на свидетелства, удостоверения, издаване и заверка на преписи от протоколи или решения и други документи.

Чл. 238. (1) Требни такси са тези, които се събират за извършване от свещенослужителите на треби и чинодействия.
(2) Когато християнин покани за извършване на треба освен енорийския и друг свещеник, както и дякон и певец, частта от требната такса, определена за свещеника, се плаща на всеки свещенослужител и църковнослужител отделно.

Чл. 239. (1) Размерът на таксите, събирани в приход на Българската православна църква – Българска Патриаршия се определя от Светия Синод.
(2) Епархийските митрополити по изключение могат да определят размери, по-ниски от установените от Светия Синод.

Чл. 240. (1) Синодалният производствен комплекс произвежда църковни вещи, утвари, съсъди и други принадлежности, необходими за църквите, манастирите, свещенослужителите и православните християни.
(2) Синодалният производствен комплекс произвежда и доставя църковни свещи единствено на църквите, манастирите, параклисите и оброчищата, освен ако Светият Синод не реши друго.

Чл. 241.
(1) Свещите, които се продават в църквите и манастирите на Българската православна църква – Българска Патриаршия, се осигуряват и контролират при условия, ред и органи, определени от Светия Синод;
(2) Епархийските митрополити, архиерейските наместници, председателите на църковните настоятелства и игумените/игуменките на манастирите  са длъжни да осигуряват за църквите и манастирите свещи при спазване на изискванията по ал. 1.         
(3) Епархийски митрополити, архиерейски наместници, председатели на църковните настоятелства и игумени, които не изпълняват това задължение, се наказват с лишаване от сан по църковно-съдебен ред, а игуменките се разстригват.

Чл. 242. (1) Приходите от свещи, които се отчисляват от църквите и манастирите за съответните митрополии, както и от митрополиите за Българската православна църква – Българска Патриаршия, се определят по Методика за начина на отчисления, приета от Светия Синод.
(2) Когато не бъдат направени определените отчисления, Светият Синод не осигурява възнагражденията, здравните и осигурителни вноски за свещенослужителите към  съответната митрополия.

Чл. 243. (1) Църквите и манастирите правят отчисления всеки месец по бюджета на съответната митрополия от наемни, арендни и други договори, както и от дивиденти от търговски дружества в размери, определени от Светия Синод.
(2) Митрополиите, ставропигиалните манастири и синодалните поделения правят отчисления всеки месец по бюджета на Българската православна църква – Българска Патриаршия  в размери, определени от Светия Синод. В консолидирания бюджет на Българската православна църква – Българска Патриаршия се включват и отчисления от приходи от недвижими имоти и други имущества, нейна собственост, определени от Светия Синод.
(3) Когато не бъдат направени определените отчисления по ал. 1 и ал.  2 към бюджета на Българската православна църква – Българска Патриаршия, Светият Синод не осигурява възнагражденията, здравните и осигурителните вноски за свещенослужителите към  съответната митрополия.

Чл. 244. (1) Договорите за наем,  аренда и  за учредяването на право на строеж и право на ползване се сключват по ред,  определен с наредба, приета от Светия Синод.
(2) Епархийските митрополити представят доклад за сключените наемни, арендни договори, учредените вещни права на строеж и вещни права на ползване, както и други договори, сключени от митрополиите и техните местни поделения – църкви и манастири, преди утвърждаване на годишните бюджети от Светия Синод.
(3) Игумените на ставропигиалните манастири и  ръководителите на други поделения на Светия Синод представят доклада по ал. 2 преди утвърждаването на годишните бюджети от Светия Синод.
(4) При неизпълнение на задължението по ал. 2 и ал. 3 Светият Синод не утвърждава бюджета на съответната митрополия, ставропигиален манастир или поделение на Светия Синод.

Раздел ІІІ
КОНТРОЛ И ОТЧЕТИ

   
Чл. 245. (1) Длъжностните лица в Църквата, на които е възложено да получават и да разходват парични средства, както и да закупуват, съхраняват и продават материални предмети, са отчетници.
(2) Лицата по ал.1 носят материална отговорност за поверените им материални и/или парични средства и осъществяват дейността си в съответствие с този Устав и действащите нормативни актове.

Чл. 246. (1)  Отчетите по изпълнението на бюджетите, утвърждавани от Светия Синод, се проверяват  и приемат от Светия Синод.
(2) Отчетите по изпълнението на бюджетите се представят в Светия Синод най-късно до 31 март на следващата година.

Чл. 247. (1) Светият Синод  най-късно до 30 юни на текущата година проверява и приема отчетите по изпълнението на бюджетите и при необходимост разпорежда извършването на ревизии по изпълнението на задълженията за отчисляване на средствата по този Устав. При установени нарушения той изисква съставянето на ревизионни актове за начет за реализиране на имуществена отговорност от отговорните лица.
(2) За осъществяването на контрола по разходване средствата на Българската православна църква – Българска Патриаршия, Светият Синод възлага общи и специализирани ревизии, когато има съмнения относно законосъобразното разходване на средствата, като предлага  налагането на наказание на виновните лица.   
 (3) Ревизионният акт се връчва на начетеното лице, което в седемдневен срок може да възрази пред Светия Синод.

Чл. 248.
(1) Епархийският митрополит упражнява финансов контрол чрез финансови ревизори.
 (2) Отчетите по бюджетите, утвърждавани от епархийския митрополит, се проверяват от епархийски финансов ревизор и по негов доклад се внасят за разглеждане от Епархийския съвет.
 (3) Епархийският митрополит проверява и приема представения отчет и може да разпореди извършването на ревизия и носенето на имуществена отговорност от виновните лица.


Глава трета
ЕДИНЕН СИНОДАЛЕН РЕГИСТЪР НА ИМОТИТЕ,
СОБСТВЕНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА
ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ, МИТРОПОЛИИТЕ,
ЦЪРКВИТЕ И МАНАСТИРИТЕ


Чл. 249.
(1) Единен синодален регистър на недвижимите имоти – църковна собственост, се води при Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(2) Църковна собственост са имотите, собственост на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите, църквите и манастирите, включително и тези, които се намират извън територията на Република България.
(3) Епархийски  регистър на недвижимите имоти – собственост на митрополията, църквите и манастирите, се води при всяка митрополия.
 
Чл. 250. (1) Регистърът се води по имотни партиди, като за всеки недвижим имот: поземлен имот, сграда и самостоятелен обект в сграда, се открива самостоятелна партида. Всяка партида има уникален партиден номер. При разделяне на недвижим имот се откриват партиди за новообразуваните имоти.
(2) Партидата на всеки недвижим имот се състои от следните три части:
Част „А” – относно имота: идентификатор, адрес, вид, площ, граници и предназначение.
Част „Б” – относно придобивното основание, титула за собственост, учредените ограничени вещни права, сключени договори за наем, аренда и съвместна дейност.
Част „В” – за ипотеки, възбрани и съдебни спорове относно имота.

Чл. 251. (1) Вписването в Единния синодален регистър се извършва от длъжностно лице, назначено от Светия Синод, а в епархийските регистри – от длъжностно лице, определено с писмена заповед от съответния епархийски митрополит.
(2) Вписването се извършва чрез подреждане на подлежащите на вписване правни актове и обстоятелствата по чл. 250 в специални книги и на електронен носител. При несъответствие между двата записа, действие има този, който е на хартиен носител. Регистърът на хартиен носител се подпечатва с печата на Българска Патриаршия –  Свети Синод, а на съответната митрополия – с печата на митрополията.
(3) Всяко обстоятелство, подлежащо на вписване по чл. 250, се отразява в епархийския имотен регистър в срок до 15 (петнадесет) дни, а в Единния синодален имотен регистър – в срок до 30 (тридесет) дни от датата на настъпването му.
(4) Вписаните правни актове и обстоятелства по съответните партиди образуват том. Всеки том започва с нова номерация на листовете. В края на всяка година образуваните томове се подвързват, прошнуроват, подпечатват с печата на регистъра и се подписват от длъжностното лице, водещо вписването.
(5) Епархийските митрополити, ставропигиалните манастири и ръководителите на  други поделения на Светия Синод са задължени да оказват съдействие на Единния синодален имотен регистър и да предоставят своевременно пълна и точна информация за имотите – църковна собственост, находящи се на тяхната територия.

Чл. 252.
(1) Справки и преписи от Единния синодален регистър се извършват с разрешение на главния секретар на Светия Синод, а от епархийските регистри се извършват с разрешение на епархийския митрополит. 
(2) Лицата по ал. 1 писмено разрешават извършването на справки и преписи при необходимост от представянето им пред съдебни и административни органи.
(3) Светият Синод приема правила за условията и реда за извършване на вписванията и за поддържането и съхраняването на регистрите на имотите – църковна собственост.
   

Глава шеста
ЗНАМЕ И ПЕЧАТИ


Чл. 253. Знамето на Българската православна църква – Българска Патриаршия е: зелено, на което със златист цвят е изобразен храм с три купола, увенчан с архиерейска корона, от двете страни с  дикири и трикири и с надпис: „Българска православна църква – Българска Патриаршия” и трите години на въздигане в ранг Патриаршия на Българската православна църква – 927, 1235 и 1953 г.                

Чл. 254. (1) Българската Патриаршия и Светият Синод имат кръгъл печат с надпис наоколо: “Българска Патриаршия * Св. Синод *”, а в средата – изображение на храм с три кубета, ограден с клончета и годината – 1953.
(2) Личният печат на  Българския патриарх е кръгъл с надпис наоколо: “Български патриарх (име и година на интронизацията)”, а в средата – митра, дикири и трикири.

Чл. 255.
(1) Епархийските съвети имат кръгъл печат с надпис наоколо: “... епархийски съвет”, а в средата – кръст с венец.
(2) Личните печати на епархийските митрополити – кръгъл печат с надпис наоколо: „ ... митрополит ... ”, отдолу – година на интронизирането, а в средата – митра, дикири и трикири.

Чл. 256. (1) Църковните свещоливници имат кръгъл печат с надпис наоколо: “Църковна свещоливница”, отдолу – местонахождение, а в средата – кръст.
(2) Епархийските контролни органи имат кръгъл печат с надпис: “... епархийски финансов ревизор”, а в средата – кръст, а Архиерейската контролно-финансова комисия – печат с надпис: “Архиерейска контролно-финансова комисия – Свети Синод”.

Чл. 257.
Архиерейските наместничества имат кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре – “Архиерейско наместничество”, отдолу – местонахождение, а в средата – кръст.


Чл. 258. (1) Църковните настоятелства имат кръгъл печат с надпис наоколо: “Църковно настоятелство при храм “Св. ...” в ...”, а в средата – кръст.
(2) Енорийските свещеници имат кръгъл печат с надпис наоколо: “Енорийски свещеник при храм “Св. ...”, в гр. (с.) ...” а в средата – кръст.

Чл. 259.
Патриаршеският катедрален ставропигиален храм-паметник “Св. Александър Невски” има кръгъл печат с надпис наоколо: “+Патриаршеска катедрала +Ставропигиален храм-паметник “Св. Александър Невски” София”, а в средата – изображение на светията, на храма и три години: 1882, 1912 и 1924.

Чл. 260.
Печатите на ставропигиалните манастири са:
    на Рилския манастир – кръгъл печат с надпис наоколо: “Рилска св. обител”, а в средата – образа на св. Иван Рилски с надпис: “Св. Иван Рилски Чудотворец”;
    на Бачковския манастир – кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре – “Обител св. Богородица”, отдолу – Бачково, а в средата – образа на св. Богородица с Младенеца;
    на Троянския манастир – кръгъл печат с надпис наоколо: “Троянска св. обител”, а в средата – “Успение Богородично”.
   
Чл. 261. Епархийските манастири имат кръгъл печат с надпис наоколо: “... манастир “Св. ...”, а в средата – изображение на светията.

Чл. 262. Софийската духовна семинария има кръгъл печат с надпис наоколо: “Софийска духовна семинария “Св. Иван Рилски”, а в средата – кръст.

Чл. 263. Пловдивската духовна семинария има кръгъл печат с надпис наоколо: „Пловдивска духовна семинария”, а в средата – кръст.


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този Устав: „Светият Синод”  е Светият Синод в пълен състав.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Съществуващите юридически лица на Българската православна църква към момента на влизането в сила на Закона за вероизповеданията (обн. ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г. ) по отменения Закон за изповеданията по чл. 6 (отм. с § 8 от Закона за вероизповеданията) и с отменения Устав на Българската православна църква (отм. с § 11)  запазват статута си на юридически лица.

§ 3. (1) Имуществото на  юридически лица – църкви и манастири, които се присъединяват към други юридически лица – църкви и манастири, преминава в тяхна собственост.
(2) Имуществото на митрополията като юридическо лице, която се присъединява към друга митрополия, преминава в нейна  собственост, а при разделяне – имуществото на съществуваща митрополия  се разпределя между новосъздадените митрополии с решение на Църковния събор.

§ 4. (1) Литургическите принадлежности  на починал Български патриарх остават на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
(2) Литургическите принадлежности на починал епархийски митрополит остават на митрополията, а на бивш митрополит – остават на митрополията, в която е служил.
 (3) Литургическите принадлежности на починал архиерей без епархия и на монашестващи духовни лица, които не са в манастир, остават на манастира, в който са постригани, освен ако по завещание не са оставени на друго поделение или учреждение на Църквата.

§ 5.
За сключените до влизането в сила на настоящия Устав сделки се прилагат правилата на Устава на Българската православна църква от 1951 г. (отм. с § 11).

§ 6. Светият Синод в срок до 1 година от влизането в сила на настоящия Устав утвърждава изработените устави за вътрешния ред на  ставропигиалните манастири, а епархийският митрополит – на епархийските манастири.

§ 7.
Светият Синод в срок до 1 година от влизането в сила на настоящия Устав приема Правилник за съдопроизводството на Църковния съд по чл. 188 ал. 2.

§ 8. Светият Синод в срок до 6 месеца от влизането в сила на настоящия Устав приема Наредба за  контрола, условията и реда за продажба на свещи в Българската православна църква – Българска Патриаршия по чл. 241 ал. 1, както и изработва Методика за начина на отчисления по чл. 242 ал. 1.

§ 9. Светият Синод в срок до 6 месеца от влизането в сила на настоящия Устав приема Наредба за реда за сключване на договорите за наем, аренда, учредяване на право на строеж и право на ползване.


§ 10. Светият Синод в срок до 6 месеца от влизането в сила на настоящия Устав приема правила за условията и реда за извършване на вписванията и за реда за поддържането и съхраняването на регистрите на имотите – църковна собственост.

§ 11. (1) Този Устав отменя действащия Устав на Българската православна църква, утвърден съгласно разпоредбите на Закона за изповеданията, отменен със Закона за вероизповеданията  (обн. ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г. в сила от  02.01.2003 г.).
(2) Уставът влиза в сила от публикуването му в „Църковен вестник”.
 



  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЮРОТО НА VІ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР:


ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ МАКСИМ



ЧЛЕНОВЕ НА БЮРОТО НА VI ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР:


СТОБИЙСКИ ЕПИСКОП НАУМ


ПРОТОЙЕРЕЙ АНГЕЛ ЕМАНУИЛОВ АНГЕЛОВ


ИВАН КОНСТАНТИНОВ МИНЕВ


МАРИЯ ПЕТКОВА КЬОСЕВА

img/top.jpg

Последна промяна: 07.11.2012 г.