ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА » ИСТОРИЯ » Български светии » Св. преподобни Иоан Рилски Чудотворец

Св. преподобни Иоан Рилски Чудотворец

~  19 октомври, 1 юли, 18 август

 

Житие на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец

Друго житие на преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски, пустинножител и чудотворец

Светило пресветло - слово на Сливенския митрополит Йоаникий  


Житие на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец 

ioan_rilski_1_m.jpg

Преподобни Йоан Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Основател на знаменития и най-величествен манастир в България - Рилския манастир.

Той се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 година. Родното му място е селото Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край река Струма. Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.
Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах. Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, вероятно Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.

В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили оттам. След скитане из планината намерил дълбока пещера и се заселил в нея.

Един ден неговият братанец (племенник) Лука, без да каже на баща си, тръгнал да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Йоан помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.
Разтревожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Йоан, че е допуснал това. Преподобният мълчал. Бащата хванал сина си и го повел със себе си. Св. Йоан коленичил и със сълзи се молел Господ да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Йоан. Пустинникът поискал от него да погребат момчето близо до пещерата.

Когато бащата си отишъл, св. Йоан започнал редовно да ходи при гроба. Сядал до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от усилните подвизи. А подвизите му били големи - срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта. В тая пещера св. Йоан прекарал 12 години. От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с треви. Не виждал никъде човешко лице. Живеел със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари и вестта за него бързо се разнесла. Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силните си молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Йоан, тръгнал подир тях. Когато стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

-    Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!

Съпътниците му вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Помолили го да излекува болния.

-    Деца мои - им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас, немощен човек. Само Бог може да го излекува!
Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Тогава видели обхванатия от нечист дух вече оздравял и прославили Бога.

Смиреният Йоан обаче искал да се усамоти така, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който  години наред му давал топъл подслон, и продължил да се изкачва нагоре в планината. Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел  непрекъсната борба с изкушенията на злите духове. Водел  борба и с всички природни стихии - ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици. Ходел облечен във вехта кожена дреха.

Но и тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види и да разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Йоан приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил срещата с царя, но му написал в писмо какво е  нужното за него и за държавата.

Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Йоан. Преди смъртта си св. Йоан оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет: "Новопокръстените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..."

Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Йоан.

На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.

След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно  неговото тяло. Прославяйки Бога, с почести го пренесли в София. Това станало на 19 октомври. Оттогава на този ден тържествено се чества неговата памет.

Светите мощи били положени най-напред в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". После били пренесени в църквата "Св. апостол и евангелист Лука".

В дванадесети век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Йоан Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир. Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.

През 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя. След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.

През 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново - тогавашната столица на България. Сега мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител.

Из: Жития на светиите, Синодално издателство, София - 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)


ioan_rilski_2_m.jpg

Друго житие на преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски, пустинножител и чудотворец

Родителите на блажения Йоан бяха много благочестиви, българи по произход, родени и възпитани в село Скрино, в пределите на град Средец (София). Живеейки в това село и подвизавайки се в благочестие и милостини, родиха двама сина, един от които беше чудният Йоан. Добре възпитан, той във всичко се покоряваше на своите родители и им оказваше нужната почит, постоянно пребъдваше в страх Божий, не се отделяше от църквата, а с внимание слушаше божествените слова и угаждаше на Господа с пост и молитва. И цял бе пленен от любовта към Бога, духът му гореше към Господа като истински серафим и даваше стократен плод, като дърво насадено при водни извори.

Като мина доста време и родителите му умряха, някои хора, завистливи и лениви към доброто, започнаха да го корят, като го наричаха лицемер и крайно негоден за светския живот. Отегчен, той взе едно добро решение: раздаде своето имущество в ръцете на бедните и отдаде кесаревото кесарю, за да може безпрепятствено да отдаде Божието Богу. А Бог, Който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и Който някога заповядал на Авраама да излезе от своята земя и от своя род и да отиде в земята, която Той ще му покаже, се яви насън и на него, като му каза съвсем същите думи и му показа мястото, където ще може да Му угоди. Като се събуди и размисли върху смисъла на видението, пламна от желание като елен за водни извори, въоръжи се като друг Давид против духовния Голиат, взе според древната повест три камъка - вярата, надеждата и любовта, облече се в бронята на правдата и възложи на главата си божествения покров като шлем на спасението, постъпи в един от тамошните манастири и пострига косите си заедно със страстите и похотите.

И след като остана там известно време, за да се обучи в подвижничеството, остави земното на земните и света заедно с неговия господар, без да вземе нищо със себе си освен една кожена дреха, и дойде в показаната му планина, направи си малка колибка от храсталак и живееше в нея. След доста време се пресели оттам на друго място, където намери много тъмна и мрачна пещера и се всели в нея, като увеличаваше подвизите си и все повече разпалваше желанието си и като трудолюбива пчела влагаше медни сокове в скривалищата на сърцето си. В тази пещера прекара дванадесет години без никакво телесно удобство, като увеличаваше подвизите и страданията си.

Дяволът виждаше това и не преставаше да го напада понякога с униние, понякога с леност, а много пъти със страхове и привидения. Но диамантената душа на Йоан съвсем не можеше да бъде уловена от неговите козни, а винаги пееше: "Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих." Доста дни минаха, докато един ден по дяволско внушение разбойници грубо нападнаха светеца, биха го немилостиво, блъскаха го, влачиха го и го прогониха от това място, като му забраниха вече да не доближава нататьк. Той и в това се подчини на своя Господ, Който казва: "Кога ви пъдят от един град, бягайте в друг".

Не от град в град, а от гора - в гора минаваше светецът и отиде на друго място, на доста разстояние оттук, и като намери там един огромен дъб, засели се в него по примера на древния Авраам. Но оня под Мамврийския дъб чудесно угости Светата Троица и я изпрати, а този имаше жив в себе си Самия Бог, почитан в Троица, и без никакво униние здраво изпълняваше първоначалния си подвиг. И какво направи Бог, Който всичко нарежда за полза на човека? Както някога в пустинята ороси с манна  еврейския народ и изпълни с блага гладните, по същия начин и тук заповяда на земята да роди сланутък за храна на светеца. И се хранеше с него, като успокояваше малко немощта на тялото и запълваше празнотата на стомаха, като минаваше от сила в сила и трупаше в сърцето си възход върху възход, като източваше потоци сълзи и напояваше браздите на душата си и процъфтяваше класовете на добродетелта. Но Бог, Който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и Който изнася наяве тайните на мрака, не пожела дълго да стои скрит градът навръх планината, а благоволи да изяви неговата добродетел.

Пастири пасяха близко някъде стадото си, както ония някога при Христовото Рождество, и докато овцете кротко си пасяха, изведнъж се втурнаха да бягат не по някакъв редовен път, а по пусти, стръмни и непроходими места, и спряха чак когато дойдоха до мястото, където беше преподобният. Пастирите ги гониха и понеже не можаха да ги спрат, и те дойдоха дето бяха застанали овцете, и като видяха светеца, почудиха се. И започнаха да го разпитват: "Кой си ти, откъде си и как си дошъл тук? Какъв е животът ти и кое е родното ти място?" Той им отговори: "Според апостола моят живот е на небесата, отдето очаквам Спасителя. Отечеството ми е горният Йерусалим. А родината и градът, които тук са ме възпитали, не е ваша работа да разберете. Но понеже се намерихте тук, нека ви нахраня с пустинническа храна!" И позволи им да вземат от растящия там сланутък. И те взеха и ядоха до насита. А когато ги изпрати да си вървят, един от тях тайно наскуба сланутък и радостно тичаше след другарите си. Като ги настигна, показа им стореното, а те се струпаха и го разграбиха от ръцете му. Но като започнаха да отварят шушулките, зърна не намериха в тях. И веднага се разкаяха, върнаха се, разказаха на блажения и поискаха прошка за стореното. Той им прости, но каза: "Тъй благоволи всесилният Бог, чеда мои: тук да расте и тук да се яде". Те се удивиха на чудото и си заминаха, като хвалеха и славеха Бога за всичко, което видяха и чуха, и като разказваха за него по цялата онази страна и по околните села.

Някои христолюбци пожелаха да отидат при светеца и да получат неговото благословение. А смиреномъдрият Йоан като виждаше всичко това, замина оттам, понеже се боеше от човешката слава. И като намери една много висока скала, веднага възлезе на нея, както някога Моисей боговидецът възлезе на Синайската планина в незаходимия мрак на боговидението. И този получи като него богописани заповеди, само че не на каменни скрижали, а върху скрижалите на сърцето си; оросяваше скалата със сълзите си, а с всенощните си бдения и въздишки принасяше стократен плод от своите трудове, като сам беседваше със Самия Бог и с леки криле шестваше към небето, като търпеше нощния мраз и дневната жега.

Блаженият Йоан преживя на това място всичко седем години и четири месеца, без да си позволи леност или униние нито за  час, а по-скоро прибавяше ревност към ревността и усърдие към усърдието, или, накратко казано - в старческата си възраст проявяваше юношески устрем. Мнозина идваха при него, като носеха своите болни, по неговите молитви ги получаваха здрави и си отиваха.

Понеже неговата голяма слава се разнесе по цялата оная земя, мнозина поревнуваха на неговото добродетелно житие, пожелаха да живеят с него, построиха църква в близката пещера и създадоха  манастир, като имаха преподобния за свой началник и пастир. А той добре се грижеше за своето стадо, мнозина доведе при Господа, извърши големи и преславни чудеса и стигна до дълбока старост.

Като разбра за своето преселение при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята, казваше: "Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ликовете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Заради това моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!" Повика и своите ученици и много ги поучи, като им заповяда неотстъпно да пазят устава: "И подир моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!" Заповяда им да бъдат прилежни в постническите трудове, всички подред разцелува, причасти се с божествените Христови Тайни, легна на земята, вдигна ръце към небето и като рече: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си!" И веднага предаде духа си в Божиите ръце, след като преживя около 70 години, в 946 г. от Въплъщението на Бога Слово, на 18 август, в царството на благочестивия български цар Петър и византийския император Константин Багрянородни, сина на император Лъв Премъдри.

Учениците му с много сълзи обливаха нозете му, обвиваха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага бързо узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му без никакво изменение изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести. След като минаха 40 дни, светецът се яви на старшия си ученик насън, като заповяда да погребат тялото му в земята. Като стана от сън, той изпълни на дело заповедта. И оттогава скъпият гроб се превърна в извор на чудеса за пристъпващите с вяра.

Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (София). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпускаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност. Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата "Свети евангелист Лука", както се предполага в 980 година.

При царуването на византийския император Андроник Комнин унгарски войски начело със своя крал Белла Трети плениха чак до град Средец българската земя, която тогава се намираше под гръцко иго, и всичко покориха под свои нозе. Тогава взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна: понеже кралят беше чувал за дивните и велики чудеса на преподобния, затова заповяда честните му мощи да бъдат положени в град Остригом, където те също така вършеха дивни и преславни чудеса, като прогонваха от човеците всеки недъг и всяка болест.

След като се разнесе слух по цялата онази страна и всички се стичаха там, дяволът, който ненавижда доброто, не търпеше дълго да се слави преподобния, а рани сърцето на епископа в оня град със стрелата на неверието, и нито той пожела да дойде на поклонение пред мощите на преподобния, нито пък на другите позволяваше да дохождат, като казваше: "Аз много добре зная всички светци, и никъде не намирам тогова със светците!" И веднага Божият праведен съд наложи юзда на езика му и той онемя напълно, като не можеше да говори. Които видяха това чудо, се изплашиха, а той махаше с ръце и си оставаше ням, както Предтечевия баща Захария. Като се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че пострада поради неверието си в светеца. Затова бързо се затече към ковчега на светеца и, като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Йоан не пожела дълго да го измъчва, а скоро развърза връзките на езика му и го направи пак да говори хубаво. Получил това, епископът изливаше своята непрестанна благодарност към Бога и Неговия угодник. Които чуха и видяха това, проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. И много други дивни чудеса извърши преподобният в унгарската земя, които не бихме имали време да разкажем подробно. Когато кралят узна всичко това, го обхвана страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна честните му мощи и с големи почести ги върна пък в Средец и ги положи в църквата на негово име през 1187 година.

Малко време след това, когато благоволи Бог да възобнови българската държава и да въздигне падналата скиния, която беше рухнала под византийското насилие, възстанови българското царство при благочестивия цар Асен, който беше наречен в светото кръщение Йоан. Като развя българското знаме, той укрепи добре всички разсипани български градове, а рухналите обнови и, като препаса оръжие против гръцкото царство, покоряваше околните страни, градове и села. Като дойде до Средец и покори и него, той чу за безчислените преславни чудеса на преподобния и затова веднага се отправи към неговата честна църква, благоговейно целуна неговите мощи и му се струваше, че е намерил някакво многоценно съкровище. Изпълнен с много радост и духовно веселие, той се посъветва и реши да ги пренесе в престолния си град Търнов за по-голяма чест и утвърждение на своето царство. И веднага изпрати до своя патриарх господин Василий, който се намираше в град Велико Търново, следното писмо:

"До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовния отец на наше царско Величество. С Божията воля като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Йоан, жител на Рилската пустиня, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост. Затова отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези свети мощи на преподобния отец в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на нашето благочестиво царство!"

Като чу това, божественият светител се зарадва духом, въздаде благодарност на Бога и веднага свика целия църковен клир и им разказа всичко. А те приеха това с топло усърдие и с удоволствие. Всички единомислено се устремиха, като че щяха да получат някакво многоценно съкровище, и скоро стигнаха в Средец заедно с патриарха.

Благочестивият цар Йоан Асен I c голямо внимание приготви всичко за изпращането на светеца и всичко предаде на патриарха, като му остави на разположение триста мъжествени воини. А сам побърза да се завърне в своята столица и започна да гради църква на името на светеца в славния град Търново, на мястото наречено Трапезица. Патриархът, като взе честните мощи на преподобния, се отправи на дълго пътешествие заедно с целия клир и с игумена на манастира на преподобния в град Средец, Йоаникий, и с всички негови монаси. Когато царят узна за приближаването на патриарха, бързо излезе насреща му до местността Кръстец с целия си синклит и като целуна с благоговение мощите на светеца, ги задържа там седем дни, докато бъде довършена църквата. И като я осветиха, с почести положиха в нея мощите на преподобния в 1195 г., където раздават различни изцеления на тези, които с вяра прибягват към него: слепи проглеждат, прегърбени се изправят, неми проговорват, недъгави от немощ в сила преминават, бесновати оздравяват и всички получават здраве от каквито болести и да са били обхванати.

О пречестний Йоане, изпълнен с благодатта на Светия Дух, обиталище на Бога Отца и на Спасителя, който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица, като херувим пееш заедно с ангелите трисветата песен и имаш голямо дръзновение - моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички врагове!

Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!

Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти, а в деня на Страшния съд ни избави от лявата участ и ни сподоби по твоите молитви заедно с десните овци да чуем блажения глас на Господа Христа: "Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира!"

Защото Нему подобава слава, чест и держава в безкрайните векове! Амин!

Из: Жития на българските светии (в новобългарски превод) от †Левкийски епископ Партений, том първи, Синодално издателство, София - 1974 г.


ioan_rilski_3_m.jpg

†Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ 

СВЕТИЛО ПРЕСВЕТЛО

“Радвай се, преподобни отче Йоане,
светило пресветло на българската земя”

С такива слова светата ни Църква вдъхновено възхвалява днес чествания наш роден светец св. Йоан Рилски, защото паметта за светиите силно назидава християнските души и добродетелите на Божиите угодници насърчават вярващите за богоугоден живот!
      Преподобният св. Йоан Рилски е роден в с. Скрино, десетина години след като св. равноапостолен княз Борис бе покръстил българския народ в правата християнска вяра.
      Още от младите си години, преподобният тръгнал по Божия път, изучавайки Свещеното Писание. След смъртта на родителите си, по примера на много светци и отшелници, св. Йоан Рилски раздал имота си на сиромаси и се отправил в девствените недра на безмълвната природа, отдавайки се на пост и молитва.
     Но възлюбилият подвига на отшелничеството не останал спокоен в житието си. Зли разбойници, доведени тук от човешкия враг ­ сатаната, налетели на сламената му колиба и, след като го измъчвали, разрушили жилището му и го оставили пребит до смърт.
     Преживял това изпитание, светецът тръгнал да търси нов покой за душата си.
    Смирен, бездомен, но с възвишен от ревността си по Бога дух, той обхожда пустинните места по хълмовете около Струма и стръмнините на Витоша, но никъде не намерил покой за душата си. Сатаната вървял след него и непрестанно подбуждал лоши хора да смущават светеца и да го прогонват от местата, където той се спирал.
    Но грейналата Божествена светлина в душата на св. Йоан Рилски, озарявала пътя му и го увличала все по-навътре в планината, издигайки го все по-високо над земната суета и човешки страсти, приближавайки го до Бога ­ Абсолютната Светлина, Ненадминатия Връх на Абсолютното Всесъвършенство, та от тази Божествена висота да хвърли светлина в душите на народа.
    Възмъжал в бедите и изпитанията, с възвишен дух и силна воля, надмогнал човешката суета и гордост, победил себе си, смел и вдъхновен, той навлязъл в усоите на Рила планина ­ един впит в небесата недостъпен гранитен гигант, дивен в красотата си и величествен в девствеността си: там, където природата е свежа и чиста, където няма задуха от ненаситната човешка завист, където дивите зверове били към него кротки и дружелюбни.
    Около него бил гъстият непроходим планински лес, над него ­ чистото синьо небе, в долината шумяла бистроструйната Рилска река, а безгрижните пойни птички огласявали околността с мелодичните си песни.
    Тук светецът намерил хралупа на вековно дърво, в която прислонил изтерзаното си от много лишения и земни мъки тяло за още по-възвишен духовен подвиг след снежните виелици зиме и дъждовните порои лете: гладен, жаден, гол и бос, в пек и студ, но винаги доволен, радостен и благодарен, че е жив и здрав, в безмълвно житие и постен подвиг, необезпокояван от житейските сласти може да моли Бога за опрощаване на собствените си грехове и опрощаване греховете на другите, отдавайки слава на Неговото ненадминато величие!
   От житието му знаем, че св. Йоан Рилски се молил към Бога така: “Господи, аз съм самотен, без баща и майка и нямам друг утешител и събеседник освен Тебе. Ти Си Моя Творец, Ти Си Моя Утешител, Ти Си Моя Застъпник, Ти Си Моя крепост, Ти Си Моя радост! Аз нямам никакъв друг помощник освен Тебе и само с Тебе се хваля и в Тебе се утешавам! И аз съм сам в тази пустиня и нямам нищо със себе си освен една тояжка...”
   И след тази молитва, светецът чул глас от небето: “Радвай се, светило Мое в тази пуста снежна планина! Радвай се, крепка Моя Десница! Радвай се, светло Мое слънце в усойната Рилска пустиня! Стани, вземи тояжката си и иде в приготвеното за тебе място под високата скала, където има пещера!”
   Светецът лесно намерил мястото, защото Ангел Господен вървял пред него. Тук, под високата скала, св. Йоан преживял още много години, издигайки се все по-високо в своя духовен живот. Тук молитвата му станала още по-пламенна и още по-силна.
Вестта за величавия му подвиг се разнесла навред из земята ни. Благословените от него ловци и горски ратаи разказвали на хората от селата си за този свят човек. Славата му достигнала до царския дворец и сам цар Петър пожелал и дошъл в непристъпните Рилски дебри да го види и му се поклони.
   Целият ни народ се раздвижил. Всеки искал да види този Божи човек, да чуе думите му, да се помолят заедно, да получи благословението му.
    И ето ­ понесли различни страдания, горести и мъки, идвали при него изморени и изтощени телом от трудния път поклонници от близо и далеч ­ здрави или болни, едни да просят духовно, а други телесно здраве. А преподобният, с Божия помощ вършел чудеса, утешавал угрижените, насърчавал безпомощните, лекувал болните...
    Така, в безлюдната Рила, тръгнали хора, които желаели да видят дивният Рилски светец.
    Някои от тях оставали при него с желание да свържат живота си с неговия, да следват примера му, да бъдат и те светилници по пътя към Бога. Построили колиби около скалата, където се подвизавал св. Йоан и образували първото монашеско братство в Рила. По-късно, боголюбиви монаси издигнали църква, построили килии и започнали истински монашески живот в братско съжителство, в труд, молитви и славословия към Бога.
   Пустата и мрачна Рила планина се превърнала в благодатна обител на Ангели в плът ­ благословените прекрасни ученици на великия отшелник, на които той оставил завет да продължат светото му дело в саможертвено служение на вярата, Църквата и народа, като единни, смели и безкористни воини Христови!
   Пожелал да преживее последните години от земния си живот в уединение, безмълвие и молитва, св. Йоан се оттеглил в строго отшелничество в близката пещера, където си приготвил гроб. Този гроб непрестанно напомнял на светеца колко преходен и мимолетен е тукашния живот, че човекът е като трева, като полски цвят, който бързо расте, съхне и изчезва, че главоломният напън в трупане на земни блага е празен и суетен, че само едно е истинското богатство ­ безсмъртното съкровище на Духа.
   Когато св. Йоан почувствал края на своя живот, повикал при себе си духовните си чеда, поискал прошка от тях, благословил ги поред, причастил се със св. Христови тайни и в молитвен унес кротко склопил очи, предавайки Богу смирената си чиста душа!
Това станало на 18 август 946 г.
   Натъжени и разплакани, учениците му го приготвили за погребение и го поставили в дървен ковчег, който стоял открит 40 дни. На всички направило впечатление, че светецът като че спи. Светите му мощи още тогава започнали да благоухаят. Надошли много негови почитатели от околните села и градове, които след като се поклонили, го съпроводили до вечното му жилище. Бил погребан в същия гроб, който сам светецът си бил приготвил по-рано.
  Така преминал земният живот на великия наш светец, отец, молитвеник и покровител на нашия благочестив български народ. Неговият скромен живот и изявени добродетели, неговата чиста и пламенна вяра в Бога, както и непрестанната му величава борба за нравствена чистота и висша духовна красота, са ненадминат пример за подражание!
   Ние сме длъжни да му подражаваме, ако искаме да премахнем от себе си своите зли навици и греховни склонности; и за да бъдем победители в тази жестока борба със злото, необходимо е да развиваме все повече и повече пламенна вяра, въздържание и духовно съзерцание на св. Йоан Рилски у нас и с гореща молитва към Бога да просим неговата помощ в делото на нашето спасение.
Да победим греха в себе си, е най-великата победа, която води до нравствената чистота и духовна красота на човека, без които никой християнин не може да бъде истински благовъзпитан, благороден и великодушен човек, готов на саможертва за благото на обществото, в което ние всички живеем и творим!
   Нека по молитвите на небесния наш покровител св. Йоан Рилски, Господ Бог, Който е благ и милостив към всички ни, да ни помогне и да ни даде необходимите нравствени сили, чрез които да надвием всички съблазни, изкушения и беди в тежката борба със злото, за да извоюваме спасяващата велика нравствена победа, при която Правдата, Мирът и Любовта да възтържествуват в душите ни и ние да се почувстваме истински радостни и щастливи, че живеем в Христа и Христос живее в нас!
На Господа Бога, Който създаде такива слънца на духовния мир на човечеството като преподобния наш св. Йоан Рилски, които да бъдат пазители и покровители и ходатаи пред Бога за нас и нашето спасение ­ да бъде вечна слава, сега и всякога и във вечни времена!

†Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий

Слово, произнесено в Рилската света обител на 19 октомври 1985 г.

Из сборника: Сливенски митрополит Йоаникий. Благословена седемдесетгодишнина. С., 2009, сс. 32-36.
Сборникът е синодално издание с проповеди, послания, приветствия и слова на митрополит Йоаникий, издаден по случай неговата 70-годишнина.








Последна промяна: 30.12.2009 г.