ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА » ИСТОРИЯ » Български светии » Житие на св. мъченик Лазар Български

Житие на св. мъченик Лазар Български
~ 23 април

Написано от йеромонах Никифор Хиоски

sv_lazar_bulgarski.jpg

Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик беше от пределите на България, от селото, наречено Габрово, от родители православни християни. (Според запазеното предание родното място на мъченика е село Дебел дял, на 15 км от Габрово. Баща му се е казвал Недко Енчов. Родът му съществува и до днес. По данни на архим. Нестор от св. Великотърновска митрополия.)
Бягайки от България, дойде в Анадола и пристигна в едно село, наречено Сома, което е близо до Пергам, и там стана овчар. Един ден, когато беше на паша с овцете си на високо и пусто място и те почиваха, оттам случайно мина някаква туркиня, срещу която свирепо се нахвърли кучето на стадото. Лазар се събуди от кучешкия лай, бързо се спусна и отърва жената, преди тя да претърпи някоя по-голяма пакост от едно малко разкъсване на дрехите. Коварната и скверна жена тогава не показа никакъв признак на гняв против Лазар. Но после, когато отиде при мъжа си, наклевети християнина, и то с клевета зла и смъртоносна, че уж в пустото място той направил опит да я изнасили и показваше раздраните си дрехи като доказателство за извършеното насилие. Мъжът й, щом чу това, веднага пламна от гняв и хукна да намери пастира, за да го убие. Но понеже не го познаваше, преби вместо него съдружника му, обаче не до смърт, поради което онзи не умря. А като узна после от жена си (по белезите, които й описа), че не е набил нейния „оскърбител”, и виждайки, че битият не е умрял, размисли, че е възможно той да го привлече под съд, тъй като беше съвсем невинен и неотговорен. Боейки се от това, ревнивецът подбуди сродниците на жена си да отидат и да опишат в съда насилието и дързостта на християнина, за да защитят честта й, та да не остане поругана тяхната родственица, сякаш доброволно е извършила прелюбодеяние. Лазар узна за гнева на агарянина и как онази жена е преиначила случилото се, и каква клевета е измислила. Но му се видя недобро да се крие, за да не потвърди по този начин нейното обвинение. Затова открито си остана при стадото, за да покаже, че като невинен не подозира никаква опасност. Но мъжът и сродниците на туркинята подновиха клеветата и обвинението пред агата, който веднага изпрати да доведат Лазар и бития негов съдружник. После доведоха и жената обвинителка с нейните сродници. За невинно бития агарянинът беше оправдан, защото в желанието си да отмъсти на оскърбителя на своята жена, го набил по погрешка, понеже не го познавал. А цялото обвинение и "престъпление" се стовари върху Лазар.
Какво стана по-нататък? Битият беше освободен, а невинният Лазар на 7 април беше осъден на затвор. И понеже поруганието и безчестието на жената се разгласи и се разчу не като лъжливо и измислено, а като истинско и действително, сродниците обещаха на агата хиляда гроша, та или да потурчи Лазар, или да го обеси, за да бъде заличен по този начин позорът от техния род. Агата твърде много желаеше да вземе тия пари. Но съдията не даваше разрешение нито за едното, нито за другото, понеже имаше свидетели от страна на Лазар, които описваха работата така, както бе станала, и доказваха, че обвинението е клевета и лъжа и че Лазар е невинен. Впрочем агата остави свидетелствата на другите и пожела да узнае истината от самия Лазар, поради което заповяда да го бият по краката, за да признае какво е сторил. Но понеже той говореше за случая, както беше в действителност, а не както желаеше агата, този заповяда да го оковат във вериги и в клада, и така остана измъчван до двадесет и второ число на същия април. В онези дни, когато мъченикът беше в затвора, се явиха за негова утеха някои негови сънародници българи, но той им каза да се крият, за да не ги хване агата и да не поиска от тях откуп, за да го освободят, което той съвсем не желаеше. Колкото минаваха дните, толкова повече беснееше агата, първо - защото имаше опасност да изгуби хилядата гроша от агаряните (ако Лазар не пожелае да се потурчи или ако не получи разрешение от съдията да го обеси), и второ - че не се явиха, както той очакваше, някои от страна на подсъдимия, за да запълнят тази загуба и да го освободи. Вместо това заповяда да го доведат при него и с много ласкателства и коварства го подканяше да се потурчи, за да му подари живота и други подаръци каквито би пожелал. А главната му цел беше да получи хилядата гроша. И понеже Лазар не се измами и не повярва на неговите ласкателства и обещания, агата заповяда на своя кехая (тур. - в случая "главен овчар") да вземе четиридесетте овци, които Лазар притежаваше (защото всички други бяха чужди).

sv_lazar_bulgarski_1.jpg

На следващия ден, срядата подир Томина неделя, 22 април, на разсъмване агата заповяда на своите силни слуги да го мъчат най-жестоко, по какъвто начин изнамерят и както могат, така че до вечерта да го намери или потурчен, или мъртъв от многото и различни изтезания. Като заповяда това, яхна коня си и отиде на гуляй с приятели. Като получиха заповедта и от желание да угодят на своя ага, слугите поискаха да се покажат още по-жестоки и звероподобни, та се напиха, за да не изпитват никакво състрадание и съчувствие при изтезанията на мъченика, и след това се заловиха с мерзкото дело. Първо нагорещиха толкова железа, колкото бяха на брой мъчителите, и гориха безмилостно една по една всички части на тялото му дълго време, насилвайки го да изповяда тяхната вяра. А подир това силно обгаряне на цялото му тяло те заедно вдигнаха един много тежък пън, който се намираше в затвора, поставиха го върху гърдите му и много го насилваха да изповяда тяхната антихристова вяра. Но мъченикът направи обратното - свободно изповяда Господ Иисус Христос и призова Неговата божествена помощ по молитвите на светия славен великомъченик Георги (понеже всичко това ставаше на 22 април, в навечерието на Гергьовден), а тяхната вяра и всичко, което тя учи, безстрашно поруга и похули. Тогава онези още повече пламнаха от гняв и понеже бяха обгорили цялото му тяло с нажежените железа и нямаха какво друго да му сторят, затова с голяма ярост издърпаха езика му навън и го изгориха с нажежено желязо, толкова страшно и безмилостно, че половината част, до която стигна желязото, изгоря, а другата половина от страната на гърлото така изсъхна, че той съвсем онемя. И понеже нямаше вече език да говори и да изрече тяхната вероизповед, каквото беше цялото им желание, искаха да изтръгнат съгласието му със знаци и с кимване на главата. Като не стана и това, мъчиха го зле дълго време и повредиха едното му око. Две неща имаха за цел: едното - да могат да променят убеждението му и да приеме тяхната вяра; другото - ако това не стане, да го умъртвят с мъчителна смърт. Отчаяни в първото, отдадоха се на второто - да го умъртвят според заповедта на агата. И беше по-лесно да го умъртвят, като го обезглавят, но надеждата той да се обърне ги караше дълги часове с много усилия и изтезания да правят това, което в един миг можеше да стори мечът. Най-сетне, като свещен венец на мъченическите страдания, донесоха бакърен тас, страшно нажежен, и го поставиха на мъченическата глава; това, като край на всичко, го удостои с небесни нетленни венци. Понеже, щом му наложиха нажежения тас, той стана като мъртъв - бездиханен и неподвижен; щом го видяха такъв, мъчителите го оставиха непогребан, за да дойде агата и да го намери умрял, както бе заповядал.
По залез слънце пристигна в конака на агата един търговец от Загора на име Йоан, който упражняваше лекарската професия и като лекар на конака влизаше там смело. Като намери удобен момент, застана до прозореца на затвора, за да каже нещо на мъченика, да го подкрепи във вярата и да го подготви за мъченичеството. Видя го да седи в добро състояние и (о, преславно и свръхестествено чудо!) безпрепятствено да говори. Без да знае какво е претърпял мъченикът през онзи ден, той започна да го съветва да бъде твърд във вярата и каквито изтезания и да му причинят, да ги изтърпи заради любовта Христова. И други подобни неща му казваше с тих глас на турски език, понеже мъченикът не знаеше гръцки. А Христовият страдалец отговори:
- Какво друго повече ще ми сторят? Днес ме мъчиха така и така - и изброи всичко, което му бяха направили. После му рече:
- Прочее, не ме е страх, защото изпитах добре силата Христова в самия себе си. От това само се боя, да не би да престанат да ме изтезават и да ме изоставят. Затова те моля, ходатайствай пред тях да не спират да ме наказват, а да ме умъртвят!
Затова благословеният Йоан ги подбуди да го убият, като им казва:
- Защо щадите този човек толкова дни? Вие знаете, че туй е клевета. Но понеже неговите обвинители упорстват и търсят отмъщение, убийте го, за да се отървете и вие, и той!
И не само с думи ги подстрекаваше, но им даде и рушвет. Това направи Йоан. А Бог, Който изпълнява желанието на ония, които Му се боят (Пс. 144:19), устрои работата така...
Агата, като се завърна от своето развлечение, не попита онази вечер нищо за мъченика. А на сутринта Йоан пак дойде в конака и като застана до прозореца на затвора, разговаряше с мъченика на висок глас. И мъченикът му отговаряше също така високо. Агата, като чу гласа на Лазар, го позна. Затова гневно повика палачите, на които беше заповядал да го изтезават, и им рече:
- Какво направихте вчера с оня гяурин? Нали ви заповядах или да го заставите да се потурчи, или да го умъртвите?
Те му отговориха:
- Да, оставихме го мъртъв, бездиханен.
На това той рече:
- Ами защо сега говори свободно и изглежда читав? Значи се подигравате с мен, лъжете ме, че сте го изтезавали!
За да не излязат лъжци и да не бъдат наказани от агата, бяха принудени да му разкажат и опишат едно по едно изтезанията, които му причиниха. Но онзи продължаваше да не вярва и по никакъв начин не искаше да повярва, ако не са останали белези от раните. Но когато го доведоха и видя изгорения език, цялото тяло - наранено, главата - обезобразена, а окото - повредено, увери се и счете за дело на Божията сила сегашното му добро състояние, но не го освободи, може би, за да не изгуби парите, които му бяха обещали. Но и не го уби веднага, а започна да му говори с голяма кротост, мъчеше се да промени убеждението му с лъжливи ласкателства, като му обещаваше, че ако се потурчи, ще му даде 40 овце, което му стига, за да се ожени, и му предлагаше други различни подаръци. Но храбрият Христов поборник счете всичко това за смет и изповяда дръзновено пред всички, като каза:
- Аз се покланям на Единия Бог в три Лица и Нему служа. Както съм кръстен в Негово име и съм станал християнин, така в Негово име съм готов и решен да умра, и нищо в тоя свят не може да промени моето убеждение!
Накрая агата, като се убеди, че обръщането му е невъзможно, и като се обезнадежди напълно, издаде присъда да го обесят. Случайно там беше един турчин от остров Хиос, който много допринесе за смъртта на мъченика, като каза:
- Не си губете времето, понеже такива като него са много упорити и не променят убежденията си. Имаше един подобен на остров Хиос (св. новомъченик Марк Хиоски -† 5 юни 1801 г.)  и не се намери начин да променим убеждението му, но той показа такава упоритост и накрая с такава готовност се устреми към смъртта, като че ли отлетя във въздуха.
И Йоан прослави Божия промисъл и домостроителство заради тази присъда.
А истинският Христов приятел Лазар, поведен към мястото за изпълнение на присъдата, молеше от срещаните християни прошка. Агаряните пък не преставаха по целия път да го скланят да се потурчи. А той се подиграваше на тяхната несмисленост и казваше:
- Нека тъй да бъде! Сега след малко ще видите! (Това чули някои християни и като не разбрали, че той говори подигравателно, много се смутили.)
Но когато стигнаха на определеното място, той отново показа своето божествено убеждение, като изповяда Христа дръзновено. И християните се възрадваха твърде много и прославиха Бога, а агаряните се огорчиха и получиха вечен позор, защото наистина останаха удивени от храбростта и мъжеството на мъченика. Понеже Лазар виждаше как никой от неверните не се осмелява да му метне въжето на шията, а принуждаваха християните да го сторят, които пък по никой начин не се съгласяваха да станат палачи на мъченика; та казвам, като гледаше това, светецът, за да освободи християните от това насилие, сам този храбрец с видима радост метна примката на шията си със своите благословени ръце, и като стъпи на един кош, увисна на бесилото. И така славно предаде в Божиите ръце своята свята душа на 23 април 1802 г., на възраст около 28 години.
Присъстващите християни забелязаха и говореха с недоумение и удивление за това, как светите му мощи три пъти се вдигнаха и спуснаха с въжето без човешка ръка, като че ли се снемаше и качваше някакво кандило. После остана на бесилото неподвижен до вечерта, с лице обърнато на запад, и сутринта - все така, докато изгря слънцето. А когато слънцето изгря, той неочаквано се обърна и погледна към него. Това привлече вниманието дори на агаряните, ала те сметнаха, че е знамение мъртвецът да стои едно денонощие обърнат на запад и после внезапно да се обърне на изток, затова веднага го обърнаха и завъртяха на запад. Но тозчас (о, чудо!) той пак се обърна с лице на изток. Нечестивите пак го завъртяха към запад, но мъченикът отново се извърна към изток. И туй стана не само веднъж и дваж, и триж, но много пъти. Затова един турчин, като почна да негодува и да ругае светеца, рече:
- Ината, който имаше като беше жив, има го и мъртъв!
И взе нож, проклетият, та удари светите мощи посред глезена и веднага свръхестествено изтече малко кръв от тялото му, мъртво вече тридесет и три часа. От нея взе с памук един християнин и като помаза един свой родственик, който имаше дълговременна и неизлечима болест, излекува го чрез благодатта на св. мъченик Лазар. Св. мощи останаха обесени, обърнати към изток, с отворени очи, гледащи надолу към земята. И не само никое от свикналите да налитат на мъртви тела животни, но дори муха, нито някоя друга живинка не се приближи до тях.
От историите на древните и нови мъченици виждаме как мъчителите са показвали своята ярост към мъченическите мощи и след смъртта на Христовите страдалци. Така и новият мъчител стори едно нечувано, но и съвсем смешно безумие: понеже му хрумна, че християните ще се покланят на мощите на светеца, затова този най-безразсъден човек не позволи да ги снемат от бесилото и да ги погребат в земята. Но желаеше и настояваше, противно на другите агаряни, да ги остави на въжето, докато се разложат напълно и сами паднат на земята, та тогава - казваше - нека му се покланят християните като на светец. Ала по онова време там се случи един царски човек, който беше разумен, прецени неговото безумие и му обясни, че колкото повече тялото стои там, толкова Лазар ще бъде прославен като победител, а те - посрамени като победени. И така едва го убеди да заповяда на християните да го погребат.
Всичко това за добропобедния мъченик Лазар и неговите свети мощи ни разказа непосредствено от живото предание, както са засвидетелствали пред него очевидци, дошлият на остров Хиос всепреподобен йеромонах Авксентий, човек благоразумен и любознателен, голям ревнител и любител на мъчениците, достоен за похвала, който, като предстоятел на тамошната църква, изследвал всичко точно. Наред с другото ми каза и това: "Учудвах се на мекотата, която имат неговите свети мощи. Познавам други мощи, които остават твърди и съвсем негъвкави. А на благословения Лазар развързах ръцете, които бяха вързани назад, и ги скръстих върху гърдите му без труд, като че ли беше издъхнал в същия миг. Също затворих очите му и така го погребах."
След това отец Авксентий заминал от онова място, а светите мощи останали в земята, докато Бог благоволил да ги открие по следния начин... Някакви земеделци отишли да погребат друг покойник и без да знаят за гроба на мъченика, отворили тъкмо него. И веднага оттам излязло чудно и неизказано благоухание. Съобщили това в селото, притекли се благочестиви християни, които били отбелязали мястото на гроба, и като познали мъченическите мощи, пренесли ги в църквата и по съвета на един светогорец от манастира „Пантократор”, ги поставили под светата трапеза в олтара за слава на Бога, прославян в Своите светци.

От: Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година


Последна промяна: 27.04.2010 г.